№ 76
гр. Добрич, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20243230201316 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.
„***, чрез адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия - Добрич, адрес: гр. Б., ул.
„***, срещу наказателно постановление № 24-1717-001103 от 24.10.2024 г.,
издадено от Р. П. П. – началник сектор в ОДМВР - Добрич, Първо РУ -
Добрич, с което на Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв.
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 6 (шест) месеца.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат
общо 10 точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата, като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено
становище се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Прави се и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен
1
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи
на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което
констатира следното:
На 20.07.2024 г. на Н. И. Н. е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA, № 676922. С АУАН на Н. И.
Н. е повдигнато обвинение за това, че на 20.07.2024 г., в 15:33 часа, в гр. Д., по
ул. „***“, в посока бул. „***“, в близост до бензиностанция „***“, управлява
лек автомобил „***, собственост на А. П. А. от гр. Д., ул. „***, след като
автомобилът е с прекратена регистрация на 18.06.2024 г. по чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП.
С оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК, материалите били изпратени по компетентност на
Районна прокуратура Добрич.
С постановление от 13.08.2024 г., Районна прокуратура Добрич отказала
да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК. Съгласно обстоятелствената част на постановлението, в случая
липсвал признак от субективната страна на престъплението, тъй като деецът
не е съзнавал, че управляваното от него моторно превозно средство е с
прекратена регистрация.
Представителят на държавното обвинение постановил препис от
постановлението да се изпрати на Началника на сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР - Добрич с оглед преценка за реализирането на
административнонаказателната отговорност на Н. И. Н..
Въз основа на постановлението на Районна прокуратура Добрич,
съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление (НП). С него на Н. И. Н. е вменено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200
(двеста) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 (шест) месеца.
Наказателното постановление е издадено от компетентния
административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол
по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от
МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават наказателни
постановления, да използват технически средства и системи за измервания и
контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по
пътищата, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено на нарушителя. Съгласно т.3.9 от заповедта, началниците на
сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са определени да
издават наказателни постановления по ЗДвП. Няма спор в настоящия случай,
че наказващият орган Р. П. П. е началник сектор „Охранителна полиция” в
Първо РУ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен състав
намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния
2
административнонаказващ орган.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
На 16.04.2024 г., в град Д., пред нотариус с рег. № 734 на Нотариалната
камара - Катя Киримова с район на действие Районен съд Добрич, се явили А.
П. А. и Н. И. Н.. Те сключили договор за покупко-продажба на лек автомобил
„*** в писмена форма, като подписите им били нотариално удостоверени от
нотариуса (л. 60 от делото). Продавач по договора бил А. П. А., а купувач – Н.
И. Н..
Договорът за покупко-продажба е бил регистриран в Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - Добрич, като заявлението е било подадено по
електронен път: електронна преписка от портала на МВР № 2000/609009-
16.04.2024 г. (справка по история за ПС с рег. № Р 9466 КК - л. 58 от делото). В
резултат на подаденото заявление в регистрите на Сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР - Добрич било отразено, че собственик на процесното моторно
превозно средство е А. П. А., а приобретателят Н. И. Н. бил вписан като
предстоящ собственик (справка за служебна промяна на регистрацията на
МПС - л. 59 от делото).
След извършване на сделката, приобретателят - Н. И. Н. получил
фактическото владение върху автомобила ведно с издадените за него
документи.
На 18.06.2024 г. регистрацията на моторното превозно средство била
прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като новият
собственик – Н. И. Н. не е изпълнил задължението си да регистрира
превозното средство в законоустановения двумесечен срок от придобиването
му (справка по история за ПС с рег. № Р 9466 КК - л. 58 от делото).
На 20.07.2024 г. жалбоподателят по настоящото дело Н. И. Н. поел
управлението над закупения от него автомобил, управлявайки го на
територията на град Д..
На същата дата - 20.07.2024 г., около 15:33 часа, Н. Х. Н. и И. П. Р., и
двамата служители в Първо РУ при ОД на МВР – Добрич, осъществявали
пътен контрол на територията на град Д.. Н. И. Н., управлявайки процесния
лек автомобил „*** е бил спрян за проверка, при която се установило, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.
15 от ЗДвП.
Полицейският служител Н. Х. Н., в присъствието на И. П. Р. съставил на
Н. И. Н. акт за установяване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП.
С оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2
във вр. с ал. 1 от НК, материалите били изпратени по компетентност на
Районна прокуратура Добрич.
С постановление от 13.08.2024 г., Районна прокуратура Добрич отказала
да образува наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК. Съгласно обстоятелствената част на постановлението, в случая
3
липсвал признак от субективната страна на престъплението, тъй като деецът
не е съзнавал, че управляваното от него моторно превозно средство е с
прекратена регистрация.
Представителят на държавното обвинение постановил препис от
постановлението да се изпрати на Началника на сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР - Добрич с оглед преценка за реализирането на
административнонаказателната отговорност на Н. И. Н..
Въз основа на постановлението на Районна прокуратура Добрич,
съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление (НП). С него на Н. И. Н. е вменено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200
(двеста) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 (шест) месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на приложените по делото писмени доказателства –
договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 16.04.2024 г.,
справки от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич по история на
регистрацията и собствеността на моторното превозно средство,
постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от
13.08.2024 г., справка картон на водача Н. И. Н., както и материалите по пр.пр.
№ 3019/2024 г. по описа на Районна прокуратура Добрич.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се
налагат следните правни изводи:
Жалбоподателят Н. И. Н. е санкциониран за това, че на 20.07.2024 г., в
15:33 часа, в гр. Д., по ул. „***“, в посока бул. „***“, в близост до
бензиностанция „***“, управлява лек автомобил „***, собственост на А. П. А.
