М О Т И В И
към присъда по НЧХД N 4307 по описа за 2019 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Производството по делото е образувано по тъжба депозирана от Р.Н.К. с ЕГН: **********
срещу К.В.К. с ЕГН: ********* за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК
за това, че на 23.11.2018 г., в гр. в. е
причинил лека телесна повреда на частния тъжител , изразяваща се в травматичен оток в
окосмената част на главата и ожулване в същата област.
В депозираната частна тъжба и
уточняващата молба към същата е посочено, че твърдяният резултат е вследствие
на нанесени удари от страна на подсъдимия по отношение на частния тъжител в
областта на главата. Сочи се, че по време на инцидента същият е бил съборен на
земята от лицето и.ж. /впоследствие разпитан като свидетел по делото/.
В хода на съдебното
производство, преди даване ход на съдебното следствие, е предявен от частния
тъжител и приет за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на осъщественото деяние по чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане
на сумата, като Р.К. е конституиран в качеството на граждански ищец в процеса.
В хода на
съдебното производство, подсъдимият заявява,
че разбира обвинението по делото като не
се възплозва от правото си да даде обяснения в хода на съдебното производство.
В хода на съдебните
прения повереникът на частния тъжител – адв. А. пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на деянието по повдигнатото му с частната тъжба
обвинение. Сочи, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства,
които по безспорен начин установяват фактическата обстановка, така както е
описана в частната тъжба Оспорва се обективността и достоверността на
показанията на св. ж. и б. в по-голямата им част, предвид близките отношения с
подсъдимия и констатираните вътрешни противоречия, както и противоречията между
тях и останалите гласни доказателства. Пледира се показаниятао на св. ж. да
бъдат кредитирани в частта, в която същият заявява пред съда, че не е възприел
нанасяне на удари от частния тъжител по отношение на подсъдимиая. Иска от съда
да бъде осъден подсъдимия за извършване на престъплението, предмет на обвинение
по делото, като му се наложи наказание в предвидения в закона размер и да се
уважи в цялост предявения граждански иск. Иска се присъждане в полза на частния
тъжител на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебните
прения защитникът на подсъдимия – адв. В. пледира, че в хода на съдебното
производство не са събрани доказателства, които да подкрепят обвинението по безспорен начин. Твърди, че обвинението
категорично се оспорва от показанията на свидетелите ж. и б., за които заявява, че са присъствали от началото на
инцидента между подсъдимия и частния тъжител.
Сочи се, че в хода на съдебното производство е установено, че на инкриминираната
дата, не подсъдимият , а частният
тъжител е нанесъл телесни увреждания на К.. Излага се становище, че показанията
на св. г. и св. с. не следва да се кредитират поради наличие на противорие с депозираните
такива в хода на досъдебното
производство, водено по случая. Недостоверният
характер на показанията на св. г. се извежда и от твърдението й, че след
инцидента е било налично видимо нараняване в областта на главата на частния
тъжител, което не е възприето от другите очевидци. Сочи се, че показанията на
св. А. и св. м. не са от естество да изяснят релевантните по делото факти,
доколкото същите са възприели инцинета към момента, в който К. и К. са се
намирали вече паднали на земята. Иска се съдът да постанови оправдателна
присъда и да присъди в полза на подсъдимия сторените от последния съдебни
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През
мес.ноември 2019 г. подс. К., роден на *** г. бил непълнолетен. Същият бил
ученик в СУЕО „А.С.п.“, гр. в.. Частният тъжител Р.К., роден на *** г., също
непълнолетен по това време, учел в същото училище е випуск, но в различен клас.
В посочения период между двамата възникнал конфликт, по повод претенции на
подс. К., че К. излага твърдения за интимния живот на приятелката му, с които
подсъдимият не бил съгласен.
На
23.11.2018 г., около 13.30ч. св. я.с. и св. а. г. , съученички на частния
тъжител и в приятелски отношения с него,
го изчаквали в заведение, находящо се в непосредствена близост до СУЕО „А.С.п.“,
гр.в.. Същите били седнали на маса пред заведението с лице към училището.
По
същото време, към заведението се придвижвал ЧТ К., следван на известно
разстояние от подс. К.. Последният бил придружаван от свои съученици и приятели
– св. и. ж., св. з. б. и лице,
установено по делото със собствено име „т.“.
Впоследствие,
когато се намирал на няколко метра от масите, разположени през
заведението, ЧТ К. бил застигнат от К.,
който му потърсил обяснение за слуховете, че разпространява факти от интимния
живот на приятелката му. Между двамата възникнал спор на висок тон по този
повод, при който К. отправил към К. репликата: „Какво да направя като
приятелката ти е курва?!“. Подсъдимият се подразнил от изявлението на частния
тъжител и последователно му нанесъл два удара с ръка в областта на лицето.
Частният тъжител посегнал да отвърне на ударите на К.. В този момент ситуацията
била възприета от приятелите на подс. К. – св. ж., св. б. и „т.“, които към
посочения момент изчаквали пред заведението, за да бъдат обслужени. Те се
приближили към частния тъжител и подсъдимия с намерение да окажат подкрепа на К..
Впоследствие, по неизяснени безспорно по делото обстоятелства К. паднал на
земата, а подс. К. се навел над него и двамата се сборичкали, като подсъдимият
нанесъл още два удара в областта на главата на К..
В този
момент физическият сблъсък между двамата бил възприет и от други лица, учащи
във випуска на ЧТ и подсъдимия в същото училище, които се намирали пред заведението, а именно – св. Б. м. и св. П.А..
След като чули разговор на висок тон, те се обрънали в посоката от която
възприели същия и забелязали, че частният тъжител се намира на земята, а над
него е надвесен подсъдимия, който му нанесъл два удара в областта на главата. С
цел да предотвратят усложняване на конфликта, м. и А. отишли при тях, хванали ги и ги раздалечили един от друг.
По
случая било образувано ДП № 2123/2019 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-в.,по
пр.пр. №
15760/2018 г. по описа на РП-в.. Наказателното производство по същото било спряно на основание чл. 50 и чл. 81 от НПК с
постановление на ВРП, с оглед констатациите на представителят на прокуратурата,
че не се установяват признаци на осъществен състав на престъпление от общ
характер, като със същото е разяснена на предвидената в закона възможност в
съответния срок да се депозира частна тъжба във връзка с фактите, предмет на
разследване в хода на досъдебното производство.
В хода
на съдебното производство е назначена и извършена съдебномедицинска експертиза,
в закючението на която вещото лице сочи:
След
запознаване с материалите по делото – свидетелските показания на а. Димчева г.,
е видно, че на 23.11.2018 г. при възникнал инцидент Р.Н.К. е получил
травматично увреждане в челна област – „рана“.
Предвид
факта, че К. не е посещавал Съдебномедицински кабинет, където подробно да бъдат
описани травматичните увреждания в резултат на възникналия инцидент, вещото
лице заявява, че не може да формира категоричен извод, въз основа на
свидетелските показания, че същият е имал разкъсно-контузна рана на лицето.
Сочи
се, че травматичните увреждания, които са съпроводени с кървене са дълбоки
ожулвания с нарушаване на повърхностния слой на кожата и засягане на
повърхностните кръвоносни съдове, разкъсно-контузни рани, които засягат и
по-дълбоките слоеве на кожата.
В
заключението се заявява, че и двете травматични увреждания се получават при
удар с или върху твърди, тъпи предмети.
Експертът
фрмира извод, че при условие, че частният тъжител е получил ожулване , същото
обуславя чувство на болка и страдание.
В заключението си вещото лице обръща внимание, че при
изготвяне на експертизата е взето предвид обстоятелството, че останалите
разпитани свидетели не са възприели травматични увреждания по тялото на К..
Подс. К.В.К. е роден на *** ***, , живущ ***, български гражданин, със завършено
основно образование, ученик в 12 клас на
СУЕО“А.С.п.“ гр.в., към момента на провеждане на съдебното производство, НЕЖЕНЕН,
неосъждан, с ЕГН: **********.
Горепосочената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Гласните
доказателства събрани чрез разпитите на св. я.с., а. г., и. ж., з. б., П.А. и Б.
м. съдът кредитира в частта по отношение на която не се установи вътрешно противоречие
в показанията на лицата, съотв. противоречие с
житейската логика и в частта в която същите
са е в логична връзка и съответствие с други кредитирани от съда писмени и
гласни доказателства. При формиране на фактическите си изводи, съдът съобрази и
приобщените писмени доказателства по делото, а именно – материалите по пр.пр. №
15760/2018 г. по описа на РП-в., удостоверение за семейно положение на подс.К., удостоверение за декларирани данни от същия и
справка за съдимост на лицето.
Въз основа на съвкупен анализ на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът констатира, че същите
са еднопосочни по отношение на повода за възникналия конфликт между подсъдимия
и частния тъжител /а именно – във връзка с претенциите, които е имал К. към К.
за разгласявани от последния факти за интимния живот и личността на приятелката
му/ , както и по отношение на датата и
мястото на настъпването му, с оглед на което не следва да се съпоставя
доказателствения материал по отнощение на цитираните факти. Следва обаче да се
съобрази, че установеният повод, сочи наличието на мотив за извършване на
деянието, описано в частната тъжба, което следва да се вземе предвид като
косвено доказателство в подкрепа на обвинението наред с останалите преки
доказателства.
Анализът на събраните гласни
доказателства сочи, че единствените лица, които са възприели началото на
конфликта, възникнал между частния тъжител и подсъдимия са св. я.с. и св. а. г..
Видно от показанията на същите, разположението им спрямо мястото на настъпаване
на конфликта и близостта до мястото на инцидента им е позволявало обективно да
възприемат репликите разменени между подсъдимия и частния тъжител и действията,
които е осъществил всеки от тях, като по отношение тези техни твърдения липсват
доказателства, които ги оборват. Подобна възможност за безпрепятствено наблюдаване
на поведението на двете лица в конфликт същите са имали обаче до момента, в
който последните са били заобградени от приятелите на подсъдимия, с оглед на
което логично не са в състояние да изложат конкретни и непротиворечиви
твърдения относно обстоятелствата довели до падане на частния тъжител на земята
и в детайли да опишат ситуацията развила се до момента, в който е предотвратен
конфликта. Поради изложеното, съдът кредитира показанията им като логични и
непротиворечащи помежду си по отношение
на изложените факти, досежно нанесените от подсъдимия два удара с юмрук от
същия в областта на лицето. Видно от протокол от с.з., проведено на 06.07.2020
г. св. с. заявява: „К. му нанесе удар с юмрук в лицето…Р. се опита да го хване
за врата, но и. хвана Р. през врата и се
опита да издърпа Р.. В този момент К. му
нанесе втори удар в лицето и Р. падна на земята…След това К. го ритна два пъти
в лицето“. В съответствие с показанията на св. с. са и твърденията на св. г.,
като в същото съдебно заседание е заявила: „ К. го удари в лицето с юмрук, при
което Р. се опита да се защити като се опита да го удари като замахна с юмрук,
но междувременно К. му нанесе втори удар. След това и. започна да дърпа Р. за
гърлото и го събори на земята и К. му нанесе два удара в областта на лицето. и.
държеше Р. за гърлото , за врата отпред го беше хванал и Р. тръгна да пада
назад“.
Съдът намира, че противоречията в
показанията на св. с. и св. г. относно механизма на падане на частния тъжител и
причините довели до този резултат не следва да се соъбразяват при преценка
достоверността на цитираните гласни доказателства. При формиране на посочения
извод, съдът съобрази, че с оглед интензитета на развитие на инцидента,
обстоятелството че в момента на реализиране на падането на К. около него са се
намирали и други лица, а именно св. ж., св. б. и т., същите е възможно да не са могли да
възприемат обективно каква именно сила е въздействала върху тялото на К. и е в
причинна връзка с падането му на земята.
Съдът оцени като неоснователни
доводите на защитника на подсъдимия относно недостоверния характер на
цитираните гласни доказателства с оглед визирани от същия противоречия при
съпоставянето им с показания, депозирани от посочените свидетели в хода на
воденото по случая досъдебно производство. Доколкото гласните доказателства,
събрани в хода на воденото разследване от органите на досъдебното производство
не са и не могат да бъдат приобщени в настоящото наказателно производство,
съпоставяне със същите и формиране на изводи въз основа на него е процесуално
недопустимо.
За да
отнесе показанията на св. с. и св. г. към кредитирания от съда доказателствен
материал, независимо от приятелските отношения
декларирани от същите с частния
тъжител, съдът съобрази че възприятията им са в съответствие с гласните
доказателства събрани чрез разпита на св. П.А. и св. Б. м.. Доколкото между
последните и частния тъжител съотв.
подсъдимия, не е установена и
декларирана в хода на съдебното производство близка социална респ. родствена
връзка, съдът намери, че фактите изложени
хода на разпита на посочените лица са обективно възпроизведени. В съответствие
с изложеното от св. с. и св.г., м. и А. заявяват, че към момента, в който са
възприели инцидента частният тъжител се е намирал на земята легнал по гръб, а
подсъдимият е реализирал физическа агресия по отношение на него с нанасяне на
два удара в областта на главата му. В
тази връзка в показанията си св. П.А. заявява: „със съученика ми Б. м. …Докато
чакахме на опашката се чуха някакви викове, поради което се обърнахме и
видяхме, че Р.К. и К.К. се бяха вкопчили…Когато ги
видях за първи път вкопчени, ,Р. беше на земята, а К. беше наклонен над и към него. Вкопчени бяха,
бяха се хванали един за друг. Предполагам, че Р. се е защитавал, за да не бъде
ударен. …След като видях, че К. нанесе два удара на Р., отидох и помогнах за
разтърваването…просто ги разделих“. В логическа връзка и единство с показанията
на св. А. са и изявленията на св. м. относно възприятията му във връзка с
инцидента, като в съдебно заседание, проведено на 29.07.2020 г. същият заявява:
„ В момента, в който ги видях, те бяха на земята един върху друг. Р. беше
отдолу, а К. – отгоре. Не помня дали К. беше седнал или легнал върху Р. или
беше изправен и наведен към Р.. В тази ситуация помня само, че К. нанесе два
удара в областта на главата на Р., след което се изправи“.
Съдът намира, че цитираните
гласни доказателства не се опровергават от показанията на св. ж. и св. б.,
доколкото с оглед заявеното от лицата в съдебно заседание, към момента, в който
е възникнал конфликта същите не са имали пряка видимост към мястото на
инцидента и не са наблюдавали
поведението на частния тъжител и подсъдимия, поради което логично е да не са
възприели действията, реализирани в този момент. В тази връзка в с.з.,
проведено на 06.07.2021 г. св. и. ж. заявява: „к. не беше с нас. Не знам къде
беше. Изоставаше зад нас. Помня, че когато аз се движех към заведението бях със
з. и т.…Не помня на какво разстояние К. вървеше зад нас…В момента , в който Р.
и К. започнаха да си разменят реплики, аз бях от два до пет метра от тях, на
опашката на заведението заедно със з.…Дойде моят ред на опашката и погледнах
натам. След това се обърнах и видях как Р. налита на К., след което к. тръгна
да налита на Р.…“. Изводите, че свидетелите, посочени от защитата, не са
възприели началото на инцидента се подкрепя и от съдържанието на показанията на
св. з. б., който в съдебно заседание заявява: „Беше края на учебния ден и аз, и
и. и още едно момче от класа отидохме да си купим нещо за ядене от едно
заведение…Докато чакахме на опашката, чухме конфликт между двама човека.
Обърнахме се и видяхме, че това са К. и Р.“.
Същевременно между показанията на
б. и ж., от една страна, и останалите гласни доказателства, от друга, са налице
съществени противоречия, както по отношение поведението на частния тъжител и
подсъдимия към момента на инцидента, така и във връзка с настъпилия резултат по
време на процесните събития. Докато в кредитираните
свидетелски показания се твърди единствено възприето агресивно поведние от
страна на частния тъжител, показанията на б. и ж. сочат и такова на К..
Същевременно в твърденията си м., А. , с. и г. са категорични, че са възприели единствено частния тъжител да
лежи на земята, в момента, в който подсъдимият е бил надвесен над него и му е
нанесъл удари. В противоречие със заявеното е твърдението на свидетелите,
сочени от защитата, че частният тъжител е съборил подсъдимия, вследствие на
което същият е паднал и са му били повредени респ. унищожени очилата и
телефона. По отношение на заявените от св. б. и ж. вреди, м. и А. са
категорични, че не са възприели такива. В тази връзка св. м. заявява: „Нямам
спомен К.К. да се е оплаквал,че телефонът му е бил
счупен, не съм чувал за такива неща. Не съм виждал, нито наранявания, нито
счупени устройства“. В съответствие със заявеното от А. са и показанията на св.
М., който в с.з. твърди: „След инцидента не видях следи от удари по тялото или лицето на някого от
двамата…Нямам спомен непосредствено след инцидента К. да е показвал, че
мобилният му телефон е счупен или наранен“.
Недостоверният характер на
показанията на св. ж. и св. б. се извежда освен от констатираното противоречие
с ценения от съда доказателствен материал и близките отношения на лицата с
подсъдимия, така и от установените вътрешни противоречия в изявленията на
лицата в хода на съдебното производство. Възприятията на св. ж. относно
инцидента са неясни, с липсваща конкретика относно последователността и
характера на извършените действия от страна на подсъдимия и частния тъжител,
като същите не подкрепят поддържаната от защитата теза за демонстрирана от
частния тъжител агресия. При описанието
на поведението на подсъдимия и частния тъжител, същият първоначално заявява: „Видях
как Р. налита на к., след което к. тръгна да налита на Р.“ и при покана да
конкретизира действията на частният тъжител, същият сочи: „…не помня точно как,
но някакси търгна към К.…все едно тръгна да го бие“. Впоследствие сочи: „Р.
някакси го доближи по-агресивно, все едно иска да го удря. Имаше нещо като
замах, но не го уцели“. Същевременно в показанията си посоченият свидетел заявява,
че не е възприел в нито един момент нанасяне на удар от частния тъжител към
подсъдимия /“видях, че тръгна да го удря, но не видях дали успя да му нанесе
удари“/. Неконкретни и вътрешно противоречиви са и показанията на св. б.
относно поведението на частния тъжител и подсъдимия по време на инцидента, като
същият в показанията си заявява: „Р. се опитваше да налага к. докато е на
земята.Посягаше му. Не знам защо не успяваше да го удари“. Същевременно докато
в началото на показанията си лицето твърди: „Р. се ядоса, посегна му и го
удари“, впоследствие същият сочи: „Аз не видях Р. да удря к.“.
Предвид така извършеният анализ
на доказателствата, съдът намери, че в хода на съдебното производство не бе
установено реализираното от подсъдимия спрямо частния тъжител посегателство
спрямо телесната му неприкосновеност да е предизвикано от нападение над К., с
оглед на което реализираните от последния действия да са имали характер на
защитни. Действително в резултат на развилите се след началото на инцидента
събития и вследствие на физическото съприкосновение между телата на двете лица,
участвали в конфликта е възможно по тялото на подсъдимия да е имало
наранявания. По делото обаче не е установено същите да са били резултат от противоправно и виновно поведение на частния
тъжител, а напротив с оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подобни действия на частния тъжител /макар такива да не са установени безспорно
по делото/ биха имали характер на защитно деяние, осъществено при условията на
неизбежна отбрана.
С оглед
установените по делото факти в резултат на анализа на гласните доказателства по
делото и като съпостави същите с
приобщената по делото съдебно-медицинска експертиза, съдът намери, че в хода на
съдебното производство не бе установено безспорно на подсъдимия да са причинени
травматични увреждания в резултат на осъщественото спрямо него от подсъдимия
противоправно нападение, вследствие нанесените удари. Това е така, доколкото
единствено в показанията на св. г. се съдържа твърдение за наличие на видимо
нараняване в областта на главата на К. непосредствено след инцидента, като
липсват други доказателства по делото, подкрепящи изявленията на лицето, в т.ч.
документ удостоверяващ медицинско освидетелстване на същия, въз основа на който
да се установи давността и евентуалния механизъм на получаване на травмата.
Друг е въпросът, че доколкото по делото не е установен безспорно в причинна
връзка с чие действие е реализираното падане на частния тъжител и доколкото
подобно нараняване е възможно да е в
резултат на удар в подлежащата настилка, съдът намира, че твърдението за реализиране
на конкретно травматично увреждане в т.ч. контузна рене респ. ожулване в
причинна връзка именно с поведението на подсъдимия,се явява недоказано. Нанесените
удари в областта наглавата на частния тъжител обаче безусловно са свързани с
причиняване на болка и страдание , поради което според настоящия състав с
осъщественото от подсъдимия деяние по посочения начин е реализиран престъпния
състав на чл. 130 ал.2 от НК, а не на такъв по чл. 130 ал. 1 от НК с оглед
първоначално повдигнатото обвинение с квалификацията в частната тъжба и
разпореждането на съдия-докладчика по делото. Като взе предвид, че деянието е
извършено от подсъдимия като непълнолетен, съдът при постановяване на съдебния
акт квилифицира престъплението и във връзка с нормата на чл. 63 ал.1 т.4 от НК,
която предвижда редуциране на наказанието, на непълнолетните извършители,
предвидено в нормата на чл. 130 ал.2 от НК.
С оглед
на изложените съображения, съдът постанови осъдителна присъда, като призна
подсъдимия К.В.К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал.2, вр.
с чл. 63 ал.1 т.4 от НК, като на 23.11.2018 г. в гр в.,
е нанесъл удари с ръка в областта на лицето на Р.Н.К. като му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание. Предвид изложените по-горе съображения, съдът
е оправдал подсъдимия за извършване на деянието по първоначално възведената
квалификация по чл. 130 ал.1 от НК.
Непосредствен
обект са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие, а именно нанасяне на удари с ръка в
областта на лицето.
Настъпил
е и общественоопасния резултат, а именно лека телесна повреда за тъжителя
изразяваща се в чувство на болка и страдание
От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вината – пряк умисъл,
доколкото подсъдимият е съзнавал, че нанася удар с юмрук в лицето на частния
тъжител, които са от естество да й причинят болка и страдание и е искал настъпването на този резултат.
При определяне характера на отговорността на
подсъдимия, съдът съобрази, че по отношение на същия са налице предпоставките за
освобождаването от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, визирана в чл.
78а, ал.6 вр. с ал.1 от НК, а именно:
извършителят е бил непълнолетен към
момента на извършване на деянието, за престъплението е предвидено наказание „Лишаване
от свобода до шест месеца” , „Пробация” или „Глоба”, от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди, подсъдимият е неосъждан и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК.
Съдът констатира единствено наличие
на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно чистото му
съдебно минало и младата му възраст, но доколкото разпоредбата на чл. 78а ал.6
от НК предвижда конкретно по вид наказание, което не следва да прецизира по
размер съобразно обществената опасност на деянието и дееца, съдът не извърши индивидуализация на наказанието.
Поради изложеното, съдът освободи
подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи наказание „Обществено порицание“, което да се
изпълни чрез обявяване на съдебния акт в кметството по местоживеене на лицето.
Относно предявения
граждански иск, съдът намери, че вследствие на
осъщественото деяние и в пряка причинна връзка с него, на частния тъжител са причинени неимуществени вреди, изразени в болки и
страдания. Съгласно чл. 45
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и
непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и
неимуществените. Претендираните
морални вреди, които са от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари
и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определят на
принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства – начин и обстановка при
осъществяване на деянието, възраст на пострадалия и характера на
вредните последици.
При
формиране на вътрешното си убеждение, съдът взе предвид, че в резултат на процесното противоправно деяние и в пряка причинна
връзка с поведението на дееца, частния тъжител е претърпял лека телесна повреда, свързана с
болки, страдания и отрицателни преживявания. Съгласно съдебната практика, при
нанасянето на удар в съответната област на тялото, факта на преживяване на съответна
болка и страдание се презюмира. В случая към отрицателните изживявания на частния
тъжител, според настоящия състав, следва да бъде отнесено и преживяното от
пострадалия унижение, доколкото нанесения му удар е на обществено място, в
присъствието на значителен брой лица, негови съученици. С оглед на изложеното, като съобрази, че броят
на нанесените удар е повече от един, предвид характера на причинената телесна
повреда, и доколкото не се установи
продължителен характер на преживяните от пострадалия болка и отрицателни
изживявания, съдът уважи гражданския иск до сумата от 2000 /две хиляди/ лева,
като остави без уважение същия до пълния му размер от 10 000 /десет хиляди/ лева.
С оглед
на същите съображения, съдът уважи и акцесорната претенция за присъждане на
законната лихва върху сумата по уважения иск, считано от датата на извършване
на деянието до окончателното й изплащане
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК предвид изхода на делото, съдът присъди
подсъдимият да заплати в полза на държавата сумата от 80/осемдесет/ лева,
представляваща 4% държавна такса върху
уважения граждански иск, както и да заплати по сметка на ВРС сумата от 230
/двеста и тридесет/ лева, представляваща сторените в хода на съдебното
производство деловодни разноски.
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК, с оглед изхода на делото, съдът осъди подс. К.
да заплати на гражданския ищец сторените по делото разноски от същия за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: