Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260186 Година
01.03.2021 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми януари Година 2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2451 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
„К.“ О. твърди в исковата си молба, че между него, като заемодател, и
ответника, като заемател, бил сключен неформален договор за заем, по силата на
който заемодателят се задължил да предостави на заемателя заем в размер на 20
000 лева, а последният се задължил да му го върне в срок до 31.01.2020 г.,
което било видно от основанието на преводното нареждане за извършения кредитен
превод. Заемодателят предоставил реално заемната сума още на 10.01.2020 г.,
чрез банков превод по сметката на ответника. Ответникът не изпълнил
задължението си да я върне в срок до 31.01.2020 г. Заради забавата си, наред с
главницата, дължал на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва, което
било изчислено общо в размер на 911.11 лева, както следвало: 911.11 лева върху
предоставената в заем сума от 20 000 лева за периода от деня, следващ падежа на
задължението - 01.02.2020 г., до 13.07.2020 г. Към момента никаква част от
предоставения заем не била върната, което обусловило интереса от предявяване на
иска. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000
лева за главница от невърната заета сума по договора за заем, с 911.11 лева
мораторна лихва от 01.02.2020 г. до 13.07.2020 г., и законна лихва върху
главницата от 13.07.2020 г. до изплащането й, както и разноските по делото.
Ответникът
Д.“ О., редовно призован при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е подал писмен
отговор, а в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва предявените
искове, тъй като страните не били сключвали договор за заем, а той не се бил
задължил да върне сумата от 20 000 лева, защото я не я получил в заем, а като
авансово плащане за доставка на **. Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
На 09.01.2020 г. ищецът
е превел по банковата сметка на ответника исковата сума от 20 000 лева,
като в преводното нареждане вписал на английски език, като основание за този
превод - „заем за връщане преди 31.01.2020 г.“, видно от представеното от ищеца
и неоспорено от ответника преводно нареждане за същия превод, придружено с
точен превод на български език, заверен от пълномощника на ищеца съгласно чл.
185 ГПК (л. 47-48).
От т. 2 на заключението
на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът
възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства по делото, е видно още, че с тази сума е заверена на
10.01.2020 г. на същото основание банковата сметка на ответника (л.
40).
Този превод ищецът е
осчетоводил след това в счетоводството си като
вземане от ответника по счетоводна сметка 498 Други дебитори, партида
Заеми, а последният е осчетоводил същата сума на датата на получаването й на
10.01.2020 г., но като свое задължение към ищеца по счетоводна сметка 40228
Доставчици по аванси, на основание „аванс за доставка на **“ (т.
IV-4 и т. 3 от ЗСИЕ, л. 40). За тази сума обаче
ответникът не е издавал на ищеца фактура за аванс/доставка на **, видно от т. IV-4
на ЗСИЕ (л. 40).
Към датата на
приключване на съдебното дирене, същата сума не е върната от ответника на ищеца
(т. 4 на ЗСИЕ л. 40). Други релевантни
доказателства няма представени по делото. Не представляват такива представените
от пълномощника на ответника в съдебно заседание кантарни бележки от 04.02.2020
г. и от 24.02.2020 г., и превозен билет от 24.02.2020 г., защото фирмата на
ответника въобще не фигурира в същите като собственик, купувач и/или получател
на превозваната с тях **(л. 49-51),
нито представените от същия пълномощник в съдебно заседание кантарна бележка от
12.05.2020 г. и превозен билет от същата дата, защото макар и ответникът да е
посочен като купувач, а ищецът като получател на **та по тях (л.
52-53), същите нито доказват твърдението на ответника, че
исковата сума от 20 000 лева му е предена авансово от ищеца за доставка на
посочената в тях **, нито пък са осчетоводени в счетоводствата на някоя от
страните, видно от ЗСИЕ (л. 40-41).
Поради това съдът намери, че същите нямат никакво значение за предмета на
делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове са доказани в своето
основание (чл. 240 и чл. 86 ЗЗД). По делото се
установи, че ищецът е превел на 09.01.2020 г. исковата сума от 20 000 лева
на ответника на основание заем за връщане преди 31.01.2020 г., а ответникът
получил същата на това основание по банковата си сметка на 10.01.2020 г., и не
само не я е върнал на ищеца веднага след получаването й, но я е и осчетоводил
като свое задължение към него в счетоводството си на същата дата 10.01.2020 г.,
видно от ЗСИЕ, които действия в своята съвкупност сочат на наличие на
неформално, реално съглашение между страните, съдържащо именно съществените
белези на чл. 240 ЗЗД (така и Опр. 369-2015-II т.о.).
А след като е така, въпреки, че по делото няма данни законният представител на
ответника да е сключвал с ищеца преди този превод такъв договор за заем за
потребление на тази сума от 20 000 лева, със срок за връщането й преди
31.01.2020 г., след като ищецът му е превел именно на това основание същата
сума на 09.01.2020 г., а ответникът не само не се е противопоставил на тази
сделка веднага след узнаването й на 10.01.2020 г., когато именно на това
основание ищецът е заверил банковата му сметка със същата сума, но я е и
осчетоводил на същата дата на получаването й на 10.01.2020 г. в счетоводството
си, като свое задължение към него, то ответникът е потвърдил съгласно чл. 301 ТЗ сключването на този заем на същата сума с ищеца, именно защото не се е
противопоставил на същия веднага след узнаването/получаването й от ищеца на
това основание (в този смисъл и Р 62-2012-II
т.о., Р 37-2009-II т.о. и Опр. 369-2015-II
т.о.).
Вярно е, че в първото
заседание, чрез пълномощника си, ответникът възрази, че е получил същата сума
на друго основание, като авансово платена му от ищеца за доставка на **. Но
също така е вярно, че с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя такива възражения, основани на
съществуващи и известни нему към този момент факти (т. 4 ТР 1-2013-ОСГТК и
Р 179-2019-I г.о.). А след като е така и
това си възражение ответникът не е направил в срока за отговор, а едва в
първото заседание по делото, същото е преклудирано и поради това не може да
бъде взето предвид и разгледано от съда (чл. 133 ГПК, т. 4 ТР
1-2013-ОСГТК и Р 179-2019-I г.о.).
Вярно е също така, че
от ЗСИЕ се установи още, че за разлика от ищеца, който е осчетоводил същата
сума именно като предоставен на ответника заем с падеж за връщането му преди
31.01.2020 г., ответникът е осчетоводил същата сума в счетоводството си на
друго основание – аванс за доставка на **. Но също така е вярно, че това й
счетоводно записване не доказва наличието на това друго отразено в него от
ответника основание за получаването й от ищеца, защото доказателствената сила
на счетоводните книги се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички
останали обстоятелства по делото, защото е производна. Това следва от
изискването на чл. 182 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ тези книги да бъдат редовни. А
това означава всяко вписване в тях да бъде съставено въз основа на редовен
първичен счетоводен документ, който да го оправдава, а случаят не е такъв. Не
само защото няма издадена от ответника на ищеца такава фактура за доставка на **с
авансово плащане на цената й, а уговорката за такова предварително плащане на
цената, трябва да бъде в писмена форма, за да е действителна (чл.
334, изр. 1 ТЗ). Но и защото, в преводното нареждане, с което ищецът му е
превел тази сума, а ответникът я е получил и осчетоводил в счетоводството си, е
записано съвсем друго основание за превода й – заем за връщане преди 31.01.2020
г., а не аванс за доставка на **. Поради това и това преводно нареждане не оправдава
въобще осчетоводяването й в счетоводството на ответника като аванс за доставка
на **, което само по себе си обуславя извода за нередовност на това осчетоводено
от ответника друго основание за получаването й от ищеца, а нередовно водените
счетоводни книги нямат доказателствена сила (чл. 182 ГПК и чл. 55, ал. 2 ТЗ, Р
65-1953-I г.о., Р 1043-1954-IV г.о., Р 963-1955-IV г.о.). А тези нередовни
счетоводни записвания на ответника, не могат да му служат сега, като
доказателство по делото, за доказване на това друго твърдяно от него основание
за получаване на тази сума от ищеца (чл. 55, ал. 2 ТЗ, Р 65-1953-I
г.о., Р 1043-1954-IV г.о., Р 963-1955-IV г.о.). Ето защо съдът намери
за несъмнено установено по делото, че страните са сключили с получаването й на
10.01.2020 г. на това основание от ответника, и липсата на противопоставяне на
същия по чл. 301 ТЗ веднага след получаването й от ищеца – договор за заем за
потребление на исковата сума от 20 000 лева, с падеж за връщането му преди
31.01.2020 г., по който ищецът е изпълнил договорното си задължение по чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, като е предал на същата дата в собственост на ответника уговорения
заем от 20 000 лева, а ответникът се задължил да му го върне преди 31.01.2020
г. При това положение тежестта да докаже по делото, че е изпълнил това си насрещно
задължение към ищеца, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Последният
обаче не възрази и не представи доказателства да го е изпълнил до приключване
на съдебното дирене, въпреки настъпилият още на 31.01.2020 г. падеж за неговото
изпълнение, посочен в преводното нареждане (чл. 235, ал. 3 ГПК). Нещо повече.
От т. 4 на ЗСИЕ се установява несъмнено, че ответникът не е върнал този заем на
ищеца до приключване на съдебното дирене (л. 40). Това
му неизпълнение е виновно, защото по делото няма данни същото да се дължи на
причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). При това
положение ищецът има право да иска изпълнението му, заедно с обезщетение за
забава в плащането му, което е и сторил с предявения по делото иск за връщане
на тази заета сума със законната лихва за забава в плащането й от подаване на
исковата молба в съда до изплащането й (чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД). Ето защо последният съдът намери за напълно доказан, както по основание,
така и по размер, поради което, като основателен, следва да го уважи така,
както е предявен, заедно с акцесорното нему искане на ищеца за присъждане и на законна
лихва върху невърната заета сума от подаване на исковата молба в съда до
изплащането й (чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
Тъй като денят за
връщането й определен в преводното нареждане преди 31.01.2020 г., но ответникът
не е платил същата до приключване на съдебното дирене, на следващият ден
01.02.2020 г. е изпаднал и в забава да я върне на ищеца (чл.
84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От този ден на своята
забава той дължи на ищеца и мораторна лихва в размер на законната такава за
обезщетяването й (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
От този ден на забавата му, до подаване на исковата молба в съда на 13.07.2020
г. и ищецът претендира присъждането на такава лихва с акцесорния си иск по чл.
86 ЗЗД. За същият исков период вещото лице е изчислило, че ответникът дължи на
ищеца 900 лева мораторна лихва (л. 41).
До този размер
следователно и предявеният от ищеца акцесорен иск за присъждането й се явява
основателен и следва да се уважи, а в останалата му част, над тази сума, до
претендираната с него по-голяма от 911.11 лева, следва да се отхвърли, като
неоснователен (чл. 86 ЗЗД).
При този изход на
делото, сторените от ищеца разноски за същото в общ размер от 2340 лева (от
които 850 лева внесена държавна такса за производството, 100 лева внесено
възнаграждение на вещото лице и 1390 лева платено адвокатско възнаграждение),
следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от
исковете или сумата от 2338.76 лева, а сторените от ответника разноски по
делото, изчерпващи се с платеното адвокатско възнаграждение от 1160 лева,
следва да се възложат в тежест на ищеца, съразмерно с отхвърлената част от
исковете или сумата от 0.62 лева (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК). В сторените от ищеца
разноски не се включва и разликата от 275 лева до пълния размер от 375 лева на
определеното в съдебно заседание възнаграждение за вещото лице, защото в
даденият му с протоколно определение в същото заседание едноседмичен срок,
изтекъл на 03.02.2021 г., а и до момента, същият не е представил по делото
документ, който да удостоверява, да е внесъл по сметка на съда по делото и тази
разлика до пълния размер на определеното от съда възнаграждение на вещото лице,
какъвто не представлява представеното с молбата на пълномощника му от
03.02.2021 г. платежно нареждане, защото удостоверява внесено по сметка на съда
доплащане за вещо лице, но по друго дело, а не по настоящото, а само
заплатените от страната разноски по делото подлежат на възмездяване с решението
по реда на чл. 78 ГПК (т. 1 ТР 6/2012 ОСГТК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„Д.“ О., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати на „К.“ О., с
ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, по банкова сметка ***:
***, сумата от 20 000 лева за главница от невърната заета сума
по договор за заем от 10.01.2020 г., с 900 лева мораторна лихва от 01.02.2020
г. до 13.07.2020 г., и законна лихва върху главницата от 13.07.2020 г. до
изплащането й, както и сумата от 2338.76 лева за разноски по делото съразмерно
с уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
мораторна лихва В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 900 лева до претендираните
911.11 лева.
ОСЪЖДА
„К.“ О. с п.а., да заплати на „Д.“ О. с п.а., сумата от 0.62 лева за разноски
по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: