Решение по дело №674/2023 на Административен съд - Велико Търново

За вида на производството:

Производство с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по реда на Глава XI от АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по Искова молба/ИМ/ с вх. № 5117/02.11.2023г. в АСВТ, подадена от Я.Х.Б., към този момент със статут на лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в Затворническо общежитие от открит тип гр. Велико Търново

Предявен е иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ гр. София. За присъждане на парично обезщетение в размер на 100 000,00лв. За причинени на ищеца при престоя му в Затворническо общежитие от открит тип/ЗООТ/-В.Търново имуществени и неимуществени вреди, за периода от 14.01.2021г. до датата на предявяване на ИМ/01.11.2023г./.

Искът е основан на следните твърдения на ищеца:

1. Същият бил лишен от част от трудовото си възнаграждение, чрез незаконно принудително изпълнение, като вместо 43,62лв. получавал по 37,62лв. на ден;

2.Не му били осигурени правата по чл.84, ал.2, т.3 и т.4, и ал.3 от ЗИНЗС – самостоятелно легло и спални принадлежности, безплатно облекло и обувки, повишена дажба храна;

3. Не разполагал с достатъчно място от 4кв.м. свободна площ;

4. Храната била под всяка критика и приготвяна в нарушение на санитарните норми. Работещите в кухнята нямали здравни книжки. Лишените от свобода се хранели прави;

5.Охранителите/особено Г.Д./ изземвали от л.св. вещи, разрешени от МП за притежание, без да издават документ. Обиските се правели без да присъства лишения от свобода;

5.1. Били му взели при обиск адаптер за радиоприемник и за телевизор. За иззетите вещи имал свидетели очевидци и иска да се приложи чл.276 от ЗИНЗС;

5.2. Същият охранител заключвал килиите и всички л.св. оставали на студа.

5.3. Същият охранител насъсквал служебното куче срещу котките и поради това имало мъртва и осакатена;

5.4. Охранителният състав нарушавали чл.293 и 315 от ППЗИНЗС, без да посочва конкретно в какво се изразява това и как е повлияло на него лично;

6. ЗООТ разполагало с по една тоалетна на 24 човека;

7. Налагало му се лично да си купува препарати за хигиена, защото нямало, както и сапун и прах за пране;

8. Помещенията били пълни с дървеници;

9.ИСДВР не си изпълнявал задълженията, в т.ч. се извършвали обиски без негово присъствие/на служителя/;

9.1. Освен това ИСДВР го репресирал като го питал дали е ходил на църква, защото той/ищецът/ бил мохамеданин;

10. Спрян бил от работа със Заповед № 1575/17.06.2022

11. Нарушени били правата му по чл.77, ал.1 и 2 от ЗИНЗС - право на подходяща работа и зачитане на предпочитанието му към конкретен вид работа;

12. Проверявали го за алкохол със стари мундщуци;

13. Имал астма, а не получавал усилена храна.

Всички тези оплаквания ищецът представя в изложението си като ги намира за унизително отношение по см. на чл.3 от ЗИНЗС, което е принуден да търпи против волята си и по неговите думи е проява на геноцид.

Петитумът на ИМ включва искане да бъде осъден ответникът да заплати парично обезщетение на ищеца в размер на сто хиляди лева за претърпените имуществени и неимуществени вреди, причинени от неизпълнението на произтичащи от закона задължения от страна на ГДИН да осигури благоприятна среда и условия за съхраняване на физическото и психическо здраве на ищеца по време на изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода в ЗООТ-ВТ за периода от 14.01.2021г. до 01.11.2023г.

В първото о.с.з. ищецът се явява лично, конвоиран от служители на звено „Съдебна охрана“. В следващото о.с.з./пренасрочено по негова молба/ не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София/ГДИН/, действащ чрез упълномощения юрисконсулт, в представения Отговор и пледоарията в о.с.з. оспорва ИМ като неоснователна и недоказана. Излага подробни съображения по всяко едно от твърденията в ИМ и ангажира доказателства в тази връзка. Аргументира фактически липсата на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията. Моли за отхвърляне на исковата претенция на всяко от основанията и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на предявения иск. Изтъква, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на изложените твърдения в ИМ. Същите са опровергани от доказателствата, представени от ответника. Представителят на Прокуратурата счита, че не са налице нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и на чл. 3 от КЗПЧ, което обуславя липса на основание по чл. 284 от ЗИНЗС вр. с чл. 1 от ЗОДОВ за търсене отговорност от страна на ответника. По тези съображения предлага на съда да отхвърли исковата молба.

По въпроса за правното основание на предявения иск и неговата допустимост съдът прие следното:

Съдът с Определение от 13.11.2023г. отдели оплакването по чл.276 от ЗИНЗС за взети при обиск вещи, при което е образувано АД № 710/2023г. по описа на АСВТ.

Приетата за разглеждане в настоящото производство част от ИМ съдът намира за редовна и допустима. Има за правно основание нормата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Става въпрос за претенция за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от органи и длъжностни лица на ГДИН при изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено с влязла в сила присъда, на територията на Република България. Това е вътрешноправно средство за защита, по смисъла на чл.13 от КЗПЧОС, срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо лишените от свобода в България.

Видно е от ИМ, че се основава на факти, настъпили при действието на чл.284 от ЗИНЗС. Според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС/обн. ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Норма, която в националното право, в изпълнение на чл.29, ал.1 от КРБ, въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, на основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, се разглежда по реда на Глава XI от АПК- „Производство за обезщетения”. Разпоредбата на чл.203, ал.2 от АПК предвижда субсидиарното приложение на ЗИНЗС за неуредените въпроси за имуществената отговорност, т.е. като материален закон.

Видно от изложеното такъв иск се разглежда по реда установен в АПК. Претенцията е подсъдна по рода си на административните съдилища. Местната подсъдност се определя по правилото на чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, като ищецът е избрал в случая тази по мястото на увреждането – Затворническото общежитие от открит тип в гр. В. Търново.

Във връзка с горното, съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди срещу ГДИН е подадени от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ищецът твърди да е накърнена правната му сфера. Същият е правоспособен и дееспособен субект на гражданското право, носител на правото на иск. Разполага с правен интерес да води процеса, т.к. спорът не е разрешен от съд със сила на пресъдено нещо. Искът е насочен против ответник, с надлежна пасивна процесуална легитимация, удовлетворяваща специалната норма на чл.285, ал.2 от ЗИНЗС - срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите, вр.чл.205 от АПК. Според чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София, а според ал.3 затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". В заключение съдът прие, че са налице положителните процесуални предпоставки за разглеждане на иска, като липсват процесуални пречки за това.

Разгледана по същество ИМ е НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения по фактите и правото:

При насрочване на делото съдът указа на страните разпределението на тежестта за подлежащите на доказване факти. Предвид особения статут на ищеца като лишен от свобода специалният закон, в разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, въвежда оборима презумпция за настъпването на неимуществени вреди, щом бъде доказана презумпционната предпоставка по ал.1 на чл.284 от ЗИНЗС. Предпоставката за това е доказано нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл.3 от ЗИНЗС/. Следователно ищецът има за процесуална задача да докаже, че е бил поставен в условията, които сочи в ИМ, които не кореспондират с нормата на чл.3 от ЗИНЗС – забраната за нечовешко и унизително отношение, при престоя му в ЗООТ В. Търново за процесния период. Доколкото същият обаче твърди отрицателни факти, то ответникът, ако оспорва иска по основание и размер следва да докаже, че са се осъществили онези положителни факти, които изключват твърдяното от ищеца да се е случило в действителност. Освен това, по силата на специалния закон/вж. чл.284, ал.3 от ЗИНЗС/, специализираните органи по изпълнение на наказанията са длъжни в процеса като този да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Във връзка с горните указания, в хода съдебното следствие бяха събрани писмени доказателствени средства, представени основно от ответника. Въпреки дадените указания и предоставена възможност за това, ищецът не ангажира свидетелски показания и това ДС бе заличено в последното о.с.з. В предходното о.с.з. ищецът представи два протокола, график за баня и извлечение за получени суми. От ответника бяха представени като приложение към писмения отговор на ИМ/вж. л.45 и сл./ докладни записки, протоколи за обиск, график за баня и др, както и Справка за битовите условия в общежитието/л.26/. Допълнително в о.с.з. на 29.02.2024г. бе представена медицинска справка за лишения от свобода/л.110/ както и доклад на ДП „Фонд затворно дело“-поделение Ловеч относно удръжките от възнаграждението на Я. Б..

Съдържанието на посочените доказателствени средства, връзката им с подлежащите на доказване факти, както и тяхната доказателствена стойност ще бъде коментирано по-долу в настоящото.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната взаимна връзка, по свободно вътрешно убеждение съгласно чл.12 от ГПК, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

1. Не е спорно между страните, че за периода от 15.01.2021г. до 01.11.2023г. л.св. Я.Б. ***, въз основа на влязла в сила присъда. При последното о.с.з. постъпи информация, че понастоящем вече е освободен от местата за лишаване от свобода.

2.Видно от представената Справка на ИСДВР в Общежитието, Б. е бил настанен в трето спално помещение , като не е местен, нито е искал да бъде преместен. Бил е отговорник на това спално и не е имал оплаквания, като тези посочени в ИМ.

2.1. Спалното е с квадратура 103,84кв.м. и максимален капацитет 24 лишени от свобода, при спазване нормата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. При депозиране на ИМ в спалното са настанени 16 души.

2.1.1. Спалното има 5 бр. двойни прозорци и 6 бр. радиатори за парно отопление, т.е. достатъчна площ, осветеност и отопление.

2.2. Всеки лишен от свобода е разполагал с легло и шкафче за лични вещи. На всеки е предоставено спално бельо и по 2 бр. одеала. На всеки е дадена възможност да си донесе от къщи собствени завивки, ортопедичен матрак или др. удобства, според списъка на разрешените вещи.

2.3. Спалното разполага с предверие за тютюнопушене, което е изолирано с врата, т.к. в спалното е забранено тютюнопушенето.

2.4. Спалното помещение разполага с отделна тоалетна, която се използва нощем, когато лишените от свобода са заключени. През деня се използва външна тоалетна, която е с 10 бр. отделни кабини

2.5. Лишените от свобода могат да разполагат със собствени телевизори и радиоприемници.

2.5.1. На разположение на л.св. са библиотека с над 3 000 тома развлекателна, художествена и научна литература. ЗООТ има спортни игрища за футбол и волейбол. Оборудвана е и фитнес зала на закрито.

2.6. ЗООТ-ВТ разполага и със собствен параклис и стая за свиждания.

3. От представените към ПО на ответника докладни записки, протоколи за обиск, графици и запорно съобщение се установи следното:

3.1. На 29.10.2023г. мл. инсп. Г. Д. е извършил обиск и е иззел вещи на Я. Б., за които е съставил протокол на следващия ден. Вещите, за които Б. не е представил документ за собственост или бележка за ползване в ЗООТ са иззети.

3.2. Перилни и почистващи препарати са раздавани на лишените от свобода по график, като почистващите препарати и тези за дезинфекция и дератизация не се съхраняват при тях.ЗО никога не е разполагало с пералня, която да обслужва л.св. и няма щат за такава длъжност.

3.3. Храната в ЗО се приготвя от л.св., които имат умения в готвенето и са настанени в спални помещения до кухненския блок. Готви се по меню от Затвора Ловеч, като се приготвя храната и за Следствения арест в гр. В. Търново.

3.4. При прегледите на Я. Б. от ОПЛ на ЗООТ не е предписван хранителен режим за белодробното му заболяване. При работа на външни обекти работодателят преценява дали ще храни л.св. или ще ги връща за обяд, но във всички случаи сутрин те получават хранителна добавка.

3.5. ЗО разполага със служебно куче, но твърденията в ИМ за насъскването му срещу котки се оспорват като клевета. Налице била фиксация върху личността на мл. инспектор Г. Д., т.к. той е извършил обиска, който е станал повод за налагане на дисциплинарно наказание на Б..

4. Относно заплащането на л.св., работещи на външни обекти са представени нарочна ДЗ от ДП“Фонд затворно дело “ и запорно съобщение от ЧСИ. Фирмите, които желаят да ползват работната сила на л.св. сключват договори с ДП“ФЗД“ изплащането се извършва по ставки, фиксирани в договорите. По изготвена ведомост всеки срещу подпис получава изработената сума. В случая на възнаграждението нБенев има наложен запор от ЧСИ. Администрацията на ЗО няма отношение към заплащането на труда на лишените от свобода.

При тези фактически констатации съдът формира следните правни изводи:

Относно приложимото право следва да се съобрази, че предявеният иск е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС/нова ДВ бр.13 от 2017г, в сила от 07.02.2017г./, като на основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, се разглежда по реда на Глава XI от АПК- „Производство за обезщетения”. Разпоредбата на чл.203, ал.2 от АПК предвижда субсидиарното приложение на ЗИНЗС за неуредените въпроси за имуществената отговорност, т.е. като специален материален закон.

Производството е за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от администрацията на лице, лишено от свобода при изпълнение на наказание, наложено с влязла в сила присъда. Това производство следва да изпълнява ролята на вътрешноправно средство за защита, по смисъла на чл.13 от КЗПЧОС, срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, в случая спрямо лишените от свобода в България. Доколкото ЕСПЧ констатира, че производството по чл.1 от ЗОДОВ не изпълнява успешно тази функция, това специално производство по ЗИНЗС е внедрено в правната ни система по законодателен път, в изпълнение на препоръките на ЕСПЧ по пилотното Решение от 27.01.2015г., по делото Нешков и др. срещу България. Съобразно посочения в същото Решение принцип на субсидиарност при прилагане на Конвенцията, България като държава по Конвенцията, следва чрез националните съдилища да улесни най-бързото и най-ефективното разрешаване на дисфункция, засягаща защитата на правата по Конвенцията в националния правен ред. В този ред на мисли, на основание чл.46, вр. с чл.19 от Конвенцията доколкото решенията на Европейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/ са задължителни за държавата страна по Конвенцията, националният съд следва да съобрази и принципите, утвърдени в практиката на ЕСПЧ, вклч. по дела срещу България, по тълкуване и прилагане на нормите на Конвенцията, т.к. съгласно чл.5, ал.4 от КРБ тези норми са част от вътрешното ни право. Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи/КЗПЧОС от 04.11.1950г./ е ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г.

Искът, с който е сезиран понастоящем АСВТ е предявен в петгодишния давностен срок от прекратяване на твърдените незаконосъобразни действия и бездействия в рамките на посочения в ИМ период.

ЗОДОВ е материален закон, уреждащ деликтната отговорност на държавата по принцип. Особената разпоредба на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда на свой ред, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишението от свобода и задържаните под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, като ал.5 на същата въвежда оборима презупция за наличие на неимуществена вреда за лице, което е преживяло нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.

За да бъде приета основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. В случая не се твърдят действия на длъжностни лица от вида на визираните в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС/ изтезания и жестокост/, а поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които неблагоприятни условия са резултат от бездействието на администрацията на ЗООТ-ВТ. За да бъде едно бездействие квалифицирано като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на регламентирано в нормативен акт задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията.

Вредите в случая в ИМ се изтъква да са резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица на държавата - служители на ЗООТ-ВТ, част от структурата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“, съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. Твърдените като незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на ЗООТ Велико Търново представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност обхваща освен дейността по изпълнение на наказанията, която е специфична и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от лишените от свобода и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.

Деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция според настоящия състав се простира и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Това е така, доколкото нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС изисква доказване единствено на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, за да се приеме настъпването на неимуществени вреди от това нарушение.

Нормата на чл.3, ал. 1 от ЗИНЗС съдържа забрана за подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение на лишените от свобода и задържаните под стража. В същото време алинея 2 от същата разпоредба съдържа законова презумпция за наличие на нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, когато липсва достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Следователно специалният закон/всъщност особен с оглед статута на лицата/ съдържа различни правила както за установяване на незаконосъобразно бездействие на администрацията – тежестта да докаже изпълнението на изискванията на закона е за ответника, така и за наличието на неимуществени вреди от нарушението – те се предполагат до доказване на противното, като отново именно ответника следва да установи липсата на въздействие върху психиката на ищеца. Като краен извод следва, че за уважаване на иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, е достатъчно да се установи поставянето на задържаното лице в условия, при които липсва достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства и др.

След преценка на доказателствената съвкупност съдът намери, че в конкретния случай такива неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца в ЗООТ в гр. В. Търново не се доказаха. Твърденията в ИМ са изцяло голословни и не са подкрепени с доказателства. Ищецът не ангажира свидетелски показания за твърденията си, въпреки дадените указания и възможност за това. Съображенията за този извод са следните:

1. Не се потвърдиха оплакванията на Б., че е бил лишен от част от трудовото си възнаграждение, чрез незаконно принудително изпълнение, като вместо 43,62лв. получавал по 37,62лв. на ден.

Макар да не посочва периода, в който е работил и е имал удръжки, към уточнението по ИМ Б. сочи справка за м. януари до май вклч. на 2023г. Действително установи се, че Б. е работил на външен обект и е получавал по ведомост възнаграждение, което е формирано като отработените дни за периода са умножавани по дневната ставка. От заработката от 868,48лв. за м. октомври 2023г. например се следва изплащане на л.св. на 50% от МРЗ/434,24лв./. От тази сума се удържа ДОД 43,42лв. и остава сума в размер на 390,82лв. Но върху тази сума е направена удръжка от 230лв. по наложен запор на стойност 8 491,98лв. от 19.04.2021г. Ответникът представя запорното съобщение по ИД № 20217350400088 на ЧСИ с рег. № 735 с район на действие Габровски ОС. При това е спазено изискването на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС. С това си действие затворната администрация не е провела незаконно принудително изпълнение върху трудовото му възнаграждение и поради това не е ощетила лицето, като не е причинила имуществена увреда на лицето, нито унижение, като нематериална вреда.

За яснота следва да се посочи, че по жалба на Б. с оплакване за незаконно принудително изпълнение е било образувано АД № 84/2023г., което е прекратено и изпратено по подсъдност на ОС-Габрово за реализиране на защита срещу изпълнение на запори върху трудовото му възнаграждение. Поради това настоящото оплакване се разглежда само на плоскостта налице ли е произвол, материално ощетяване и унизително отношение към лишения от свобода.

2. Не се доказа и оплакването на Б., че не му били осигурени правата по чл.84, ал.2, т.3 и т.4, и ал.3 от ЗИНЗС – самостоятелно легло и спални принадлежности, безплатно облекло и обувки, повишена дажба храна. От ответника са представени доказателства, че на л.св. Б. са предоставени спални принадлежности и безплатни обувки. Не са налице доказателства, че е била налице необходимост от усилена дажба храна, свързана с естеството на работата му на външен обект/няма конкретизация/, но според ответника такава добавка е предоставяна на всеки от лишените от свобода, които работят на външен обект, всяка сутрин.

3. От представената от ответника справка е видно, че всеки от настанените в трето спално помещение 16 души е разполагал с минимално необходимата площ – достатъчно жизнено пространство от 4кв.м. свободна площ. Това удовлетворява изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС и не може да обоснове затормозващо, вклч. унизително отношение към лишения от свобода.

4. Оплакването, че храната е под всяка критика и приготвяна в нарушение на санитарните норми е първо неконкретизирано, а след това недоказано както и това, че работещите в кухнята нямали здравни книжки, а лишените от свобода се хранели прави. Видно от ДЗ по делото храната се приготвя по меню от Затвора в гр. Ловеч и всеки ден се съхраняват проби за проверка на нейната безопасност. Действително се потвърждава, че лишените от свобода/не винаги с квалификация на готвач/ приготвят храната и са назначени по домакински щат като са настанени да спят в помещение до домакинския блок. Не са констатирани замърсявания, бактериални или др., нито е имало такива оплаквания, вклч. от Б..

5. Установи се от представените ДЗ и протоколи за обиск, че на 29.10.2023г. е извършен такъв на багажа на л.св. Я.Б. в трето спално помещение от охранителя Г.Д./вж. ДЗ на л.62/. Поради изтичане на работното му време протоколът е съставен на 30.10.2023г. Връчен на л.св. при условия на отказ. Вещите описани в същия не съответстват на посочени в ИМ, но са без представен документ за притежание и/или ползване и са забранени за притежание в такива количества. Поради нарушение на чл.96, т.3 и чл.97, т.1 от ЗИНЗС Б. е предложен за дисциплинарно наказание по чл.100 от ЗИНЗС поради нарушаване на вътрешния ред. Съставен е протокол за обиск и такъв за изземване на вещи. Съдът намира при установените факти, че изискванията на 87 от ППЗИНЗС са спазени. Не се установи обискът на багажа му да е бил в отсъствие на Б., но дори и така да е било, администрацията е в правото си да проведе обиска на помещение и/или лица. Доколкото 29.10.2023г. е почивен ден, то отсъствието на ИСДВР е обяснимо, а претърсването не се установи да е по график.

5.1. Оплакването за иззети при обиск адаптер за радиоприемник и за телевизор не се доказва, а освен това производството по чл.276 от ЗИНЗС е отделено от настоящото. Поради това не следва да се разглежда понастоящем като вид имуществена вреда. Изземването има своето фактическо и правно основание, а л.св. не е реализирал успешно производство по посочения член от закона.

5.2. Не е налице конкретика относно оплакването, че охранителят Г. Д. заключвал килиите и всички л.св. оставали на студа. Всъщност лишените от свобода обитават общи спални помещения в ЗООТ-ВТ, които през нощта се заключват от съображения за сигурност, но л.св. остават вътре, а не вън на студа. Твърдението в ИМ е недоказано.

5.3. Ответникът потвърждава, че ЗООТ-ВТ разполага със служебно куче, предоставено от Затвора Ловеч. Не се установява същият охранител да е насъсквал служебното куче срещу котките и някоя да е пострадала, нито особена емоционална връзка на Б. с котките.

5.4. Според ищеца охранителният състав нарушавали чл.293 и 315 от ППЗИНЗС. Б. не е посочил конкретика, която да бъде проверена, но в о.с.з. уточнява само, че се дразнел и се чувствал унижен то това, че охранителите на служба носели мобилни телефони, въпреки че им е забранено, а него при това положение биха го наказали. Тези твърдения също останаха недоказани и поради това не кореспондират с негативни преживявания на ищеца.

6. Установи се, че спалното помещение в ЗООТ разполага с една тоалетна за 16 настанени л.св., която се ползва през нощта, когато лишените от свобода са заключени. Освен това е ноторно известно, че физиологията на здравия човешки организъм е построена така, че през нощта по време на сън да се забавят обменните, съответно отделителните процеси. Поради което твърдението не се свързва с причинено на ищеца затруднение или пък унижение. Не са налице никакви доказателства в тази връзка.

7. От представеното от домакина на ЗООТ-ВТ Сведение е видно, че прах за пране се раздава на един л.св. по указание по 1кг. за два месеца и по 4 бр. сапуни. Ответникът признава еднократно забавено предоставяне на перилни препарата през м. октомври, като на 08.11.2023г. е доставен прах за пране и раздаден на л.св. на 12.11.2023г. Не се предоставиха доказателства, че Б. лично си е купувал препарати за хигиена, а дори да е така, това е разрешено, той работи и получава възнаграждение. Не се доказа да е накърнено достойнството му или неговата чест, поради закупуване на перилен препарат със собствени пари.

8. Не се представиха и доказателства за твърдението, че помещенията били пълни с дървеници. От друга страна администрацията поддържа, че се извършва регулярна дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията. Не се доказа увреда – претърпени болки и страдания или др. негативни емоционални преживявания.

9. Оплакването, че обиски са извършвани в отсъствие на ИСДВР се потвърди, но това не обуславя извод за незаконосъобразност. Извършеният обиск на 29.10.2023г. действително е бил в отсъствие на този служител, но това е било неработно за него време и обискът не е бил по график. Само в последния случай инспекторът следва да присъства. Задължение за присъствието му на сутрешни проверки законът не възлага. Б. е общувал регулярно с инспектора, отговорен за социални дейности и възпитателна работа с л.св. като отговорник на спалното помещение. Липсват каквито и да било доказателства, че ИСДВР го репресирал като го питал дали е ходил на църква. И това твърдение не се свърза с доказателства за претърпени неимуществени вреди и поради това не се налага обезщетяване.

10. Твърдението на ищеца, че е бил спрян бил от работа със Заповед № 1575/17.06.2022г. не се доказа. В о.с.з. заяви, че става въпрос за дисциплинарно наказание. При това положение е логично следствие, че л.св. не може да излиза да работи на външен обект докато трае наказанието.

11. Не се представиха доказателства и относно твърдението на ищеца, че са нарушени правата му по чл.77, ал.1 и 2 от ЗИНЗС - право на подходяща работа и зачитане на предпочитанието му към конкретен вид работа. Не се изслушаха показания нито на други лишени от свобода, нито на лица от автосервиза, където е работил Б. по този въпрос. Не бяха ангажирани и писмени доказателства – молби или жалби от Б. до администрацията по случая.

12. Недоказано се оказа и твърдениет она Б., че е проверяван за алкохол със стари мундщуци;

13. Твърдението на ищеца, че имал астма, а не получавал усилена храна се потвърдиха, но само отчасти. Действително Я.Б. страда от хронично белодробно заболяване. В Рецептурна книжка на хронично болния е записано, че страда от астма с преобладаващо алергичен компонент. Но никъде в медицинската документация не е посочено, че за това си заболяване Б. има нужда от допълнителна храна, от какъв вид и количество. Не са налице такива медицински предписания. При това ответникът сочи, че като всеки работещ на външен обект Б. е получавал сутрин хранителна добавка.

По изложените съображения, съдът приема иска за недоказан на всички заявени фактически основания.

В заключение, съдът достигна до следният решаващ правен извод:

По изложените мотиви съдът приема за недоказани фактите, които твърди в исковата молба Б.. Същият е пребивавал в нормални битови и санитарно-хигиенни условия в ЗООТ-ВТ. Имал е достатъчно жилищна площ, достъп до течаща вода и постоянен достъп до тоалетна, достъп до дневна светлина, свеж въздух, качествена храна, възможност за работа, спорт и развлечения. Поради това, съдът приема, че при престоя си в ЗООТ-ВТ за посочените в ИМ период ищецът Я.Б. не бил поставен в нечовешки и унизителни условия, представляващи нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека. Търпените от него ограничения/обиски и дисциплинарни наказания/ са неразделна част от режима на изтърпяване на наказанието и не превишават минималния праг на суровост при изпълнението му. Поради това не са налице действия или бездействия на администрацията на ЗООТ-ВТ, които да съставляват нарушение на посочените по-горе норми на националното или международно право. Липсата на нарушение от страна на затворническата администрация прави безпредметно обсъждането на вреда и въпроса за причинна връзка.

От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото е своевременно заявено и по същество е основателно. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. На основание чл.24 от НЗПП съдът определя същото в минимален размер от 100 лева.

Воден от горните мотиви, на основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и чл.203 от АПК, VII-ми адм. състав на АСВТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.Х.Б. иск за присъждане на парично обезщетение в размер на 100 000,00лв. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени му при престоя му в Затворническо общежитие от открит тип –Велико Търново за периода от 14.01.2021г. до 01.11.2023г., като недоказан, на всички заявени фактически основания с оплакване за проявено унизително третиране в качеството му на лишен от свобода.

ОСЪЖДА Я.Х.Б. с ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00/сто/лева.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на АСВТ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, съгласно чл.285, ал.1, изреч 2-ро от ЗИНЗС.

Решението, на основание чл.138 от АПК, да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия: