№ 19393
гр. София, 02.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110129299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
С нормата на чл.127, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК е въведено изискването
за посочване на банкова сметка или друг начин на плащане по осъдителен иск за парично
вземане, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания в тази насока.
Към исковата молба са представени документи, които като относими, допустими и
необходими следва да бъдат приети и приложени като писмени доказателства по делото.
Обективираното в исковата молба доказателствено искане за събиране на гласни
доказателства относно претърпените от ищеца негативни емоции е относимо и допустимо,
поради което следва да бъде уважено. Доколкото ищецът е поискал двама свидетели за
установяване на един и същи факт, то на основание чл.159, ал.2 ГПК до разпит следва да
бъде допуснат само един свидетел.
Относимо и допустимо е искането и на двете страни за прилагане към настоящото
производство за послужване на производството по НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС,
НО, 121 състав, ведно с приложеното към него ВНОХД № 3164/2018 г. по описа на СГС, НО
XIII въззивен състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, че в срок до първото по делото открито съдебно заседание следва
да посочи по делото банкова сметка или друг начин на плащане, съгласно чл.127, ал.4 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в
същата, като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, при
1
режим на довеждане от ищеца в първото по делото открито съдебно заседание, за
установяване на преживените от ищеца негативни емоции от повдигнатото му обвинение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че в случай, че свидетелят не бъде доведен за разпит в
първото по делото открито съдебно заседание, без да се сочат уважителни причини, делото
ще се гледа без неговия рзапит.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване производството по НОХД № 22585/2016 г. по описа
на СРС, НО, 121 състав, ведно с приложеното към него ВНОХД № 3164/2018 г. по описа на
СГС, НО XIII въззивен състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.10.2022 г. от 10:40 часа , за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от Д. Д. Т. против Прокуратурата на
Република България, с адрес: **, бул. „** № 2, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите, както следва: сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато и поддържано
обвинение за извършено престъпление, по което е признат за невиновен, както и сумата от
11 300,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляващи стойността на отнетите му 185 бр. пури, поради незаконно обвинение в
извършено престъпление, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
01.11.2018 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.10.2015 г. му бил съставен и връчен
АУАН № 77 от същата дата от служители на Агенция „Митници“, по който дал обяснения.
С постановление от 30.03.2016 г., постановено по ДП № 55/2015 г. по описа на ТМУ
„Аерогара София“, пр.пр.№ 44376/2015 г. по описа на СРП, бил привлечен в качеството на
обвиняем, като му била взета и мярка за неотклонение „Подписка“. Поддържа, че с присъда,
постановена на 08.03.2018 г. по НОХД № 22585/2016 г. по описа на СРС, НО, 121 състав,
потвърдена с решение № 1111/01.11.2018 г. по ВНОХД № 3164/2018 г. по описа на СГС, бил
оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 НК и признат
за невиновен в това, че на 10.10.2015 г. в **, бул.** 1, Летище София Терминал 2, държал в
чекиран на негово име багаж – куфар с багажен етикет номер OS 400019 – акцизни стоки без
бандерол – 6 вида марки пури, общо на брой – 185 пури, на обща стойност 11 300,00 лева и
обща стойност на дължимия акциз 49,95 лева, когато такъв се изисква по закон. Поддържа,
че от образуване на досъдебното производство до приключване на делото с влязла в сила
оправдателна присъда, изминали около три години, което наложило многобройното му
явяване в провежданите открити съдебни заседания пред СРС и СГС. Отделно от
предходното, ищецът твърди, че образуваното наказателно преследване предизвикало у него
страх от неоснователно осъждане, отразило се негативно на психиката му, повлияло на
самочувствието, честта и достойнството му. Твърди, че от 2016 г. заедно със семейството му
се установили да живеят в Германия, поради което често се налагало да иска разрешение да
отсъства от работа, за да се явява в съдебните заседания, да търси билети за удобни полети.
2
Ищецът поддържа още, че в резултата на повдигнатото му обвинение започнал да се
опасява от изхода на съдебното дело, психическото му състояние било напрегнато, станал
сприхав, пренесъл отрицателните си емоции върху семейството, колегите и приятелите си.
Нервното му напрежение се засилвало от факта, че е семеен с две деца, за чиято издръжка е
отговорен. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя
правния си интерес от предявените искове, като счита, че претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди са обусловени от повдигнатото и поддържано
неоснователно обвинени от СРП, без да са налице данни за извършено престъпление. Моли
за уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за неоснователност на предявените искове. Прави възражение за настъпила погасителна
давност по отношение на претендираната лихва върху обезщетенията, за която е приложима
кратката 3-годишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Излагат се доводи, че за да подлежат на
репариране твърдените неимуществени вреди следва да са последица от незаконното
обвинение, а в конкретния случай ищецът не представя доказателства за това, че търпените
вреди са пряк и непосредствен резултат именно от процесното обвинение. Изразява се
становище, че твърденията на ищеца, че е преживял стрес и притеснение, са недоказани, при
положение, че не са представени доказателства как се е чувствал преди обвинението.
Поддържа се становище, че по делото липсват доказателства, че органи на Прокуратурата на
РБ са извършвали спрямо ищеца действия, извън правно регламентираните в хода на
наказателното производство. Алтернативно, ответникът оспорва размера на претендираното
обезщетение в размер на 20 000 лева като прекомерно. В тази насока се излагат доводи, че
същото не отговаря на твърдените вреди, на икономическия стандарт в страната, както и на
установената съдебна практика, включително на ЕСПЧ. Поддържа се становище, че
изложените в исковата молба обстоятелства не сочат на необичайно претърпени неудобства
от воденото наказателно производство, поради което претенцията не е съобразена с вида,
характера и интензитета на упражнената принуда. По отношение на претенцията за
имуществени вреди се изразява становище, че по делото липсват доказателства
Прокуратурата на РБ да е извършила незаконосъобразно действие за отнемане на
посочените 185 бр.пури, като не са ангажирани и доказателства за стойността на тези пури в
твърдения от ищеца размер. В тази насока се сочи, че в решението на СГС е разпоредено
предадените с протокол за доброволно предаване пури да се съхраняват до решаване на
въпроса за административно-наказателната отговорност на ищеца. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска да бъде постановено решение, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, алтернативно – да бъде
намален размер на претендираните обезщетения.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1
ЗОДОВ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че срещу него е било образувано
наказателно производство, по което му е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление от общ характер, за което е оправдан; наличието на неимуществени вреди и
3
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4