№ 16729
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20241110117675 по
описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от ... против А. Е. Б. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3151/2024 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
В исковата молба ищецът ... твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за
главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот. Заявлението било уважено, но тъй като издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена от длъжника, на ищеца били дадени
указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е
сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е
бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се
още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
1
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ..... на клиенти за битови нужди в
гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от ...... на клиенти за битови нужди
в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ
на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно
издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с ....... Сочи, че съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено
реално потребление. Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за
начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искове, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата от 230,21 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 25,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2021 г. до 11.01.2024 г., сумата от
0,08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за услуга за дялово
разпределение, начислено за периода от 15.04.2023 г. до 26.08.2023 г. Претендира и
направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В подадения в срока чл.131 ГПК писмен отговор се излагат твърдения, че
претендираните суми са заплатени. Сочи се, че процесното жилище се отоплява с 1
радиатор, поради което и прогнозните суми за ежемесечна консумация са
необосновано високи. Поддържа се, че с исковата молба по недопустим начин ищецът
добавя суми за дялово разпределение и период, които не фигурира в издадената
заповед по чл.410 ГПК. По изложените в отговора доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 3151/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ...... е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ ответник да
заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 230,21 лева, представляваща
2
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 25,74 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2021 г. до 11.01.2024 г.,
сумата от 0,08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за услуга за
дялово разпределение, начислено за периода от 15.04.2023 г. до 26.08.2023 г., както и
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 29.02.2024 г. по ч.гр.д.№ 3151/2024 г. по описа на СРС, съдът
е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което е указал на
заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
Видно от приложените по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
при запазено право на ползване ..........., том I, ........, ...... г. по описа на ....... з
помощник-нотариус по заместване на ........., нотариус с район на действие СРС е, че
ответникът и трето за спора лице ........, са прехвърлили правото на собственост върху
процесния недвижим имот, като са запазили правото на ползване върху целия имот.
По делото е приложен препис-извлечение от акт за смърт, от който се
установява, че ........ е починала на 19.05.2021 г.
По делото е приложен протокол от проведено на 25.07.2002 г. ОС на ЕС, където
се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване
на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с .........., както и
договор от 23.09.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и действащите
през процесния период Общи условия.
Към писмения отговор от ответника са представени доказателства за извършени
плащания през исковия период, съобщения към фактури и индивидуална изравнителна
сметка за топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като
обективно и компетентно дадени.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило,
че при изготвяне на заключението са му предоставени документи за извършен отчет от
ищцовото дружество, а именно – отчетен талон с положен подпис на 10.05.2021 г.,
касаещ отчетен период 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., коригиран на 01.09.2021 г. поради
допълнителен отчет и отчетен талон с подпис на клиент от 06.05.2023 г., касаещ
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., коригиран на 02.10.2023 г. поради
допълнителен отчет. Вещото лице е посочило, че са претендираните в исковата молба
два отчетни периода са издадени две изравнителни сметки за потребена ТЕ в имота по
3
отчет на един ИРРО, за една щранг-лира, от сградна инсталация и по отчета на един
водомер за топла вода. Вещото лице е констатирало още, че срещу изготвената
изравнителна сметка не са представени възражения /рекламации/. Според
заключението разпределението на ТЕ през процесния период за имота е в съответствие
с нормативната уредба, като технологичните разходи за абонатната станция са
приспаднати от ежемесечните отчети на общия топломер. Топломерът, монтиран в
абонатната станция на жилищната сграда, е преминавал последващи метрологични
проверки, касаещи процесния исков период.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че плащанията, за които към писмения отговор са приложени
документи, са отразени в счетоводството на ищеца, но търсените от последния суми са
само от изравнителните сметки. Така съгласно издадените изравнителни сметки по
фактури посочени в табличен вид при отговор на задача № 4, вещото лице е посочило,
че неплатените суми за ТЕ по издадени изравнителни фактури за периода от
31.08.2021 г. до 30.09.2023 г. по партидата на процесния недвижим имот, възлизат на
сумата от общо 230,21 лева, а обезщетение за забава върху тази сума – на 25,74 лева.
Вещото лице е посочило, че в счетоводството на ищеца фигурира и лихва в размер на
0,08 лева за периода от 15.04.2023 г. до 11.01.2024 г., но няма данни за основанието и
размера на главницата върху която се претендира процесната сума.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за
забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
4
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по
силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР
ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време)
определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо
лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или
по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение
№35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
Видно от приложеното по делото писмо от ........., район ..... е, че процесния
недвижим имот е продаден с договор за продажба на държавен имот от 13.03.1995 г. на
А. Е. Б. и ........
В конкретния случай от представения по делото нотариален акт се установява,
че на 09.07.2020 г. дарителят – настоящ ответник и ........ са дарили процесния
недвижим имот на ....... /дъщеря на дарителя ......./, като са запазили вещно право на
ползване върху процесния недвижим имот, поради което следва да се приеме, че
облигационната връзка по силата на публикувани общи условия възниква между
доставчика на топлинна енергия от една страна, и ползвателя по силата на вещно право
на ползване, от друга. По смисъла на цитираните разпоредби от закона и съдебната
практика ползвателят, притежаващ ограничено право на ползване, изключва
собственика в правоотношението с дружеството – доставчик на топлинна енергия.
Това е така, тъй като ползвателят е носител на правото да използва вещта по
предназначение и същият съгласно чл.56 и чл.57 ЗС е длъжен да плаща разноските,
свързани с ползването на вещта. В закона не е предвидена солидарна отговорност на
собственика и ползвателя, такава не е предвидена и в общите условия на ищцовото
дружество.
Предвид гореизложеното, през периода от 01.05.2020 г. до 09.07.2020 г. между
ответника, неговата съпруга и ищцовото дружество е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/, а след 09.07.2020 г. – въз основа на учреденото вещно право на ползване,
съобразно гореизложеното.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
5
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано се установява, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени
в съответствие с действащата нормативна уредба. Видно от констатациите на вещото
лице е, че ответникът не се е възползват от правото да подаде възражение срещу
издадените изравнителни сметки, в случай, че не е бил съгласен с отразените в тях
данни. Съдът дава вяра на заключението, тъй като вещото лице изготвя същото на база
на своите знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен
материал и на предоставените му от страните писмени доказателства /в този смисъл
решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г., II г.о. на ВКС/. В случая експертът е
спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху
предположения.
В конкретния случай в исковата молба ищецът претендира, че сумата от 230,21
лева, представлява главница за топлинна енергия и дялово разпределение, но следва да
се има предвид, че в издадената заповед не фигурира сума за главница за дялово
разпределение, поради което изложените за първи път доводи в тази насока не следва
да бъдат взети предвид. Следва да се отбележи още, че за първи път в петитума на
исковата молба главницата се претендира освен за посочения и в издадената заповед
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., и за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023г.,
което е недопустимо.
С оглед предходното, при съобразяване с исковия период, съответстващ на
периода, за който е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
3151/2024 г. по описа на СРС, а именно - 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и
обстоятелството, че ответникът не е бил единствен вещен ползвател през този период,
съдът приема, че отговорността на ответника следва да бъде редуцирана до ½ част от
начислените за този период суми от изравнителни сметки. За периода от м.05.2022 г.
до м.04.2023 г. исковото производство следва да бъде прекратено, тъй като искането не
съответства на издадената заповед и е недопустимо. Ето защо, при изчисляване
размера на дължимата сума, съдът съобрази заключението на вещото лице по
изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза. Видно от същото е, че периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. са издадени две изравнителни сметки - №
........./31.08.2021 г. на стойност 128,04 лева и № ......./31.08.2021 г. на стойност 2,70
лева, или за сумата от общо 130,74 лева. От тази сума отговорността на ответника е ½
6
част или 65,37 лева. Това е така, тъй като в конкретния случай в исковата молба не са
изложени твърдения, че цялата сумата се претендира от ответника - лично и в
качеството му на наследник на починалия вещен ползвател. Нещо повече, на съдът е
служебно известно, че ответникът е заявил и в особената книга на съда на 01.07.2021 г.
е вписан отказа му от наследството на ..... ........
Предвид гореизложеното, предявения иск за главница за топлинна енергия
следва да бъде уважен за сумата от 65,37 лева и за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда – 17.01.2024 г. до окончателното изплащане. В останалата част
за сумата над 65,37 лева до пълния предявен размер от 230,21 лева искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен, а за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. –
оставен без разглеждане като недопустим.
По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
7
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявения иск за обезщетение за забава върху
главницата за ТЕ в размер на 25,74 лева следва да бъде отхвърлен изцяло.
Неоснователен и недоказан е и иска за сумата от 0,08 лева, представляваща
обезщетение за забава върху услуга за дялово разпределение, тъй като ищецът не
проведе пълно и главно доказване относно вземане за главницата за дялово
разпределение. При липса на главен дълг не се дължи и обусловеното от неговото
уважаване акцесорно вземане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че дружеството е
направило разноски за държавна такса в размер на 175,00 лева и по 320,00 лева за СТЕ
и за ССчЕ. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност. С оглед предходното, ответникът следва да понесе разноски съразмерно на
уважената част от предявените срещу него искове или сумата от 233,62 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В исковото производство няма данни за
направени разноски, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед
включва разноски в общ размер на 75,00 лева, от които съразмерно на уважената част
от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 19,15
лева.
В заповедното производство ответникът не е направил разноски, поради което
съдът не му присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
8
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявен от ........, със седалище и адрес на
управление: ........... срещу А. Е. Б., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 65,37 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.01.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за сумата над 65,37 лева до пълния предявен размер от
230,21 лева, за сумата от 25,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2021 г. до 11.01.2024 г., както и за
сумата от 0,08 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за услуга за
дялово разпределение, начислено за периода от 15.04.2023 г. до 26.08.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения иск за
главница за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до
м.04.2023 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 17675/2024 г. по описа на
СРС, 43-ти състав в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. Е. Б., ЕГН ********** да заплати на
........, със седалище и адрес на управление: ......... сумата от 233,62 лева,
представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 19,15 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело № 3151/2024г. по описа на СРС, 43-ти състав
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, в която производството по делото е прекратено, решението има характер
на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9