Р
Е Ш Е
Н И Е № 57
гр. Сливен, 16.02.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
като
разгледа докладваното от Надежда
Янакиева в.ч.гр. д. N 100 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Чрез ЧСИ на 13.12.17г. е
постъпила жалба от взискателя против постановление на СИ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и се движи
по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят заявява, че ЧСИ
неправилно е прекратил изпълнителното дело поради настъпване на перемпция, тъй
като по делото е наложена възбрана на недвижим имот на длъжника на 30.12.2016г.
и от този момент до постановяване на атакуваното постановление на 15.11.2017г.
не е изтекъл визираният от правната норма 2 годишен период. Развива подробни
съображения в тази насока. Счита, че след като не са налице предпоставките по
т. 8 на чл. 433 ал. 1 от ГПК, то постановлението на ЧСИ е незаконосъобразно.
Поради изложеното моли съда
да отмени постановлението за прекратяване на изпълнителното производство по
изп.д. № 20179150402131 и му присъди разноските по настоящото.
Насрещната по жалбата
страна не е подала писмено възражение.
ЧСИ е представил писмени мотиви,
в които описва хронологично действията си и заявява, че са били изпълнени
законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство, което
той е констатирал с атакуваното постановление.
След като се запозна с изпълнителното
дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧДСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима - подадена в законовия срок от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез издалия
постановлението СИ. Постановлението за прекратяване е от кръга на актовете, за
които правната норма изрично предвижда възможност да бъдат обжалвани от
взискателя.
Разгледана по същество е неоснователна:
Изпълнителното производство
е образувано пред ЧСИ рег. № 835 на 02.08.2011г. по молба на взискателя и настоящ жалбоподател
„Алианц България“ АД, гр. София и с молбата са направени конкретни
искания за осъществяване на конкретни изпълнителни действия от страна на ЧСИ
- да връчи ПДИ, да извърши справки, да
наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, да извърши опис и
оценка на движими вещи и недвижими имоти на длъжника, като е поискал и извършване
проучване на имущественото му състояние.
ЧСИ е започнал незабавни
действия – връчил е ПДИ на 16.08.11г. на длъжника, присъединил е държавата като
кредитор по право за установени публични задължения на длъжника, насрочил е опис на движими вещи. След
като неколкократно описът не е бил осъществен, последният насрочен такъв е бил
за 19.02.2013г. и с протокол за опис от 19.02.13г.
ЧСИ е констатирал, че не е установил наличие на движими вещи, собственост
на длъжника, които да могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.
След това, с молби от 19.09.2013г., от 17.09.2014г., 25.04.2016г.
и 14.09.2016г. взискателят е искал извършване
на справки – за трудови договори, движими вещи, недвижими имоти, банкови
сметки, без да е посочил конкретно изпълнително действие, което да бъде
извършено от ЧСИ. Всеки път е бил уведомяван за резултата от справките. С
последната молба е поискал справка в община Сливен за декларирани недвижими
имоти и снабдяване с копие от данъчна декларация.
С молба от 16.12.2016г. взискателят е поискал налагане
на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника и такава е била вписана на 29.12.2016г.
Междувременно
изпълнителното дело е било прехвърлено при ЧСИ с рег № 915 на КЧСИ и производството
е продължило под № № 20179150402131.
С молба от 03.11.17г.
взискателят отново е поискал от ЧСИ извършване на справка в регистъра на БНБ за
банкови сметки на длъжника, с молба от 10.11.2017г. – справки за длъжника като
ЕТ.
С резолюция от 10.11.2017г.
ЧСИ е установил настъпването на перемпция за времето от 19.02.2013г. до
16.12.2016г. и с постановление от
15.11.2017г. е прекратил изпълнителното производство по изп. д. №
20179150402131 по описа на ЧСИ рег. № 915 на основание чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК.
Постановлението е връчено
на взискателя на 06.12.2017г. и настоящата жалба е подадена чрез ЧСИ на
13.12.2017г.
Въззивният съд намира постановлението
на ЧСИ за законосъобразно.
Налице са условията за прекратяване
на изпълнителното производство, визирани от правната норма на чл. 433 ал. 1 т.
8 от ГПК – поради непоискване от страна
на взискателя на извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години.
Взискателят, с оглед
изявената воля да осъществи принудително правата си, има процесуалната функция
със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася
съответните такси и разноски, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Неосъществяването на тази активност е риск, който той понася, тъй като е
застрашен от прекратяване на изпълнителното производство ако се забави повече
от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на СИ.
Така с равнозначна правна
последица се свързва както непредприемането от страна на СИ, така и
непоискването от страна на взискателя на действия за принудително изпълнение –
двугодишният срок на законовата перемпция започва да тече от датата на последно
осъществения от някого от двамата акт.
Еднозначно е възприето
както в правната теория, така и в устойчивата съдебна практика, че за
прекратяването на изпълнителното производство не е необходимо нарочно
постановление на СИ, то настъпва ex lege в момента, когато са били налице
условията за това – тоест в случая – това е станало на 19.02.2015г., 2 години
след датата, когато е извършено последното изпълнително действие от страна на
ЧСИ, кореспондиращо на направено от взискателя искане, а не на 10.11.17г.,
когато СИ е констатирал този факт или на 15.11.17г., когато е държал изрично
постановление за прекратяване на производството.
Това е така, тъй като с ТР
№ 2/15г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че не са изпълнителни действия
образуването на изпълнителното дело от СИ, изпращането и връчването на поканата
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на книжа, документи и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък и т.н.
В случая ЧСИ е извършвал
изпълнителни действия от момента на образуването на изпълнителното дело, като
последното такова е било на 19.02.2013г. и от този момент е започнал да тече и
2 годишният срок, приключващ с прекратяване на делото, ако не бъде прекъснат
чрез действие по изпълнението.
В промеждутъка от
съставянето на протокола за опис от 19.02.2013г. до 19.02.2015г. взискателят е
подал само две молби за извършване на справки относно имуществото на длъжника,
няма конкретизирано изпълнително действие, което да е възложено на СИ. Доколкото
„предприемането“ на изпълнителни действия е акт, произхождащ от СИ, „поискването“
е акт на взискателя, иницииращ предприемането на действието от страна на
съдебния изпълнител. В този смисъл поведението на СИ е функция на поведението
на взискателя, тъй като ако последният поиска да бъде приложен определен
изпълнителен способ, съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, следователно
ангажимент на взискателя е да поддържа жизнеността на изпълнителния процес.
Дори бездействието на СИ не оправдава бездействието на взискателя.
Поради това, след като СИ е
бездействал, а от своя страна взискателят не е поддържал виталността на
изпълнителното производство, то е постигнато от перемпторния ефект с изтичането
на двугодишния срок от момента на най-късно осъщественото същинско изпълнително
действие, което е станало много преди датата на постановяване на атакуваното
постановление. Макар преди тази дата да е наложена от СИ възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника, и това изпълнително действие да е
осъществено по-малко от 2 години преди издаване на постановлението за
прекратяване, за да окаже прекъсващ срока ефект, то е следвало да се вмести в
двугодишния отрязък между 19.02.13г. и 19.02.15г., но в него нито са искани,
нито са предприемани субстанциални изпълнителни действия. Постановяването на
изричен акт за прекратяване на изпълнителното производство има само констатиращо,
не конститутивно действие – то не създава правното положение, а само го
оповестява.
Фактът, че след
настъпването ex lege на прекратяването на изпълнителното
производство ЧСИ е приемал молби за справки от взискателя и е уважил искането
му за налагате на възбрана върху имот на длъжника, не може да обезсили
прекратителния ефект на перемпцията. Веднъж настъпила, тя оказва своето
действие занапред и всички последващи изпълнителни действия, поискани от
взискателя или извършени от СИ, са незаконосъобразни и нямат възстановяваща или
възобновяваща сила спрямо прекратяването на изпълнителното производство.
Ето защо настоящият
въззивен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважене. Атакуваното постановление не страда от пороци, водещи до неговата
отмяна.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
подадената от „Алианц България“ АД, гр. София, ЕИК ********* жалба вх.№ 37586
от 13.12.2017г. против постановление на ЧСИ от 15.11.2017г. за прекратяване на
изпълнителното производство по изп. д. № № 20179150402131 на ЧСИ рег. № 915 на
КЧСИ и район на действие района на СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: