Р Е Ш Е Н И Е
№ 536/2.7.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2.
Красимир Лесенски
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно
административнонаказателно дело № 446 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с гл. дванадесета от АПК
и е образувано по касационна жалба на Е.Д.Д. против Решение № 125/15.03.2021 г.
постановено по АНД № 1527/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
атакуваното решение Районен съд Пазарджик е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш Серия К
№ 3959528 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на касатора на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
решението, постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат
се доводи в тази насока. Моли се за отмяна на обжалваното решение, както и на издадения
ел. фиш като незаконосъобразен.
В
съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа подадената
жалба. Излага доводи. Претендира разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ОД на МВР Пазарджик, чрез процесуалния си представител в
писмено становище счита касационната жалба за неоснователна. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Пазарджик в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на Районен съд Пазарджик е
правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с
материалния закон и процесуалните правила, поради което счита, че следва да
бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, прие
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.
За
да потвърди ел. фиш, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната
фактическа обстановка:
Касаторът
е санкциониран за това, че на 30.12.2019 г., в 12,57 часа, в обл. Пазарджик, на
АМ „Тракия“ км. 69, с посока на движение към гр. Пловдив, е управлявал лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, като се е движил с превишена скорост от 161
км/час, при максимално допустима за движение по автомагистрала 140 км/ч.
Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство
(АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела
движение със скорост именно от 161 км/час, т.е. превишение на скоростта от 21
км/час, но от това превишение са били извадени 3%, т.е. 4.83 км/ч, закръглено
на 5 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото
средство при засичане на движение със скорост над 100 км/ч, което е в полза на
жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 16 км/ч. Въз
основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.
При
така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен
състава на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като нарушението е доказано от
АНО, върху когото лежи доказателствената тежест. В тази връзка настоящият
касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърден ел.
фиш и счита, че няма смисъл да ги повтаря. Първоинстанционният съд правилно е
приел, че от събраните доказателства по делото, които е обсъдил задълбочено, се
установява, че на процесната дата и място е извършено нарушение на скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство.
Неоснователни
се явяват възраженията в касационната жалба. В конкретния случай
административното наказание на касатора е наложено с електронен фиш, а не с
наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният
фиш съгласно чл.189, ал.8
от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189,
ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да
се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура
на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по
отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от
задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ
отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително
по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията,
при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са
лимитативно изброени в чл.189, ал.4
от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на
административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен
орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.65 ДР на ЗДвП: „Автоматизирани технически
средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна
радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен надлежен
протокол и снимков материал. Системата представлява одобрен тип техническо
средство, отговаря на метрологичните изисквания и към момента на установяване
на нарушението е била технически изправна.
Неоснователни
са и доводите за нарушение на нормата на чл.39, ал.4 ЗАНН. Последната следва да
се тълкува в единство с нормата на чл.39, ал.2 ЗАНН и просто разширява
приложението на последната, като дава възможност да се налагат глоби в размер над необжалваемия минимум в
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, като се издава ел. фиш. Това не означава, че не могат да се
налагат глоби с ел. фиш и под необжалваемия минимум, както неправилно счита
касатора.
При
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и
материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в
законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на
чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е
нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта,
В
заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от
събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на
нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП. По делото не се спори, че лекият автомобил, заснет с
мобилната радарна система, е управляван от касатора. Той е
индивидуализиран с три имена, ЕГН и адрес.
В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно
доказано от събраните доказателства по делото. В тази връзка с оглед субекта на
нарушението - физическото лице – ползвател на автомобила, с който е извършено
нарушението, правилно е определен и видът на санкцията – глоба. Размерът на санкцията е съобразен с
предвидения такъв в чл.182, ал.2,
т.2 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение извън населено
място, при въведено ограничение на скоростта на движение по АМ.
С
оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на
стойността на превишението.
При
разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав
счита, че решението на Районен съд Пазарджик не страда от сочените в жалбата
пороци.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в
размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в
открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето
само на писмен отговор.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 125/15.03.2021 г. постановено по АНД № 1527/2020 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
Е.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ОД на МВР Пазарджик, сумата
от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/