Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр.Шумен, 22 Март 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: А. Карагьозян
Членове:1. Р. Хаджииванова
2.
М. Маринов
при секретаря Ю. Атанасова като разгледа докладваното
от съдия Маринов В.гр.дело №28 по описа за 2018 год. на ШОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №328 от 01.12.2017г. по гр.д.№77/2017г.
Районен съд - гр.В.П. е отхвърлил предявените от С.О.Х. срещу Н.О.Т. и С.И.Т.,
субективно съединени искови претенции по чл.108 от ЗС, за признаване за
установено в отношенията между ищцата и ответниците, че ищцата е собственик на
недвижим имот: реална част от УПИ ІV - 201 кв. 47 по плана на с.Т., общ.В.
/която след последното изменение на дворищната регулация между съседните имоти
със Заповед №576/02.04.2014г. на Община В., попада в този имот/, ведно с част
от сайвант, и предаване владението на тази част. С
решението са присъдени и деловодни разноски /между лица различни от страните в
настоящото производство, която очевидна фактическа грешка подлежи на
отстраняване по реда на чл.247 от ГПК/.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца С.О.Х.,
която обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и
моли съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.
Районен съд - гр.В.П. е бил сезиран с искова претенция
по чл.108 от ЗС от С.О.Х. срещу Н.О.Т. и С.И.Т.. Ищцата сочи в исковата молба
/и в последващи уточняващи молби/, че е собственик въз основа на дарение по нотариален акт № ...г. на
ВПРС, с който нейните родители О.Т. и С.Т. са ѝ дарили имот с площ 1355
кв.м, съставляващ парцел УПИ ІІІ-201 от кв.47 по плана на с.Т., урегулирано
1 400 кв.м по скица, а по нотариален акт 720 кв.м. На първия ответник Н.Т.
- брат на ищцата, с НА за дарение на недвижим имот №127, т.І,
д.№266/27.05.1988г. на ВПРС, родителите на страните му дарили, съседно на
горното, празно дворно място в с.Т. с площ от 335 кв.м., урегулирано то 800
кв.м., съставляващо парцел ІV - 172 от кв.49 по плана на с.с. Между
имотите имало поставена мрежа за ограда, която ги разделяла. Ответника
премахнал тази ограда и предявил претенции по отношение на сайвант, който се
намирал точно до неговия имот, като заявил на ищцата, че е негов. Ищцата желае да бъде призната за собственик, и да и
бъде предадено владението на реална част от УПИ ІV - 201 /която след последното
изменение на дворищната регулация между съседните имоти със Заповед
№576/02.04.2014г. на Община В., попада именно в този имот, и представляваща
правоъгълник защрихован в зелен цвят на черни линии на представена скица,
находяща се на л.29 от в.гр.д.№361/2016г. по описа на ШОС.
Ответниците оспорват исковата претенция. Твърдят, че
владеят процесната реална част от имота като собственици на основание
нотариален акт № ...г. на ВПРС по обстоятелствена проверка на новообразувания
имот УПИ ІV – 201 от кв.47 по плана на с.Т. от 1991 г., от който съгласно
допуснато изменение на дворищната регулация в границите между имота на ищцата
УПИ ІІІ-201 от кв.47 и посочения имот със Заповед №576/02.04.2014г. на Община В.
е неразделна част процесния имот. Сочат, че ищцата е собственик на имот УПИ
ІІІ-201а в кв.47 по плана на с.Т., а не на УПИ ІІІ-201 от кв.47 по плана на с.Т..
Излагат, че собствеността им върху УПИ ІV-201, произтичала не само от
нотариалния акт за дарение от родителите им през 1988г., но и от констативния
нотариален акт от 1993г. върху горния УПИ, който бил образуван чрез обединение
на вече придобития от него дарение УПИ ІV-201 и намиращия се на юг от него бивш
УПИ ІІІ - 174. До влизане в сила на ЗУТ и в преклузивния шестмесечен срок по §6
от ПЗ на ЗУТ, не били уредени сметките относно придадената част от бивш УПИ
ІV-201 към УПИ ІІІ-201. Нито родителите му, нито сестра му след дарения ѝ
имот, били искали оценка и не били плащали на ответника стойността на придаденото
място. Предвид отпадането на отчуждителното действие на плана, придадената част
към УПИ ІІІ - 201 се връщала в патримониума на собственика на бившия имот
ІV-172 /респективно в УПИ ІV - 201 / в който заедно с бивш УПИ ІІІ - 174 бил
обединен този имот/.
От събраните по
делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Видно от
приложения нотариален акт № ...г. на ВПРС, О. И. Т. и С.А. Т. дарили на дъщеря
си – ищцата С.О.Х. следния недвижим имот: дворище планоснимачен № 201,
съставляващо парцел III-201 от кв. 47 по плана на с. Т., обл. Ш., със собствено
място 1355 кв.м, урегулирано от 1400 кв.м – по скица и по нотариален акт – 720
кв.м, заедно с построените в него къща и стопански постройки. С нотариален акт
№...г. на ПРС, О.Д.Т.(О. И. Т.) и С.И.Т. (С.А. Т.) дарили на сина си -
ответникът Н.О.Т. (Невен Обретенов Топчиев) следния недвижим имот: празно
дворно място в с. Т., обл. Шумен с площ 335 кв.м, урегулирано от 800 кв.м,
съставляващо парцел IV-172 от кв. 49 по плана на населеното място. На
26.03.1993 г. бил съставен нотариален акт № ...г. на ВПРС, с който Н.Т. и С.Т. били
признати за собственици по давностно владение на следния недвижим имот: дворно
място от 1530 кв.м, находящо се в с. Т., обл. Ш., съставляващо парцел IV-172 от
кв. 47 по плана на населеното място, застроено с къща и стопански постройки. Със
Заповед № 576/02.04.2014 г., изд. от Кмета на Община В., на основание § 8, ал.
2, т. 3 вр. ал. 1, вр. § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, било одобрено изменение
на ДРП на с Т., общ. В. относно вътрешната регулационна граница между УПИ
III-201 и УПИ IV-201 в кв. 47 по плана на селото. Искането за горното изменение било
направено от ответната страна, а мотивите за издаване на заповедта са, че по
действащия ДРП била придадена част от имота на молителите към имота на ищцата,
и доколкото не било установено прилагане на този план до изтичане на сроковете
в §6 от ЗУТ, отчуждителното действие на плана се прекратявало, и регулационната
граница между съседните УПИ следвало да бъде поставена в съответствие с границата,
която са имали имотите преди одобряването на действащия план. Разпитаните в съдебно
заседание ищцови свидетели сочат, че по времето, когато родителите на страните
били живи, между процесните имоти съществувала ограда от телена мрежа.
Впоследствие, след смъртта на родителите им /след 2012г./ тя била премахната от
ответника /след посещение от техници, които забили колчета по действителната
според тях граница/, и той заявил претенциите си към целия сайвант и част от
дворното место на ищцата, като от 2014г. го ползвал единствено той. В процесния
сайвант родителите на страните и ищцата съхранявали свои движими вещи. Свидетелите
на ответната страна сочат, че сайвант, който бил построен около 1988 - 1990 г.
от ответника и баща му /който по това време все още е бил собственик на дарения
на ищцата имот/. Понастоящем, между имотите на страните била поставена ограда,
като сайвантът се намирал в мястото на ответниците. Съгласно заключенията на назначените по делото
съдебно-технически експертизи, по дворищнорегулационния план на с. Т., одобрен
през 1935 г. процесните имоти били нанесени като имоти с планоснимачни номера
172, 173 и 174, и за тях били отредени УПИ II-173, УПИ III-174 и УПИ IV-172 от
кв. 49. Със заповед № 305/1991 г. бил одобрен нов кадастрален и регулационен
план на населеното място, действащ и към момента. Според него, имотите били
отразени като имот с планоснимачен № 201, за който са отредени УПИ III-201 и
УПИ IV-201 в кв. 47. В нотариалния акт, въз основа на който ищцата придобила
собствеността върху УПИ III-201 квадратурата на имота била описана по
предходния план на с. Т., действал в периода 1935 г. – 1991 година. Със Заповед
№ 576/02.04.2014 г. бил изменен планът на с. Т., като е променена вътрешната
граница между имотите, чрез образуване на нов имот УПИ III-201а. По новата
граница, в съответствие с одобреното изменение, била поставена паянтова ограда
от бетонни и дървени колове с градинска мрежа. Имотът, принадлежащ на ищцата по
плана от 1935 г. включвал УПИ ІІ - 173 и части от УПИ ІІІ - 174 и УПИ ІV - 172
от кв.49, по плана от 1991 г. представлявал УПИ III-201 от кв. 47, а след
изменението през 2014 г. – част от УПИ III-201а и част от УПИ IV-201 от кв. 47.
Нямало данни така посочената вътрешна регулационна линия в периода 1991 г. –
2014 г. да е била нанасяна по реда, определен в ЗТСУ, ППЗТСУ и ЗУТ. Нямало
данни и да са уреждани регулационни сметки между собствениците по отношение на
описаните имоти. По делото са изготвени и няколко комбинирани скици, от които
най - пълна /съдържаща освен регулационните промени и първоначалното заснемане
на имотите през 1935г./ е тази находяща се на стр.6 от приетата експертиза по
гр.д.№77/2017г. по описа на ВПРС, на която спорната реална част между двата
имота е между координатни точки 2, 3, 11 и 12, и е защрихована в зелен цвят с
лилави линии.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание. В настоящия казус безспорен е факта на владението от ответника върху спорната реална част от процесния имот. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки. Досежно първата от тях: Ищеца излага конкретен юридически факт, въз основа на който се легитимира като собственик на процесното дворно място и изградените в него постройки - придобиване въз основа на договор за дарение. Ответната страна черпи правата си освен от представените договор за дарение и придобивна давност, и от отпадането на отчуждителното действие на действащия дворищно регулационен план от 1991г.. На първо место следва да се посочи, че при неизпълнение от първоинстанционния съд в пълнота на задължението си за разпределение на доказателствената тежест на подлежащите на доказване релевантни факти, и при не позоваване на страна на горното нарушение и липса на изрично искане за събиране на нови доказателства, а не се налага и обезпечаване на правилно приложение на императивна правна норма /в съответствие с постановките на т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/, въззивната инстанция не може да следи служебно за допуснатите от първата такава процесуални нарушения при докладване на делото.
Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост, съответно чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ отм., или чл.54, ал.2 от ЗКИР, подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта /план/ и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.
При изготвянето и одобряването на първите за село Т. кадастрален и регулационен план от 1935г. е действал Закона за благоустройство на населените места в Княжество Б. /обн. ДВ бр.67 от 1905г., с изменено заглавие ДВ бр.60/1911г. - Закон за Благоустройство на населените места в Царство Б., отм. бр.117 от 31.05.1941г./, съобразно който регулацията е имала автоматично вещно действие, и с дворищната регулация на имота са били придобити и придадените към имота части от съседния имот. Това действие на регулацията се извлича, както от разпоредбата на чл.13 от ЗБНМКБ, така и от предвидената в чл.34 от същия закон възможност, съседът, от чийто имот е имало придаване на части към съседен, да се снабди с изпълнителен лист за стойността на мястото, и задължение за отчуждаване на придаваемото място в три годишен срок, както и от вмененото в чл.35, ал.3 задължение на нотариусите да издават крепостни актове на уголемени или намалени по регулационен ред имоти. Непосредственото отчуждителното действие на дворищната регулация е проведено и в последващите териториално - устройствени закони - Закона за благоустройство на населените места от 1941 г. - ДВ, бр. 117 от 31 май 1941 г., Закона за плановото изграждане на населените места - ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., Закон за териториално и селищно устройство /1973 - 2001г./, по силата на които недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е под условие - приложението на плана, което освен с изплащане на обезщетение на собствениците на придадените по регулация части, може да бъде осъществено и със заемането на придадената част, и владението ѝ в продължение на повече от 10 години. Ищцовите свидетели, въпреки близката си роднинска връзка с ищцата, предвид липсата на категорични доказателства, както писмени така и гласни, които да им противоречат и да ги оборват, установяват владението на процесните съседни имоти в регулационните им граници съобразно дворищно регулационния план от 1991г. Владението в тези граници, предвид близките родствени отношения между съседите - родители и син, на когото освен това съвсем скоро са дарили имота, вероятно е съществувало още преди одобрението на този план, и именно това е била и една от причините за поредното изменение на регулационните граници. Не без значение е и заявеното от ответниците, съответно признатото им право, при съставяне на констативния нотариален акт през 1993г. - който е установил владение върху реалните граници на описаното УПИ по плана от 1991г.. Горното съответно сочи на реципрочно владение от родителите на ответника върху съседния УПИ, което е било достатъчно за приложението на дворищно регулационния план от 1991г., като стабилизирането на последиците от отчуждителното действие на регулацията в случая е свързано със заемането на придадените части и продължилото повече от 10 години владение. Освен това следва да се отбележи, че настоящия случай е изключително близък до хипотезата, при която плана се смята за приложен с влизането му в сила - когато изменението е направено по искане на заинтересованите собственици. Именно близките отношения между ответника, и родителите му, и очевидното им желание да разделят в бъдеще имотите между тези си деца чрез безвъзмездни разпореждания, обуславя съгласието и владението в регулационните граници по плана от 1991г. Дори и да се допусне ползване на ответника съвместно с родителите му или еднолично, на част собственото им дворно место, то е било подобно на търпимите /съизволими/ действия, отново предвид близките отношения, и не би могло да се квалифицира като упражняване на фактическа власт върху придадената част, съответно липса на такова от насрещната страна. Индиция за горното е и липсата на спорове между собствениците на съседните имоти по приложението на плана повече от 20 години, и едва след смъртта на родителите си ответника е инициирал производството за изменение на ДРП позовавайки се на отпадане на отчуждителното действие на плана. Не на последно място следва да се посочи и, че по делото не са ангажирани и доказателства за прилагане и на дворищно регулационния план от 1935г, на чието приложение фактически се позовава ответната страна, а стигайки до първоначалния вид на неурегулираните имоти по време на заснемането им, имота от който е съставен УПИ ІV - 172 - имот 172 заема значително по - малка площ от претендираната реална част. Ето защо одобрената с плана от 1991г. регулационна промяна, следва да се счита приложена в спорната ѝ част. Никоя от страните не би могла да придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот, в каквато насока има изложени твърдения от страните /предвид изричната забрана - изцяло за периода 01.06.1973 г. – 31.03.2001 г., а преди и след този период, предвид необходимостта частта да отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране, плюс допълнителни изисквания/. Уредената в чл.200, ал.2 от ЗУТ хипотеза, касае придобиване по давност на реална част от неурегулиран поземлен имот в урбанизирана територия, а след 1935г. процесните имоти са били урегулирани, поради което и е неприложима. За правилното отразяване на пространствения обхват на правото на собственост на ищците следва да се съобрази, че площта не е съществен белег на правото. Ето защо границата между имотите на страните, в спорната ѝ част, следва да е съобразно приложението на дворищно регулационния план от 1991г., а ревандикационния иск следва да се уважи за тази част, която съвпада с оцветената в зелено и защрихована с лилави линии част между двата имота затворена между координатни точки 2, 3, 11 и 12, на скицата находяща се на стр.6 от приетата експертиза по гр.д.№77/2017г. по описа на ВПРС.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционния
съд следва да се отмени, и вместо него да се постанови друго, с което ищцовата претенция
да се уважи. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на
ищеца направените по делото разноски в размер на 1850 лева пред първата
инстанция и първото въззивно разглеждане на делото /в.гр.д.№361/2016г. на ШОС/,
и в размер на 100 лева пред настоящата въззивна инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №328 от 01.12.2017г. по гр.д.№77/2017г. по
описа на Районен съд - гр.В.П., като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.О.Т. с ЕГН ********** и С.И.Т. с ЕГН **********,***, ЧЕ
С.О.Х. с ЕГН **********,***, Е СОБСТВЕНИК НА на част от недвижим
имот, която се
намира между УПИ ІІІ-201 и УПИ ІV-201 от кв.47 по плана за застрояване и
регулация на с.Т. от 1991 г., обозначена в зелен защрихован цвят затворена между координатни точки 2, 3, 11 и 12,
на изготвената комбинирана скица от вещото лице И.Г.И.към
съдебно-техническа експертиза по гр.д.№77/2017г. по описа на ВПРС /стр.6 от
експертизата/, приподписана от състава на
съда, и неразделна част от решението.
ОСЪЖДА
Н.О.Т. с ЕГН ********** и С.И.Т. с ЕГН **********, ДА ПРЕДАДАТ на С.О.Х. с ЕГН **********, ВЛАДЕНИЕТО на гореописаната част.
ОСЪЖДА Н.О.Т.
с ЕГН ********** и С.И.Т. с ЕГН *********** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.О.Х. с ЕГН ********** направените по делото
разноски пред първите и въззивните
инстанции в размер на общо 1950 лева/хиляда деветстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.