Р Е Ш Е Н И Е
№ 561
гр. Хасково, 08.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА
КОСТОВА
при участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело № 284 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Е.Е.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.П., против Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014-2020 за кампания 2020г. с изх. № 01-6500/717 от 22.02.2022г., издаден
от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жабата се
твърди, че оспореният акт е нищожен, тъй като бил издаден от некомпетентен
орган. Липсвала заповед за упълномощаване на издателя. Алтернативно се счита,
че актът е необоснован. Липсвали данни, които да обективират констатациите на
административния орган и не било посочено за кои период се отнасят. Към момента
на подаване на заявлението пред ДФЗ не била констатирана липса на контролиращо
лице. Претендират се разноски по делото.
В писмена молба,
подадена в хода на делото, се твърди, че жалбоподателят изпълнил изцяло поетите
със заявлението за кандидатстване ангажименти, поради което не следвало да
подновява договора със сертифициращата фирма. След 11.05.2020г. вече не
следвало да извършва каквито и да е действия по ангажимента. В тази насока са
доводите на пълномощника на оспорващия, изложени в съдебно заседание.
Ответната страна
– Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез
пълномощник излага доводи за неоснователност на оспорването. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страната в с.
з., както и становищата на ответника, и след като анализира събраните писмени
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
С общо Заявление
за подпомагане за кампания 2020г., форма за физически лица, УИН 26/280520/01424/15.05.2020г.
(л.26), подадено с вх.№19303246/15.05.2020г. (л.11) жалбоподателят Е.Е.А. (УРН6****) заявил подпомагане по мярка „Биологично
земеделие“ (мярка 11). Към заявлението представил Таблица на ползваните парцели
2020. В същата, в колона „Биологично земеделие“ (мярка 11), е заявен код БР12 –
„Биологично растениевъдство“ – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза, с код
на култура 223010 (орехи). В заявлението е отметнато, че същото е и заявление
за плащане по мярка 11, направление „Биологично растениевъдство“.
Към заявлението е
приложен Договор №2737/27.02.2015г. (л.15) за контрол и сертификация на
биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични
продукти, сключен между Е.Е.А. и „Б. Б. ООД. Представено е и Приложение №1 към
договора, по силата на което контролният орган се задължава да осъществява
контрол и издаде сертификат за спазване на правилата за биологичното производство,
съгласно уговореното в договора, а именно за културата орехи.
При подаване на
заявлението са били извършени съответните автоматични проверки. В „Таблица на лицата, отговорни за осъществяване на
контрол за съответствие на биологичното производство“, част от формите
„Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за
подпомагане по директни плащания за кампания 2020“, е отразено контролиращо
лице, а именно „Б. Б. ООД.
В писмо
изх.№11152/10.06.2022г. „Б. Б. ООД посочват, че на 11.05.2020г. операторът (Е.А.)
е подал лично заявление за прекратяване на Договор №2737/27.02.2015г. и
съответно от същата дата договорът бил прекратен.
По делото се
представи и прие като доказателство Разпечатка от Регистър на Министерство на
земеделието и храните относно Договор на Е.А./BG-BIO-02. Видно от справката договорът между лицето и „Б.
Б. ООД е бил прекратен на 11.05.2020г.
От допълнително
представените по делото доказателства се установява, че първото заявление за
подпомагане (УИН 26/030715/42970), в т.ч. и по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично растениевъдство“ жалбоподателят е подал през 2015г.
(л.95). Същият, респ. Заявление за подпомагане и УИН 26/030715/42970, е бил одобрен за участие по направление „Биологично
растениевъдство“ през 2016г. с Уведомително писмо изх.№02-260-6500/6381 от
24.04.2016г. (л.87).
След подаване на Заявление
за подпомагане за кампания 2020г. на 15.05.2020г., с Уведомително писмо
изх.№01-6500/5746 от 09.12.2021г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л.10),
Е.Е.А. е бил уведомен, че на основание чл.26, ал.1 от АПК ДФЗ открива
производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент, тъй като при извършена административна проверка в регистъра по
чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на
земеделските продукти на Европейския съюз се установило, че договорът на
производителя с контролиращото лице „Б. Б. ООД бил прекратен на 11.05.2020г. С
писмото е предоставена възможност в 7-дневен срок да бъдат направени възражения
и представени допълнителни доказателства, относими към изложените констатации. Писмото
е било получени лично от А. на 22.12.2021г. и няма данни същият да се е
възползвал от указаното му право на възражение и представяне на доказателства.
С оспорения Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020 изх.№01-6500/717 от 22.02.2022г.,
издаден от заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, е прекратен поетият от Е.Е.А.
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“. Актът е обоснован от правна страна с посочване на и чл.63,
т.1 във вр. с чл.77, т.4, б. „в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013г. относно функционирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, чл.15, ал.3, т.5
и чл.46, ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020г. (Наредба №4 от 24.02.2015г.). От фактическа страна е
посочено, че Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) е извършил административна
проверка в регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на общата
организация на пазарите на земеделските продукти на Европейския съюз, при която
се установило, че договорът на производителя с контролиращото лице „Б. Б. ООД
бил прекратен на 11.05.2020г.
Актът е получен
лично от жалбоподателя на 07.03.2022г., срещу подпис.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира за от правна страна следното:
Оспорването е
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес, чийто права са
засегнати от този акт. Жалбата е подадена на 21.03.2022г. по пощата при дата на
получаване и запознаване с акта 07.03.2022г., т. е. в законоустановения срок по
чл.149, ал.1 от АПК. С оглед на това жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Процесният акт за
прекратяване на биологичен ангажимент е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл.20а,
ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка
на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а,
ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
В случая, видно
от представената Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г. (л.50), на
заместник-изпълнителния директор на ДФЗ – П. Д. С., са делегирани правомощия
(т.7) да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 “Биологично
земеделие“.
Актът е издаден в
писмена форма и съдържа изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В същия са
посочени както правни, така и фактически основания за издаване.
Не се установи да
са били допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване
на оспорения акт. Не е налице неспазване на изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК. Административният орган е събрал всички относими по случая писмени
доказателства, като до жалбоподателя е било изпратено Уведомително писмо
№01-260-6500/5746 от 09.12.2021г., с което същият е бил информиран, че
ангажиментът му по мярката ще бъде прекратен. Даден е 7-дневен срок за даване
на обяснения и представяне на писмени доказателства, като безспорно писмото е било
надлежно получено от оспорващия.
Оспореният акт не
противоречи на материалноправните разпоредби. Условията и редът за подпомагане
на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към
подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР 2014 – 2020, са регламентирани в Наредба №4 от 24.02.2015г. Съгласно
чл.6, ал. 1 от наредбата, биологичните дейности от съответното направление се
изпълняват за период от пет последователни години. В чл.6, ал.2 на същата наредба
(доп.ДВ, бр.21 от 2021г., в сила от 12.03.2021г.) е предвидено, че „срокът по
ал. 1, 4 и 6 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на
„Заявлението за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление
за плащане“. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал.1 и 4
кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“. Срокът по ал.1, 4 и
6 от Наредба №4 от 24.02.2015г. не е променян от приемането на наредбата през
2015г. и до настоящия момент „започва да тече от началото на годината на
подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане““. В случая първото
заявление по мярката жалбоподателят е подал през 2015г., но същото е одобрено
през 2016г. Ето защо за начало на срока за изпълнение на биологичните дейности
от съответното направление следва да се приеме началото на 2016г. и съответно,
по смисъла на разпоредбите от Наредба №4 от 24.02.2015г., ангажиментът приключва
в края на 2020г. Следва да се подчертае, че не във всички случаи начало на срока
на ангажимента съвпада с годината на подаване на заявлението за подпомагане,
тъй като е възможно заявлението да се подаде в една година и същото да се
одобри в някоя от следващите. Иначе казано, подаването на заявление за
подпомагане не е равносилно на поемане на ангажимент. Извършването на това
действие по същността си представлява заявено намерение, а реализацията му
започва едва след одобряването му от съответния орган.
В разпоредбите на
чл.15, ал.1–3 от Наредба №4 от 24.02.2015г. са посочени основанията и
условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент, а съгласно чл.15,
ал.3, т.5 (в относимата редакция) – едно от правните основания за издаване на
оспорения административен акт, ДФЗ прекратява поетия ангажимент в случаите по чл.14, ал.2, т.7. Съгласно относимата
редакция на чл.14, ал.2, т.7 от Наредба
№4 от 24.02.2015г., (ред. доп., бр. 18 от 2018г., в сила от 27.02.2018г.), не
се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл.6, ал.2
за съответното направление, когато се
установи прекратяване на договора с контролиращо лице или е налице прекъсване в
периода на контрол.
От представените
по делото доказателство по безспорен начин се установява настъпване на
посоченото в чл.14, ал.2, т.7 от Наредба №4 от 24.02.2015г. обстоятелство,
което се доказва като факт от писмо изх.№11152/10.06.2022г. „Б. Б. ООД и Разпечатка
от Регистър на Министерство на земеделието и храните относно Договор на Е.А./BG-BIO-02.
Видно от цитираните доказателства договорът между жалбоподателя и „Б. Б. ООД е
бил прекратен по инициатива на първия на 11.05.2020г., като фактът на
прекратяване не се оспорва.
Както вече се
посочи, поетият от жалбоподателя ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“
е започнал в началото на 2016г. и предвид петгодишната му продължителност,
изтича в края на 2020г. През този период А.
е бил длъжен да спазва всички изисквания, произтичащи от подпомагането по
направление „Биологично растениевъдство“ от мярката, вкл. и изискването
земеделският стопанин да има сключен и непрекъснато действащ договор с
контролиращо лице. Това изискване не е изрично предвидено в Наредба №4 от
24.02.2015г., но по несъмнен начин се извлича от редица разпоредби на наредбата,
сред които и чл.14, ал.2, т.7, чл.21, ал.1, като съгласно последната, за
подпомагане по направленията по чл.3 могат да кандидатстват земеделски стопани,
които имат сключен договор с контролиращо лице. Други текстове на Наредба №4 от
24.02.2015г. в тази насока са чл.21, ал.2, ал.3, чл.39, ал.1, т.1, б. „а“ и др.
Прекратяването на
договора с контролиращото лице, считано от 11.05.2020г. т. е преди изтичане на
срока по чл.6, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015г. (31.12.2020г.) и съответно
преди приключване на петгодишния период на поетия ангажимент по направление „Биологично
растениевъдство“, води до неспазване на изискването, което бенефициерът е
длъжен да изпълнява през целия петгодишен период на поетия биологичен
ангажимент - земеделския стопанин да има сключен и непрекъснато действащ
договор с контролиращо лице. Съответно прекратяването на договора с
контролиращото лице основава наличие на материалноправните предпоставки по
чл.14, ал.2, т.7, респ. чл.15, ал.3, т.5 от Наредба № 4 от 24.02.2015г.
Предвид
изложеното не се споделя твърдението, че жалбоподателят е изпълнил изцяло
поетите със заявлението за кандидатстване ангажименти, поради което не следвало
да подновява договора със сертифициращата фирма. Неоснователно се счита, че след
11.05.2020г. оспорващият вече не следвало да извършва каквито и да е действия
по ангажимента. По силата на съответните разпоредби на Наредба №4 от
24.02.2015г. поетият ангажимент изтича в края на петата последна година (освен
ако земеделският стопанин не се е възползвал от
възможността за удължаване на ангажимента след приключване на петгодишния
период в някои от хипотезите на чл.6, ал.3 и ал.4 от Наредба № 4 от
24.02.2015г.), т.е. на 31.12.2020г. В случая договорът с контролиращото лице е
прекратен на 11.05.2020г., като това е станало дори и преди подаване на
заявлението за последното плащане по съответно направление от мярката.
Следва да се има
предвид, че в случая неспазването на изискването на Наредба № 4 от 24.02.2015г.
за наличие на договор с контролиращо лице не би могло да обоснове твърдението
на пълномощника на жалбоподателя, изразено в съдебно заседание, че последният е
изпълнил биологичния ангажимент по мярка. Това е така, защото от една страна
периодът от прекратяване на договора до изтичване на петата година от
ангажимента е дълъг – повече от седем месеца, а от друга видът на заявената
растителна култура не предполага каквото и да е отклонение от изискването за
наличие на договор с контролиращо лице.
Безспорно е, че жалбоподателят е заявил пред ДФЗ отглеждане на орехи, а ноторно
известно е, че реколтата от виреещите в България орехи достига пълно развитие и
е готова за прибиране в края на лятото/началото на есента. Ето защо при липса
на договор с контролиращо лице, евентуално произведената продукция от
жалбоподателя би се оказала такава, по отношение на която не е бил упражнявал
съответният контрол за спазване на изискванията за биопроизводство. Дори и при
незрялост на растенията до етап плододаване, няма да е налице контрол за това
дали съответните растения се отглеждат по биологичен начин.
Неотносими са възраженията
на пълномощника на жалбоподателя, касаещи размера на подлежащата на
възстановяване субсидия, доколкото в обжалвания акт такъв размер на е
конкретизиран, а и определянето на размера на подлежащата сума се извършва
съобразно разпоредите на Наредба № 4 от 24.02.2015г. и е предмет на друго
административни производство, различно от разгледаното е настоящия съдебен
процес.
По изложените
съображения съдът приема, че обжалваният акт не страда от пороци, обосноваващи
отмяната му на основанията по чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ – 100 лева.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково, трети
състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.Е.А. *** против Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020
изх.№01-6500/717 от 22.02.2022г., издаден от заместник-изпълнителен директор на
ДФЗ, с който е прекратен поетият от Е.Е.А. ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично растениевъдство“.
ОСЪЖДА
Е.Е.А. ***, ЕГН **********, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ – София, разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: