Решение по дело №94/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………/……………..…  , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на втори март две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

   

при участието на секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 94 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на К.А.К. ЕГН ********** ***-0000712 от 10.12.2019год. на началника ОО „АА“ в ГД „АИ“ Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 66, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999год. на МТ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл. 93, ал.2 от ЗАвтП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено е при допуснати съществени нарушения на процес.правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призовано, не се явява и не се представлява.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли жалбата да бъде оставена без уважение като заявява, че подробни мотиви са изложени в писмено становище към преписката.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

На 02.10.2019год. св. И. и негов колега Д.К.,*** изпълнявали служебните си задължения като се били позиционирали на пътя гр. Варна – гр.Бургас, на около 50м. след знака за населено място гр.Бяла. Около 08:55ч. Проверяващите спрели за проверка въззивника, който управлявал автобус  марка „Ивеко” кат. М2 с рег. № В5298НК, с поставена на него табела специализиран превоз, в посока към гр.Бургас. В хода на проверката от обясненията на въззивника и представените от него договор за превоз и ТД проверяващите установили, че въззивника действително извършва специализиран обществен превоз на 14бр. пътника по маршрут от гр.Долни Чифлик до гр.Обзор. Проверяващите поискали от въззивника да им представи пътен лист за деня, но той не представил такъв.

На място св.И. съставил на въззивника АУАН бл.№ 266706 в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 66, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999год. на МТ.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

Срещу АУАН не постъпило и писмено възражение в срока по чл. 44 от ЗАНН.

На 08.10.2019год. превозвачът за когото работел въззивника уведомил контролните органи, че за МПС-то управлявано от въззивника на 02.10.2019год. има издаден пътен лист и представил копие от него, както и копия на издадени карти за специализиран превоз.

На 10.12.1999год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 66, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999год. на МТ и му наложил адм. наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл. 92, ал.2 от ЗАвтП.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е дал актосъставителя Б.И., който възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на министъра на транспорта ИТС, справка за нарушител, ТД №2/01.05.2019год. сключен между „Касабов” ЕООД и въззивника, писмени обяснения от въззивника К.А.К., карти за специализиран превоз, както и пътен лист серия К № 583253/02.10.2019год.

Като ВДС към АНП е приложен и снимков материал направен при извършения пътен контрол на въззивника К..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни ВДС, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обстоятелствените части на същите нарушението е описано в достатъчна степен за да може санкционирания субект да разбере вида и характера на вмененото му нарушение. В обст. части на акта и НП, макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на въззивника адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно /без каквато и да било конкретика/ възражение в тази насока.

Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прецени, че в случая АНО е приложил правилно материалния закон.

С НП на въззивника е наложено наказание за нарушената на чл. 66, т.2 от Наредба №33/03.11.1999год.

Нормата на чл. 66, т.2 от цитираната наредба вменява в задължение на водачите извършващи специализиран превоз, по време на работа, при поискване от страна на контролните органи, да представят попълнен пътен лист по образец.

В конкретния случай по делото няма спор, а и по категоричен начин от всички събрани в хода на производството доказателства както гласни, така и писмени се установява, че на 02.10.2019год. въззивникът е извършвал обществен превоз на пътници – специализиран като превоза е бил извършен с МПС-то описано в АУАН и НП - автобус марка „Ивеко” кат. М2 с рег. № В5298НК. В горната насока са както показанията на св. И., така и всички приложени по преписката писмени доказателства - писмени обяснения дадени от въззивника по време на проверката, снимковия материал приложен към преписката, пътен лист, ТД, договор за превоз, карти за специализиран превоз. От друга страна в показанията си пред съда св.И. е категоричен, че по време на проверката въззивникът не представил пътен лист. Такъв е бил представен от превозвача на по-късен етап, след съставяне на акта.

Съобразно така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 66, г.2 от Наредба №33/03.11.1999год. на МТ и в този смисъл АНО законосъобразно е отнесъл фактите към приложимата законова норма.

Правилно е било определена от АНО и датата на извършване на нарушението /02.10.2019год./ доколкото от доказателствата по делото по категоричен начин се установява, че точна на тази дата е бил извършен превоз от водача с въпросното МПС и към този момент същия при поискване от контролните органи не е представил пътен лист.

Доколкото нарушението не се отличава със степен на опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид, а напротив е типично, то не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН – не представлява маловажен случай. В случая следва да се отбележи, че нарушението е формално на просто извършване и вредните последици от същото (обществената опасност) произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние - в случая от самия факт на непредставяне на пътен лист от страна на водача при извършване на проверката, както и това, че пътния лист е един от основните документи установяващи съществени правно значими факти освен маршрута като техническо състояние на МПС-то към момента на започване на превоза, състоянието на водача и т.н. и точно по тази причина е един от задължителните документи, които водача следва да носи, да попълва редовно и да представи по време на проверка.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил на въззивника санкция съобразно нормата на чл. 93, ал.2 от ЗАвтП доколкото пътен лист за това МПС и за конкретната дата е имало издаден /такъв е бил представен в последствие/, но той не е бил у водача в момента на проверката.

 В случая АНО е наложил наказанието глоба санкция във фиксирания в закона размер – 500лв., поради което и съдът не дължи преценка досежно това определено ли е било наказанието при спазване нормата на чл. 27 от ЗАНН.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено. 

С оглед изхода на делото (НП не е отменено) и предвид на своевременно направеното искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски /искането е направено в становището по жалбата изпратено с преписката/, както и осъщественото процес. представителство в производството от страна на юрисконсулт, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“ Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел и делото не е с фактическа или правна сложност съдът счете, че следва да присъди възнаграждение на минимума предвиден в наредбата, а именно - 80лева.    

 

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000712 от 10.12.2019год. на Началника на ОО „АА” в ГД „АИ“ Варна, с което на К.А.К. ЕГН ********** е било наложено адм. наказание  глоба  в размер на 500лв. на осн. чл. 93, ал.2 от ЗАвтП.

 

ОСЪЖДА К.А.К. ЕГН ********** ***, да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация” в ГД „АИ“- гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: