Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 27.05.2024 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8259 по
описа за 2014 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск Г.С.К. срещу Прокуратурата на Република България, както следва:
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ сумата от
150 000 лв., представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, в
резултат на незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл.116, ал.
1, т. 2, пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 3 , вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което ищецът е
оправдан с решение № 141 от 09.06.2011г. по НОХД № 54/2011 г. на ВКС и с
решение № 29 от 05.03.2021г., постановено по нак. дело №
1202/2019 г. на ВКС, III НО, ведно със законната лихва
считано от 05.03.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 500 лв.,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за водене на
наказателното дело, представляващ заплатен хонорар от 500 лв. по сл.д. № 025-I/2005 г. по описа на
СВОП, ведно със законната лихва от 05.03.2021 г., както и на основание чл. 2,
ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, сумата от 80 000
лв., представляващи претърпени от ищеца неимуществени вреди, за наложено и
изтърпяно наказание лишаване от свобода от 19.04.2019 г. до 16.12.2019 г., в резултат на незаконното обвинение в
извършването на престъпление по чл.116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 3
, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което ищецът е оправдан с решение № 141 от
09.06.2011г. по НОХД № 54/2011 г. на ВКС и с решение № 29 от 05.03.2021 г., постановено по нак. дело № 1202/2019 г. на ВКС, III НО, ведно със законната лихва считано от 05.03.2021 г. до
окончателното плащане,
Г.К.
твърди в исковата молба, че 09.06.2011 г. ВКС е постановил решение № 141 по
НОХД № 54/2011 г., с което на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК е признат за невинен и е оправдан по обвинението по чл. 116,
ал.1, т. 2, пр. 3, т. 5 и 6, пр. 2 и 3, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Ищецът
претендира обезщетение именно за вреди, във връзка с незаконното му обвинение в
извършване на престъпление - причиняване на смъртта на А.Д. на 10.11.2005 г. и
за наложените му наказания по НК - лишаване от свобода за 18, 16 и 8 години. Сочи,
че във връзка с обвинението, 2 пъти е привличан като обвиняем с различни
обвинения, образувани са 2 следствени дела, 4 пъти е внасян обвинителен акт в
съда срещу него, образувани са 9 наказателни дела през различни съдебни
инстанции, като прокурора поддържа последния, внесен през м. декември 2006
г. обвинителен акт, до последната
касационна инстанция.
Поддържа,
че през м. ноември 2005 г. на територията на Република България се провежда
мащабна полицейска операция срещу организираните групи в страната, разпоредена
от Главна прокуратура и МВР за активно противодействие на престъпността след
поредица от показни убийства в страната. В тази връзка, на 10.11.2005 г. на
територията на гр. Благоевград, като част от тази операция, на основание
разпоредена от министъра на вътрешните
работи операция „Респект“, заповед № 733/10.11.2005 г. на директора на РДВР -
Благоевград, заповед № 12058/10.11.2005 г. на началника на РЗБОП - Благоевград
в състояние на неотложност е проведена специализирана полицейска операция.
Целта на операцията е била пресичане на престъпната дейност на А.Д. - „Ч.“,
установена от провежданите около година оперативно - издирвателни мероприятия.
Като част от задачите на операцията е разпоредено на служители на РДВР
Благоевград да се извърши полицейско задържане на А.Д. - „Ч.“, за извършвани
разпространение и продажба на наркотици и свеждане към проституция. Тази задача
е възложена на група, в която е включен и ищеца.
След
смъртта на А.Д. при задържането му, на 10.11.2005 г. е образувано предварително
производство срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 115 НК.
Впоследствие Г.С.К. е привлечен като обвиняем на 25.04.2006 г., заедно с
останалите полицаи, които са били включени в групата по задържане на А.Д., за
престъпление по чл. 124, ал.1 пр. 2, вр. чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от НК –
причиняване смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна
повреда.
Впоследствие
обвинението е изменено, като с присъда № 0329/09.11.2007 г. по НОХД № 0329/2006
г. на Софийски военен съд (СВОС) е осъден за извършено престъпление в съучастие с
останалите полицаи, като съизвършители, по чл. 116, ал. 1, т. 2 пр. 3, т. 5 и
т. 6, пр. 3, във чл. 20, ал. 2 НК.
С
решение № 12/19.08.2008 г. по ВНОХД № 0187/2007 г. присъдата е отменена и
делото е върнато за ново разглеждане на първата инстанция от друг съдебен
състав.
С
присъда № 033/02.10.2008 г., по НОХД № 033/2008 г. на СВОС, ищецът сочи, че е
осъден на 16 години лишаване от свобода, за престъпление по чл. 116, ал.1, т.
2, пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
С
решение № 91/05.08.2009 г. на по ВНОХД № 0140/2008 г. Военно – апелативния съд, е потвърдена
присъдата на първата инстанция.
С
решение № 538/20.01.2010 г. на ВКС 2 НО, е отменено гореописаното решение на
САС, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
С
решение № 64/12.11.2010 г. е изменена присъда № 033/02.10.2008 г., по НОХД №
033/2008 г. на СВОС, като наказанието на ищеца е намалено на 8 години лишаване
от свобода.
С
решение № 141/09.06.2011 г. на 1-во НО на ВКС, постановено по НОХД № 54/2011 г.
е отменено въззивното решение и подсъдимите, включително и ищеца Г.К. са
признати за невинни и са оправдани.
Ищецът
сочи, че в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение, както и
от осъжданията и наложените му наказания по НК, е претърпял неимуществени и
имуществени вреди. Тежко, дълбоко и непоправимо е засегнато човешкото му
достойнство, както и честта му на служител в МВР. Изключително тежко са се
отразили така повдигнатото обвинение и налаганите наказания и на близките на
ищеца. Влошило се е здравословното състояние на ищеца. Наричани са за дълъг
период от време в национални и международни медии „убийци“.
В
молба, депозирана в о.с.з. на 06.12.2021 г. ищецът поддържа, че след като на
19.04.2019 г. е постановена отново осъдителна присъда от ВКС и е наложено
наказание 7 години лишаване от свобода, присъдата е приведена в изпълнение и
ищецът е настанен в затвора – Бобовдол и до 16.12.2019 г. е изтърпявал лишаване
от свобода общо 8 месеца и 9 дни. Поддържа, че в крайна сметка с окончателното
решение от 05.03.2021 г. на ВКС е потвърдено, че не е извършил престъплението,
за което е обвинен по чл. 116, ал.1, т. 2 НК.
Ответникът
Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК
оспорва исковата претенция като недоказана. Счита, че претенцията е недоказана
и в завишен размер, не съответства на твърдените вреди, на икономическия
стандарт и на принципа на справедливост. Сочи, че постановеното решение от
09.06.2011 г. по своята същност няма характер на увреждащо, а на благоприятно
за ищеца.
Поддържа,
че твърденията в обстоятелствената част за търпени неимуществени вреди от
обвинението и от осъждането не са разграничени. Поддържа, че независимо от
обвинението спрямо ищеца в тежко престъпление, по отношение на него, не е взета
най - тежката мярка за процесуална принуда, а е наложена мярка „парична
гаранция“ от 300 лв., която е засегнала в минимална степен обичайния му живот.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
От представения обвинителен акт
по сл. дело № I-025/2005 г., пр.дело №
0553/2005 г. на Военноокръжна Прокуратура-София, се установява, че първоначалното
обвинение срещу Г.К. е по чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 20, ал. 2 НК. Впоследствие е изготвен обвинителен акт с правна
квалификация на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3, т. 5 и т. 6, пр.
2 и пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Постановени
са две осъдителни присъди на Софийски Военен съд: присъда № 0329/09.11.2007 г. по НОХД №
0329/2006 г. - К. е осъден на 18 години лишаване от свобода; с присъда № 033 от
02.10.2008 г., по НОХД № 033/2008 г. - К.
