№ 18806
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110108889 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Д. П. и В. Д. В., чрез адв. В., с
която срещу *****, ЕИК *****, са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1,
вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
е погасено правото на принудително изпълнение за следните вземания: сума 8523,48
лева, представляваща главница по договор за кредит, сума 1520,19 лева –
възнаградителна лихва за периода 15.01.2009 г. – 15.02.2010 г., сумата 235,48 лева –
наказателна лихва за периода 15.01.2009 г. – 15.02.2010 г., както и сума 205,58 лева –
разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 25.02.2010 г. по гр.д. №
7699/2010 г. по описа на СРС, 39 с-в в полза на *****, въз основа на който е било
образувано изп. дело № 1921/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. № ***** в регистъра
на КЧСИ, с изтичане на предвидения в закона давностен срок.
Ищците твърдят, че срещу тях е издаден изпълнителен лист и въз основа на
същия е било образувано изпълнителното производство за събиране на вземанията по
листа, което към предявяване на исковете е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. Ответникът обаче извънсъдебно претендирал от тях заплащане на вземанията по
листа, вкл. им изпращал писмени покани за това, а служители на дружеството им се
обаждали по телефона. Поддържат, че давността за вземанията е изтекла. Заявеното
искане е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че правото на
принудително изпълнение за вземанията по процесния лист е погасено по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. *****, е подал писмен отговор, с
който оспорва исковата претенция като недопустима, тъй като към момента на
предявяване на исковете, не е било налице висящо изпълнително производство. В тази
връзка развива подробни съображения и моли съда да прекрати делото. Сочи, че
последващи действия по принудително изпълнение не са предприемани. Излага
доводи относно правния характер на института на погасителната давност. Поддържа,
че не е искал връщане на оригинала на изпълнителния лист, с оглед липсата на
1
намерение за образуване на ново изпълнително дело. Счита, че не е дал повод за
предявяването на иска и заявява искане съдът да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК. В условията на евентуалност заявява възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с
правна квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно
и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес
от провеждане на исковете.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
Ответникът не се позовава на настъпването на такива обстоятелства след
прекратяване на производството на 08.10.2018 г.
Като безспорни между страните с доклада по делото са отделени
обстоятелствата, че образуваното въз основа на процесния лист изпълнително дело по
описа на ЧСИ М. ***** е било прекратено с постановление на 08.10.2018 г., което не е
обжалвано и е влязло в сила, че след прекратяването на това дело взискателят
(ответник) не е поискал връщане на изпълнителния лист и не е предприел действия по
образуване на ново изпълнително дело, че страните по делото са страни и по исковото
производство, доколкото процесното вземане е било прехвърлено на взискателя
/ответник/ по силата на договор за цесия, че длъжниците са били уведомен за
прехвърлянето на вземанията по листа.
В случая въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
становищата на страните, предвид липсата на твърдения давността за процесните
вземания да е била прекъсвана след прекратяване на изпълнителното производство,
дори при отчитане ефекта на спирането по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с
решение на НС от 13.03.2020 г., то и към датата на предявяване на исковете с
положителност е погасено правото на принудително изпълнение за същите.
За пълнота и във връзка с възраженията на ответника за недопустимост на
предявените искове с оглед липсата на правен интерес у ищците, съдът намира за
необходимо да посочи, че съгласно актуалната съдебна практика на ВКС по
приложението на чл. 439 ГПК, длъжникът винаги има правен интерес да оспори
правото на принудително изпълнение за конкретно вземане, когато кредиторът
разполага с изпълнителен титул за същото, независимо дали е налице висящо
изпълнително дело. В този смисъл са напр.: Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. №
903/2021 г. на ВКС, III г. о., Решение № 50041 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. №
20/2022 г., I т. о., ТК, Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. гр. д. № 1660/2020 г. на
ВКС, I т. о. и др.
Ето защо и предявените искове следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
2
При този изход от спора и доколкото не е налице признание на предявените
искове от страна на ответника, не е налице една от двете кумулативни предпоставки за
приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ето защо и разноските за производството следва
да бъдат възложени съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Всеки от ищците е сторил разноски, като е заплатил държавна такса в размер на
сумата 419,38 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1510 лева, заплатено в
брой съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие.
Ответникът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на спора, срочното приключване на делото и
разглеждането му в едно открито съдебно заседание без релевиране на нови доводи от
страните, намира за основателно. Ето защо и намалява тези разноски по възражение на
ответника до минималния размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения или до сумата от 1344 лева, дължими на всеки ищец.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Д. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *****, срещу *****, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: *****, *****, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че е погасено
правото на принудително изпълнение за следните вземания: сума 8523,48 лева,
представляваща главница по договор за кредит, сума 1520,19 лева – възнаградителна
лихва за периода 15.01.2009 г. – 15.02.2010 г., сумата 235,48 лева – наказателна лихва
за периода 15.01.2009 г. – 15.02.2010 г., както и сума 205,58 лева – разноски, за които е
бил издаден изпълнителен лист от 25.02.2010 г. по гр.д. № 7699/2010 г. по описа на
СРС, 39 с-в, с изтичането на установения в закона давностен срок.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Д. В., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *****, срещу *****, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: *****, *****, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че е погасено
правото на принудително изпълнение за следните вземания: сума 8523,48 лева,
представляваща главница по договор за кредит, сума 1520,19 лева – възнаградителна
лихва за периода 15.01.2009 г. – 15.02.2010 г., сумата 235,48 лева – наказателна лихва
за периода 15.01.2009 г. – 15.02.2010 г., както и сума 205,58 лева – разноски, за които е
бил издаден изпълнителен лист от 25.02.2010 г. по гр.д. № 7699/2010 г. по описа на
СРС, 39 с-в, с изтичането на установения в закона давностен срок.
ОСЪЖДА *****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: *****, *****,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Д. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***** сумата 1763,38 лева – разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА *****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: *****,
*****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. Д. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *****, сумата 1763,38 лева – разноски в първоинстанционното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4