Р Е Ш Е Н И Е
№ 993
гр. Пловдив 28.5.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд , Х гр.с. в закрито заседание на 28.5.2014 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
като разгледа докладваното
от съдия Арнаучкова гр.д. № 1411/2014 г. по описа на ПОС , намери следното :
Въззивно частно – гражданско производство по реда на чл. 278 и следващите на основание чл. 463 от Гражданския
процесуален кодекс ,образувано по частна въззивна жалба вх.№ 12 670/7.5.2014 г.,подадена
от Д.Т.Д.,С.Р.Д. и „СИМ ИМПЕКС КЪМПАНИ” ООД ,ЕИК **,представлявано от управител
Д.Т.Д. – солидарни съдлъжници в изпълнителното производство, против Постановление за разпределение от 21.2.2014
г. ,извършено по изп.д.№ 216/2013 по
описа на ЧСИ Т. Л. рег.
№ * по описа на КЧСИ ,на сума в общ размер 378 480.83 лв. от публична продан на притежаван
от жалбоподателя длъжник – търговско
дружество недвижим имот, върху който
е учредена договорна ипотека за
обезпечаване на вземането на първоначалния
взискател „Търговска банка Д” АД.
Оплакванията в
жалбата са незаконосъобразност на
обжалваното постановление за разпределение,а
искането – за неговата отмяна и за даване на указания на ЧСИ извършване на ново
законосъобразно разпределение.
Взискателите – първоначалният взискател „Търговска
банка Д” АД,представлявана от Изпълнителните Директори А. Г. и Г. Г. чрез процесуален
представител адв.Д. П. ,и присъединеният
взискател Община П. Дирекция „Местни данъци и такси”,представлявана от
Директора Ц. П., оспорват частната въззивна жалба като неоснователна.
В мотивите ЧСИ намира частната жалба за
допустима, но -неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд,гражданска колегия,като прецени данните по делото,намира следното:
Частната
въззивна жалба е подадена в законния тридневен срок от предявяването на
разпределението на 21.2.2014 г. против изрично предвиден като подлежащ на въззивно
обжалване акт на съдебния изпълнител– разпределението по изпълнителното дело на суми от
публична продан на недвижим имот на длъжник .Внесена е дължимата ДТ за
въззивно обжалване.Изпълнена е процедурата за отговор до насрещната страна в
изпълнителното производство и отговори са постъпили.Частната въззивна жалба
отговаря на изискванията на закона по форма,съдържание и приложения.
Изпълнителното
производство,в което е извършено обжалваното сега постановление за разпределение-
изпълнително дело № 20138200400216 по
описа на ЧСИ Т.Л. - е образувано на 17.7.2013
г. за изпълнение на парично задължение на жалбоподателите – солидарни съдлъжници на
вземане на първоначалния взискател „Търговска банка Д” АД на договорно основание,обезпечено с договорна
ипотека върху недвижим имот-собственост на жалбоподателя съдлъжник – търговско
дружество.
С обжалваното
постановление е извършено разпределение
на сумата от продажбата на ипотекирания за обезпечаване на вземането на
взискателя недвижим имот общо в размер
на 378 480.83 лв.,представляваща
данъчната основа на имота ,получена на база
предложената цена от 454 177 лв.,след приспадане на дължимия ДДС и тъй като
длъжникът- търговско дружество е регистрирано лице по ЗДДС към датата на
отваряне на наддавателните предложения.
Разпределението на сумата от 378 480.83 лв. е извършено
между четирима взискатели както следва: между първоначалния
взискател,чието вземане е обезпечено
с договорна ипотека върху
продаваемия имот и присъединените взискатели –ТД НАП П.,Община П. Дирекция ”МД
и ТБО” и И.К..
С обжалваното постановление за разпределение е
извършено разпределение както следва: първо , за вземанията за разноски по
обезпечаване и принудително изпълнение – привилегировани по чл.136 ал.1
т.1,второ, за вземанията на Държавата за данъци върху имота или МПС –
привилегировани по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД,трето, за вземанията,обезпечени с
ипотека – от стойността на ипотекирания имот – привилегировани по чл.136 ал.1
т. 3 от ЗЗД,четвърто,вземания на Държавата,освен за глоби – привилегировани по
чл. 136 ал.1 т. 6 от ЗЗД и пето,хирографарни вземания – съразмерно
удовлетворени на основание чл.136 ал.3 от ЗЗД .
Неразделна част от постановлението за разпределение е Приложение
№ 1 от 21.2.2014 г. досежно разноските по ТТРЗЧСИ ,което съдържа само
цифрово-буквени изражения и не е подписано.
Не е постановяван
акт на съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното производство,каквито
разноски,както се посочи, са разпределени с обжалваното постановление.По изпълнителното
дело са приложени копия от 2 сметки за
извършени разноски от взискателите„Търговска банка Д” АД и И.К. – авансово
заплатени такси за присъединяването им /както и още две сметки за разноски,извършени
от дружеството-длъжник/ .
Въззивната
проверка на основание чл. 269 от Гражданския процесуален кодекс се извършва
служебно за валидност и допустимост на обжалваното изцяло постановление за
разпределение,както и -изцяло -за правилност само на посочените в жалбата
основания,но без ограничение в дейността по приложение на материалния закон.
Разпределение на суми в изпълнението се извършва ,когато в
изпълнението взискателите са повече от
един и получената от изпълнението сума е недостатъчна за цялостното удовлетворяване
на всички взискатели.Разпределението е акт на съдебния изпълнител,с който се
определя кои притезания подлежат на удовлетворяване,какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на
всяко едно от тях.
При служебната
проверка се констатира обжалваното постановление за разпределение да е валидно
постановено.
При служебната
проверка за допустимост на обжалваното изцяло постановление за разпределение се
констатира следното:
Първото
оплакване в жалбата/ за незаконосъобразност /на обжалваното постановление за
разпределение е,че с него са
разпределени вземания за разноски в изпълнението , които не установени по
основание и размер и не са ликвидни и изискуеми,тъй като не са определени с
влязло в сила постановление за разноски на съдебния изпълнител.В тази връзка е
поддържано,че приложението към постановлението за разпределение няма характер
на постановление за разноски,тъй като няма нито обстоятелствена част,нито
диспозитив и не посочва изрично и ясно вида,описанието и предназначението на всяка една от разноските,лицето,което ги е
направило и изпълнителното действие,за което
разноските се отнасят , поради
което е невъзможно да се осъществи контрол за
тяхната законосъобразност,както и не е подписано от ЧСИ,което е
основание за неговата нищожност.
Това оплакване е основателно.
Действително, в процесуалния закон не са
уредени формата и реквизитите на акта на
съдебния изпълнител,с който се произнася по
разноските в изпълнението,но несъмнено , по аргумент от нормата на чл.
435 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс,актът на съдебния изпълнител за
разноските съставлява самостоятелен акт,който подлежи на съдебен контрол за процесуална законосъобразност, и следва
да притежава минимално необходимо
съдържание,даващо възможност за проверка на неговата законосъобразност .Актът
за разноските на съдебния изпълнител следва да посочва изрично и ясно
вида,описанието и предназначението
на всяка една от разноските,лицето,което
ги е направило и изпълнителното действие,за което разноските
се отнасят.
В случая акт за
разноски не е постановен като самостоятелен акт
към момента на обжалваното постановление за разпределение.Приложението
към обжалваното сега постановление за
разпределение не само,че няма
необходимото съдържание на акт за
разноски,но и не носи характеристиките на документ,тъй като няма текстова част, ,както и същото не е
подписано.Тези недостатъци не биха могли
да се отстранят от изложеното в мотивите на съдебния изпълнител към жалбата.
Нещо повече,
актът на съдебния изпълнител за разноски за такси в изпълнението следва да е основан на
издадени от него сметки за събиране на таксите в изпълнението.Съгласно чл. 79
от Закона за частните съдебни
изпълнители е предвидено задължение
на частния съдебен изпълнител да изготвя
сметка за събиране на таксите в изпълнението ,която следва да има определените в закона реквизити,а именно в нея следва да
бъдат посочени разпоредбата,въз основа на която се дължат таксите,материален
интерес на пропорционалната такса,сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски,размерът на получената предплата и последиците при неплащане.В закона
е установено и задължение на ЧСИ да
връчи екземпляр от сметката на
задълженото лице.В случая по делото по изпълнителното дело са приложени само
две сметки,издадени от съдебния
изпълнител, за извършени от двама от
взискателите разноски за такси в изпълнението – такива за присъединяване и не
са приложени други сметки за разноските за такси ,извършени от взискателите в
изпълнението, каквито разноски са предмет на постановлението за разпределение. Липсват
сметки,издадени от съдебния изпълнител на основание чл. 79 от ЗЧСИ, за събиране
на останалите такси,разноски във връзка
с които са разпределяни в изпълнението.