е осъден на 16 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 2 НК.
С решение №
064/12.11.2010 г. на Военно - апелативния съд по нак. дело № 05/2010 г. е
изменена присъда № 033/2008 г. от
02.10.2008 г., като е намалено наказанието на К. на 8 години лишаване от
свобода.
Видно от
представеното решение № 141 от 09.06.2011 г., постановено по наказателно
касационно дело № 54/2011 г. на ВКС, I НО, подсъдимите М.С.П.,
И. В.И., Б.Д.М., Я.В.Г.и Г.С.К. са признати за невинни и оправдани по
обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 2, пр. 3 и т. 6, пр. 2 и 3, вр.чл. 20, ал. 2 НК.
В мотивите мнозинството от състава е приело, че е налице случайно деяние по чл.
15 НК.
В настоящето производство е
представено искане от главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателно
дело от 22.02.2014 г., въз връзка с решение от 01.07.2014г. на Четвърто
отделение на Европейския съд по правата на човека по делото „Д. и други срещу
България“ (жалба № 77938/2011 г.).
С решение № 122 от 17.07.2015 г. на
ВКС, I НО, постановено по нак. дело № 168/2015 г., е отменено по реда на
възобновяване решение № 141 от 09.06.2011 г., постановено по нак. дело №
54/2011 г. на ВКС, I НО.
С решение № 436 от 11.03.2016 г. на ВКС II НО, постановено
по нак. дело № 1094/2015 г., е отменено решение № 064/12.11.2010 г. на Военно - апелативния съд
по нак. дело № 05/2010 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав.
С решение № 4 от 06.07.2018 г.,
постановено по ВНОХД № 026/2016 г. на Военно-апелативния съд София, е изменена
присъда № №
033/2008 г. от 02.10.2008г., като Г.К. е признат (всеки
от подсъдимите самостоятелно), за причиняване
на смърт по непредпазливост на А.Р.Д. – престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК,
вр. чл.2, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (в ред. ДВ
26/1968г.), като на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1
,т . 4 от НК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК е прекратено наказателното
преследване, поради изтекла абсолютна давност, като е оправдан по първоначално
повдигнатото обвинение по чл. 116, ал.1, т. 2, пр. 3 и т. 6 НК.
С въззивното
решение К. е осъден да заплати съгласно присъдата в гражданско осъдителната й
част сумата от 14 000 лв. неимуществени вреди на Р.А.Д., ведно със законна
лихва от увредата – 10.11.2005 г., както и сумата от по 5000 лв. на А.Р.В.и А.Г.Д.за
търпени неимуществени вреди, със законна лихва от увредата.
С
решение № 284 от 19.04.2019 г. на ВКС, I НО, постановено по нак. дело №
1140/2018 г., е отменено изцяло решение № 4 от 06.07.2018 г., постановено по
ВНОХД № 026/2016 г. на Военно – апелативния съд София, като е изменена присъда №
033/02.10.2008 г. по НОХД № 033/2008 г. като подсъдимите, в т.ч. и Г.С.К. са
оправдани по квалифициращия признак по чл. 116, ал.1, т. 6, пр. 3 от НК –
убийството да е извършено с особена жестокост и е намалено наложеното наказание
на Г.С.К. от 16 години лишаване от свобода на 7 години лишаване от свобода.
С
решение № 128 от 16.12.2019 г. на ВКС, III НО,
постановено по нак. дело № 513/2019 г. е отменено по реда на възобновяването
решение № 284/19.04.2019 г., постановено по нак. дело № 1140/2018 г. на ВКС, I
НО.
С решение № 29 от 05.03.2021 г., постановено по нак. дело № 1202/2019 г. на
ВКС, III НО, е отменено решение № 4 от 06.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 026/2016 г. по описа на Военно-апелативен
съд, в частта относно прекратяване на наказателното производство, поради
изтекла давност за престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК, в извършването на
което подсъдимите М.С.П., Иво В.И., Б.Д.М., Г.С.К. и Я.В.Г.са признати за
виновни, като на основание чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4, във вр. с
чл. 2, ал. 2 от НК прилага закона за давността и не наказва подсъдимите за
престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК.
Видно от мотивите на ВКС поведението на подсъдимите следва да бъде
субсумирано под състава на престъплението по чл. 122, ал. 1 НК. Поради изтекла
абсолютна давност за наказателното преследване за преквалифицираното деяние,
съдът е приел, че не може да изпълни процедурата по чл. 289, ал. 1 НПК. В
частта, относно гражданските искове, решението е потвърдено.
Съгласно чл.79, ал. 2 от НК, наказателното преследване и изпълнението
на наказанието се изключват, когато е изтекла предвидената от закона давност. Съответно в чл. 24, ал.1, т. 3 от НК е предвидено, че не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато наказателната
отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.
Съответно
в чл. 24, ал. 2 НПК е предвидено, че в случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9
наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият
направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за
възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или
прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. Съгласно чл. 289, ал. 1 от НПК, съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 5. Когато основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 се разкрият в съдебно
заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се
произнася с присъда. В
мотивите на решение № 29 от 05.03.2021 г. ВКС е приел, че не е възможно да бъде
приложил този ред (чл. 289, ал. 1
от НПК), като подсъдимите се признават за виновни в
извършването на престъплението, резултат от преквалификацията и се прилага
закона за давността, като деецът не се наказва.
Следователно, след възобновяване на
производството не е постановена оправдателна присъда. Ищецът е признат за
виновен в извършване на престъпление, резултат от преквалификацията и поради
обстоятелството, че е приложен Закона за давността, същият не е наказан.
Следователно налице е наложено
наказание по реда на НК (с решението на ВКС от 19.04.2019 г.), но по реда
за възобновяване на наказателното производство не е налице оправдателна
присъда. Обстоятелството, че подсъдимият е осъществил основния състав на
съответното престъпление, дори да не са налице квалифициращите признаци на
престъпното деяние, не прави обвинението незаконно.
Ето защо, настоящият състав приема,
че не е налице основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди, тъй
като не е налице едната от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия
състав, предвиден в разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗОДОВ, а именно
лицето да е оправдано.
С оглед изложеното, съдът намира, че
не следва да обсъжда останалите доказателства, обуславящи размера и основанието
на претендираните вреди.
Ето защо, предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди, следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г.С.К., ЕГН **********,***, представляван от адв. М.Д.,***
срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 за заплащане на следните суми:
·
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 150 000
лв., представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, в резултат на
незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл.116, ал. 1, т. 2,
пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 3 , вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което ищецът е оправдан
с решение № 141 от 09.06.2011г. по НОХД № 54/2011 г. на ВКС и с решение № 29 от 05.03.2021 г., постановено по нак. дело № 1202/2019 г. на ВКС, III НО, ведно със законната лихва считано от 05.03.2021 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 500 лв., представляваща имуществени
вреди, изразяващи се в сторени разноски за водене на делото, представляващ
заплатен хонорар от 500 лв. по сл.д. № 025-I/2005 г. по описа на СВОП, ведно със законната лихва от 05.03.2021
г. до окончателното плащане;
·
на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ сумата от 80 000
лв., представляваща претърпени от ищеца неимуществени вреди, за
наложено и изтърпяно наказание лишаване от свобода от 19.04.2019 г. до
16.12.2019 г., в резултат на
незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл.116, ал. 1, т. 2,
пр. 3, т. 5 и т. 6, пр. 3 , вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което ищецът е оправдан
с решение № 141 от 09.06.2011г. по НОХД № 54/2011 г. на ВКС и с решение № 29 от 05.03.2021 г., постановено по нак. дело № 1202/2019 г. на ВКС, III НО, ведно със законната лихва считано от 05.03.2021 г. до
окончателното плащане.
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: