№ 2686
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513617 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 и чл.250 ГПК.
С молба от 12.09.2022 г., подадена от въззивника С. И. С., се прави искане за
тълкуване на постановеното по делото решение за следните въпроси: 1. При изрично
определение, че е нередовно призована, по кой ред е прието, че е редовно призована?; 2.
Защо е присъдено адв. възнаграждение на адв. Д. К.? и 3. Защо е прието, че е налице
солидарност при задължението за разноски? и се твърди, че неоснователно са присъдени
разноски на въззиваемата страна. Моли съда за тълкуване на решението.
Въззиваемата страна С. К. Л. в срока за отговор оспорва исканията.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Производството по гр.д. №13617/2021 г. по описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на ищеца И. К. Л. срещу решение по гр.д. №35038/2019 г. на Софийския районен съд,
154 състав.
С определение от 15.02.2022 г. на основание чл.227 ГПК като въззивници в
настоящето производство са конституирани наследниците на И. К. Л. – Н. И. Л. и С. И. С..
С постановеното на 16.08.2022 г. решение по гр.д. №13617/2021 г. по описа на СГС,
ІІ-д въззивен състав, съдът е потвърдил изцяло посоченото по-горе първоинстанционно
решение и е осъдил двамата въззивници да заплатят на адв. Д. К. на основание чл.78 ал.3
ГПК вр. чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение въвв въззивното производство в размер на
сумата от 583,10 лв.
По искането с правно основание чл.251 ГПК:
Съгласно трайната практика на ВКС, тълкуване по чл.251 ГПК се налага, когато
решението е двусмислено, неясно и поражда съмнения за неговото правилно приложение.
Недопустимо е по пътя на тълкуването да се иска признаване на нови факти, респ.
постановяване на нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно.
1
Тълкуването по чл.251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което
подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и
този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на
тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в
диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе
действителната воля на съда, който го е постановил.
Поради изложеното, съдът намира, че не е налице неяснота на постановеното
въззивно решение, т.е. искането за тълкуване е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
По искането с правно основание чл.248 ГПК:
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
ответника и адв. Д. И. К., от който е видно, че страните са договорили безплатно
процесуално представителство по чл.38 ал.2 ГПК.
Неоснователно е възражението на въззивника С. И. С., че на въззиваемата страна,
респ. на адв. Д. К. не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 ЗА, в случаите на оказана безплатна
помощ поради това, че лицето е в затруднено материално положение, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗА и
осъжда другата страна да го заплати. В настоящия случай предпоставките са налице:
оказаната правна помощ от адв. Д. К. е безплатна, видно от приетия договор за правна
помощ; въззивната жалба е неоснователна, за което и е присъдено възнаграждението. Искане
в този смисъл е направено до приключване на устните състезания, включително е
представен списък с разноски, поради което са налице всички предпоставки за присъждане
на разноските. Съгласно трайната практика на ВКС за присъждане на възнаграждение за
безплатна правна помощ следва да са налице следните предпоставки: осъществяване на
правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението
по чл.36 ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна
по правилата на чл.78 ГПК. Преценката за наличие на материална затрудненост при
произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2
ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото. Противната страна,
която следва да заплати направените по делото разноски по правилата на чл.78 ГПК,
разполага с възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна
помощ и носи тежестта да докаже, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице. По делото липсват твърдения и няма представени
доказателства, които да опровергават наличието на материална затрудненост по отношение
на ответника.
Основателно е възражението въззивника С. И. С., че не е налице солидарност по
отношение на задължението за разноски. Сумата е дължима от двамата ответници разделно
по равно или за сумата от по 291,55 лв.
При тези данни съдът намира искането на въззивника С. И. С. за частично
основателно и постановеното по настоящето дело решение следва да бъде изменено, като на
адв. Д. К. се присъди адвокатско възнаграждение във въззивното производство, платимо по
равно от двамата въззивници.
Воден от гореизложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на С. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. *******,
******* с правно основание чл.251 ГПК за тълкуване на решение, постановено на
16.08.2022 г. по гр.д. №13617/2021 г. по описа на СГС.
ДОПУСКА изменение на решение, постановено на 16.08.2022 г. по гр.д.
№13617/2021 г. по описа на СГС, като
ОСЪЖДА Н. И. Л., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, и С. И. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. *******, ******* да заплатят на адв. Д. К., адрес: гр.
София, бул. „******* *******, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от по
291,55 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, а в частта на искането по чл.248 ГПК, имащо характер
на определение, пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3