Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 16.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1132
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, вх. № 56590/19.06.2020 г. на З.а.д. „А.“
АД, ЕИК ********, за осъждане на
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*********, да му заплати сумата 25941,31 лева, представляваща
непогасена част от застрахователно обезщетение изплатено, по щета №
14015030100496, заедно с обезщетение за забава върху главницата в размер на
6060,17 лева за периода 01.04.2018 г. – 23.04.2020 г., след допуснато с
определение от 07.07.2020 г. изменение на акцесорния иск.
В
исковата молба се твърди, че в резултат на настъпило на 15.05.2015 г. в с.
Пчелиново ПТП, бил увреден лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛ 500“, с
регистрационен № ********, по отношение на който при ищеца била сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № **********, валидна за
периода 28.08.2014 г. – 28.08.2015 г.. По силата на имуществената застраховка
на 04.01.2016 г. ищецът възложил на „Е.“ ООД да отстрани щетите по
застрахования автомобил, но в хода на ликвидационната дейност по щетата било
установено, че ремонтът на автомобила е икономически неизгоден и щетата била
приключена при условията на тотална загуба на автомобила, като било заплатено
обезщетение в размер на 136653,86 лева.
Вина
за настъпилото ПТП имал Г.С.Т., който при управлението на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Клио“, с рег. № *******, нарушил ЗДвП и предизвикал
произшествието, за което бил признат за виновен по НОХД № 404/2016 г. на
РС-Казанлък. Собственикът на посочения автомобил бил страна по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗК „Л.И.“ АД, поради
което със заплащане на застрахователното обезщетение, ищецът се суброгирал в
правата на увреденото лице срещу застрахователя по гражданската отговорност на
делинквента. До ответника била изпратена регресна покана за заплащане на сумата
137153,86 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, като ответникът го уведомил за
извършено прихващане със сума в размер на 110727,55 лева и 504 лева по щетата.
Разликата от 25941,31 лева обаче не била заплатена. Освен главницата,
ответникът дължал и обезщетение за забава, заедно с разноските за настоящото производство.
В
отговора на исковата молба, ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва основателността на
предявените искове, като твърди, че претенцията на ищеца е удовлетворена
извънсъдебно в пълен размер с извършено с платежно нареждане от 19.10.2018 г.
плащане. Признава, че във връзка с ПТП, настъпило на 15.05.2015 г. в
дружеството била образувана щета № 0000-5111-18-5-00096, по която експертите на
дружеството определили обезщетение в размер на 111231,55 лева, съответстващ на
средните пазарни цени. Претенцията на ищеца била разгледана извънсъдебно и
приета, включително изплатена в действителния пазарен размер. Затова не се
дължало и обезщетение за забава.
В
допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове, като оспорва
твърденията извършеното плащане от ответника да е погасило претенцията в пълен
размер.
В
допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си срещу исковете.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Страните
не спорят и с определение от 15.10.2020 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че на 15.05.2015 г. в
с. Пчелиново между лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛ 500“, с
регистрационен № ********, и лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. №
*******, е произтекло ПТП, към който момент гражданската отговорност на водача
на последния била застрахована при ЗК „Л.И.“ АД, което изплатило по
суброгационната претенция на ищеца сума в размер на 111231,55 лева.
Видно
от представената комбинирана застрахователна полица № ********** на 20.06.2014
г. възникнало правоотношение по имуществена застраховка „Пълно каско“, при общи
условия, със съдържание задължението на застрахователя да заплати обезщетение
за вреди, причинени на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛ 500“, с
регистрационен № ******** при настъпване на рисковете: сблъскване или удар от
ППС и/или други физически тела, в това число и пътно-транспортни произшествия,
съгласно ЗДвП – клауза „Пълно каско“ по общите условия за застраховка на
моторни превозни средства „Каско“, в сила от 01.12.2014 г., приложими към
настъпване на процесното ПТП.
Върху
свидетелството за регистрация част 1 на застрахования при ищеца лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „ГЛ 500“, с регистрационен № ********, е отразено, че
регистрацията му е прекратена на 27.11.2015 г., поради тотална щета.
В
заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като обосновано и съответно на събраните в производството доказателства, е определено,
че действителната пазарна стойност на застрахования лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ГЛ 500“, с регистрационен № ******** към датата на
застрахователното събитие – 15.05.2015 г. възлиза на сумата 131963 лева. Стойността
на запазените части е в размер на 15 % от пазарната стойност на автомобила и възлиза
на сумата 19794,45 лева.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените касаят
установяването на безспорни в производството факти.
Относно
иска с правна квалификация чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.).
Съгласно
разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), но приложима към процесното правоотношение с оглед момента на
възникването му (§ 22 ПЗР на КЗ), с плащането на застрахователно
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования („УниКредит
Лизинг“ ЕАД) срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, в които
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя, покрил риска "Гражданска
отговорност" на причинилия вредите.
Следователно,
основателността на предявения главен иск, се обуславя от кумулативното наличие
на елементите: договор за имуществена застраховка „Каско”, плащане от
застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключения договор,
гражданска отговорност на лице, по отношение на което ответникът има качеството
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”.
С
оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване, като при липсата на доказателства, установяващи осъществяването на
факт извън всякакво съмнение, съдът в приложение на неблагоприятните последици
на доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че фактът не е осъществен. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността –
а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната
парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение.
В
случая, ответникът ЗК „Л.И.“ АД твърди, че с плащане на сумата 111231,55 лева е
погасил изцяло възникналото в правната му сфера задължение, поради което следва
да се приеме, че извънсъдебно е признал фактите, съставляващи основание на
предявения иск (правопораждащия правото на вземане на ищеца за застрахователно
обезщетение фактически състав).
Спорен
е размерът на дължимото обезщетение, като не е спорно, че в резултат на
настъпилото застрахователно събитие застрахованата вещ е увредена до степен, че
поправянето й е икономически неизгодно, т. е. налице е хипотезата на тотална
щета, съгласно т. 75 от общите условия към договора за застраховка „Каско“ -
ремонтно-възстановителните разходи са над 70 % от действителната стойност на увреденото
МПС, което се установява от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза.
По аргумент от чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), която норма
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите
на застрахованото имущество. В приложението му, съдът намира, че при настъпване
на застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено
застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната
стойност на претърпяната вреда към момента на настъпване на събитието. В
резултат на реализиралия се риск, правната сфера на застрахования „УниКредит
Лизинг“ ЕАД е увредена със стойността на обекта на вещното право – процесния лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛ 500“, с регистрационен № ********, който
не може да бъде ползван по предназначение и е неоправдано неговото
отремонтиране.
С решение от 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009 г. на
І-во ТО, ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е разяснено, че при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо
лице. В случая, съгласно кредитираното заключение на съдебно-автотехническата
експертиза, действителната (пазарна) стойност на автомобила към момента на настъпване
на застрахователното събитие е 131963 лева, а пазарната стойност на ремонтните
дейности за привеждането му в състоянието отпреди настъпване на ПТП – 135645,65
лева, поради което е налице тотална загуба на застрахованата вещ. При това
положение застрахователят по имуществената застраховка е следвало, съгласно
приложимите към договора общи условия: 1. да определи обезщетението по
действителната стойност, намалена със стойността на запазените детайли от
автомобила, които остават в собственост на застрахования (т. 76.1 от ОУ); 2. да
изплати действителната стойност, но бъде упълномощен да се разпорежда с
останките от автомобила (т. 76.2 от ОУ) или 3. да замени тотално увреденото МПС
с равностойно, при изрично писмено съгласие на застрахования (т. 76.3 от ОУ). В
производството твърдения да са налице последните две хипотези не са
обективирани, съответно не се установява останките да са предадени на
застрахователя, поради което дължимото обезщетение е следвало да бъде намалено
с 15 % или застрахователят-ищец е бил правно задължен да престира обезщетение в
размер на 112168,55 лева (131963 лева (пазарна стойност на автомобила) – 19794,45
лева (пазарна стойност на останките)).
Застрахователят
по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото лице до размера на заплатеното
обезщетение, но само доколкото това обезщетение не надвишава размера на
действително претърпените вреди. Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.)
установява за действителна стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна,
съгл. ал. 3 на същият текст, стойността за възстановяване на имуществото от
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и др. без прилагане на обезценка. В същото време този размер следва да
бъде съобразен и с размера на застрахователната сума, която се явява горна
граница за размера на отговорността на ответника, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, по аргумент от чл. 213,
ал. 1, изр. 4 КЗ (отм.).
В
чл. 203, ал. 1 КЗ (отм.), е посочено, че застрахователната сума не може да
надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. В
настоящия случай, застрахователят е престирал обезщетение, надхвърлящо обема на
действително претърпените вреди, а отговорността на делинквента е ограничена до
последните, съответно тя определя и рамкира обема на отговорността на
застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В
случая от размера на пазарната стойност на вредите следва да се приспадне
стойността на запазените части. От една страна в застрахователната полица
страните изрично са уговорили намаляване обема на задължението на
застрахователя за престиране на обезщетение при настъпване на тотална щета, ако
остатъците от автомобила не са му предоставени в разпореждане, а от друга
страна възможността да се приспада стойността на запазените части от размера на
дължимото обезщетение се основана на идеята, че тези запазени части могат да
бъдат реализирани на вторичния пазар и срещу същите да се получи насрещна
престация, като по този начин загубите (неблагоприятното изменение в
имуществото на застрахования) се компенсират с ползите (пазарната цена на
запазените части), които са останали в собственост на застрахования и чрез
разпореждането, с които същият би могъл да реализира приход.
По
изложените съображения, ищецът е бил правно задължен да престира обезщетение до
размера на сумата 112168,55 лева, от която ответникът е погасил чрез плащане
111231,55 лева, поради което предявеният главен иск е основателен за сумата от 937
лева, представляваща непогасен остатък от суброгационното право на ищеца за
изплатено обезщетение за тоталната загуба на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „ГЛ 500“, с регистрационен № ********, като за разликата до пълния
предявен размер от 25941,31 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Относно иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав включва
релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В
случая при възприетия извод за частична основателност на предявения главен иск,
в правната сфера на ответника е възникнало задължение за престиране на сумата 937
лева, което не е погасено, т. е. налице е неизпълнение.
Разпоредбите
на чл. 213а, ал. 1 и ал. 3 КЗ (отм.) предвиждат застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето,
което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, да предявява
претенцията си срещу този застраховател, като прилага преписката с
доказателствата, с които разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване на
пътнотранспортно произшествие, като последният в срок от 30 дни от представяне
на всички доказателства по регресната претенция, е длъжен да определи размера и
изплати задължението си или мотивирано да откаже плащането. В случая искане за
престиране на обезщетение е постъпило при ЗК „Л.И.“ АД на 04.12.2017 г., като същото
не е изисквало допълнителни документи,
обосноваващи претенцията. Срокът за удовлетворяване на претенцията е изтекъл на
03.01.2018 г. и от 04.01.2018 г. ответникът е изпаднал в забава. Ищецът
претендира обезщетение за забава само върху непогасения остатък от
суброгационното си вземане (25941,31 лева), а съдът прие, че той възлиза на
сумата 937 лева, поради което върху тази сума следва да се определи и
обезщетението за забава.
Размерът
на законната лихва е нормативно определен, на основание чл.86 ал.2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10
пункта (Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава върху дължимата
главница от 937 лева за периода 04.01.2018 г. – 23.04.2020 г. възлиза на
сумата 218,89 лева, което означава, че предявеният акцесорен иск основателен до този размер
и неоснователен за разликата до предявения размер от 6060,17 лева.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка
от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от исковете. Ищецът
доказва извършени разноски в общ размер от 1880,06 лева, формиран от сумата 1280,06
лева – внесена държавна такса, 150 лева – внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице и сумата 450 лева – юрисконсултско възнаграждение в максимален
размер, като от същите има право на присъждане на сумата 67,91 лева. Ответното
дружество претендира присъждане на сумата 600 лева, включваща 150 лева – внесен
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, от
които разноски ищецът следва да му заплати 578,33 лева.
При
тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*********, да заплати на З.а.д. „А.“ АД,
ЕИК ********, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), сумата 937 (деветстотин
тридесет и седем) лева – непогасен остатък от суброгационно вземане за
заплатено обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „ГЛ 500“, с регистрационен № ******** от настъпило на 15.05.2015 г.в с.
Пчелиново ПТП, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на
исковата молба – 17.06.2020 г. до окончателното й плащане, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата 218,89 лева (двеста и
осемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки) – обезщетение за забава върху
главницата за периода 04.01.2018 г. – 23.04.2020 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 67,91 лева (шестдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки) -
разноски за производството, пропорционално на уважената част от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ главния иск за сумата над 937 лева до предявения размер от 25941,31 лева и акцесорния иск за разликата над 218,89
лева до пълния предявен
размер от 6060,17 лева.
ОСЪЖДА
З.а.д. „А.“ АД, ЕИК ********,
да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 578,33 лева (петстотин седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки)
– разноски за производството, пропорционално на отхвърлената част от
предявените искове.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: