Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№411

гр. Габрово, 07.11.2019г.

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на  осми октомври  през две хиляди и  деветнадесета  година в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА и в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№242  по  описа  за  2019год.  и  за  да  се произнесе взе  предвид следното:

 

            

          

            Предявени са обективно  съединени  искове  с  правно   основание  чл.55,ал.1  и чл.86  от  ЗЗД.

            В исковата  молба  се твърди, че страните  са   в  договорни  отношения  с „Електроразределение  Свер”  АД по силата  на договор  за пренос на ел. енергия №СвП13-830/18.11.2013г..

          Ищецът е собственик на недвижим имот в гр. Габрово, ул. "Индустриална" № 11 - бивша фабрика „Лъв", придобит на публичен търг въз основа на постановление за възлагане на недвижими имоти от 29.01.2008 г. на ЧСИ Ивайло Василев. Твърди се, че електрозахранването в обекта се извършва чрез собствена кабелна линия средно напрежение 20 kV от подстанция „Габрово“ до двата трафопоста на дружеството, като в този случай не се ползва разпределителната мрежа на „Електроразпределение  Север” АД и за енерго-дружеството няма технологични загуби по доставката на ел.захранване, тъй като загубите по трасето, така и разходите за ремонт в случай на авария са за сметка на ищеца. До обект  с абонатен  №1322083, дружеството  получава електрозахранване от  подстанция  Габрово със  собствени ел. преносни съоръжения. Начинът   на  захранване  с електроенергия е чрез  собствен  кабел, който  е присъединен към  мрежа   средно  напрежение 20кV в  подстанцията. Замерванията на консумираната електроенергия винаги са извършвани със средства за търговско измерване, разположени в подстанция „Габрово“. Твърди се, че по цялото трасе на кабелната линия няма присъединени други потребители. При тези параметри на ел.захранване дружеството не дължи в цената на ел.енергията компонентата за „пренос". Въпреки това, такава  такса е начислявана и заплащана на ответника поради заплаха от спиране на ел.захранването. Заплатените  от ищеца суми  за такса  пренос  средно напрежение за обект  Цех 5, с  абонатен  №1322083, през  периода  09.09.2014г.- 14.12.2018г. са общо в размер на 7155.40лв., по издадени данъчни фактури, както следва: № 1118015/09.09.2014; № 1119694/08.10.2014; № 1121631/10.11.2014; № 1123426/09.12.2014; № 1125329/09.01.2015; № 1127291/06.02.2015; № 1129260/09.03.2015; № 1131831/08.04.2015; № 1135563/08.05.2015; № 1138006/05.06.2015; № 1141147/08.07.2015; № 1143903/07.08.2015; № 1146699/08.09.2015; № 1149130/08.10.2015; № 1153226/09.11.2015; № 1156694/09.12.2015; № 1160067/08.01.2016; № 1163703/08.02.2016; № 1166520/07.03.2016; № 1170723/08.04.2016; № 1174514/09.05.2016; № 1181792/07.06.2016; № 1185243/08.07.2016; № 1188625/08.08.2016; № 1192098/08.09.2016; № 1195537/07.10.2016; № 1198738/07.11.2016; № 1201973/06.12.2016; № **********/07.11.2018; № **********/07.12.2018.

          С  получаването на  сумите  общо  в  размер  на  7 155.40лв., ответното дружество се  е  обогатило за сметка на ищеца, който е  обеднял като   е платил  за услуга, която не  му е  предоставяна.

          ИСКА  СЕ,  съдът  да осъди ответника  за  заплати на  ищеца сумата от 7155.40лв.-главница, представляваща недължимо получена сума от такса пренос по фактури, издадени в периода 09.09.2014 г. – 07.12.2018г., както и сумата 2 186.39лв. -лихва за забава върху нея за периода 10.09.2014г.- 10.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на  подаване на исковата молба до  окончателното й изплащане.

          Ищецът претендира ответникът да бъде осъденда му заплати  направените  разноски по  делото.

          В  срока по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение  север" АД е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете по основание  и  размер. Излага  възражения, че в  нормата на чл.29,ал.4 от Правилата  за  търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, законодателят е предвидил, че само производители, които захранват собствени  обекти по мрежи, които не са собственост на преносното  и разпределителното  предприятие не  дължат  цена за пренос  през съответната  мрежа. Ищецът  няма  качеството  производител на електрическа енергия. В тази норма законодателят  е изключил възможността  клиентите  да не  заплащат  цена  за пренос  през съответната мрежа. Цитираната разпоредба се отнася само за   производителите, които  захранват  собствени  обекти  по  собствени  мрежи.

         Относно неоснователността на ищцовата претенция с оглед изложените твърдения за липсата на основание за заплащане на сумите по описаните фактури, смята, че съгласно чл. 11, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия (Издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от 09.05.2014 г.), договорите на пазара на електрическа енергия са договори за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Видно от чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.

          Твърди се че на 18.11.2013 г. ищецът е сключил Договор № СвП1З-830/18.11.2013 г. за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕРП СЕВЕЕР” АД. Видно от чл. 1.1. от същия Договор, „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” понастоящем ЕРП СЕВЕР АД предоставя на търговския участник („НБИ КОНСОРЦИУМ" ООД) услугата пренос през разпределителната си мрежа на количествата електрическа енергия, постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка, а търговският участник ще заплати цена за пренос на електрическата енергия по електроразпределителната мрежа. Счита, че заплащайки процесните и съответно фактурирани суми, ищецът е изпълнил едно свое договорно задължение, като съществуващото договорно правоотношение по цитирания и представен от ищеца договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа е основанието за заплащане на процесиите суми по описаните в молбата фактури.

          Счита акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва също за неоснователен. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

           По делото са  събрани писмени  доказателства. От  съвкупната  им  преценка съдът  прие  за  установено  от  фактическа  страна   следното:

От  представените: договор за пренос на ел.енергия № СвП13-830/18.11.2013 г.,     Данъчни фактури: № 1118015/09.09.2014; № 1119694/08.10.2014; № 1121631/10.11.2014; № 1123426/09.12.2014; № 1125329/09.01.2015; № 1127291/06.02.2015; № 1129260/09.03.2015; № 1131831/08.04.2015; № 1135563/08.05.2015; № 1138006/05.06.2015; № 1141147/08.07.2015; № 1143903/07.08.2015; № 1146699/08.09.2015; № 1149130/08.10.2015; № 1153226/09.11.2015; № 1156694/09.12.2015; № 1160067/08.01.2016; № 1163703/08.02.2016; № 1166520/07.03.2016; № 1170723/08.04.2016; № 1174514/09.05.2016; № 1181792/07.06.2016; № 1185243/08.07.2016; № 1188625/08.08.2016; № 1192098/08.09.2016; № 1195537/07.10.2016; № 1198738/07.11.2016; № 1201973/06.12.2016; № **********/07.11.2018; № **********/07.12.2018, Покани вх.к № EPRG - 3269/08.08.2017 г. и вх.№ EPRG - 3289#1/27.11.2017г., Решение от 12.07.2017г. по в.гр.д. № 527/2016г. на Варненски окръжен съд, лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. издадена от ДКЕВР, удостоверение за актуално състояние на "ЕРП Север" АД от ТР към Агенция по вписвания, извлечение от инвентарната книга на НБИ Консорциум, постановление за възлагане на недвижими имоти от 29.01.2008 г. на ЧСИ Ивайло Илиев, 3 броя фактури № 50420/16.08.2010 г., № *********/28.05.2009 г., № 40/01.04.2008 г., извлечения  по сметка от „Райфайзенбанк България” АД № 179 от 10.09.2014 г., както и заключенията на вещите лица, по делото  се  установява  следната фактология:

            Не е спорно обстоятелството, че страните са в договорни отношения с предмет доставка на ел.енергия по силата на Общите условия, както и че между тях има сключен договор за пренос на ел.енергия № СвП1З-830/18.11.201З г., по силата на който „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД, понастоящем ”ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД  е поело задължението да предоставя на ищеца услугата пренос през разпределителната си мрежа на количествата ел.енергия, постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка, а последният да заплаща цена за пренос. Безспорен е и фактът, че средствата за търговско измерване се намират в подстанция „Габрово“.

          От представената Лицензия за разпределение на ел.енергия № Л-138-07/13.08.2004 г. се установява, че дейността разпределение на ел.енергия се осъществява от ”ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /с предишно  наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ" АД/, а съгласно Лицензия за обществено снабдяване с ел.енергия № Л-139-11/13.08.2004 г., дейността снабдяване и продажба на ел.енергия - от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД.

         В  заключението  на  изслушаната съдебно- техническа експертиза, в. лице доц. д-р  инж. К.  И.  посочва, че се  е запознал  на място с обектите, схемите на тяхното присъединяване към електроразпределителните мрежи средно напрежение; вида на измервателните средства, фабричните им номера, производителя и окомплектоващата към тях апаратура. Съгласно представените документи и проверката им от експерта, (генералният план на дружеството и представените актове за собственост) се установяват, че компонентите за разпределение на електрическата енергия на различни нива на напрежението представляват електроразпределителна мрежа на ищеца и са негова собственост. Важно е да се установи границата на собственост върху електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ. Всички СТИ подлежат на първоначална и последваща проверка по реда на Закона за измерванията, Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съгласно съответствието на средствата за измерване. Поддържането и техническата изправност на СТИ е задължение на електроразпределителното дружество, като техен собственик, което следва да извършва периодични и извънредни технически проверки, на целостта им и на свързващите ги електрически инсталации. Съгласно ПИКЕЕ ползователите им не могат да променят схемата на свързване на съоръженията, не могат да извършват ремонти или заменяне на елементи, да ги снемат самоволно; енергийното предприятие определя принципите, начините и местата на измерване на количеството електрическа енергия и мощност, изискванията за точност на измерването, проверка на характеристиките на измервателните средства и свързаните с тях комуникационни връзки.

От  заключението на  съдебно-техническата експертиза се установява, че обектът, находящ се на ул. «Индустриална» №11, цех 5, е свързан с елекропреносната мрежа (110 кV и понижаващи трансформатори) посредством кабел 20 кV, собственост на фирмата “НБИ Консорциум” ООД, чрез закрита разпределителна уредба - 20kV, собственост на Елекроенергийния системен оператор, като границата на собственост върху електрическите съоръжения към ЗРУ са линейните разединители на кабелните изводи от уредбата и кабелът е присъединен към една от килиите. Тук според експерта няма присъединяване към електроразпределителна мрежа “Електроразпределение Север” АД. Средствата за измерване – токови и напрежителни измервателни трансформатори са разположени в ЗРУ и са собственост на ЕСО ЕАД, а СТИ, собственност на “Електроразпределение Север” АД, се намират в отделен шкаф. Дружеството “НБИ Консорциум” ООД е потребител, който в случая захранва този обект по мрежа, която е негова собственост и е присъединен на ниво средно напрежение към „ЕСО ЕАД“.

           Собствеността на всички електропреносни съоръжения (подстанция Габрово 110/20 кВ и електропроводите 110 кВ присъединени към нея) въз основа на които дружеството получава ел.енергия на ниво средно напрежение за обект находящ се на ул. «Индустриална» № 11, цех5 с аб. №1322063 е на ЕСО ЕАД.

              Чрез кабелното трасе с номинално напрежение 20 кВ се захранва само обекта на ул.»Индустриална» 11.Кабелното трасе захранващо обекта на ул.»Индустриална» 11 има дължина около 800 м и е собственост на “НБИ Консорциум” ООД. Загубите при транспортиране на електрическа енергия са сметка на собственика. Кабелното трасе захранващо обекта на ул.»Индустриална» 11 има дължина около 800 м и е собственост на “НБИ Консорциум” ООД. Ремонтът на електроенергийните съоръжения е за сметка на собственика.

              СТИ фиксиращо консумацията на електроенергия от ищеца е монтирано в килия средно напрежение на подстанция Габрово в съответствие със законовите изисвквания на границата на собственост на ел.съоръженията. Подстанцията е собственост на ЕСО ЕАД.

             Процесният обект на “НБИ Консорциум” ООД на ул.»Индустриална» 11 с аб. № 1322083 се захранва от подстанция Габрово от килия средно напрежение 20 кВ. Подстанцията е собственост на ЕСО ЕАД.

         От заключението на  изслушаната  съдебно-икономическа  експертиза  от  в. лице  В.А. се установява, че заплатените суми за компонента «пренос  средно напрежение» от  ищеца за обект  цех 5, находящ се на  ул.»Индустриална» №11, с  абонатен  №1322083, през периода  09.09.2014г.- 14.12.2018г., са  общо в  размер  на 7 155.40лв.. Същите са изплатени въз  основа  на  издадените   от «Енерго-Про Мрежи» АД  и «Електроразпределене север» АД, фактури  и приложение А, както следва: № 1118015/09.09.2014; № 1119694/08.10.2014; № 1121631/10.11.2014; № 1123426/09.12.2014; № 1125329/09.01.2015; № 1127291/06.02.2015; № 1129260/09.03.2015; № 1131831/08.04.2015; № 1135563/08.05.2015; № 1138006/05.06.2015; № 1141147/08.07.2015; № 1143903/07.08.2015; № 1146699/08.09.2015; № 1149130/08.10.2015; № 1153226/09.11.2015; № 1156694/09.12.2015; № 1160067/08.01.2016; № 1163703/08.02.2016; № 1166520/07.03.2016; № 1170723/08.04.2016; № 1174514/09.05.2016; № 1181792/07.06.2016; № 1185243/08.07.2016; № 1188625/08.08.2016; № 1192098/08.09.2016; № 1195537/07.10.2016; № 1198738/07.11.2016; № 1201973/06.12.2016; № **********/07.11.2018; № **********/07.12.2018,

           В заключението  на съдебно-икономическата експеритза в.лице е изчислило, че размерът на лихвата  за забава върху главницата  от  7 155.40лв., за периода  10.09.2014г.- 10.12.2018г. е   2 189.32лв..

           При така установеното от фактическа страна по делото, съдът  прави следните правни изводи:

            По исковете по чл.55,ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респ. за задържането на полученото. В случая, в тежест на ищцата е да установи по делото наличието на имуществено разместване, а именно: предаване и получаване на имуществена облага, както и началната липса на основание за имущественото разместване, какво е получено от ответника като стойност /размер/. Наред с това, доколкото ищецът твърди отрицателен факт, а именно, че не е налице основание за плащане на ответника на сумата от  7 155.40в., тежестта на доказване се обръща и в тежест на ответника е да установи твърдените в отговора си факти, че в случая е приложима цитираната процедура във връзка с извършването на корекции на сметки, че същата е законосъобразно проведена, както и относно дължимостта и размера на процесната сума, т.е. че е налице начално основание за начисляването и плащането от ищеца на процесната сума, респ. за задържането й  от  ответната  страна.

           От съществено значение за спора е дали мрежата, чрез която „НБИ КОНСОРЦИУМ" ООД получава електрозахранване от подстанция „Габрово“ е част от общата електроразпределителна мрежа или е собственост на самото дружество.

           От данните по делото се налага  извода, че собственик на така посочена мрежа  е  „НБИ КОНСОРЦИУМ" ООД.

           Собствеността върху части и елементи от енергийната преносна и разпределителна мрежа е уредена последователно в Закона за електростопанството /отм./, Закона за енергетиката и енергийната ефективност, обн. ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г., отм. 05.03.2004 г. с приемането на Закона за енергетиката.

           Относно собствеността на енергийните обекти, принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. Затова § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица трябва да се изкупят от тях в определен от закона срок. Във връзка с тази разпоредба е и текстът на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, според който при приватизация на имуществото на фирми и дружества, в които има изградени енергийни обекти те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на енергийното предприятие като единственото изключение се допуска, когато обектът снабдява с енергия само един потребител. Аналогични разпоредби се съдържат и в § 67, ал. 2 и ал. 9 ПЗР на предходния Закон за енергетиката и енергийната ефективност. С тези разпоредби са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти да премине в собственост на лицензираните енергийни предприятия.

        Ищецът „НБИ КОНСОРЦИУМ" ООД е придобило правото на собственост върху имота въз основа на Постановление за възлагане на недвижими имоти от 29.01.2008 г. на Ивайло Илиев– ЧСИ, с рег. № 735 на Камара на частните съдебни изпълнители /находящ се на лист 9, том I, от ТД 60/2014 г. по описа на Окръжен съд – Габрово/. По този начин ищецът е придобил и правото на собственост върху обектите, от които е изградена мрежата, чрез която получава електрозахранване от подстанция „Габрово“. Също така от съществено значение за разрешаване на спора е обстоятелството, дали средствата за търговско измерване /СТИ/ са поставени на границата на собственост между електрическите съоръжения. По делото е установен, че ищцовото дружество се захранва с електроенергия чрез собствен кабел, който е присъединен към мрежа средно напрежение 20 кV в подстанция „Габрово“.

         От  данните  по  делото  е видно, че „НБИ КОНСОРЦИУМ" ООД не ползва електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение север" АД /предишно  наименование „Енерго-Про Мрежи” АД/ така, както същата е определена в §1, т. 22 от ДР на ЗЕ за получаването на ел.енергия средно и ниско напрежение, а използва собствена такава. Поради тази причина същото не дължи посочената в чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ цена за пренос по електроразпределителната мрежа, доколкото не използва същата.

         При тези обстоятелства, съдът намира за необосновани възраженията на ответната страна, че е налице основание за получаване и задържане на сумите, които са платени  от  ищеца, за такса  пренос  средно напрежение за обект  Цех 5, с  абонатен  №1322083, през  периода  09.09.2014г.- 14.12.2018г.  общо в  размер  на  7155.40лв..

         Сумата от 7155.40лв., представлява действително платените такси за пренос средно напрежение по електроразпределителната мрежа за обект на “НБИ Консорциум” ООД, находящ се на ул.»Индустриална» №11, с абонатен №1322083, по издадени фактури за периода 09.09.2014г.- 07.12.2018г., съгласно заключението  на съдебно- икономическа експертиза.

           В съответствие с гореизложеното, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че е настъпило имуществено разместване за страните в настоящото производство, като ответникът  се е обогатил със сумата от 7 155.40лв., която е получил  от  ищеца, без да е установено основание за нейното плащане, а ищецът съответно е обеднял до размера на същата сума. Следователно получената при липсата на основание сума подлежи на възстановяване от ответника  на ищеца  по  делото. Налице са предпоставките на чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, поради което претенцията на ищеца е основателна и доказана, и следва да бъде уважена изцяло. Поради това, съдът следва да осъди ответника  да  заплати на ищеца сумата от 7 155.40лв., платена  от  него  без  основание, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2018г. до  окончателното   й  изплащане.  

           По отношение на претенцията за лихва за забава преди датата на предявяване на иска, следва да се има предвид, че задължението по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е такова без точно определен срок за изпълнение, поради което става изискуемо от датата на поканата. По делото са представени две покани за доброволно изпълнение/л.л.85 и 86 от делото/, както следва: с изходящ №1196/  от 07.08.2017г.  и записан входящ  номер  от 08.08.2017г.; с изходящ №23.11.2017г.  и записан  входящ  номер от  27.11.2017г.. В поканите липсва поставен печат  или  подпис  на служител, който да удостоверява, че  посочените  входящи номера са поставени  от  служител на ответното дружество, поради което не е установено  получаването  на  покана за заплащане на  процесното задължение. С оглед на това, акцесорният иск  за заплащане на  лихва  за забава  в  размер  на  2 186.39лв.  се явява неоснователен и  недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.

           С  оглед  изхода  на спора,  ответникът  следва да бъде осъден  да  заплати на ищеца направените  разноски  по делото съразмерно  с  уважената  част от  исковете, общо в размер  на 1780.85лв., съгласно  разпоредбата  на  чл.78,ал.1 от ГПК.

          Ищецът  следва  да  бъде осъден  да заплати на  ответника  направените разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете, общо в  размер  на  81.91лв., съгласно  разпоредбата  на  чл.78,ал.3 от ГПК.

         Воден  от  горното  съдът 

                               

                        Р     Е     Ш     И:

   

         ОСЪЖДА  “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК104518621, седалище и адрес на управление: гр.Варна, район  Владислав Варненчик, бул.”Владислав  Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано заедно  от членовете на Управителния  съвет- Николай Йорданов  Николов  и К. Тодоров И., с  пълномощник: юрисконсулт М.  В.  Х.,  ДА ЗАПЛАТИ на  „НБИ КОНСОРЦИУМ” ООД, ЕИК107526979, седалище и адрес на управление: гр.Габрово,ул.”Батак” №31, представлявано  от Управителя Н.А.Н., с пълномощник: адвокат Д.П. ***, съдебен адрес:***, офис №9, сумата  7 155.40лв./седем  хиляди  сто петдесет и пет  лева и четиридесет ст./, представляваща платена без основание  такса  за пренос  за периода 09.09.2014г.- 07.12.2018г., на основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, ведно  със законната  лихва, считано от 18.12.2018г. до окончателното изплащане на  сумата.

         ОТХВЪРЛЯ  ИЗЦЯЛО предявения иск по чл.86 от ЗЗД от „НБИ КОНСОРЦИУМ” ООД, ЕИК107526979, седалище и адрес на управление: гр.Габрово,ул.”Батак” №31, представлявано  от Управителя Н.А.Н., с пълномощник: адвокат Д.П. *** против “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК104518621, седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул.”Владислав  Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано заедно  от членовете на Управителния  съвет- Николай Йорданов  Николов  и К. Тодоров И., с  пълномощник: юрисконсулт М.  В.  Х., за заплащане на лихва  за забава  за периода  10.09.2014г.-10.12.2018г. в  размер  на 2 186.39лв./две хиляди  сто осемдесет  и шест  лева и тридесет  и девет ст./, като неоснователен и недоказан.

           ОСЪЖДА “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК104518621, седалище и адрес на управление: гр.Варна, район  Владислав Варненчик, бул.”Владислав  Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано заедно  от членовете на Управителния  съвет- Николай Йорданов  Николов  и К. Тодоров И., с  пълномощник: юрисконсулт М.  В.  Х.,  ДА ЗАПЛАТИ на  „НБИ КОНСОРЦИУМ” ООД, ЕИК107526979, седалище и адрес на управление: гр.Габрово,ул.”Батак” №31, представлявано от Управителя Н.А.Н., с пълномощник: адвокат Д.П. ***, съдебен адрес:***, офис №9, направените  разноски  по делото съразмерно  с  уважената  част от  исковете, в размер  на 1 780.85лв./хиляда  седемстотин и осемдесет  лева и осемдесет  и пет ст./, на  основание  чл.78,ал.1 от ГПК.

           ОСЪЖДА „НБИ КОНСОРЦИУМ” ООД, ЕИК107526979, седалище и адрес на управление: гр.Габрово,ул.”Батак” №31, представлявано  от Управителя Н.А.Н., с пълномощник: адвокат Д.П. ***, съдебен адрес:***, офис №9 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК104518621, седалище и адрес на управление: гр.Варна, район  Владислав Варненчик, бул.”Владислав  Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано заедно  от членовете на Управителния  съвет- Николай Йорданов  Николов  и К. Тодоров И., с  пълномощник: юрисконсулт М.В.  Х., направените разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в  размер  на  81.91лв./осемдесет  и един  лева и деветдесет и  една ст./, на основание  чл.78,ал.3  от  ГПК.

          Решението  подлежи  на въззивно обжалване  пред Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

                                                                                      

                                                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: