№ 196
гр. Русе, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно
дело № 20244520202028 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж. А. Г., ЕГН: **********, с адрес ***,
против Наказателно постановление № 24-3393-000857/30.10.2024 г. на
началника на Второ РУ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т.
1 ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че не е получил Наказателно постановление №
24-1085-001024/16.04.2024 г., с което е наказан по административен ред с
ЛУМПС за срок от 2 месеца. Това научил след като бил спрян от служители на
Второ РУ, които констатирали това обстоятелство след извършена от тях
служебна справка. Това обстоятелство подтикнало жалбоподателя да се яви в
Сектор „Пътна полиция“, за да получи препис от това наказателно
постановление, което същият обжалвал пред РРС и е образувано АНД №
1820/2024 г. по описа на РРС. В същото било отразено, че е търсен на
домашния му адрес и не бил намерен – обстоятелство, което оспорвал.
Призоваването му не било извършено по правилата на НПК, приложими в
административнонаказателното производство. Счита, че към датата на
1
съставяне на АУАН на 09.10.2024 г. спрямо него няма влязъл в сила акт, с
който да му е наложено ЛУМПС. Моли за отмяната на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за
него се явява упълномощеният защитник адв. Е. Н., която поддържа жалбата и
моли за нейното уважаване. Към датата на съставяне на АУАН нарушителят не
е получавал наказателното постановление, с което му е наложено наказание
ЛУМПС. Нямало влязло в сила наказателно постановление, а това се и
доказвало с определението на АдмС-Русе, с което е отменено определението
на Х-ти наказателен състав на РРС, пред който е висящо производството по
невръченото НП. При това положение било ясно, че към момента на
твърдяното нарушение е нямало влязло в сила наказателно постановление с
наложено наказание ЛУМПС, следователно нарушението, предмет на делото,
не е извършено.
Административнонаказващият орган – началникът на Второ РУ към ОД
МВР – Русе, редовно призован, не се явява, вместо него се явява юрк. Г.Д.,
която оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление потвърдено и претендира юрисконсултско
възнаграждение в полза на наказващия орган.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 25.11.2024 г.
по пощата, при положение че наказателното постановление е било връчено
лично нарушителя на 22.11.2024 г., поради което се явява процесуално
допустима.
По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 24-3393-000857/30.10.2024 г. на
началника на Второ РУ към ОД МВР – Русе е издадено против Ж. А. Г. за това,
че на 09.10.2024 г. в 0,50 ч в гр. Русе, на ул. „Доростол“ № 30, управлявал лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № Р 9720 КМ, собственост на сина си А. Ж.ев
Г., след като бил лишен от това право по административен ред с влязло в сила
на 27.09.2024 г. НП № 24-1085-001024/16.04.2024 г., издадено на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДвП от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД
МВР – Русе.
2
От разпита на актсъставителя и приложените към делото писмени се
установи следната фактическа обстановка:
На 16.04.2024 г. началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД
МВР – Русе издал Наказателно постановление № 24-3393-000857/30.10.2024 г.
против Ж. А. Г. за това, че на 20.03.2024 г. в 17,00 ч в гр. Русе като водач на
МПС „Дачия Логан“ с рег. № Р 9720 КМ не контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС и блъснал със своята лява задна странична част
предната част на спрял лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № Р 7439 КМ, като
причинил ПТП с материални щети, както и като участник в ПТП не останал
на мястото на произшествието за установяване на вредите от него. За това му
били наложени общо наказания „глоба“ в размер на 100 лв. и ЛУМПС за срок
от два месеца. Това наказателно постановление било изпратено за връчване на
Второ РУ към ОД МВР – Русе на 21.06.2024 г. Полицейският служител П. А.
посетил адреса, на който живеел жалбоподателя – ***, но не го установил,
въпреки че го посетил многократно. Жалбоподателят бил търсен по телефона,
но никой не отговарял. При това положение началникът на група в Сектор
„Пътна полиция“ приел, че наказателното постановление е връчено на
основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН и от 27.09.2024 г. е влязло в сила, при което
началникът на Сектор ПП сезирал органите на Второ РУ да предприемат
действия по изземване на СУМПС на жалб. Ж. Г., поради влизането в сила на
НП, с което му е наложено наказание ЛУМПС.
На 03.10.2024 г. жалб. Г. бил установен от органите на РУ – Сливо поле,
които иззели издаденото на негово име СУМПС. Г. заявил, че не му било
известно за такова наказателно постановление, с което му е наложено такова
наказание, и не бил запознат с него. На 09.10.2024 г., около 0,50 ч, въпреки че
бил с отнето СУМПС, жалб. Г. привел в движение лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № Р 9720 КМ и го управлявал по улиците на гр. Русе като в
района на ул. „Доростол“ № 30 бил спрян за проверка от екип на Второ РУ
към ОД МВР – Русе, в състава на който бил актосъставителят Н. И. П.. На
жалбоподателя му била извършена проверка, в която било установено, че
притежаваното от него СУМПС е отнето и той е лишен от правото да
управлява МПС, за което му бил съставен АУАН, а впоследствие издадено и
наказателното постановление, предмет на настоящото обжалване. Жалб. Г.
подал жалба срещу това НП, както и срещу това, с което му било наложено
наказание ЛУМПС на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП. По повод последната
3
било образувано АНД № 1820/2024 г. на РС – Русе по описа на Х наказателен
състав, където решаващият съд приел жалбата за недопустима, тъй като
наказателно постановление № 24-3393-000857/30.10.2024 г. на началник група
в Сектор ПП било връчено при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и жалбата на
Ж. Г. се явявала просрочена. Той обжалвал определението за прекратяване на
делото, при което с Определение № 761/12.03.2025 г. по КЧНД № 47/2025 г. на
АдмС-Русе определението за прекратяване на РРС по АНД № 1820/2024 г. по
описа на РС – Русе било отменено и делото било върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия и за разглеждане на жалбата по същество.
Тази фактическа обстановка е установена еднопосочно от събраните по
делото доказателства и не се оспорва от жалбоподателя. Спорен е само
въпросът за тълкуването и прилагането на материалния закон.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 177, ал.
1, т. 1 ЗДвП, е необходимо водач да управлява МПС, след като е бил лишен от
правото да върши това по административен ред. В санкционната норма е
използван изразът „който“, но това не буди съмнение, че субект на
административнонаказателната отговорност може да бъде само „водач“ по
смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Безспорно по делото се установява, че
жалб. Г. е имал качеството на водач, тъй като е бил спрян от св. П. за проверка,
докато е управлявал лекия автомобил „Дачия Логан“, регистриран на името на
неговия син А. Ж.ев Г.. Спорен се явява въпросът дали към него момент
4
жалбоподателят Г. е изтърпявал наказание ЛУМПС, тъй като това е
задължителен елемент от обективна страна за реализация на визираното
нарушение. Установява се, че притежаваното от жалб. Г. СУМПС е било
иззето на 03.10.2024 г., тъй като наказващият орган, наложил наказанието, е
счел, че наказателното постановление е връчено на нарушителя в условията на
чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Според чл. 190, ал. 1 ЗДвП при влязло в сила НП, с което е
постановено ЛУМПС, същото се изпраща за изпълнение на съответните
структурни звена на МВР, а според ал. 2 на същата разпоредба това наказание
започва да тече от момента, в който СУМПС бъде иззето. Това означава, че за
да може едно лице да търпи наказание ЛУМПС, трябва да бъдат изпълнени
две предпоставки в кумулативна даденост – влизане в сила на санкционен акт
(в този случай на НП), с който се налага наказание ЛУМПС, и физическото
изземване на притежаваното от наказания СУМПС. В настоящия случай е
реализирана само едната предпоставка – СУМПС на жалб. Г. е било иззето, но
от друга страна с Определение № 761/12.03.2025 г. по КЧНД № 47/2025 г. на
АдмС-Русе е констатирано, че наказателното постановление, с което е
наложено това наказание, неправилно е връчено на основание чл. 58, ал. 2
ЗАНН и така висящността на процеса по обжалване на това наказателно
постановление, което е предмет на АНД № 1820/2024 г. на РС – Русе, е отново
възстановена. Щом има висящ процес относно законосъобразността на
наказателно постановление и то по реда на редовните способи за обжалване,
които имат суспензивен ефект – те препятстват предварителното изпълнение
на наложеното наказание, то наказателното постановление, с което е
определено наказание ЛУМПС, не е влязло в сила и жалб. Г. не може да се
води нито наказан по административен ред в този случай, нито лишен от
право да управлява МПС към момента на посоченото от началника на Второ
РУ в издаденото от него НП деяние, извършено на 09.10.2024 г.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски предвид
правилото на чл. 63д, ал. 1, вр. чл. 143 АПК. Той обаче не е представил
доказателства за направата на такива, нито е направил изрично искане такива
да бъдат присъдени, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за
разноските.
5
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-3393-000857/30.10.2024 г.
на началника на Второ РУ към ОД МВР – Русе, с което на Ж. А. Г., ЕГН:
**********, с адрес ***, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6