№ 1110
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500947 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Столична община
срещу решение№ 262083/28.12.2020г. на СГС, ГО, 5 състав, постановено по
гр.д. 2519/19г., с което е уважен иск по чл.49 от ЗЗД за сумата от 26 000лв.
Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е преценил събраните
доказателства и е уважил иска в пълен размер. Той е силно и необосновано
завишен и не съответства на действително претърпените вреди. Съдът не е
определил справедлив размер на обезщетението като не е взел предвид
обективни обстоятелства като характерът на увреждането, начинът на
извършването му, допълнителното влошаване на състоянието на здравето на
пострадалия, трайни последици от увреждането. Като не е взел предвид това
съдът е допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД.
За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение
и да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди според
принципа на справедливостта.
1
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител В. С. оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД. В исковата молба ищецът В. С.
твърди, че на 20.09.2018г. около 11 ч. в гр. София, се е движела пеша по
тротоара на ул. „Цар Самуил“ в посока ул. „Алабин“ към ул. „Позитано“ и
срещу № 42 е попаднала на участък с неравни и неукрепени плочки, които
подават при стъпване върху тях. В резултат на това е политнала и е паднала
на тротоара и е получила телесни увреждания, изразяващи се във фрактура
на лявата ръка и натъртвания на снагата, таза и бедрото. Мястото, на което
плочките на тротоара са били неукрепени и разбити, не е било обозначено.
Поради силната болка в ръката не е могла да стане и помощ й е оказал
служител на частен паркинг, намиращ се от другата страна на улицата. След
това е транспортирана до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Там е установено, че
има болка и травматичен оток на лявата ръка. След рентгенография е
констатирано счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка с
дислокация. Извършена е репозиция на разместените фрагменти под
анестезия и крайника е имобилизиран. След това е освободена от болничното
заведение. През целия период ищецът е изпитвала както болка в ръката и
таза, при неволни движения и по време на сън. Към момента състоянието й
не се е подобрило. Продължава да чувства спорадични болки и бодежи в
ръката, ограничена подвижност, които се разпростират в целия крайник. Не
може да движи свободно ръката си в китката, не може да я сгъва и разгъва.
Поради травмата повече от месец тя не е могла да извършва елементарни
движения за задоволяване на личните си нужди, за което се е налагало да
ползва чужда помощ. Травмата я е принудила да преустанови обичайните си
дейности. Вече не може да води и взема правнучето си от детска градина, да
плете, да ходи на екскурзии на Витоша, да се вижда с приятелки. Тя е
потисната от невъзможността да помага на близките си, страхува се да не
падне и травмира тоново. Превърнала се е в затворена и страдаща жена,
неспособна да превъзмогне болките и нестабилността на функцията на
крайника. Неимуществените вреди са в пряка причинна връзка с
2
неизпълнението на задължението от Столична община да поддържа участък
от пътя, който стопанисва. Тротоара е част от него и поддържането му е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на тротоарите
от износване- чл.31 от ЗП, чл.48, ал.1, т.2, б. „а“ от ППЗП. Затова моли съда
да осъди ответника СО да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 26 000 лв. в едно със законната лихва от 20.09.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът Столична община в депозиран писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК оспорва иска. Счита, че за да се ангажира отговорността й
трябва да се докаже от ищеца, че инцидентът е станал на участък, чието
поддържане е нейна отговорност. Поддържа, че не са налице предпоставките
на чл.49 от ЗЗД. Поддържа, че задължение на ищеца е да докаже
обстоятелствата, при които е пострадала и претърпените от нея имуществени
и неимуществени вреди. Не оспорва представените писмени доказателства.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, тъй като не е проявила необходимата съобразителност и
предпазливост при преминаване по тротоара. Ищецът не е представил
доказателства за начина на извършване на увреждането, за извършените
медицински манипулации, продължителността на лечението, перспективата
за възстановяване, трайни последици и предвидими в бъдещото болки и
страдания. Сочи, че в болничното заведение не са извършвани оперативни
интервенции, нито са настъпили усложнения. Счита, че предявеният иск е
завишен по размер.
Не се спори, че на 20.09.2018г. в гр. София ищецът В. С. е претъпяла
инцидента, описан в исковата молба.
Безспорно е, а и видно от приетата епикриза, че тя е била приета за
лечение на 20.09.2018г. и е изписана на същия ден от УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“.
От заключението на медицинската експертиза са установява, че ищецът
е получила следната травма: счупване на лявата лъчева кост в областта на
типично място. Проведено е консервативно лечение с гипсовата
3
имобилизация за срок от 30 дни след наместване на фрагментите. Ищецът е
търпяла болки и страдания като първите 2 месеца и те са били с по-
интензивен характер. Възможно е болки от такъв характер да предизвикат
безсъние или дискомфорт. Всяка травма предизвиква стресова реакция.
Тежестта и нейното преодоляване е строго индивидуално. При такъв тип
увреждания се назначава обезболяваща терапия. През периода на
имобилизация ищецът е търпяла затруднения в хигиенно- битовото
самообслужване . При личният преглед на 21.09.2020г. вещото лице е
установило ограничен обем на движение на лявата гривнена става, който е с
траен характер. При повдигне нагоре ограничаването е от 30 градуса при
норма 70 градуса. При свиване на китката надолу ограничението е от 60
градуса при норма от 90 градуса. Въртене на китката от 45 градуса при норма
90 градуса. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че има
функционално ограничаване на китката с около 50%. Това ограничаване
създава затруднения при специфично движение, изискващо пълен обем на
движение на ставата. Няма ограничаване на прецизността.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и
неоспорено от страните, основаващо на се научните правила и
професионални опит на експерта.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят К. И. е бил очевидец на инцидента. Работи на паркинг на
ул. „Цар Самуил“ № 61. Било е лятото, седял е и е пушел, когато е видял
ищецът да минава по улицата и изведнъж е паднала. Отишъл е при нея й и й е
помогнал да стане. Казала е, че я боли ръката. Той й е дал вода, сложил я е да
седне. Тя е повикала свой близък. Падането е станало на тротоара. Настилката
му е от плочки, които не са равни. Където се е спънала С. плочките не са били
равни. Свидетелят е видял инцидента, как ищецът е паднала. Според него
причината за падането е стъпването на плочка.
Свидетелят У. е внучка на ищеца. Разбрала е за инцидента с нея от
съпруга си. Отишла е в „Пирогов“ да я види. Изглеждала е доста зле. Баба й
психически се е сринала, тъй като много е помагала за отглеждане не детето
на свидетеля. Предната година свидетелят е претърпяла голяма загуба-
4
загубила е баща си, син на ищеца, и отглеждането на детето я е закрепило.
Но инцидентът я е сринал. Малко след него е получила инфаркт и в момента
не е добре. Свидетелят е гледала ищеца през цялото време докато се е
възстановявала. Помагала й е за къпане, обличане. Преди инцидента е
чистела офиси, входове. С. е била готвач и е готвела за тях, но това, че не
може да им помага също й е повлияло. Към момента не готви. Опитва се, но
има болки в ръката. Не им помага за детето. Сега те се грижат за нея. Всичко
това я потиска.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетеля У. съдът
преценява при условията на чл.172 от ГПК, поради близката родствена връзка
между него и В. С..
СГС е уважил изцяло иска за неимуществени вреди.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.49 от ЗЗД.
Въззивния съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно – обезпечителна и за да
се ангажира трябва да са налице следните предпоставки: деяние- действие
или бездействие, то да е противоправно, вреда и тя да е причинена от лице,
на което е възложена работата при или по повод на изпълнението й и този,
комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма,
чиито фактически състав изисква установяването на определени
предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на
5
отговорността на възложителя на работата. В случая се претендира
ангажиране на отговорността на Столична община. Възложителят може да
се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена
работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни
или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа/ПП
на ВС № 7/29.12.1958г./.
Не се спори относно начина на получаване на травмата при ищеца, в
какво се изразява тя, относно наличието на предпоставките на чл.49 от ЗЗД
за ангажиране на отговорността на СО.
Спори се относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът в настоящия процес е длъжен да докаже, при пълно и главно
доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от
него болки и страдания. От заключението на медицинската експертиза се
установява, че В. С. е получила счупване на лявата лъчева кост на типично
място. По своя медикобиологичен характер това е временно разстройство на
здравето неопасно за живота и средна телесна повреда. Общо лечебният и
възстановителен период е бил 2 месеца. Поради имобилизацията с гипс
ищецът не е могла да си служи пълноценно с лявата ръка за период от 30
дни. Към настоящият момент фрактурата е зараснала напълно, но има
остатъчни трайни увреждания, изразяващи се в ограничава на обема на
функционалността на гривнената става с 50%. Това няма да повлияе на
качеството на живот на пострадалата. От показанията на свидетеля У., се
установява, че ищецът е имала нужда от помощ за ежедневните нужди за
6
къпане и обличане. Към настоящият момент все още изпитва болка в лявата
ръка. Не е нарушена прецизността на ръката, която е свързана с пръстите. Не
се доказа тя да е получила стресова реакция, болки в таза, които също да са й
създали дискомфорт в ежедневието. Не се установи към настоящия момент
да не може да си служи с ръката в ежедневието, както и че състоянието й се е
влошило от получения инфаркт/ Св. У./. Съдът, за да определи справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди, съобрази и възрастта на
пострадалата- 69 години, както и че възстановителният период е бил около 2
месеца, лечението е било консервативно без оперативна интервенция.
Инцидентът е създал на пострадалата затруднения в обичайния начин на
живот, дискомфорт за кратък период от време. При определяне на
обезщетението съдът отчита всички обективни факти, които са се
осъществили и които са повлияли на живота на В. С., както и останалите
трайни последици от получената травма, които няма да се отразят
съществено на качеството й на живот. С оглед на изложеното
справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 13 000лв.
Поради изложеното първоинстнационното решение следва да се
отмени в частта, в която искът е уважен над сумата от 13 000 лв. до 26 000лв
., както и в частта, в която СО е осъдена да заплати по сметка на СГС
държавна такса над 520 лв., а на адв. М. Н.- Т. възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗАдв. над сумата от 786лв., а на В.С. разноски по делото над 50 лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
обществено – икономическата конюктура в страната при настъпване на
деликта през 2018г. Обезщетението отразява степента на уврежданията,
трайните последици от тях, ако има такива, както и други обективни факти,
които са предмет на доказване и които да са доказани в хода на съдебното
дирене. Определеният размер на обезщетение представлява 25 минимални
работни заплати за страната за 2018г./510 лв. МРЗ за 2018г./ и 11 средно
месечни заплати при 1171 лв. средно месечна работна заплата за страната
за четвъртото тримесечие на 2018г. Определеното обезщетение е
съответно на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния момент.
По разноските.
7
Поради изхода на спора пред въззивната инстанция на жалбоподателя
се дължат разноски в размер на 260 лв. за държавна такса и 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
На адв. Н. – Т. се дължи възнаграждение за защита по въззивната жалба
в размер на 786 лв. за въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262083/28.12.2020г.на СГС, ГО, 5 състав,
постановено по гр. д. 2519/19г. в частта, в която е уважен искът на В. Г. С.
по чл.49 от ЗЗД за сумата над 13 000лв. до пълния предявен размер от
26 000лв., както и в частта, в която СО е осъдена да заплати държавна такса
по сметка на СГС над сумата от 520лв., както и на адв. М.Б. Н.- Т.
възнаграждение над 786 лв., както и в частта, в която СО е осъдена да заплати
разноски на В. Г. С. над сумата от 50 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от В. Г.
С., гр. *** срещу Столична община, гр. София над сумата от 13 000лв. до
26000лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС в останалата обжалвана част,
включително и за присъдената законна лихва от датата на деликта.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.315, вх. Б,
ап.21 и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 29, ет.3 чрез адв. М. Н.- Т. да
заплати на Столична община, бул. „Ал. Стамболийски“ № 61, район
„Възраждане“ сумата от 360 лв. / триста и шестдесет лева/ разноски по делото
пред САС.
ОСЪЖДА на Столична община, бул. „Ал. Стамболийски“ № 61, район
„Възраждане“ да заплати на адв. М.Б. Н.- Т., гр. ***, ул. „***“ № 29, ет.3
адвокатско възнаграждение от 786 лв./ седемстотин осемдесет и шест лева/ по
реда на чл.38 от ЗАдв. за производството пред САС.
8
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9