№ 452
гр. Пазарджик, 17.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20245220103407 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
и на второ повикване в 11:37 часа, се явиха:
Ищцата Т. Л. Т., редовно призована, се явява лично и с адв. И. П.,
редовно упълномощен да я представлява с пълномощно към исковата молба.
За ответника Професионална гимназия по икономика и мениджмънт –
гр. Пазарджик, редовно призован, се явява адв. М. М., редовно упълномощен
да го представлява с пълномощно към отговора на исковата молба.
Явява се вещото лице Л. Ц., редовно призован.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. П.: Поддържам подадената искова молба. Няма да правя
допълнения и уточнения. Периодът е до 16.07. включително. Моля да се
отдели като безспорно обстоятелството, че ищцата е имала 82 работни дни
неизплатен платен годишен отпуск, така както е посочено в заповедта за
1
прекратяване на трудовото правоотношение.
АДВ. М.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен
отговор. Не оспорвам, че ищцата е имала 82 работни дни неизплатен платен
годишен отпуск, както е по заповедта към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
АДВ. П.: Не можем да сключим спогодба.
АДВ. М.: Не съм оторизиран за спогодба.
Спогодба не се постигна.
СЪДЪТ докладва делото съгласно мотивирания с Определение №
376/03.02.2025 г. проекто-доклад,
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация. Моля
да допълнете доклада с безспорното обстоятелство, че ищцата е имала 82
работни дни неизплатен платен годишен отпуск към датата на
прекратяването.
АДВ. М.: Възразявам срещу правната квалификация, доколкото
дотолкова в исковата молба не са изложени факти, които да се покриват с така
дадената правна квалификация. Не се спори, че по чл. 128, т. 2, че уговореното
възнаграждение е било изплатено към момента на прекратяване, както и не се
спори, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение са
изпълнени останалите разпоредби на КТ, т.е. чл. 222 и чл. 224. При
положение, че тези разпоредби са изпълнени и няма твърдение, че има
нарушение по отношение на същите, правната квалификация следва да е
различна относно предмета на спора.
Възразявам на ищеца да бъде възложена доказателствена тежест за
неизплатени суми към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, както се твърди 16.07.2023 г., тъй като такива твърдения
няма изложени в исковата молба. Твърденията са съвсем различни, че е
трябвало да бъдат извършени преизчислявания съответни, което касае други
юридически факти, които не са нито под разпоредбата на дадената правна
квалификация, нито във връзка с възложената задача за доказване, т.е. това
преизчисляване би следвало да има твърдение на какво основание следва да
бъдат направени, извън анекса, на който била придадена обратна сила, тъй
2
като анексът не е нормативен акт и не е законов и няма правно основание. В
този смисъл поддържам направеното доказателствено искане за назначаване
на СИЕ. Така поставените въпроси касаят предмета на спора, дотолкова
доколкото обективно ответното училище, съгласно действащото
законодателство, вкл. Закона за счетоводството и подзаконовите актове във
връзка с осчетоводяване на възникнали задължения, е било обективно
възможно да бъде изпълнено доброволно, защото ако обективно не е могло да
бъде изпълнено доброволно, няма как да бъде осъден ответникът, дотолкова
доколкото процесът е продължение на реализиране на материално
правоотношение, което е могло да бъде изпълнено.
АДВ. П.: Моля проектът на доклад да се приеме за окончателен с
допълнението, което направих.
СЪДЪТ с оглед възражението на страните намира, че изготвения
проекто-доклад следва да бъде допълнен с безспорното обстоятелство, че към
момента на прекратяване трудовото правоотношение на ищцата същата е
имала неизползван платен годишен отпуск в размер на 82 дни.
По отношение възраженията на адв. М., съдът намира същите за
неоснователни, доколкото правната квалификация е съобразена с твърдението
на ищцата в исковата молба и в съответствие е разпределението на
доказателствената тежест от съда. В тежест на ищцата е да установи
предпоставките, правопораждащи материалното право, на което се основава
исковата претенция. В допълнение съдът посочва, че в сходна хипотеза има
практика на ОС – Пазарджик, като е дадена същата правна квалификация на
исковите претенции.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения с Определение № 376/03.02.2025 г. проекто-
доклад за окончателен доклад по делото, като го ДОПЪЛВА в частта за
отделяне на спорно от безспорно между страните, а именно безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че към момента на
прекратяване трудовото правоотношение ищцата е имала 82 дни неизползван
платен годишен отпуск.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. за коригиране на
3
доклада относно правната квалификация и доказателствената тежест.
По отношение на възражението на адв. М. за това, че неоснователно
съдът не е допуснал поставените в отговора на исковата молба въпроси към
СИЕ, съдът е счел с определението си за насрочване, че тези въпроси са
неотносими към предмета на делото и този извод към настоящия момент не се
променя.
В този смисъл, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. в горепосочения смисъл.
АДВ. П.: Да се приемат представените преписи с ИМ и ОИМ като
писмени доказателства по делото.
АДВ. М.: Да се приемат представените преписи с ИМ и ОИМ като
писмени доказателства по делото.
Настоящия съдебен състав намира, че представените преписи с исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими и следва да бъдат приети по делото.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на писмени документи с исковата молба и отговора на исковата молба.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. Й. Л. – родена на 10.08.1962 г. в с. Динката, живуща в гр. Пазарджик,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство с ищцата,
бивш служител на ответното училище.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Л.: Работех в училището като главен счетоводител. В
счетоводството бяха представени допълнителни поименни споразумения на
всеки служител или работник с новите основни работни заплати и
настъпилите промени след тях на допълнителните възнаграждения.
Основните заплати се коригират от директора и въз основа на това се изготвя
4
щатно разписание. Във връзка с постъпилото заявление от ищцата Т. – към
датата на техния иск не бяха в трудово правоотношение с училището, не
фигурираха във ведомостта за работещ персонал. Техните обезщетения и
дължащи възнаграждения към тях бяха описани в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение с училището. Ние не дължим нищо към тях,
защото не фигурират във ведомостта и не са наши служители. Направихме
запитване към тогавашния Министър на образованието г-н Ц., дали можем да
коригираме основните заплати и обезщетения на хората, които не са в трудово
правни отношения към 10.08.2023 г. и получихме отговор, че нямаме
основание да направим тази корекция. Основно работим на основание ДДС 20
от 2004 г., издадена от Министерството на финансите. То е задължително за
нас. Там няма регламент за евентуални начисления на задължения към бивши
служители, които не работят в училището.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
Съдът докладва постъпилото заключение по допуснатата СИЕ, с вх.№
6343/04.03.2025 г. Констатира, че заключението е депозирано при спазен срок
по чл. 199 от ГПК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да изслушаме вещото лице.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СИЕ, ИЗГОТВЕНА ОТ
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. С. Ц. – на 63 години, българин, български гражданин, женен, с висше
образование, неосъждан, без родство и служебна ангажираност със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: Обещавам да дам вярно заключение. Поддържам
изготвеното от мен писмено заключение.
За месец юли 2023 г. начисленото възнаграждение е за 10 работни дни
съгласно ведомостта за работните заплати.
Със стандарт ДДС 20 от 2024 г. не съм запознат. Не ми е бил нужен да
се запозная с него при изготвяне на заключението, защото задачите са ми
поставени по друг начин.
5
АДВ. М.: С оглед дадения отговор моля да бъде допусната
допълнителна задача към вещото лице.
АДВ. П.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. М.: Нямам въпроси към вещото лице. Да не се приема
заключението на вещото лице. Задачата в исковата молба е поискана да
извърши проверка на счетоводната документация на ответника, да даде
заключение за дължимите суми, т.е. аз го разбирам, че съобразно счетоводната
документация трябва да се даде заключение за дължимите суми. Въпросът ми
е - Извършихте ли такава проверка в училището за дължимите суми,
съобразно счетоводството в училището?
АДВ. П.: Не му е поставена такава задача на вещото лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: Работил съм така, както е определението на съда
„…след като се запознае с документите по делото и при необходимост с
наличната при ответника счетоводна документация, да изготви заключение
като даде отговори на поставените в исковата молба въпроси от ищцата в
случай, че се приложи увеличението…“
АДВ. М.: Тест „и при необходимост“, т.е. Вие сте приели, че нямате
необходимост да ходите в счетоводството?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ц.: В случай, че се приложи увеличението, не ми е
необходимо да правя такава проверка. Въпрос на изчисление е само.
АДВ. П.: Да се приеме заключението.
АДВ. М.: Нямам други въпроси. Да се приеме експертизата, така както е
работило вещото лице.
СЪДЪТ счита, че вещото лице е отговорило на поставените въпроси,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението с вх. № 6343/04.03.2025 г., изготвено от вещото
лице Л. Ц. по допуснатата СИЕ като доказателство по делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от
него справка-декларация в размер на 200 лв., която сума да се изплати на
вещото лице първоначално от бюджета на съда.
АДВ. М.: Моля да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице
6
и то така, както е формулирана в исковата молба. Това е по искане на самия
ищец, а именно: да извърши проверка, а не при необходимост, да извърши
проверка на счетоводната документация на ответника и да даде заключение за
дължимите суми, т.е. след като се запознае със счетоводството на ответника да
отговори дължими ли са тези суми или не са дължими тези суми. Извинявам
се, но това е така да го наречем „ядката на спора“ – какво е било
счетоводството, по какъв начин се осчетоводява, въз основа на какви
документи, за да възникне задължението, за което вие искате да бъде осъден
ответникът. Ищецът иска да бъде осъден ответникът, извинявам се. И в тази
връзка, с оглед показанията на свидетеля, че като бюджетно учреждение се
работи с ДДС 20 от 2004 г., за което вещото лице каза, че не му е известно,
моля да бъде назначено вещо лице или на това вещо лице да бъде поставена
допълнителна задача, след като отиде в счетоводството, след като се запознае
с този счетоводен стандарт, защото това е подзаконов нормативен акт, с който
са длъжни да се съобразява, както училището, така и правоприлагащите
органи и да се изясни този факт. Този въпрос възниква именно, това е
основание за експертиза. Цитирам чл. 195 – „Вещо лице се назначава по
искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали
по делото въпроси са необходими специални знания …“. Безспорно е
необходимо специално знание това ДДС, с което е обвързан ответникът,
позволява ли нормативно да се изплащат такива суми, които се претендират от
ищеца. Не мисля, че нещо не му коства на уважаемия съд да допусне това и да
разбере. Това е въпрос, който сме го поставили още с ОИМ и свидетелят пред
Вас го каза, че работят по такъв стандарт. Вещото лице да отиде в
счетоводството на ответното училище и да види дължимите суми. Не виждам
процесуална пречка, дори законът задължава служебно. Ние сме го поставили
това нещо за разглеждане пред Вас.
АДВ. П.: Да не се уважава искането на ответната страна …
АДВ. М.: Но това е Ваше искане, извинявам се.
АДВ. П.: … тъй като и петте задачи, поставени в искането за допускане
на допълнителна задача, излизат извън обхвата на предмета на настоящото
дело, а с приетото заключение на вещото лице Ц. изцяло е отговорено на
всички поставени въпроси в предмета на спора.
АДВ. М.: Това, което искам, го иска и ищецът, т.е. не е мое искане, а е
7
поставено още в ИМ, да се отиде в счетоводството и да се видят сумите и
тогава ще се види по кой стандарт се работи, по стандарт 19 или по съвсем
друг стандарт. Делото оставя неизяснено от фактическа страна. Никой от нас
не знае какво е ДДС 20 от 2004 г., дори и вещото лице. Ако трябва назначете и
друго вещо лице.
Съдът намира, че въпросът относно счетоводната възможност за
изплащане на претендираните от ищцата суми въз основа на анекса, е
различен от въпроса дали такива се дължат изобщо, което е предмет на спора.
Поради това искането на ответната страна се явява неоснователно, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. М. за назначаване на
допълнителна СИЕ.
АДВ. П.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. М.: Нямам други искания по доказателствата
АДВ. П.: Моля да допуснете на основание чл. 214 от ГПК изменение на
размерите на предявените искове, в съответствие с писмената молба, която
представям. За разликата правим отказ от иска.
АДВ. М.: Искането е направено своевременно и отказа също. Моля да
ни бъдат присъдени разноски съобразно прекратената част, евентуално това
да бъде направено с крайния акт.
Съдът намира искането на процесуалния представител на ищцата за
изменение на исковите претенции за своевременно направено и допустимо,
поради което на основание чл. 214 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изменение на предявения иск за заплащане на разликата
между полученото брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г.
до 16.07.2023 г. и увеличението на работната заплата с 15 % като намалява
същия от 2392 лв. на 2225.87 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството за разликата над сумата от 2225.87 лв. до
първоначално предявения размер от 2392 лв. поради отказ от иска на
основание чл. 233 от ГПК.
8
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта за прекратяване, подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от днес, с частна жалба пред ОС – Пазарджик.
ДОПУСКА изменение на предявения иск за заплащане на разликата
между изплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ и увеличението на
работната заплата с 15% , като увеличава същия от 1120 лв. на 2082.20 лв.
ДОПУСКА изменение на предявения иск за изплащане на разликата
между изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличението на
работната заплата с 15%, като увеличава същия от 4048 лв. на 4080.34 лв.
ДОПУСКА изменение на предявения иск за плащане на мораторната
лихва върху разликата на увеличението на работната заплата чрез намаляване
на същия от 297 лв. на 276.60 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта за разликата над сумата от
276.60 лв. до първоначално предявения размер 297 лв. поради отказ от иска на
основание чл. 233 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта за прекратяване, подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от днес, с частна жалба пред ОС – Пазарджик.
ДОПУСКА изменение на предявения иск за плащане на мораторна
лихва върху разликата в обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 82 дни като увеличава същия от 139 лв. на 258.74 лв.
ДОПУСКА изменение на предявения иск за заплащане на мораторна
лихва върху разликата в обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ като увеличава
същия от 503 лв. на 507.04 лв.
По искането за присъждане на разноски в полза на ответната страна, с
оглед прекратяването на част от исковите претенции, съдът ще се произнесе с
крайния си съдебен акт.
АДВ. П.: Представям списък на разноските.
АДВ. М.: Поддържам си искането, по което вече се произнесохте, тъй
като считам, че делото остана неизяснено от фактическа страна и тук е
основният въпрос - обективно бил ли е в състояние ответникът да изплати,
имал ли е такива задължения по отношение на ищцата, за да бъде той осъден
да заплаща. В тази връзка считам, че самият ищец е поискал такова
заключение, с проверка в счетоводството за дължимите суми. Въпросът,
поискан от самия ищец, остана без отговор в настоящия съдебен процес.
9
Съдът, с предходно свое определение в днешното съдебно заседание
остави без уважение искането на адв. М. и счита, че на този етап също не е
налице основание да ревизира това свое определение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна в горния
смисъл.
АДВ. МЕРЖДАНОВ: Представям списък с разноските.
АДВ. П.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
АДВ. М.: Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна и поради
липсата на доказателствени искания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. П.: Уважаема госпожо Съдия, моля да уважите всички предявени
искове в съответствие със събраните доказателства по делото и да присъдите
разноските, съобразно представения списък.
АДВ. М.: Уважаема госпожо Съдия, моля да отхвърлите исковите
претенции и да присъдите сторените по делото разноски. С оглед дадената от
Вас правна квалификация считам, че не са изложени такива релевантни факти
в обстоятелствената част на исковата молба. Напротив, в нея се твърди, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение уговореното
възнаграждение е било изплатено, респ. обезщетението като функции на това
възнаграждение е изплатено и начислено в заповедта. Както каза свидетелят,
след прекратяване на трудовото правоотношение не е било сключено
допълнително каквото и да е споразумение, което да бъде надлежно правно
основание за начисляване и изплащане на претендираните суми, а напротив,
след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е фигурирал в
съответните счетоводни документи, за да бъдат изплащани. В тази връзка
дори е направено запитване към МОН как да се процедира в този случай,
където категорично е отказано, че няма основание и няма как да бъдат
изплатени. Относно заключението на вещото лице, аз считам, че задачата на
същото не е поставена така, както е поставена от самия ищец и то не е
10
изпълнило задачата, а именно след като извърши справка в счетоводството на
ответното училище да се произнесе за дължимите суми. В този смисъл е било
и искането на ответната страна, а именно да се види в счетоводството по какъв
начин е процедирано във връзка с изпълнението на анекса по отношение на
служителите с непрекратени трудови правоотношения и как е процедирано по
отношение на ищцата като служител с прекратено трудово правоотношение,
съответно какви са задълженията. Този въпрос е основен за процеса, той беше
основен и в другия предходен процес, който е аналогичен, само с други
страни, остава без отговор. Още повече се установи от показанията на
свидетеля, респ. от обясненията на вещото лице, че вещото лице не е
запознато с този счетоводен стандарт, по който е длъжно ответното училище
да спазва финансова и счетоводна дисциплина, а именно да начислява и
изплаща съответните възнаграждения и обезщетения. Само да отбележа, че в
крайна сметка съдебният процес е продължение на материалното право, което
съществува в правния мир, което не е изпълнено от едната страна и трябва да
раздаде с решението си именно изпълнение на съответното материално
правоотношение, дотолкова доколкото то съществува. В конкретния случай не
се изясни има ли такова материално правоотношение, т.е. има ли задължение,
което е възникнало в счетоводството на работодателя, за да бъде осъден той да
заплати. Относно анекса и неговата обратна сила и тъй като Вие се позовавате
на практика, която е създадена в нашия Окръжен съд, аз ще цитирам практика
на ВКС, която е висша инстанция и би следвало да бъде съобразена тази
практика, дотолкова доколкото не е задължителна за нас практиката на ОС –
Пазарджик, а ВКС дори да не е по чл. 290, тъй като тази практика е с
преходните разпоредби, но все пак е ВКС и се предполага, че тези съдии са с
възможно най-добрата квалификация и в състав от трима съдии. Същата
казва, аз съм я цитирал в предходното дело, но ще я цитирам и сега, това е
Решение на ВКС № 919/08.12.2009 г. по гр.д. № 5128/2008 г. на ВКС, където
изрично се казва, че не може да се предава обратна сила на колективния
трудов договор. А тази разпоредба, че може, ако не е уговорено друго, касае за
в бъдеще, за да не се преуреждат вече уредени правоотношение и да не стига
лично за мен до този правен абсурд, когато действащ законосъобразно към
момента, когато съществува съответният закон да се окажат твоите действия
незаконосъобразни в резултат на ненормативен акт. В този смисъл моля за
Вашето решение и да съобразите всички тези обстоятелства. В крайна сметка
11
нашето законодателство почива на закон и цитирам чл. 5 от Конституцията, че
ние сме правова държава и подлежи да се спазват законите, а не прецедентно
право, каквото би било позоваването на практиката на някой съд, която не е
задължителна. В този случай би следвало да бъде обсъдена практиката на
върховната инстанция. Моля да ми дадете срок за представяне на писмени
бележки.
Съдът предоставя едноседмичен срок за представяне на писмени
бележки.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 12:17 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
12