М О Т И В И
към присъда № 12/06.06.2017 г.,
постановена по НОХД ***27/2017 г. на Врачанския окръжен съд
Окръжна
прокуратура Враца обвинява М.К.Д. *** в това, че на 20/21.12.2015 г. в с. Добролево, обл. Враца, в
дом, находящ се на ул. „Дружба“ *** е отнел от владението на К.П.К., бивш жител
***, движими вещи - парична сума от 470.00 лв. в банкноти както следва - 2 бр.
с номинал 100 лв., 4 бр. с номинал 50 лв., 1 бр. с номинал 20 лв. и 5 бр. с
номинал 10 лв., 1 брой пистолет марка „Валтер“, кал.9х19, № 379851 на стойност
1600 лв., 1 бр. ловна пушка „Берета“ кал. 12, № 123509 на стойност 728 лв., 8
бр. патрони за пистолет кал.9х19 на обща стойност 4 лв., 6 бр. ловни патрони
кал. 12 на обща стойност 3 лв., ловджийски нож с дължина 23,2 см. на стойност
21 лв., кухненски нож на стойност 13.30 лв., домакинска текстилна ръкохватка - без
стойност и хавлиена кърпа без стойност, всичко на обща стойност 2839 лв. и 30
ст., собственост на пострадалия К., като е използвал
за това сила - нанесъл е две прободно-порезни рани в областта на шията на
пострадалия, 18 порезни рани на гръдния кош, две от които проникнали в гръдната
кухина, една прободно-порезна рана поясно вляво, две порезни рани на лява
мишница, две порезни рани на лява предмишница и порезна рана на дясна китка, като деянието е придружено с убийството
на пострадалия К.П.К., починал от остра сърдечно-съдова недостатъчност,
вследствие на нанесените прободно-порезни рани, като основно в генезиса на смъртта
участват двете проникващи рани в гръдната кухина с пробождания и наранявания на
двата бели дроба, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 199,
ал. 2, т. 2, пр. 1, вр.чл. 198, ал. 1 НК.
Окръжна прокуратура Враца обвинява М.К.Д. и в това, че на
21.12.2015 г. в с.Добролево, обл.Враца, на ул. “Дружба“ *** е придобил чрез извършване на грабеж и до
22.12.2015 г. държал в дома си в с.
Добролево, ул.“Орешака“ № 13 огнестрелно оръжие - пистолет „Валтер“, със сериен
номер 379851, калибър 9x19 и 14 бр.патрони, от които 8 бр. кал. 9х19 и 6 бр. патрони
за ловна пушка 12-ти калибър, стандартни боеприпаси за огнестрелно оръжие, годни да произведат изстрели и да се
ползват по предназначение, а до 23.12.2015 г. държал и ловна пушка надцевка, модел „Пиетро Берета“ със сериен
номер 123509, кал. 12, годна да произведе изстрели и да се ползва по
предназначение, без да има за това надлежно разрешение съгласно Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, с което е осъществил
състава на престъпление по чл. 339, ал.
1, пр. 1, хип. 2 и 5 НК.
В с.з. проведено на 06.06.2017 год., подсъдимият направи волеизявление, с
което призна вината си. Призна изцяло
и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, заяви
съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти и направи искане
производството по делото да се проведе при условията и реда на Глава 27 и по точно - чл. 371, т. 2 и сл. НПК.
Като установи, че така направеното самопризнание се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, ВрОС постанови
съдебното производство да бъде разгледано по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 и сл. НПК, като на
основание чл. 372, ал. 4 НПК с
нарочно определение обяви на страните по делото, че при постановяване на
присъдата си, ще ползва направените самопризнания, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В това съдебно заседание, по делото бяха предявени три граждански иска за
неимуществени вреди от всеки от наследниците на пострадалия - Л. П. К., П.К.К.
и И.К.И., за сумите от по 150 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 21.12.2015 г. до окончателното й изплащане,
както и граждански иск за имуществени вреди от Л. П. К., за сумата от 1848 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2015 г. до
окончателното й изплащане. С нарочно определение от същата дата тези искове
бяха приети от съдът за съвместно разглеждане с наказателното производство, а по
тяхно искане Л. П. К., П.К.К. и И.К.И. бяха конституирани като граждански ищци
и частни обвинители.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура Враца заяви, че
поддържа повдигнатото обвинение и счита, че то е доказано по несъмнен начин.
Поиска подсъдимия да бъде признат за виновен, като изрази становище, че
наказанието му следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства, но и при съобразяване разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК.
Л. П. К., П.К.К. и И.К.И. и техния повереник - адв.Св.Генова поддържат както
обвинението, така и предявените от тях искове. Желаят съдът да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения и да му наложи наказания за
всяко от тях при превес на отегчаващите вината му обстоятелства. Желаят
уважаване на предявените искове в пълен размер.
Защитата на
подсъдимия - адв.Д.Г. не оспори фактическата обстановка по делото, но изрази
становище за наличие на множество смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Желае съдът да определи наказанието на доверителя му при превес на тези
обстоятелства, но и при условията на чл.
58а, ал. 1 НК.
Подсъдимия поддържа изложеното от защитника си и заяви, че съжалява за
постъпката си, но колкото и да иска, не може да върне времето назад. Заяви, че
е извършил деянието, тъй като е бил под въздействие на алкохол.
В последната си дума той отново заявява, че съжалява за случилото се.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди събраните на досъдебното
производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с изразеното
от подсъдимия пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия М.К.Д. познавал пострадалия К. по име и физиономия, тъй като
живеели в едно село. Знаел, че е богат човек, занимаващ се със земеделие.
Д. живеел на съпружески начала със св.П. Г. и тъй като нямали собствено
жилище, живеели в дома на Снежана Дончева в с. Добролево на ул.“Орешака“ № 13.
Вечерта на 20.12.2015 г., Д. посетил домът на свидетелите В.Р.и Е.Р. и
двамата от село Добролево. Там били и свидетелите Р.К., К.И.и лице на име А. от
с. Върбица. Д. бил във видимо нетрезво състояние, залитал и не можел да стои
прав, което било забелязано от всички. Въпреки това, той продължил с употребата
на алкохол, заедно с останалите свидетели. Не след дълго, Д. влязъл в конфликт
първо с лицето А., а в последствие и със свидетелите К. и И., поради което бил
поканен да напусне дома.
След като си тръгнал, Д. минал покрай дома на пострадалия К. и тъй като
знаел, че той е богат човек, решил да влезе в дома му, за да открадне пари или
някакви ценни вещи. В изпълнение на замисленото, той минал през съседен празен
двор, прескочил оградата и като влязъл в двора на пострадалия, се отправил се
към къщата. Било в тъмната част от денонощието. Къщата била тъмна и нямало
включено осветление в нито една стая. Стигайки до входната врата, Д. установил,
че тя не е заключена и след като минал през нея, влязъл навътре по коридора, а
оттам в стая в дясно от входната врата. В тази стая се намирал и пострадалия,
който спял там до влизането на подсъдимия. От шума на Д., К. се бил събудил и
двамата влезли в съприкосновение. Уплашен, че ще бъде разкрит, Д. взел нож от
близката маса и нанесъл множество удари в тялото на К., като му причинил две прободно-порезни рани в областта на шията на
пострадалия, 18 порезни рани на гръдния кош, две от които проникнали в гръдната
кухина, една прободно-порезна рана поясно вляво, две порезни рани на лява
мишница, две порезни рани на лява предмишница и порезна рана на дясна китка.
Макар, че К. се съпротивлявал, поради нанесените му множество удари и
загубата на кръв, съпротивата му бързо била сломена и той останал да лежи на
пода. В последствие починал от остра
сърдечно - съдова недостатъчност, вследствие на нанесените прободно-порезни
рани, като основно в генезиса на смъртта участвали двете проникващи рани в
гръдната кухина с пробождания и наранявания на двата бели дроба.
Възползвайки се от състоянието на К., Д. претърсил набързо стаите, като
намерил и взел един брой пистолет - Валтер с № 379851, кал. 9x19, ведно с
пълнител с 8/осем/ бр. патрони кал. 9x19 № 379851; ловна пушка - „Берета“ кал.
12, № 123509, 4 бр. ловни патрони, кал. 12 и 2 бр. кал.12 2/50, червени на
цвят, сумата от 470 лв. в банкноти, както следва - 2 бр. с номинал 100 лв., 4
бр. с номинал 50 лв., 1 бр. с номинал 20 лв. и 5 бр. с номинал 10 лв., 2 бр.
ножове - ловджийски с обща дължина 23,2 см. и кухненски, 1 бр. домакинска текстилна
ръкохватка и хавлиена кърпа. При напускане на домът взел и една връхна дреха. Прибрал
се в дома си, където го посрещнала св. Г., на която казал, че е убил човек.
Съблякъл дрехите, с които бил облечен и впоследствие ги поставил в чувал и ги
заровил на бунище, намиращо се в близост до дома му. Пушката увил в плат,
облепил я с лепенки и я скрил в комина на къщата. Преброил парите - 470 лв., като
дал от тях 10 лв. на св.Г. за да закупи „нещо сладко“ за децата, а останалите
пари скрил под плоча в близост до къщата. Пистолета заровил в двора.
По късно, в рамките на проведеното разследване и след като направил
самопризнания, подсъдимият показал на разследващите къде точно е заровил
пистолета. След проведен разпит на св. П.Г., били намерени и иззети пушката и
чувала с дрехите, с които бил облечен обв. Д. - 2 бр. /чифт/ мъжки обувки № 41, кафяво-черни,
риза с дълги ръкави, карирана, мъжка плетена блуза /всички със следи от
засъхнала червено - кафява течност/, черно долнище от анцуг р-р М 48, светло
синя тениска със следи от засъхнала червено - кафява течност, черни зимни
чорапи, силно зацапани с вещество с червено - кафяв цвят, както и нож с дръжка
от пластмаса, имитация на седеф, разпознат впоследствие от св. П.К. /син на
пострадалия/, като собственост на баща му /л.9, т.З/.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на трупа на К.К. /стр. 96, т. 2/, при извършения оглед и
аутопсия са установени две
прободно-порезни рани в областта на шията на пострадалия, 18 порезни рани на гръдния кош, две от които проникнали в гръдната кухина,
една прободно-порезна рана поясно
вляво, две порезни рани на лява
мишница, две порезни рани на лява
предмишница и порезна рана на дясна
китка, разкъсно - контузна рана в
областта на дясна вежда и кръвонасядане
на горен десен клепач; охлузване по
външната повърхност на десен лакът.
Според експерта, причината за смъртта на К. е остро
настъпилата сърдечно-съдова недостатъчност, вследствие
нанесени прободно-порезни рани, като
основно в генезиса на смъртта участвали двете проникващи рани в гръдната кухина
с пробождания и наранявания на двата бели дроба.
Смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с установените увреждания,
настъпила е бързо и е била неизбежна, като всички увреждания са прижизнени.
По механизъм те отговарят да бъдат получени от удари с прободно порезно
оръжие с един режещ ръб.
От заключението на изготвената по делото допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /стр. 104, т. 2/ се установява, че уврежданията
установени при аутопсията на трупа отговарят да бъдат получени от действието на
едноостър нож с различна сила и посоки и всички те могат да бъдат получени от
представения му за изследване нож с дължина на острието 13.5 см., а на
отстояние 4.5 см.от върха - с ширина 2.1 см. - най-голямата такава ширина.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на живо лице/л.107,т.2/ е видно, че
не са установени травматични увреждания, потвърждаващи твърдението на Д., че му
е бил нанесен удар в главата с приклад на пушка. Констатираните увреждания по
двете ръце на подсъдимия според експерта, могат да са получени по време на
работа.
От заключението на комплексната
психолого-психиатрична експертиза /л.83,т.2/ се установява, че подсъдимия не е страдал от душевно заболяване, което да му е пречело да разбира свойството
и значението на извършеното деяние. Могъл е да ръководи постъпките си и е годен да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверно обяснение за тях. Психичното
му състояние позволява той да участва във фазите на наказателното производство
и да взема самостоятелни решения.
При съдебно психиатричното обсъждане вещите лица са отразили, че у
подсъдимия е констатиран подробен, хронологично подреден и траен спомен за
събитията както по време на деянието, така и за времето преди и след него. Липсват данни за качествени и количествени
нарушения на съзнанието, които да обуславят кратковременно или продължително
разстройство на същото. Към
момента на извършване на деянието се е намирал в обикновено алкохолно опиване, което е оказало влияние върху взетото
от него решение и повлияло на всички психични процеси и проявеното от него
агресивно поведение.
Не е
извършил деянието в състояние на физиологичен афект.
Към момента на клиничния преглед не са регистрирани данни за нарушения, в
която и да било от психичните сфери на освидетелствания.
Според заключението на изготвената по делото ДНК експертиза /стр. 122, т. 2/ - изследваният биологичен материал
иззет от вътрешността под чирените на представения за изследване нож,
произхожда от пострадалия К..
Според заключението на изготвената по делото ДНК експертиза /стр. 130, т. 2/ - изследваният биологичен материал
от представения за изследване чорап на Д. произхожда от пострадалия К..
Според заключението на изготвената по делото ДНК експертиза /стр. 138, т. 2/ - изследваният биологичен материал
от представените за изследване обувки на подсъдимия произхожда от пострадалия.
Според заключението на изготвената по делото ДНК експертиза /стр. 146, т. 2/ - изследваният биологичен материал
от представената за изследване карирана риза, с която е бил облечен Д.,
произхожда от пострадалия К..
Според заключението на изготвената по делото ДНК експертиза /стр. 161, т. 2/ - изследваният биологичен материал
иззет от представения за изследване пистолет "Валтер", произхожда от
пострадалия К..
Според заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза /стр. 162, т. З/, стойността на
противозаконно отнетите от дома на К. вещи, възлиза общо на 2839,30 лв. /две
хиляди осемстотин тридесет и девет лева и 30 ст./.
Според заключението на изготвените по делото съдебно - балистични експертизи
- представените за изследване огнестрелни оръжия
и боеприпаси са годни да произведат изстрели и да бъдат ползвани по
предназначение.
Заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи, съдът възприема
изцяло като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.
На основание чл.373 ал.3 НПК,
съдът приема изложената фактическа обстановка такава, каквато е посочена в
обвинителния акт, за точно отражение на действително случилото се по отношение
на събитието на престъпленията, извършени от подсъдимия.
В основата на
този си извод, съдът поставя направеното
подробно самопризнание от страна на подсъдимия и подкрепящите го доказателствени материали, събрани и проверени в хода
на досъдебното производство, а именно: показанията
на свидетелите Ив.М. /л.6, т.1/, Ст.Р. /л.8, т.1/, Д.К. /л.10, т.1/,
Св.Ц. /л. 14, т.1/, В.К. /л.18, т.1/, Ц.М. /л.20, т.1/, К.И. /л.21, т.1, л.38,
т.1/, М.Р.в /л.22, т.1/, Т.М. / л.24, т.1/К. А. /л.25, т.1/, Пл.К. /л.26, т.1,
л.40, т.1/, Л.К. /л.27, т.1/, П.Г. /л.28, т.1, л.31, т.1, л.35, т.1/, Д.М.
/л.34, т.1/, Р.К. /л.36, т.1/, Ир.И. /л.48, т.1/; заключенията на изготвените и приобщени
експертизи – съдебно-медицинска
експертиза на труп /стр. 96, т.
2/, съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни /стр.
104, т. 2/, съдебно-медицинска експертиза на живо
лице/л.107,т.2/, комплексната
психолого-психиатрична експертиза /л.83,т.2/, пет ДНК експертизи за изследване на биологичен материал, съдебно-оценителна експертиза /стр. 162,
т. З/ и съдебно - балистични експертизи; протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми
/стр. 50, т. 1, стр. 87, т. 1,
стр. 94, т. 1, стр. 99, т. 1, стр. 113, т. 1, стр. 119, т. 1, стр. 125, т. 1/; разписки
за доброволно предаване на вещи /стр. 80 - 86, т. 3/; протокол за оглед на труп и фотоалбум /стр. 68, т. 1/; протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум /стр. 3, т. 3/; протокол за разпознаване на лица и предмети /стр. 9, т. 3/; протоколи за изземване на сравнителен материал /стр.14
- 19, т. 3; справка за съдимост /стр.
112, т. 3/; характеристични справки /стр.
114 - 116, т. 3/; препис-извлечение от акт
за смърт на К.К. /стр. 1, т. 3/; удостоверение за наследници
/стр. 2, т. 3/, веществените
доказателства, събрани на ДП и предявени на страните в съдебно заседание.
Съдът, след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по
съответствието на самопризнанието на подсъдимия с всички годни доказателства и
доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, не следва и не
може в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите,
които установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните
характеристика на съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието
на подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и
устност в интерес на процесуални ценности, като процесуална дисциплина и
процесуална икономия, без те да се противопоставят на основната цел на процеса
– да се разкрие обективната истина.
В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, законът предпоставя като задължително
условие за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение
относно достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали
от ДП. Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на
съмнение относно годност, надеждност и достоверност на подкрепящите
самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени
залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно положение е
видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в
обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без извършване на
традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на доказателствата.
В рамките на компетентността си съдът разгледал делото в съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК извършва преценка на отношението на
самопризнанието към доказателствата от досъдебното производство, но няма
правомощие да анализира в мотивите на акта си по съществото на делото
доказателствената стойност на материали, които са събрани от друг орган.
В случая, съдът намира за необходимо да посочи, че не дава вяра на
обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство единствено в частта им, в която се навеждат
твърдения, че при влизането в домът на пострадалия е бил пресрещнат от него с
пушка в ръце, след което К. му бил нанесъл удари с приклада на пушката в
областта на главата. Тези твърдения се оборват по категоричен начин от заключението
на изготвената съдебно-медицинска
експертиза на живо лице, от която е видно, че при извършения преглед на
подсъдимия, не са били установени такива травматични увреждания. Констатираните
други увреждания по двете ръце на подсъдимия според експерта, могат да са
получени по време на работа. Съдът не дава вяра и на твърденията на Д., че е
нападнал пострадалия, тъй като последният вече го е бил ударил с пушката в областта на главата, след което К. я бил
оставил, отишъл и взел пистолета си и го насочил към главата на Д.. В така
дадените обяснения на фаза досъдебно производство липсва каквато и да е било
логика. Ако К. е нанесъл такива удари, а това както се посочи по горе не е
станало, то не е логично той да остави пушката и да даде време на подсъдимия да
се съвземе, като отида да вземе пистолета си. Освен това, ако е бил насочил
оръжието в близост до главата на Д. /около 20 см. според обясненията на
последния/, то К. едва ли би му позволил да вземе нож от близката маса и да му
нанесе множество удари с него, без да произведе макар и един изстрел. Именно и
поради това, съдът приема тези твърдения на подсъдимия за негова защитна
позиция.
В останалата им
част, съдът кредитира обясненията на подсъдимия дадени на ДСП. В тази им част,
депозираните от Д. обяснения са ясни и конкретни, като в тях той признава
вината си и подробно обяснява начина и механизма на извършените от него деяния,
предхождащите го и последващи действия. Така направени, тези му признания се
подкрепят и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства.
В с.з., Д. също призна вината си за това, че на
посочените в обвинителния акт дата и място
е отнел от владението на К.П.К.,
бивш жител ***, движими вещи на обща стойност 2839 лв. и 30 ст., собственост на
пострадалия К., като е използвал за това
сила - нанесъл му е множество прободно-порезни рани в областта на шията и гръдния
кош на пострадалия, като деянието е било
придружено с убийството на пострадалия К.П.К., починал от остра
сърдечно-съдова недостатъчност, вследствие на нанесените прободно-порезни рани,
проникващи в гръдната кухина с пробождания и наранявания на двата бели дроба.
Подсъдимия призна вината си и за това, че на 21.12.2015 г. в с.Добролево, обл.Враца, на ул. “Дружба“
*** е придобил чрез извършване на
грабеж и до 22.12.2015 г. държал в
дома си в с Добролево, ул.“Орешака“ № * огнестрелно оръжие - пистолет „Валтер“,
със сериен номер 379851, калибър 9x19 и 14 бр.патрони, стандартни боеприпаси за
огнестрелно оръжие, годни да
произведат изстрели и да се ползват по предназначение, а до 23.12.2015 г. е държал и ловна пушка надцевка, модел
„Пиетро Берета“ със сериен номер 123509, кал. 12, годна да произведе изстрели и
да се ползва по предназначение, без да има за това надлежно разрешение съгласно
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Ясно и категорично заявява, че приема повдигнатите му
обвинения и признава достоверността на изложените факти в обстоятелствената
част на обвинителния акт, основаващи се на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
Заяви, че
съжалява за постъпката си.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Подсъдимият М.К.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
две престъпления - престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр.чл. 198, ал. 1 НК и престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1, хип. 2 и 5 НК.
За
осъществяване на престъпните си намерения, той е имал предварителна информация
за финансовото състояние на пострадалия, употребил е значително количество
алкохол и е отишъл в домът на К. в тъмната част от денонощието, като за
отнемане на вещите е употребил сила по отношение на пострадалия, а деянието му
е съпроводено и с убийството на К..
Въз основа на
посоченото по-горе, съдът прие за безспорно установено, че ударите с нож по
тялото на пострадалият, в резултат на който той е паднал и е настъпил фаталният
за него край, са нанесен от подсъдимият. Д. е участвал пряко в упражненото
насилие по отношение на пострадалия, като през цялото време е съзнавал
ставащото и е целял реализираният резултат. Още преди да вземе вещите,
подсъдимият е разбрал, че К. няма да му ги даде доброволно, взел е един нож от
масата на пострадалия и с него го е нападнал, нанасяйки му множество прободно-порезни рани в областта на шията и гръдния
кош, както и порезни рани по двете му ръце.
От горното може
да се направи извода, че Д. през цялото време е знаел и разбирал, че
използваната от него сила по отношение на К. е с цел да се отнемат негови вещи.
През цялото време подсъдимия е съзнавал участието си в престъплението “грабеж”,
приемал го е и е съзнавал, че с действията си по осъществяване това насилие ще
се улесни отнемането на вещи, за което е съществувало предварително намерение.
Именно заради това не може да се изключи умисъла на подсъдимия за извършване на
деянието “грабеж”.
От обективна и
субективна страна подсъдимия е извършил
престъпление против собствеността, като на 20/21.12.2015 г. в с. Добролево,
обл. Враца е отнел движими вещи на стойност 2839.30 лв. от владението на К.П.К.
***, негова собственост с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила и грабежа е придружен с убийството на К., който починал от остра сърдечно-съдова недостатъчност,
вследствие на нанесените прободно-порезни рани, две от които проникващи в
гръдната кухина с пробождания и наранявания на двата бели дроба.
Осъществен е състава на
престъплението визирано в чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр.чл. 198, ал. 1 НК.
Престъплението грабеж е съставно престъпление, състоящо се от принуда под
формата на сила и/или заплашване и отнемане на движими вещи.
От обективна страна деянието е извършено с
факта на сломяване на съпротивата на пострадалия чрез употребата на сила от
страна на подсъдимия, изразяваща
се в нанасяне на две прободно-порезни
рани в областта на шията на пострадалия, 18 порезни рани на гръдния кош, две от
които са проникнали в гръдната кухина, една прободно-порезна рана поясно вляво,
две порезни рани на лява мишница, две порезни рани на лява предмишница и порезна
рана на дясна китка, като вследствие на нанесените две проникващи рани в
гръдната кухина, съпроводени с пробождания и наранявания на двата бели дроба,
пострадалият получил остра сърдечно-съдова недостатъчност, в резултат на което
починал, както и с факта на последващото отнемане на движимите вещи собственост на К.
и отдалечаването му от местопрестъплението.
Видно от заключенията на СМЕ на труп и допълнителната СМЕ в резултат на нанесените
удари с ножа в областта на гърдите на пострадалия, последният получил две проникващи рани в гръдната кухина,
съпроводени с пробождания и наранявания на двата бели дроба, с последвала остра
сърдечно-съдова недостатъчност, в резултат на което починал. При това е
налице функционална връзка между принудата, прераснала в умъртвяване на
пострадалия и отнемането на неговите вещи, като принудата е осъществена именно, за да бъде реализирано отнемането.
В конкретният
случай подсъдимият с цялото си поведение
е целял да покаже, че не уважава правилата на реда създадени в обществото от
закона и морала. Подбудите са му били да изрази именно такова явно неуважение
към обществото - влязъл е в къщата на пострадалият в късните часове на
денонощието, в неговата тъмна част, като преди това прескочил оградата на
къщата. Желаел е да придобие чужди вещи, собственост на пострадалия и за да
придобие същите, жестоко е нарязал тялото на К.. Наред с това, той го е
изоставил в безпомощно състояние, като с това е ограничил възможността му да
излезе и да получи медицинска помощ. Изоставил го е за да изтече кръвта му и
той да умре. Дори след като е отишъл в домът си и е разказал на жена си какво е
извършил, подсъдимият не се е трогнал и не е пожелал да се върне и да помогне
на жертвата си, а е предприел действия да заличи следите си.
С демонстрацията
си на такова поведение Д. е показал, че има негативно отношение към правилата и
реда създадени в обществото.
Налице е пряка
причинно - следствена връзка между действията на подсъдимия на инкриминираната
дата и настъпилия вредоносен резултат - смъртта на пострадалия К. и
последващото отнемане на неговите вещи.
Безспорно и
несъмнено е и авторството на осъщественото престъпно деяние, като в този смисъл
са както пълните самопризнания на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК, така и
приложените по делото писмени и веществени доказателства.
От субективна страна деянието е извършено
с пряк умисъл, тъй като подсъдимия
обективно е направил всичко необходимо за настъпване на обществено опасните
последици, предвиждал ги е и са целял и желаел настъпването им - чрез
причиняването на смъртта на К., да се улесни последващото отнемане на пари и
вещи от неговия дом.
За да постигне
своето, той е предприел един неоправдан риск тези последици да настъпят.
Съзнаването на обществено опасните последици от деянието, не се е оказало
достатъчен контра мотив за дееца срещу преследването на набелязаната от него
цел и извършване на обществено опасното деяние.
Отсъствието на конкретни мерки от страна на Д. за предотвратяване смъртта
на К., виждайки неговото тежко състояние – с рани по тялото, не можел да
стане от пода, но отнасяйки се безразлично към това състояние -
подсъдимият го оставил сам в това състояния и без да му окаже необходимата
помощ, претърсил къщата и взел от там движими вещи на К. след което излязъл и
отишъл в къщата си, където предприел действия по заличаване на следите от
извършеното, както и обстоятелството, че не е предприел каквито и да било
мерки за оказване на медицинска помощ веднага след инцидента, дават
основание да се приеме, че подсъдимият е желаел настъпването на противоправният
резултат, като не е направил нищо за да го предотврати.
Извършвайки деянието по описания начин деецът е разбирал, че страданието на
жертвата ще бъде по-голямо и е целял именно това. След като жертвата е била
приведена в неадекватно състояние, деецът е можел да й окаже помощ, но вместо
това, той я е изоставил, като е ограничил максимално възможността да й бъде
оказана адекватна помощ, допускайки, че
по този начин жертвата ще изпитва непрекъснато ужаса от тези наранявания и ще
усеща как неминуемо се приближава смъртта.
Формата на
вината му се установява както от неговите обяснения и признаване на виновността
му, така също и от психическото му отношение към деянието и свързания с него
резултат към момента на извършването му.
От обективна и
субективна страна Д. е осъществил и общо
опасно престъпление, като на 21.12.2015 г. в с.Добролево, обл.Враца, на ул. “Дружба“
*** е придобил чрез извършване на
грабеж и до 22.12.2015 г. е държал в
дома си в с Добролево, ул.“Орешака“ № * огнестрелно оръжие - пистолет „Валтер“,
със сериен номер 379851, калибър 9x19 и 14 бр.патрони, от които 8 бр. кал. 9х19
и 6 бр. патрони за ловна пушка 12-ти калибър, стандартни боеприпаси за
огнестрелно оръжие, годни да
произведат изстрели и да се ползват по предназначение, а до 23.12.2015 г. държал и ловна пушка надцевка, модел
„Пиетро Берета“ със сериен номер 123509, кал. 12, годна да произведе изстрели и
да се ползва по предназначение, без да има за това надлежно разрешение съгласно
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Осъществен е и състава
на престъплението визирано в чл. 339, ал. 1, пр. 1,
хип. 2 и 5 НК, при което деянието е извършено при форма
на вината – пряк умисъл, като
подсъдимият е предвиждал конкретните обществено опасни последици от държането
на оръжие и боеприпаси без издадено разрешително и е съзнавал обществено
опасния характер от това деяние, като е искал настъпването на
обществено-опасните последици и е целял причиняването на престъпния резултат. Той
не е имал разрешение за придобиването и държането на такива оръжия и
боеприпаси.
Безспорно е, че
Д. е придобил процесните оръжия и боеприпаси вследствие на извършения от него
грабеж, след което заедно с другите движими вещи се е прибрал в домът си,
където ги е скрил на различни места. След разкриването на грабежа и убийството
на К., разследващите са открили оръжието и боеприпасите на местата, където са
били укрити от подсъдимия и за притежаването на които той не е имал
необходимите разрешителни. Последните обстоятелства са достатъчни, за да
възникне наказателна отговорност за “държане” на това оръжие. Престъпното
“придобиване” вече е било налице.
При горните
съображения съдът с присъдата си призна подсъдимия за виновен в извършено
престъпление против собствеността, като на 20/21.12.2015 г. в с. Добролево, обл. Враца, в дом, находящ се на ул.
„Дружба“ *** е отнел от владението на К.П.К., бивш жител ***, движими вещи на
обща стойност 2839 лв. и 30 ст., собственост на пострадалия К., като е използвал за това сила, като деянието е придружено с убийството
на пострадалия К., починал от остра сърдечно-съдова недостатъчност, вследствие
на нанесените прободно-порезни рани, проникващи в гръдната кухина с пробождания
и наранявания на двата бели дроба, поради което и го
осъди по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр.чл. 198, ал. 1 НК, по който текст му наложи наказание.
Съдът с
присъдата си призна подсъдимия за виновен и в извършено общо опасно
престъпление, като на 21.12.2015 г. в с.Добролево, обл.Враца, на ул. “Дружба“ *** е придобил чрез извършване на грабеж и до
22.12.2015 г. държал в дома си в с
Добролево, ул.“Орешака“ № * огнестрелно оръжие - пистолет „Валтер“, със сериен
номер 379851, калибър 9x19 и 14 бр.патрони, от които 8 бр. кал. 9х19 и 6 бр. патрони
за ловна пушка 12-ти калибър, стандартни боеприпаси за огнестрелно оръжие, годни да произведат изстрели и да се
ползват по предназначение, а до 23.12.2015 г. държал и ловна пушка надцевка, модел „Пиетро Берета“ със сериен
номер 123509, кал. 12, годна да произведе изстрели и да се ползва по
предназначение, без да има за това надлежно разрешение съгласно Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, поради което и го осъди по чл. 339, ал. 1, пр. 1,
хип. 2 и 5 НК, по който текст му наложи наказание.
Разпитан на проведеното дознание и в с.з., подсъдимия призна вината си. Ясно и категорично заявява, че приема
повдигнатите му обвинения и признава достоверността на изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, основаващи се на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства. Тези му признания се подкрепят и
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства. Заяви, че съжалява за постъпката си. Вината му е доказана по несъмнен
начин.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр.чл. 198,
ал. 1 от НК се предвиждат в условията на алтернативност наказания лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор
или доживотен затвор без замяна,
като съдът може да постанови и конфискация
на цялото или на част от имуществото на виновния. За извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1,
хип. 2 и 5 НК, законът предвижда наказание "лишаване
от свобода" от две до осем години.
Тъй като пред настоящия съд бе проведено съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, то на основание чл. 373, ал. 2 от НПК,
наказанието за всяко от тези престъпления следва да бъде определено при
условията на чл. 58а НК /обн.ДВ, бр.26/06.04.2010 г./.
При избора на вида на наказанието, за деянието по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр.чл. 198, ал. 1 от НК, настоящият
съд обсъди дали извършеното от Д. се явява изключително
тежко престъпление по смисъла на чл.
38а, ал. 2 от НК, тоест - извън свързаните със санкцията белези по чл.93,
т.7 от НК, налице ли са допълнителни факти, които да придават изключителност на
деянието, надхвърляща значително тази на обикновените случаи за същото
престъпление.
На тази плоскост съдът взе предвид, че деянието е осъществено по предварително замислен от подсъдимия план
- той е знаел, че в тази къща живее пострадалия, че той е заможен човек, че се
занимава с обработка на земеделска земя и държи в домът си пари и други ценни
вещи и оръжия, както и че през седмицата обикновено е сам; свързано е с нападение нощем над възрастен мъж, чрез
прескачане през оградата на двора и проникването през входната врата на къщата
и в стаята, в която К. е спял, при изключителен
интензитет на използваната към жертвата сила за преодоляване на съпротивата
й, чрез нанасяне на множество удари с нож предимно в областта на шията и
гръдния кош в дясно, причинили множество прободно-порезни рани, две от които проникващи в гръдната кухина с
пробождания и наранявания на двата бели дроба, с последвала остра
сърдечно-съдова недостатъчност, довела до смъртта на пострадалия; след привеждането на К. в безпомощно състояние, Д.
е проявил безогледна дързост и
бруталност - тършувал из всички стаи в къщата, за да търси вещи и пари.
Изложеното очертава деянието
като такова с изключително висока степен
на обществена опасност.
Личността на подсъдимия също разкрива изключително висока степен на обществена опасност. Макар същият да
не е осъждан до момента, то поведението му по време на деянието и след това
навеждат на този извод. В желанието си да
придобие чужди вещи, собственост на пострадалия, той не само го е изненадал
през нощта в домът му, но и е употребил изключителна бруталност, нанасяйки му
над 26 удара с нож в жизнено важни органи с цел да сломи съпротивата му.
Извършвайки
деянието по описания начин деецът е разбирал, че страданието на жертвата ще
бъде по-голямо и е целял именно това. Нещо повече, след като жертвата е била
приведена в неадекватно състояние, деецът е можел да й окаже помощ, но вместо
това, я е изоставил, като е ограничил максимално възможността да й бъде оказана
адекватна помощ, знаейки, че по този
начин К. ще изпитва непрекъснато ужаса от тези наранявания и ще усеща как
неминуемо се приближава смъртта.
Отсъствието на конкретни мерки от страна на Д. за предотвратяване смъртта
на К., виждайки неговото тежко състояние – с рани по тялото, не можел да
стане от пода, но отнасяйки се безразлично към това състояние -
подсъдимият го оставил сам в това състояния и без да му окаже необходимата
помощ, претърсил къщата и взел от там движими вещи на К. след което излязъл и
отишъл в къщата си, където предприел действия по заличаване на следите от
извършеното, както и обстоятелството, че не е предприел каквито и да било
мерки за оказване на медицинска помощ веднага след инцидента, дават
основание да се приеме, че подсъдимият е желаел настъпването на противоправният
резултат, като не е направил нищо за да го предотврати.
Тези обстоятелства, оценявани поотделно в характеристичен план, а и в
съвкупност, несъмнено говорят, че обсъжданото деяние е извършено от особено опасна,
безчовечна личност, лишена от
елементарно осъзнаване на живота като най-висше благо, индивид с липса на
емпатия, готов без оглед на средствата да осъществява престъпна деятелност,
която го облагодетелства.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, с оглед тяхното многообразие,
тежест и значение, съдът приема, че са налице условията на чл. 38а, ал. 2 от НК, а именно, че извършеното престъпление е изключително тежко и се отличава с
изключително висока степен на обществена опасност на конкретното деяние и дееца
му, поради което определи за най-подходяща по отношение и на този подсъдим
именно втората алтернативна санкция - доживотен
затвор.
Имайки предвид изложеното по-горе, съдът не споделя становището на защитата
на подсъдимия, че при избора на вида на наказанието, за деянието по чл. 199,
ал. 2, т. 2, пр. 1, вр.чл. 198, ал. 1 от НК, следва да избере като
най-подходящо наказанието "лишаване от свобада".
Следвайки императивната последователност, уредена в чл.58а, ал.2 и ал.3 от НК, съдът замени избраното наказание доживотен затвор с лишаване от свобода в
диапазона от петнадесет до тридесет години.
В рамките на приложението на чл.54 НК и при определяне на конкретния размер
на замененото наказание лишаване от свобода, който наложи на подсъдимия, съдът отчете
като смекчаващи обстоятелства
младата му възраст, тежкия му семеен и материален статус, направените още в
досъдебното производство самопризнания, извън признаването по чл.371, т.2 от НПК на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, довели до своевременно
и сериозно облекчаване на разследването по случая, липсата на предишни
осъждания, а като отегчаващи
конкретният механизъм на извършване на настоящото деяние, видът и
интензивността на използваната сила, послужила за преодоляване съпротивата на
жертвата, излизаща извън необходимото за постигане на престъпната цел, пияното
състояние в което се е намирал подсъдимия.
Извън отчетеното по-горе самопризнание от досъдебната фаза, съдът не третира допълнително направеното
самопризнание на Д. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК като допълнително
смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото същото на практика
представлява признаване изцяло на обвинението и е послужило за провеждането на
привилегировано съдебно производство.
С оглед на изложеното и предвид степента на обществена опасност на
конкретното деяние (изключително висока) и на дееца (също изключително висока) съдът прие, че на подсъдимия Д.
следва да бъде наложено наказание при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер на двадесет
години "лишаване от свобода". По този вид и размер то се явява
съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по
чл.36 от НК.
Същевременно съдът счита, че по делото отсъстват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да налагат
обсъждане приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след преценката по чл.58а,
ал.4 от НК.
Безспорно е, че извършеното от подсъдимия деяние по чл. 339, ал. 1, пр. 1, хип. 2 и 5 НК също е “тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК.
При дефинираните по-горе рамки на индивидуализация на наказателната
отговорност на Д. и ръководейки се от правилата на общата част на НК за
отмерване на справедливо наказание, съдът съобрази смекчаващите отговорността обстоятелства – дееца не е осъждан, изрази
разкаяние и съжаление за постъпката си, съдействал е на органите на ДП след
разкриване на престъплението да бъдат открити и иззети оръжията и
боеприпасите, краткият период от време, през който Д. е държал тези оръжия, но
и отегчаващи отговорността такива - извършване в реална съвкупност на две престъпления,
обстоятелството, че деянието е извършено след употреба на алкохол и поведението
на подсъдимия след извършване на инкриминираното деяние - изоставил е
пострадалия сам в тежко здравословно състояние и без да му окаже необходимата
помощ, излязъл и отишъл в къщата си, където укрил отнетите вещи.
Извън отчетеното по-горе самопризнание от досъдебната фаза, съдът не третира допълнително направеното
самопризнание на Д. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК като допълнително
смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото същото на практика
представлява признаване изцяло на обвинението и е послужило за провеждането на
привилегировано съдебно производство.
Като прецени относителната тежест на отегчаващите отговорността
обстоятелства и ги противопостави на смекчаващите такива, съдът прие, че
справедливо оразмереното наказание на подсъдимият следва да бъде определено при
условията на чл.54 НК, при лек превес на вторите и затова определи на Д. наказание
„лишаване от свобода” за срок от 3
години. Така определеното наказание, на основание чл. 58а, ал. 1 НК, следва да бъде намалено с една трета от този срок,
т.е. с 1 година, поради което наложи на подсъдимия наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК
съдът определи подсъдимият Д. да изтърпи най-тежкото от двете наказания, а именно “лишаване от свобода” за срок от 20 години.
Съдът прие, че целите на наказанието визирани в чл.36 НК, а именно да се поправи
и превъзпита подсъдимия и същевременно да се въздейства предупредително
възпиращо върху останалите членове на обществото могат да бъдат постигнати,
като така определеното общо най-тежко наказание бъде изтърпяно ефективно и за
това на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, определи същото да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим.
На основание чл. 59, ал. 1 НК,
съдът постанови при изпълнение на наказанието да бъде приспаднато времето, през
който подсъдимия е бил задържан по мярка за неотклонение, считано от 23.12.2015
г., до влизане на присъдата в законна сила.
Тъй като по делото липсват доказателства, които да сочат, че подсъдимия
притежава налично имущество, на основание чл.45,
ал.1 от НК съдът не му наложи кумулативно предвиденото в чл. 199, ал. 2 от НК наказание конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.
Предявените граждански
искове от Л.К. - съпруга на убития, П.К. и И.И. - деца на убития и негови законни наследници, намират своето
правно основание в чл. 45 ЗЗД, доколкото същите несъмнено са пострадали от
деянието по смисъла на чл. 84 НПК и несъмнено са от кръга на лицата, имащи
възможност да търсят обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
причинени от престъплението, извършено от подсъдимия Д.. Последният е длъжен да
репарира вредите, които виновно е причинил, доколкото причиненото увреждане е
най-тежкото по своя характер – отнемането на човешки живот.
Безспорно е, че
съпругата и децата на убития К. са понесли тежко загубата на своя съпруг и баща
/в този аспект са и показанията на свидетелката М.Г./, доколкото по нелеп начин
е бил прекъснат един човешки живот.
Видно от показанията на
разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка е, че отношенията в
семейството са били основани на взаимно разбирателство и привързаност. Приживе родителите и децата са се разбирали и са били привързани един към
друг. Децата са разчитали на морална
подкрепа от страна на убития си баща и много тежко са понесли загубата му.
Болката от загубата им се
увеличава и от факта, че смъртта на техния съпруг и баща е нелепа и внезапна.
Несъмнено тримата продължават да търпят болки и страдания в резултат на смъртта
на К. и към настоящият момент.
Имайки предвид горното,
но и като съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се присъди прие, че
справедлива по смисъла на посочената разпоредба е сумата от по 100 000 лева за
всеки от тях.
По отношение на
претендираното обезщетение за имуществени вреди съдът прие, че следва да
присъди същото в пълния му размер от 1 848 лева, направени разходи по
извършеното погребение.
Така определените
обезщетения следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от датата
на настъпване на смъртта – 21.12.2015 г. до окончателното им изплащане, като за разликата до пълния размер на всеки от предявените
граждански искове за неимуществени вреди, оставя същите без уважение, като
неоснователни и недоказани.
В тежест на подсъдимия
съдът възложи и направените от гражданските ищци и частни обвинители разноски
по делото в размер на 3000 лева, за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,
ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото
разноски в размер на 3840,75 (три хиляди осемстотин и четиридесет лева и седемдесет и пет
стотинки) лева, които следва да
заплатят в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР, както и д.т. в размер на 12 073.92 лв. (дванадесет хиляди
седемдесет и три лева и деветдесет и две стотинки) в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВрОС.
Съдът постанови вещите, иззети като веществени
доказателства - Пистолет Валтер с № 379851, кал. 9x19, ведно с пълнител с 8 /осем/ бр.
патрони кал. 9х19 № 379851; пушка-ловна „Берета“ кал. 12, № 123509, 4 бр.ловни
патрони, кал.12 и 2 бр.кал.12 2/50, червени на цвят; 2 бр. ножове - ловджийски с обща дължина 23,2 см. и
кухненски, 1 бр. домакинска текстилна ръкохватка и хавлиена кърпа, след влизане на
присъдата в законна сила, да бъдат
върнати на наследниците на пострадалия – Л. П. К., П.К.К. и И.К.И., като огнестрелните
оръжия и боеприпасите следва да останат на съхранение в служба КОС.
Съдът постанови веществените доказателства - Прозрачен найлонов
плик, съдържащ различни по брой, вид и размери ключове, както и 2 бр.
патронника; Кафяв хартиен плик, съдържащ 1 бр. мъжки часовник, с метална
верижка; Прозрачна найлонова торбичка, съдържаща кафяв кобур за пистолет и
черен кобур за пълнител; Бял найлонов плик, съдържащ 2 бр. мобилни телефони,
марка Нокиа; Бял найлонов плик, съдържащ 1 бр. мобилен телефон, марка Нокиа,
след влизане на присъдата в законна сила, да бъдат върнати на лицата от които
са иззети.
Съдът постанови веществените доказателства - Кафяв хартиен плик,
съдържащ 1 чифт мъжки обувки; Кафяв хартиен плик, съдържащ 1 бр. мъжка риза, 1
бр. мъжки черен плетен пуловер, 2 бр. светли на цвят хавлиени кърпи, 1 бр.
светлосиня тениска, 1 бр. мъжко долнище на анцуг - черно, 1 чифт черни мъжки
хавлиени чорапи, 1 чифт синьо-бели детски чорапи и 1 бр. зелено-жълта
ръкохватка, след влизане на присъдата в законна сила, да бъдат върнати на подсъдимия
М.К.Д..
При горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: