№ 3286
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100503892 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение на 14.01.2022 г. по гр.д. № 57968/20 г., СРС, I ГО, 166 с-в е
признал за установено по реда на чл.422 ГПК, на основание чл. 9 ЗПК вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, че К. Ж. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „**** дължи на „А. за к. на п.з.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** сумата от 995,79 лв., представляваща главница
по Договор за кредит "Бяла карта" № 482451 от 08.10.2016 г. сключен с
"А.Ф." ООД, ведно със законна лихва от 26.6.2020г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 06.07.2020 г. по ч.гр.д. № 27209/2020 г. по описа на СРС, 166 състав
като е отхвърлил предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за главница за горницата над
посочената сума до пълния предявен размер от 1157,95 лв. и за мораторна
лихва в размер на 87,85 лв. за периода от 8.3.2018 г. до 16.6.2020 г. като
неоснователни. Осъдил е К. Ж. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„**** да заплати на „А. за к. на п.з.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 59,95
1
лева-разноски в заповедното производство и сумата от 379,68 лева - разноски в
исковото производство пред СРС. Осъдил е „А. за к. на п.з.” ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** да заплати на
адвокат Н.И.И., ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, ул. **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от
76,26 лева-адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
исковото производство пред СРС.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника К. Ж. Л., ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адвокат К. И. Б., със съдебен
адрес: гр. София, ул. „****, партер в частта, в която СРС, I ГО, 166 с-в е
признал за установено по реда на чл.422 ГПК, на основание чл. 9 ЗПК вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, че К. Ж. Л., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „**** дължи на „А. за к. на п.з.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** сумата от 995,79 лв., представляваща главница
по Договор за кредит "Бяла карта" № 482451 от 08.10.2016 г. сключен с
"А.Ф." ООД, ведно със законна лихва от 26.6.2020г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 06.07.2020 г. по ч.гр.д. № 27209/2020 г. по описа на СРС, 166 състав
с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен
съгласно специалните правила на ЗПК и с оглед защитата на потребителите,
предоставена от разпоредбите на ЗЗП. Към ДПК няма ОУ, което води до
недействителност на целия договор-чл.11, ал.2 ЗПК Нарушен е чл.10, ал.1
ЗПК, като ДПК се сключва в писмена форма, на хартиен или друг носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, което не е
спазено. ДПК е недействителен, защото не съдържа погасителен план,
отговарящ на изискванията на ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.11 ЗПК, като не може да се извлече информацията за размера на включените
в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница,
колко такса се погасява с всяка вноска. ДПК е в нарушение на чл.11, ал.1,
т.20, 23, и 24 ЗПК, като не съдържа клаузи относно наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
2
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29, ал.4 и ал.6 ЗПК, както и размера на лихвения процент
на ден. При недействителен договор, лихви не се дължат, а искът за връщане
на главницата ще е основателен, но не на предявеното основание-договорно
правоотношение, а на друго основание-неоснователно обогатяване.
Хипотезата на чл.23 ЗПК е специфичен случай на неоснователно обогатяване,
поради което сумата за главница следва да бъде претендирана именно като
неоснователно обогатяване, а не поради погасени вноски по несъществуващ
договор/ последното твърдение се повторя няколкократно в жалбата/
Развиват се и доводи, че целият договор за кредит е недействителен поради
нищожност на клаузите на договорна лихва, тъй като същият не би бил
сключен от търговеца без наличие на тези клаузи в него. В настоящият
случай, възнаградителната лихва е в размер на 42,30 %, т.е. надхвърля
трикратния размер на законната лихва, която е 10,01 % към момента на
сключване на договора, което представлява нарушение на добрите нрави.
Прави се извод, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени само на
посочените по-горе основания. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното в обжалваната част и да бъде отхвърлен в цялост
предявения иск като неоснователен и недоказан.Претендират се разноски за
въззивната инстанция.
Въззиваемото дружество „А. за к. на п.з.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“****, представлявано от Я.Я.,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Х. А., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“**** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за
въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
СГС, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши
преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е
постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради
което се явява валидно и допустимо.
3
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по
чл.259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от
страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, с правно основание чл. 9, ал. 1, вр. чл. 240,
ал.1 ЗЗД, 79, ал. 1 от ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че К. Ж. Л., ЕГН ********** дължи на „А. за к. на п.з.“ ЕООД,
ЕИК **** сумата от 1157,95 лв., представляваща главница по Договор за
м
кредит Бяла карта" № 482451 от 08.10.2016 г., сключен с "А.Ф." ООД, ведно
със законна лихва от 26.6.2020 г. до изплащане на вземането, законна лихва в
размер на 87,85 лв. за периода от 8.3.2018 г. до 16.6.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.07.2020
г. по ч.гр.д. № 27209/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „А. за к. на п.з.” ЕООД твърди, че ответникът е сключил Договор
за кредит "Бяла карта" № 482451 от 08.10.2016 г. сключен с "А.Ф." ООД, по
силата на който на ответника е предоставен револвиращ потребителски
кредит в максимален размер от 1800 лева, който бил изцяло усвоен. Към
настоящия момент съгласно уговорените между страните условия останали
неплатени задължения в исковия размер, а поради забава в плащането на
07.03.2017 г. била обявена предсрочна изискуемост на кредита. На 25.09.2019
г. вземанията по кредита били прехвърлени на заявителя с договор за цесия и
приложение към него, за което длъжникът е надлежно уведомен. Моли съда
да уважи предявените искове.
Ответникът К. Ж. Л.С. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове като недопустими и
неоснователни. Оспорва да е налице сключен валиден договор за
потребителски кредит с ответника поради нарушаване императивните
разпоредби на ЗПК - договорът е бланков, не са подписани от страните
общите условия, нарушени са изискванията за вид, форма и размер на
шрифта, не съдържа редовен погасителен план. Оспорва да й е предоставена
сума в размер на 1800 лева. Прави възражение на нищожност на уговорените
клаузи за договорна лихва и неустойка за неизпълнение на задължение за
обезпечение. Оспорва да е надлежно обявена предсрочна изискуемост на
4
вземането или да е надлежно съобщена цесията. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
СГС констатира следното:
По делото е представен Договор за кредит „Бяла карта” от 08.10.2016 г.,
сключен между „А.Ф.” ООД като кредитодател и ответника К. Ж. Л.-С. като
кредитополучател, от който се установява, че кредитодателят се е задължил
да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер
от 1200 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Бяла карта/Access Finance/iCard, а
кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията
на сключения договор. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора „при подписването
на договора за кредит кредитодателят е предоставил на кредитополучателя
платежен инструмент - кредитна карта с № 482451, издадена от „И.Ф.“ АД
/картоиздател/”, като заедно с картата кредитополучателят удостоверява, че е
получил запечатан плик, съдържащ ПИН код за ползване на картата. Според
уговореното в чл. 4, ал. 1 от Договора кредитодателят предоставя на
кредитополучателя кредит при следните условия: Срок на кредита - шест
години; Фиксиран лихвен процент по заема - 43,2 %. Върху усвоения размер
на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на
0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена
главница. Годишен процент на разходите на заема 45,9 %.
Представен е Анекс от 01.12.2017 г. към Договора за кредит "Бяла
карта" от 08.10.2016г. с КИД 482451, от който се установява, че уговореният
кредитен лимит е увеличен на сумата от 1800,00 лева и срокът на договора е
изменен с още шест години от датата на сключване 01.12.2017 г. Представен
е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016
г., сключен между „А.Ф.“ ООД, в качеството на цедент, и ищеца „А. за к. на
п.з.“ ООД, в качеството на цесионер. Съгласно уговореното в чл. 2, ал. 1 от
Рамковия договор страните са се споразумели продавачът да прехвърли на
купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за
заем по см. на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по см. на ЗПК и
договори за паричен заем по реда на ЗПФУР, сключени от продавача с
физически лица, и такива, сключени между „И.А.М.“ АД и физически лица,
които продавачът е придобил по силата на договор за цесия от 01.07.2014г.,
5
които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1 към
договора. Съгласно представената по делото извадка от Приложение №
1/25.09.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/, сключен между „А.Ф.“ ООД и „А. за к. на п.з.“ от 11.11.2016 г., под
№ 98 фигурират задълженията на К. Ж. Л.С. по процесния договор за кредит
„Бяла карта“ от 08.10.2016 г., а именно сумата от 1157,95 лв. — главница и
сумата от 33,92 лв. — лихва за забава.
Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа на
управителя на „А.Ф.“ ООД, от което е видно, че „А.Ф.“ ООД е
упълномощило „А. за к. на п.з.“ ООД с правото да уведомява от името на
„А.Ф.“ ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 11.11.2016 г. и индивидуализирани във всяко подписано между страните
Приложение № 1, което е неразделна част от Рамковия договор за
цесия.Представено е уведомление до ответника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД от „А.Ф.“
ООД чрез пълномощника му „А. за к. на п.з.“ ЕООД.
Приета е съдебна-счетоводна експертиза, от която се установява, че от
ответника на 25.09.2019 г. са извършени плащания по договора в размер на
250 лева, които са отнесени за погасяване на главница - 162,16 лева,
договорна лихва от 87,84 лева, като неплатеният остатък от задължението на
ответника по договора се формира както следва: главница- в размер на 995,79
лева.
От правна страна:
По делото е несъмнено установено, че на 08.10.2016 год. между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо
от ДПК, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн.,
ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 год., в сила от 12.05.2010 год. Регламентацията му се
съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ищцовото дружество
предоставило револвиращ кредит в максимален размер 1200 лв.
главница/увеличен на 1800 лв. със сключения Анекс от 01.12.2017 г./, под
формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Като договор за потребителски
кредит важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в
ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
6
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква
да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10,
an. 1), която в настоящия случай е налице. Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя. Подписите не са оспорени в
законоустановения срок. Ето защо същите са поставени от ответника и
доказват сключването на договора между страните. Спазени са и
изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени: максималният размер на
револвиращият кредит; размерът на лихвения процент /43,20 %/; размерът на
ГПР /45,90 %/; начинът на плащане и усвояване на кредитния лимит.
Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да
получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 11 и чл.
17 от договора/. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Действително, няма представени общи условия като
отделно обективиран документ, но те се съдържат в договора.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено с поставянето на подпис на договора за кредит, доколкото
кредитополучателят в чл. 1 от договора е посочил, че е получил стандартен
европейски формуляр и е запознат с всички условия на договора. Доколкото
липсва формиране на лихвени процент на база на променлива компонента
(референтен лихвен процент), то е невъзможно кредиторът да посочи индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, респ. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а ЗПК, тъй като по договора е приложим фиксиран, изначално
определен, непроменлив лихвен процент. В този смисъл липсва нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Тъй като договорът е за револвиращ
кредит и е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за
всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК - за
посочване последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването, е неприложимо.
7
Изводът е, че договорът за потребителски кредит е сключен в писмена
форма на хартиен носител по ясен и разбираем начин, както и с оглед
обстоятелството, че всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт, който е не по-малък от 12 и е предвидена
възможност за отказ от сключения договор, то настоящата инстанция счита,
че сключеният договор е валиден и отговаря на изискванията, които поставя
ЗПК.
По делото е приложен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 от 25.09.2019 г. към
него, от който е видно, че процесиите вземания са цедирани от заемодателя
„А.Ф.“ ООД в полза на заявителя ищец „А. за к. на п.з.” ЕООД.
Относно преценката за действителността на уговорените в договора
клаузи, за които съдът дължи служебна преценка, то клаузите в договора,
установяващи задължение за кредитополучателя да заплати неустойка за
неизпълнение на договорна задължение и претенцията за такса и разходи за
извънсъдебно събиране, са неравноправни, но в настоящия казус такива не се
претендират и не влекат като последица нищожност на целия договор.
Изводът е, че целият договор не е недействителен, поради нищожност
на клаузите за договорна лихва, нито на другите посочени във въззивната
жалба основания.
На основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК първоинстанционнтоо решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за
въззивната инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.01.2022 г. по гр.д. № 57968/2020г. на
СРС, ГО, 166 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. Ж. Л., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
8
адвокат К. И. Б., със съдебен адрес: гр. София, ул. „****, партер да заплати
на „А. за к. на п.з.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“****, представлявано от Я.Я., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт Х. А., със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** направените
разноски за въззивната инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9