№ 31004
гр. София, 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110125847 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. Н. М., ЕГН: **********, адрес: гр. София,
............., срещу К. Р. Я., ЕГН: **********, адрес: гр. София, .............., с която е предявен иск
за следното:
Да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане в размер от 6000 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима
свидетели (двама при режим на довеждане и един при режим на призоваване) е основателно
и следва да бъде уважено, като на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК (доколкото се иска разпит на
същите за едни и същи обстоятелства) следва да бъдат допуснати двама свидетели за
установяване на обстоятелствата, посочени в доказателственото искане, обективирано в
исковата молба.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в
доказателственото искане, обективирано в отговора на исковата молба, е основателно и
следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено и доказателственото искане на ответника за задължаване на ищеца
по реда на чл. 176 от ГПК да се яви лично и да отговори на въпросите, поставени в отговора
на исковата молба.
По отношение на доказателственото искане на ответника на осн. чл. 186 от ГПК да бъде
1
изискано в.т.д. № ....... г. по описа на САС, т.о., 9 с-в, съдът намира, че не е необходимо
изискването на цялото дело, а следва да бъде изискан само препис от крайния съдебен акт с
отбелязвяне на датата на влизане в сила на същото.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 21.10.2024г. от 15:30 ч.,
за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца Н. Н. М. да се яви лично в първото по делото открито съдебно
заседание и да отговори на въпросите, поставени в отговора на исковата молба, като го
предупреждава, че ако не се яви, откаже да отговори без основателна причина, даде
уклончиви или неясни отговори, съдът може да приеме за установени обстоятелствата, за
изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна
причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186 от ГПК, от Софийски апелативен съд, информация
относно предмет, страни и етапа, на който се намира в.т.д. № ....... г. по описа на САС, т.о., 9
с-в, а в случай, че делото е приключило – и заверен препис от крайния съдебен акт с
отбелязване на датата на влизане в сила.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане от ищеца за установяване на обстоятелствата, посочени в
доказателственото искане, обективирано в исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ искането на
ищеца за събиране на гласни доказателствени средства в останалата му част на осн. чл. 159,
ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане от ответника за установяване на обстоятелствата, посочени в
доказателственото искане, обективирано в отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, от извършено от ответника на 18.03.2018 г.
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК – закана с убийство, за което последният е
осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № .......... г. по описа на СРС, потвърдена с
2
решение по в.н.о.х.д. № ............ г. по описа на СГС, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 18.03.2018 г., около 20:15 ч. в гр. София, ........... бил обект на закана с
убийство от страна на ответника, който насочил пистолет към главата му и тази закана
породила у него основателен страх за осъществяването й. За извършеното деяние
ответникът бил осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № .......... г. по описа на СРС,
потвърдена с решение по в.н.о.х.д. № ............ г. по описа на СГС, за престъпление по чл. 144,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Твърди, че вследствие извършеното от ответника престъпление
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически травми и страдания като
загуба на сън, чувство на притеснение и тревожност за здравето, безопасността и
физическата му сигурност, които го принудили да си закупи средство за самозащита, без
което не излизал навън и до днес. Твърди, че с наближаването на разглеждането на
наказателното дело пред Софийски районен съд посочените симптоми са се влошили –
сънувал кошмари, в които отново преживявал травмиращото събитие, събуждал се
неотпочинал и напрегнат, през деня също се появявали плашещи мисли за преживяното,
които било трудно да бъдат прогонени. Твърди, че на 15.11.2018 г. (8 месеца след
инкриминираното деяние) по направление от личния си лекар посетил медицински
специалист-психиатър, който след личен преглед му поставил диагноза, че страда от
посттравматично стресово разстройство, психомоторна тревожност, напрегнатост,
дистимия, хипобулия, реминисценции на описаното травмиращо събитие. За лечението на
състоянието му била предписана медикаментозна когнитивно-поведенческа терапия. При
следващо посещение за вторичен преглед на 13.12.2018 г., лекуващият лекар-психиатър
констатирал, че състоянието на ищеца е без съществена промяна, с продължаващи
тревожност и раздразнителност, трудно сдържане на гняв, намалено желание за общуване и
потиснатост, като предписал продължаване на когнитивно-поведенческа терапия, както и
изследване на функцията на щитовидната жлеза. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да уважи предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. Н. Н..
Процесуалният представител оспорва иска като неоснователен. На първо място, оспорва
изпитаният от ищеца страх за живота му да е бил установен в хода на наказателното дело.
Второ, в исковата молба не били посочени обективни факти, които да подкрепят
твърденията на ищеца за продължителността и интензитета на преживения от него страх за
безопасността му. Твърди, че разгледана в цялост, случилото се на 18.03.2018 г. е от такъв
характер, че не предполага реална заплаха за живота на ищеца. Ставало въпрос за
спречкване с ескалация на напрежението, при което ответникът извадил пистолета си и го
насочил надолу, но по-скоро като демонстрация на сила, отколкото като реално намерение за
убийство. Причината за ескалацията била размяна на реплики във връзка със спор между
страните, които довели до афектирането на ответника. В случая не ставало въпрос за
планиране и преднамерено извършване на деянието, поради което счита, че ищецът не би
трябвало да предполага и да се страхува, че в последващ момент е възможно да се стигне до
3
фатален завършек на спора между страните. Твърди, че след случилото се ответникът не е
давал повод на ищеца да продължава да изпитва страх, както и че не го е заплашвал повече
нито с думи, нито с други действия. С оглед изложеното, счита за преувеличени
оплакванията на ищеца, че след случката продължил да се страхува за живота си и да
изпитва тревожност в такава степен, каквато е описана в исковата молба. Твърди, че в
момента на инцидента липсвали признаци или индикации на проява на силен страх у ищеца,
поради което било съмнително доколко впоследствие, след приключване на ситуацията,
страхът му продължил да бъде толкова интензивен, колкото при самата ситуация, доколкото
не е имал последващ повод да смята, че съществува реална заплаха за живота му. Нещо
повече, в хода на разследването било изяснено, че пистолетът на ответника е тип „газов“ и
не може да причини телесна повреда или смърт, поради което счита, че би следвало страхът,
който ищецът е изпитвал за живота си, да е намалял по интензитет или да е изчезнал
напълно след узнаване, че ответникът не притежава бойно огнестрелно оръжие. На
следващо място твърди, че настъпилите неимуществени вреди се дължат до известна степен
и на поведението на ищеца, тъй като той имал роля за ескалация на напрежението в
процесната ситуация, с оглед влошените междусъседски отношения между страните. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: виновно извършено от ответника противоправно деяние;
причинените му от него вреди, вкл. вида, степента, интензитета и продължителността на
претърпените болки и страдания; причинно – следствената връзка между деянието на
ответника и настъпилите вреди, както и всички други факти и обстоятелства, на които
основава своите искания и възражения.
В тежест на ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава своите
искания или възражения, включително извършването от страна на ищеца на деяния
(действия и/или бездейстия), с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат
(съпричиняване).
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно причинно-следствената връзка между
деянието и твърдените неимуществени вреди.
Съобщава на страните, че съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
4
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може
да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5