В тази връзка
следва да се посочи и следното:Действително,съгласно чл.79 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс
разноските в изпълнението са за сметка
на длъжника,но същите се внасят авансово от взискателя/с изключение на таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ,която не се внася авансово/. Съгласно чл. 80 от Закона за
частните съдебни изпълнители /чл.29 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ/
взискателят внася авансово таксата по Тарифата към Закона ,с изключение на
пропорционалната такса по т. 26 и субсидираните такси .В случая за
разпределените с обжалваното постановление разноски липсват по изпълнителното
дело данни за внасянето им авансово от взискателите.
Отделно от това
следва да се посочи и следното:В случая с обжалваното постановление за разноски
е призната и привилегия на вземанията за разноски в изпълнението по чл.136 ал.1
т. 1 от ЗЗД .С привилегия се ползват само тези разноски, които са извършени само от онези кредитори,които „се ползват” от тях или само разноските на взискателите,които
са довели до получаването на сумата за удовлетворяване на взискателите,а не просто
всички разноски в изпълнението и не
разноските на всички взискатели.В случая по делото ,освен вземанията за разноски за пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ
на взискателя „Търговска банка Д”АД е призната привилегия на извършени от него разноски общо в размер на
5451.22 лв.,за които не е ясно как са формирани и на кои основания,по кое изпълнително дело и за кой имот същите са извършени.
Поради
изложеното,се приема,че с обжалваното
постановление са разпределени разноски в изпълнението,които не са установени по основание и размер и не са ликвидни и изискуеми.
Ето защо се
констатира при служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК,че
постановлението за разпределение е постановено при отсъствието на положителна
процесуална предпоставка- на акт на съдебния изпълнител за определяне на
разноските в изпълнението, притежаващ минимално
необходимо съдържание и постановен на
база на издадените от съдебния изпълнител сметки по чл. 79 от ЗЧСИ за таксите в изпълнението и внесени
авансово от взискателите, както на издадените от съдебния изпълнител
сметки за таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ ,поради което постановлението за разпределение е недопустимо
и следва да се обезсили,а делото да се върне на ЧСИ за издаване на ново
законосъобразно постановление за разпределение след постановяване на акт за разноските в изпълнението и след
стабилизирането му.
Основателно е и
друго поддържано оплакване в жалбата на нормата на чл. 458 от Гражданския
процесуален кодекс, която е от публичен ред,а именно да не е изпълнено
задължението на съдебния изпълнител да
изпрати ново съобщение за нуждите на
разпределението до Държавата и да изиска актуално удостоверение за размера на публичните задължения към момента на разпределението.Данни за
неизпълнение на задължението е липсата
на актуално удостоверение към момента на
разпределението по изпълнителното дело и фактът,че с постановлението от
21.2.2014 г. са разпределени суми за публични задължения в размер на
23 588.90 лв.,а ,видно от приложената от жалбоподателите справка към 24.2.2014 г.
публичните задължения на длъжника- дружество
са в друг- по-висок размер от разпределения с постановлението.
Основателно е и
оплакването е за неизпълнение на
задължението на съдебния изпълнител за изследване при постановяване на
постановлението за разпределение на
задълженията само за данъци и само
за продаваемия имот,а не на всички
задължения за данъци и такси на
длъжниците.
Ето защо
ЧСИ при новото разпределение следва да бъде задължен да изследва задълженията на присъединените взискатели
Държавата и Община Пловдив към момента на
разпределение на сумите и да
разпредели с привилегия само тези
за задължения на длъжниците само за
данъци и само тези ,които се отнасят за процесния имот,както и само на
публични задължения,без задължения за глоби.
Водим от горното и
на основание чл. 270 ал.3 пр. посл. от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Постановление за
разпределение от 21.2.2014 г. ,извършено
по изп.д.№ 216/2013 по описа на ЧСИ Т.
Л.рег. № * по описа на КЧСИ ,на сума в
общ размер 378 480.83 лв.
от публична продан и ВРЪЩА ДЕЛОТО НА
СЪДЕБНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА НОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СУМИТЕ ОТ
ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН след постановяване и
стабилизиране на акт за разноските в изпълнението, притежаващ
минимално необходимо съдържание и
постановен на база на издадените от съдебния изпълнител сметки по чл. 79 от ЗЧСИ за таксите в изпълнението,внесени
авансово от взискателите, както и на
сметки по чл. 79 от ЗЧСИ за таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ и след установяване
на актуалния размер към момента на постановяване на постановлението
за разпределение на публичните задължения на длъжниците и на задълженията им
само за данъци и само за продаваемия
имот.
Решението може да
се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в седмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ:1........................ 2.............................