от гр. Д., ул. „***, след като автомобилът е с прекратена регистрация на
18.06.2024 г. по чл. 143, ал.15 от ЗДвП - нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Нарушението е подведено под санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Съгласно легалната дефиниция по чл. 6, ал. 1 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
4
В случая деянието на жалбоподателя в качеството му на водач на
моторно превозно средство е под формата на действие – управление на
моторно превозно средство. Налице е и другият признак от обективната
страна на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – липсата на надлежна
регистрация на автомобила към датата на деянието. Видно от данните в
издадената от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич справка (л. 58 от
делото), моторното превозно средство е с прекратена регистрация. От
цитираното писмено доказателство се установява и правното основание за
прекратяване на регистрацията на управляваното от нарушителя моторно
превозно средство, а именно - на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Същата
предвижда прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Съгласно
разпоредбата, прекратяването на регистрацията се извършва служебно с
отбелязване в автоматизираната информационна система.
От субективна страна: Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква
конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при
форма на вината умисъл, така и при непредпазливост.
По отношение на задължителната регистрация, нормата на чл. 143, ал. 1
от ЗДвП изисква всяко пътно превозно средство, да се регистрира на името на
неговия собственик, като според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство се прекратява служебно с отбелязване
в автоматизираната информационна система, ако собственикът на превозното
средство не изпълни задължението си да го регистрира на свое име в
двумесечен срок от придобиването.
Законът, в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП не предвижда уведомяване
на собственика за предприемането на фактическото заличаване служебно от
съответната електронна система. Достатъчно е да са налице предпоставките за
това, а именно: да е извършено прехвърляне на собствеността на пътно
превозно средство по надлежния нотариален ред; приобретателят на пътното
превозно средство - новият собственик, да не е извършил предвидената
пререгистрация в двумесечен срок. В процесния случай, тези
материалноправни предпоставки са безспорно установени, поради което и
административният орган, действащ изцяло в условията на обвързана
компетентност, е извършил служебното прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство. Предварителното уведомяване за служебното
прекратяване на регистрацията, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е
задължително единствено при липсата на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, каквато настоящата хипотеза не е. В тази връзка, съдът намира
за нужно да отбележи, че жалбоподателят неправилно се позовава на
Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховния
административен съд - ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС по
тълкувателно дело № 3/2022 г., защото то се отнася за случаите по чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, където изрично е предвидено задължение за уведомяване на
собственика за извършената служебна дерегистрация на превозното средство.
За извършване на изпълнителното деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП и
ангажирането на отговорността на водача не се изисква той да е собственик на
управляваното със служебно прекратена регистрация моторно превозно
5
средство. Видно е, че нормата не визира собственик на моторно превозно
средство, а водач, тъй като всеки водач на моторно превозно средство е
длъжен да е запознат и да спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, които уреждат режима на
обществените отношения свързани с движението по пътищата.
Безспорно в случая е налице виновно поведение на водача, който
е управлявал моторно превозно средство с прекратена служебно регистрация.
Въззивната инстанция приема установената трайна съдебна практика, че
процесното административно нарушение може да бъде осъществено не само
при умисъл, но и при форма на вината непредпазливост. 3а да се приеме, че
административното нарушение е извършено в условията на
непредпазливост, е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да
предвиди общественоопасния резултат. Като водач на моторно превозно
средство, жалбоподателят е бил длъжен да се увери, че същото отговаря на
всички законови изисквания, преди да започне да го управлява, включително
и да изпълни задължението си да го регистрира на свое име в
законоустановения срок, отчитайки, че същият е и собственик на моторното
превозно средство.
Като не е сторил това, нарушителят е действал при условията на
непредпазливост и следва да понесе отговорността за нарушаването на чл.
140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. В тази насока е и
константната съдебна практика (Решение № 357 от 22.02.2024г. на АдмС -
Добрич по к.а.н.д. № 2/2024 г., Решение № 487 от 18.12.2023 г. на АдмС -
Добрич по к.а.н.д. № 602/2023 г., Решение № 397 от 09.11.2023 г. на АдмС -
Добрич по к.а.н.д. № 533/2022 г., Решение № 288 от 30.06.2023 г. на АдмС -
Добрич по к.а.н.д. № 109/2023 г., Решение № 1989 от 23.10.2024 г. на АдмС -
Добрич по к.а.н.д. № 221/2024 г., Решение № 2192 от 19.11.2024 г. на АдмС -
Добрич по к.а.н.д. № 371/2024 г. )
С оглед изложеното, съдът намира описаното нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал
жалбоподателя.
По отношение на наложените наказания:
Предвидените наказания по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред са лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200
до 500 лева. Наложените от административнонаказващият орган наказания са
в минималния, предвиден в закона размер, а именно - глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
месеца, поради което не подлежат на преразглеждане от съда.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид изричната забрана, визирана в разпоредбата на чл. 189з от
ЗДвП.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
6
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.).
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните
нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че
законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва
да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи
на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен
характер, което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и
информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи
функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на
контролни точки, съответният административнонаказващ орган действа в
условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя
от факта на налагане на административно наказание за извършеното
нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на предвидените
за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно, на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.), за нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (за управление
на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер), са отнети 10
контролни точки.
С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира направени по делото разноски.
Липсват и доказателства за сторени такива, поради което, независимо от
изхода на спора, разноски на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1717-001103 от
24.10.2024 г., издадено от Р. П. П. – началник сектор в ОДМВР - Добрич,
7
Първо РУ - Д., с което на Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв.
и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от 6 (шест) месеца.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат
общо 10 точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8