Р Е Ш Е Н И Е № 168

гр. Сливен, 20.07.2022  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на единадесети юли

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                Ваня Костова                                       и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от                съдията               административно  дело № 8   по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171, т. 5 буква „б“ от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И.И.И.*** против принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.5 б. "б" от ЗДвП, наложена му с протокол № 012927/15.11.2021 г. издаден от с.в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен – В.Г. Е.-Ю., относно МПС с рег.№ *******.

В жалбата се твърди, че оспорената принудителна административна мярка е неправилна. Жалбоподателят бил паркирал личния си автомобил на ул. „К.” на обозначено място за паркиране близо до Окръжна болница „Д-р Ив. Селимински”. Мястото било обозначено с неподвижен знак за „Синя зона” и платено паркиране. Виждала се хоризонтална маркировка и бил останал с впечатление, че е паркирал правилно в клетка за паркиране. Заплатил необходимата такса, но впоследствие установил, че автомобилът е репатриран. Нямало забранителни знаци, направил снимки на мястото, посетил наказателния паркинг и получил отговор, че на мястото има забранителна маркировка М-14. Заявява, че тази маркировка не се виждала, поради падналите листа. Моли съда да отмени обжалваната принудителна административна мярка.

 В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Чрез пълномощника си м. адв. И.В.И. от АК – Б., заедно с адв. А.С. ***, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Твърди, че ПАМ е наложена при пълна липса на условията и предпоставките, предвидени в приложената правна норма, както и при пълна липса на основания изобщо, поради което иска прогласяване на нейната нищожност. Алтернативно счита, че същата е незаконосъобразна, тъй като  маркировката не отговаряла на изискванията на наредбата на МРРБ, същата не била и видима, била със широчина 155 см. до бордюра вместо 2 м., каквото било и изискването на чл.27, т.5 от същата наредба. Паркираният автомобил не е създавал опасност за движението, както на пътното платно, така и на тротоара, не е създавал и пречка за преминаване на входа към сградата, защото същата било неизползваема, както към момента на налагане на ПАМ, така и към 08.06.2022 г. при огледа от вещото лице. 

Ответникът по оспорването - с.в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен – В.Г. Е.-Ю., не се явява в с.з.. Чрез пълномощника си юрк. М. С., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Заявява, че  пътната маркировка било поставена поради това, че на място има вход и изход на сграда. Там не следвало да паркират МПС от какъвто и да е вид, за да може при евентуална авария или когато възникне нужда да се влиза и да се излиза от тази врата, поради това при налагането на ПАМ било записано паркиране върху пътна маркировка М-14 и създаване опасност за движението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, евентуално за неоснователност на адвокатския хонорар, претендиран от оспорващия.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че по разпореждане на специализиран контролен орган – с.в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен, на 15.11.2021 г. е приложена обжалваната принудителна административна мярка - "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Съгласно съставения Протокол № 012927/15.11.2021 г. за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство, (л.27) МПС с рег. № ******* е било паркирано на ул. „К." – детското, на пътна маркировка М14, с което създава опасност и нарушаваща чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП – основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. След репатрирането автомобилът е оставен за съхранение на общински специализиран паркинг, като съгласно представения касов бон, заплатена е сумата от 50 лв. в полза на ОП „Градска мобилност Сливен“.

С вх. № 9400-23625/15.11.2021 г. оспорващият И.И. е подал жалба до Кмета на Община Сливен, с която се оспорва извършването на вмененото нарушение, действията на общинските служители  и е направено искане за възстановяване на сумата от 50 лв. (л.12)

С писмо изх.№ SZ(194)-00-147/09.12.2021 Директора на  ОП Градска мобилност Сливен е изпратил до оспорващия отговор на подадената жалба, с което го е уведомил за основанията и обстоятелствата при които е наложена процесната ПАМ. (л.24) Това писмо е съобщено на оспорващия на 17.12.2021 г. видно от извадка от изходящия дневник на ОП Градска мобилност Сливен, приложено с писмо изх.№ SZ(111)-00-0014/02.03.2022 г.

Видно от Заповед № РД 15-2476 от 14.10.2019 г. на Зам.кмета на Община Сливен, на издателя на процесния административен акт – служител на общинска администрация Сливен, са възложени правомощията да прилага ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. (л.32-33)

Със Заповед № РД 15-746/26.05.2017 г. на Кмета на Община Сливен (л.30) е утвърдена схема за разположение на местата за паркиране „Синя зона“ на територията на гр. Сливен. Видно от схемата (л.31) и допълнително представения снимков материал, частта ул. „Битоля“, където е бил паркиран автомобилът на оспорващия, е с пътна маркировка  - ограничени със синя лента паркоместа, като в началото на улицата е поставена обозначителна табела за „Синя зона“ с предупреждение за принудително репатриране на неправилно паркирани автомобили. Автомобилът  на жалбоподателя е бил ситуиран (паркиран) върху пътна маркировка М14, която е била трудно видима поради паднали листа и износването и. От представения снимков материал се установява точното местоположение на паркирания автомобил, пред входа на сграда с адрес ул.“Битоля“ № 17, както и табела Т17, указваща, че зоната се контролира с техническо средство тип „паяк". 

По делото е разпитан като свидетел М. Т.- свидетел по съставения протокол и водач на репатриращия автомобил, който заявява, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран на пред врата, която е вход/изход към сграда на същата улица. Имало отделно пешеходен вход, а този вход бил за автомобили. Нарушението било, че запушва входа на сградата и затруднява движението на автомобилите. Там имало маркировка М-14, която може би от листата не се виждала. Маркировката била за да подчертае, че е вход/изход, за да не се спира. Имало голяма табела, която е за „синята зона” със знак за репатрация в началото на ул. „К.”. Автомобилът създавал опасност за движението, тъй като там имало паркоместа за инвалиди от едната и от другата страна и автомобила стеснявал движението, там минавали и линейки. Мястото не било достатъчно и създавало опасност за движението, като нямало място за разминаване на автомобили. 

По делото е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза изготвена от вещото лице К.В.. Според заключението на експерта, от предоставените от ОП „Градска мобилност" гр.Сливен снимки към протокол № 012927/15.11.2021 г. било видно, че автомобилът на оспорващия е бил разположен на пътното платно в началото на ул."Битоля" ("К." съгл.протокола), в близост до бордюра на тротоара. Предната част на автомобила била ориентирана в южна посока. Предните колела били отклонени на дясно на около 45°. Задните колела били на около 20-25 см. от бордюра. Последният е бил разположен на пътното платно пред метални решетъчни врати в затворено положение, които са вход/изход на дворно място. Автомобилът е бил разположен върху едва забележима пътна маркировка с избледнели зигзагообразни жълти ивици, които били частично, а на места напълно заличени и покрити от сухи листа от дървета. Това е било пътна маркировка „Начупена линия“ - М14. При направения на 08.06.2022г. оглед, експертизата установила части от останалата маркировка с широчина - до бордюра - 1,55 м, вместо 2,0 м. - съгл. чл.27.т.6. от ПП на ЗДПУП на РБ. Експертизата приема снимките на жалбоподателя като актуални към 15.11.2021г., поради идентичността им с тези на ответната страна, както по отношение състоянието на пътната маркировка и наличието на покритие върху нея на пожълтели листа от дървета, така и по отношение състоянието на оградата и металните врати, пред които се е намирал автомобила. При направения на 08.06.2022г. оглед, експертизата не е установила съществени различия в снимковите материали на страните относно маркировка, ограда и метални врати. При направените измервания се установила широчина на пътното платно 4800 мм. Широчината на лек автомобил Опел Астра класик 2002-2006г. била 1425 мм Автомобилът бил разположен на 20-25 сантиметра от бордюра, при което е заемал към 1500 мм от пътното платно. За преминаване на автомобилите оставали 3300 мм, което било достатъчно за безпрепятственото преминаване и на товарни автомобили (2450 – 2480 мм).  Съгл. получената Справка от община Сливен „От м.януари 2017 год., социалната услуга „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост“ с адрес ул. „Битоля" №17, функционира на адрес кв."Българка №66..." Към 15.11.2021 год. не се е използвал вход/изхода от западната страна на двора, тъй като сградата е неизползваема."

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел  и изслушаната експертиза.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, видно от Определение № 3677/18.04.2022 г. по адм.дело № 3081/2022 г. на седмо отделение на ВАС, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага както предвид нарочно наведените в жалбата доводи за нищожност, така и поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната принудителна административна мярка е наложена от оправомощено длъжностно лице – с.в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен, действащо при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената ѝ със Заповед № РД 15-2476/14.10.2019 г. на Зам. кмета на Община Сливен материална компетентност за осъществяване на контрол, чрез налагане на принудителни административни мерки по чл. 167 ал. 2 т. 2 и чл. 168, във вр. с чл. 171 т. 5 от Закона за движението по пътищата.

Процесната принудителна административна мярка, обективирана в протокол № 012927/15.11.2021 г. е издадена и в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Съображенията на съда в тази насока са следните:

За прилагането по същество на принудителната административна мярка по чл. 171 т. 5 б. "б" от ЗДвП, законодателят не е регламентирал задължителна писмена форма, по арг. от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Тя представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие. При тази законодателна техника, компетентният орган следва да се търси сред субектите, упоменати в разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от ЗДвП. Тоест, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая, участъкът от пътя, на който е наложена процесната ПАМ безспорно е общинска собственост - § 7 т. 7 ЗМСМА, т. е. собственикът на пътя притежава компетентността и задължението да определи длъжностните лица, които могат да прилагат принудителните мерки от такова естество. В случая собственикът на пътя - общината, чрез кмета на общината с нарочен административен акт – Заповед № РД15-2476/14.10.2019 г. е определил длъжностните лица, които прилагат принудителната административна мярка по чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДвП.

При тези констатации е неоснователно възражението на оспорващия за нищожност на наложената ПАМ.

В жалбата до съда не се навеждат твърдения за съществено нарушаване на установените административнопроизводствени правила, а и служебната проверка на съда в тази насока не констатира подобен порок на проведената административна процедура.

Въпреки разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, която не определя писмената форма като изискване за валидност на разпореждането по чл. 171 т. 5 б. "б" от цитирания закон, същото е документирано в съставения протокол № 012927/15.11.2021 г., който съдържа описание на фактическите основания, обосновали произнасянето на административния орган, чието съществуване съдът следва да проконтролира в хода на настоящото производство.

Според чл. 171 т. 5 б. "б" от Закона за движението по пътищата, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е допустимо в три хипотези: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност за другите участници в движението и 3. когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. За приложението на цитираната разпоредба е достатъчно да е налице едно от алтернативно предвидените условия, тъй като законодателят не е предвидил същите да са осъществени едновременно, като условие за приложението на тази ПАМ. От представения по делото фотоматериал се установява, че процесното превозно средство е паркирано върху пътна маркировка по чл.65 т.5 от ППЗДвП – „Начупена линия" - М14, очертаваща площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства.  Наред с гореизложеното процесното МПС е било паркирано на място, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, според която престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. В този смисъл процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171 т.5 б. „б" предложение първо и трето от ЗДвП, независимо, че в съставения протокол е посочено предложение второ на този текст от закона.

По същество тези факти не се оспорват от жалбоподателя, но се изтъкват доводи, че маркировката била трудно забележима, не отговаряла на изискванията на закона, а входа/изхода на сградата пред който е паркирал не се ползвала. Следва да се посочи, че съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая, жалбоподателя не се е съобразил с пътната маркировка, като е спрял върху такава забраняваща паркирането. Независимо, че тази маркировка е била износена и трудно видима поради падналите листа, жалбоподателя, като участник в движението е бил длъжен да предприеме всички необходими действия, за да се увери, че мястото където е паркирал автомобила е допустимо за извършеното действие. По делото се установи, че тази маркировка съществува и макар в лошо състояние, може да бъде забелязана от участниците в движението. Наред с гореизложеното, е било ясно видимо, че мястото, където е паркирал оспорващия представлява вход/изход на дворно място за пътни превозни средства, предвид габаритите на съществуващата двойна врата, както и наличието на допълнителна врата за пешеходци. В нарушение на чл.98 ал.2 т.1 от ЗДвП жалбоподателя е паркирал пред място където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства. В случая е без значение, как е изглеждало това място и дали сграда се е ползвала или не. След като съществува възможност от там да влизат или да излизат пътни превозни средства, то паркирането е забранено.

Неоснователно е възражението, че пътната маркировка не отговаря на изискванията на  Приложение № 15 към чл. 27, т. 6 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Дори да съществува отклонение от предвижданията на този нормативен акт, по делото е установено съществуването на посочената маркировка. Без измерване участника в движението не би могъл да установи, че същата не отговаря на изискването за ширина, а от друга страна същата е изпълнена в съответствие с изискванията на чл.62 ал.2 т.1 от ППЗДвП с жълт цвят, поради което жалбоподателя е следвало да се съобрази с нея.

С оглед на така установеното по делото е безспорно, че на процесната дата посоченото по-горе моторно превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за движение по начин, чрез който е осъществен състава на принудителната административна мярка по чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДвП - паркирано е в нарушение на правилата за движение на място, обозначено с неподвижен пътен знак, който предупреждава за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и е паркирано по начин, който прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Поради горното съдът приема, че превозното средство на жалбоподателя е паркирано по начин, осъществяващ юридическите факти, посочени в хипотезата на правната норма на чл. 171 т. 5 б. „б“ предл. първо и трето от ЗДвП и правилно ответникът е приложил санкцията на същата разпоредба, като е разпоредил репатриране. Наложената мярка е неблагоприятна последица за дееца, предизвикана от собственото му неправомерно поведение по спазване на законовите правила. В тази връзка същият е длъжен да понесе санкция по принудително преместване на автомобила.

Наложената в конкретния случай принудителна административна мярка преследва законосъобразна цел. Съгласно чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения. Автомобилът на жалбоподателя И. е бил паркиран в нарушение на изрична забрана за паркиране – чл. 98, ал. 1 във връзка с и чл.98 ал.2 т.1 от ЗДвП, съгласно която, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от други участници в движението пътен знак или сигнал. Репатрирането на автомобила постига правния ефект на преустановяване на административното нарушение.

При горните доводи настоящата съдебна инстанция намира, че Принудителна административна мярка – преместване на паркирано МПС, обективирана в Протокол № 012927/15.11.2021 г., наложена от с.в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен – В.Г. Е.-Ю., относно МПС с рег.№ *******, е валидна и издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същата жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. 

Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 100,00 лева, съобразно нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и да се възложи в тежест на оспорващата страна.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.И. с адрес *** против принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.5 б. "б" от ЗДвП, документирана с протокол № 012927/15.11.2021 г. издаден от с.в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен – В.Г. Е.-Ю., относно МПС с рег.№ *******, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Община Сливен разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: