ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ -       261008                               14.12.2020 г.                                           град Бургас

 

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                   втори граждански въззивен състав

На:     четиринадесети декември                                              две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                             ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 2792 по описа за 2020 година

 

Производството по делото е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Постъпила е жалба от М.Л.П., Л.П.П. и М.Г.К.-П., тримата със съдебен адрес гр.Хасково, ул.“Раковски“ № 3, ап.18 – чрез адв.В.Панайотов , длъжници в изпълнителното производство, против действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20208050400777 по описа на ЧСИ Станимира Н. *** действие БОС, изразяващи се в Постановление за разноски, инкорпорирано в ПДИ с изх.№ 13045/06.08.2020 г., Постановление на ЧСИ изх.№ 13047/06.08.2020 г. за присъединяване на вземане на взискателя, както и наложени възбрани на несеквестируемо жилище на длъжниците.

В жалбата се сочи, че обжалваното постановление за разноски, инкорпорирано в ПДИ, е нищожно и незаконосъобразно, тъй като липсва изричен акт и мотиви, а начислените от ЧСИ авансови такси са прекомерни и не отговарят на размерите по ТТР към ЗЧСИ, като в тази връзка са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното действие. По отношение на обжалваното постановление на ЧСИ с изх.№ 13047/06.08.2020 г. за присъединяване на вземане на взискателя въз основа на удостоверение на ЧСИ М.Цачева се сочи, че със същото това удостоверение не е връчено на длъжниците, а посочените в него задължения не отговарят на действителните такива, тъй като не е била отчетена частичната отмяна на съдебните актове от ВКС, което прави удостоверението и атакуваното постановление незаконосъобразни. Моли се обжалваните актове да бъдат отменени, като се има предвид, че възбранения имот в гр.Созопол е основно и единствено жилище на длъжниците, тъй като останалите им имоти са били продадени, поради което същото е несеквестируемо.

В жалбата е направено искане по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението, за което са изложени съображения. Претендират се направените съдебни разноски.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя К.Н.Б., не се взема становище по жалбата.

На основание чл.436, ал.3, изр.последно ГПК ЧСИ Станимира Н. е представила подробни мотиви по подадената жалба във връзка с обжалваните изпълнителни действия, като се взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, приложените по изпълнителното дело доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20208050400777 по описа на ЧСИ Станимира Н. е образувано по молба от 03.08.2020 г. на взискателя К.Н.Б. срещу длъжниците Л.П.П., М.Г.К.-П. и М.Л.П., въз основа на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист № 302 от 23.07.2019 г. по гр.д.№ 1713/2016 г. на ОС-Бургас, за заплащане на съдебни разноски в размер на 1452 лв. за първата инстанция, 1500 лв. за въззивната инстанция и 1000 лв. за касационното производство. Видно от приложените към изпълнителното дело съдебни решения по гр.д.№ 1713/2016 г. на БОС и в.гр.д.№ 10/2018 г. на БАС, както и определение по гр.д.№ 4385/2018 г. на ВКС, присъдените с изпълнителния лист съдебни разноски са във връзка с уважен иск по чл.135 ЗЗД.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за присъединяване за събиране по делото и вземанията на взискателя срещу длъжниците М.К. –П. и Л.П., съгласно удостоверение по чл.456 ГПК на ЧСИ Мария Цачева, рег.№ 840. Посоченото удостоверение е представено към молбата и от него е видно, че е издадено на основание чл.456, ал.2 ГПК по ИД № 20168400400707 по описа на ЧСИ Мария Цачева, рег.№ 840 с район на действие СГС, образувано по молба на К.Б. против длъжниците М.К. –П. и Л.П., въз основа на изпълнителен лист от 10.06.2016 г. по гр.д.№ 1626/2015 г. на САС, като е посочено, че общото задължение по изпълнителното дело към 20.07.2020 г. след извършени погашения е в размер на 308 539.73 лв.

С Постановление за присъединяване изх.№ 13047/06.08.2020 г. ЧСИ Н. е присъединила на основание чл.456 ГПК за събиране по настоящото изпълнително дело и вземанията на взискателя по отношение на длъжниците М.К.-П. и Л.П., съгласно удостоверението на ЧСИ М.Цачева.

По молба на взискателя принудителното изпълнение е насочено към недвижимите имоти, предмет на решението по чл.135 ЗЗД, представляващи: СОС с идентификатор № 67800.502.56.1.6 по КККР на гр.Созопол, с площ от 56 кв.м., предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда; СОС с идентификатор № 67800.502.56.1.13 по КККР на гр.Созопол, с площ от 14 кв.м., предназначение – склад; ПИ с идентификатор № 81178.501.14 по КККР на гр.Черноморец, с площ от 597 кв.м.

На 06.08.2020 г. е наложена възбрана върху недвижимите имоти, вписана в Служба по вписванията – Бургас на 13.08.2020 г., том 3, № 3, вх.рег.№ 8825. Насрочен е и опис на имотите за 16.09.2020 г.

Длъжниците са уведомени за започналото изпълнително производство, насоченото изпълнение върху недвижимите имоти, наложената върху тях възбрана и насрочената дата за опис с ПДИ изх.№ 13045/06.08.2020 г. – до Л.П., с ПДИ изх.№ 13044/ 06.08.2020 г. – до М.К.-П., с ПДИ изх.№ 13046/06.08.2020 г. и съобщение изх.№ 13054/06.08.2020 г. – до М.П., които са им връчени на 27.08.2020 г., видно от отбелязванията върху поканите и съобщението. С поканите за доброволно изпълнение всеки от длъжниците е уведомен за размера на дълга му и за размера на дължимите разноски по изпълнението.

На 14.09.2020 г. в канцеларията на ЧСИ Н. е депозирана молба вх.№ 10605/14.09.2020 г. от длъжника М.П., към която е приложено платежно банково нареждане от 10.09.2020 г. за заплащане на задълженията по изпълнителен лист № 302/23.07.2019 г. на ОС-Бургас, ведно с определените разноски по изпълнителното дело, като по сметка на ЧСИ Н. е внесена сумата от 4850.50 лв. В тази връзка, в молбата е направено искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 ГПК, поради изплащане на задължението и разноските, както и на основание чл.433, ал.3 ГПК съдебният изпълнител служебно да вдигне наложените възбрани.

С Разпореждане за приключване на изпълнително дело изх.№ 16979/28.09.2020 г. ЧСИ Н., след като е установила, че задължението по изпълнителен лист № 302/23.07.2019 г. е изцяло погасено, ведно с таксите и разноските по изпълнението, е постановила на основание чл.433, ал.2 ГПК приключване на изпълнителното дело № 20208050400777. Това разпореждане е съобщено на длъжниците с придружително писмо изх.№ 16990/28.09.2020 г., връчено на пълномощника им и съдебен адресат адв.Панайотов на 05.10.2020 г., с което същите са уведомени, че след влизане в сила на разпореждането ще бъдат заличени наложените обезпечителни мерки. По делото липсват данни разпореждането за приключване на изпълнителното дело да е обжалвано от длъжниците.

На 23.10.2020 г. от страна на ЧСИ Н. е направено искане за заличаване на възбраната върху недвижимите имоти, наложена на 13.08.2020 г. Заличаването на възбраната е вписано в Служба по вписванията – Бургас на 28.10.2020 г., акт № *, том *, вх.рег.№ */28.10.2020 г.

Настоящата жалба на длъжниците е депозирана на 30.10.2020 г. направо в ОС-Бургас, като с резолюция на съда от 02.11.2020 г. същата е изпратена на ЧСИ Н. за администриране, където е заведена под вх.№ 14319/06.11.2020 г. След администрирането на жалбата, същата е изпратена на съда за разглеждане.

При горната фактическа обстановка, съдът намира следното:

Макар и жалбата да е подадена от легитимирани лица, длъжници в изпълнителното производство, съдът намира, че същата е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Настоящата жалба в частта, с която се атакува постановлението за разноски, обективирано във връчените на длъжниците покани за доброволно изпълнение, е подадена след изтичане на срока по чл.436, ал.1 ГПК. В случая, преклузивният едноседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК за обжалване на приетите разноски е започнал да тече от получаването на ПДИ, с която са съобщени на длъжниците разноските по изпълнението, а именно от 27.08.2020 г., като срокът за обжалване е изтекъл на 04.09.2020 г. – присъствен ден. Настоящата жалба е подадена на 30.10.2020 г., т.е. след изтичането на срока за обжалване, поради което се явява недопустима, като просрочена. Съдът не дължи произнасяне по недопустимата жалба, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.

Жалбата в частта, с която се атакува постановлението за присъединяване на вземане а взискателя за събиране в изпълнителното дело, е недопустима, тъй като е насочена против необжалваемо действие на ЧСИ. Длъжникът има право да обжалва действията на съдебния изпълнител само в пределите и само на основанията, които са изчерпателно посочени в чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК. С депозираната жалба се атакува постановление за присъединяване на вземане на взискателя, което не попада в нито една от хипотези по чл.435, ал.2 и ал.3 ГПК. Тук следва да се има предвид, че в ГПК е ограничена възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, като същата е сведена до изчерпателно изброените актове, подлежащи на обжалване от определен кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване действията и отказите на съдебния изпълнител. В този смисъл, обжалваното в случая действие на ЧСИ не е сред изброените действия, които могат да се обжалват от длъжника и не попада в предметния обхват на чл.435, ал.2 ГПК, поради което не подлежи на съдебен контрол по пътя на обжалването. Ето защо, съдът намира, че така депозираната жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Жалбата, в частта, с която се обжалва наложената възбрана е недопустима, поради липса на правен интерес, независимо от изложените в нея доводи за несеквестируемост на недвижимия имот. Съгласно задължителните разяснения на ВКС, дадени в т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагане на запор или възбрана върху този обект, но като самостоятелни изпълнителни действия запорът и възбраната не подлежат на обжалване, а на обжалване подлежи насочването на изпълнението само върху несеквестируемо имущество. Предвид дадените разяснения и с оглед данните по делото, съдът намира, че макар и в жалбата да се твърди, че изпълнението е насочено върху несеквестируемо имущество, в случая обжалването на наложената възбрана е недопустимо, доколкото за длъжниците е не е налице правен интерес от обжалването. В случая, изпълнителното производство е приключено на основание чл.433, ал.2 ГПК с разпореждане на ЧСИ Н. от 28.09.2020 г., поради погасяване изцяло от длъжниците на задължението по изпълнителния лист, ведно с таксите и разноските по изпълнението. За това разпореждане длъжниците са надлежно уведомени на 05.10.2020 г., като по делото липсват данни да е обжалвано от тях, поради което следва да се приеме, че същото е влязло в сила на 13.10.2020 г. С оглед на това, на 23.10.2020 г. от страна на ЧСИ Н. е направено искане за заличаване на възбраната върху недвижимите имоти, наложена на 13.08.2020 г., като заличаването на възбраната е вписано в Служба по вписванията – Бургас на 28.10.2020 г., акт № *, том *, вх.рег.№ */28.10.2020 г. при това положение, при наличието на прекратено изпълнително производство и заличена възбрана, депозираната след този момент жалба е лишена от правен интерес, поради което е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати.

С оглед недопустимостта на депозираната жалба, искането на жалбоподателите по чл.438 ГПК за спиране на изпълнието също се явява недопустимо и следва да се остави без разглеждане, доколкото процесното изпълнително дело е приключило по реда на чл.433, ал.2 ГПК и липсва предмет на искането за спиране.

Мотивиран от  гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба от М.Л.П., Л.П.П. и М.Г.К.-П., тримата със съдебен адрес гр.Хасково, ул.“Раковски“ № 3, ап.18 – чрез адв.В.Панайотов, длъжници в изпълнителното производство, против действия на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20208050400777 по описа на ЧСИ Станимира Н. *** действие БОС, изразяващи се в Постановление за разноски, инкорпорирано в ПДИ с изх.№ 13045/06.08.2020 г., Постановление на ЧСИ изх.№ 13047/06.08.2020 г. за присъединяване на вземане на взискателя, и наложени възбрани на несеквестируемо жилище на длъжниците, както и искането по чл.438 ГПК за спиране на изпълнителното дело.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 2792/2020 г. по описа на БОС.

 

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.