РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Сливен, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230105726 по описа за 2022 година
Производство по спорна съдебна администрация с правно основание
чл.32, ал.2 ЗС.
Ищцата твърди, че страните по делото били съсобственици при равни
дялове на ПИ, находящ се в с.Бяла Паланка, Твърдишка община , цялото с
1570 кв.м., за който бил отреден УПИ IV-190 в кв.21 по плана на селото, при
граници: УПИ V-190, УПИ III-189 и улица, като всеки от съсобствениците
притежавал в реална собственост построените в имота сгради. Сочи, че
придобила с нот.акт № 196, т. 1, нот.д.№ 153/2020г.на нотариус Димчо
Ненов, гр.Сливен ½ ид.ч.от УПИ IV-190 в кв.21 по плана на селото, ведно с
цялата полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 93 кв.м.,
състояща се от три стаи и сервизни помещения и цялата стопанска сграда със
застроена площ от 25 кв.м., двете сгради, представляващи търпим строеж по
смисъла на пар.16 ПР ЗУТ. Със същия нотариален акт придобила и
собствеността върху празното дворно място, представляващо УПИ V-190, в
кв.21 по плана на селото.
Твърди, че ответникът притежавал останалата ½ ид.ч. от описания
поземлен имот по силата на нот.акт № 42, т.IV, нот.д.№ 1195/1995г., като в
реална собственост притежавал двуетажна жилищна сграда, със застроена
1
площ 92 кв.м. и лятна кухня със застроена площ 30 кв.м.
Твърди, че не могат да постигнат съгласие, относно начина на ползване
на незастроеното дворно място, поради което всеки от съсобствениците
можел да поиска от съда да определи начина на ползване на този съсобствен
имот, съгласно разпоредбата на чл.32,ал.2 ЗС, който начин да е съобразно с
правото на съсобственост, както и със собствеността на сградите в него и
тяхното разположение.
Иска се от съда да определи режим на ползване на съсобствения
поземлен имот, находящ се в с.Бяла паланка, Твърдишка община, за който
бил отреден УПИ IV-190 в кв.21 по плана на селото, цялото с площ от 1570
кв.м., съобразно равните права на съсобственост върху дворното място и
реалната собственост на страните върху сградите в него. Претендира
деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от ответника.
Не оспорва, че заедно с ищцовата страна са съсобственици при равни
квоти на УПИ IV-190. кв.21 по плана на с.Бяла Паланка, общ.Твърдица, с
площ 1570 кв.м., при граници: УПИ V-190, УПИ III-189 и улица, като изцяло
негова собственост били и построените в имота двуетажна масивна жилищна
сграда, построена през 1995г., със застроена площ 92 кв.м. и лятна кухня,
построена през 1971г., със застроена площ 30 кв.м., подробно описана в НА
№ 42, т.IV, дело № 1195/1995г. Проблем с определяне правото на ползване
съществувал от момента, в който ищцата закупила имота. Твърди, че през
м.юли - август 2022г. синът на ищцата поискал да има достъп до водата, но
ответника отказал.
Твърди, че от Община Твърдица, няколко различни служители му се
обадили за да подпишат проект за делба, който не виждал. След като се
запознал с проекта, установил, че ищцата нямала изход от дясната страна и
можела в бъдеще да поиска право на преминаване, за което не бил съгласен.
От друга страна шахтата за водомера, който отчитал ползваната питейна вода
от ВиК в проекта, изготвен от ищцата бил разположен на границата между
предвидените новообразувани имоти. Предложили им да си отворят вход от
дясната страна на имота /там където били техните постройки/, да направят
адресна регистрация в Община Твърдица и шахтата на ВиК да остане изцяло
в тяхната част. Партидата на ВиК услугите с № 70570, находяща се на адрес:
2
с.Бяла Паланка. ул.“Люлин“№2 била издадена на ответника, а шахтата с
водомера се намирала пред неговата сграда, построена от него и регистрирана
във ВиК също от него. Съществувало отклонение с допълнителен преотчитащ
водомер. Заявява, че лично той направил това отклонение около 1979г. -
1980г., тъй като към него момент в тази къща живеели неговите родители.
След тяхната смърт, неговия брат продал къщата на ищцата. Не се
противопоставя на искането на ищцата за определяне режим на ползване,
съобразен с равните права на съсобственост върху процесното дворно място и
реалната собственост на страните върху сградите построени в него, като
единственото условие било ВиК шахтата, която била негова собственост да
остане изцяло в отредената за ползване от него част от имота. Претендира
сторените по делото разноски.
След анализ на събраната в хода на производството доказателствена
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 196, том І, нот. Дело № 153/23.07.2020 г. на
нотариус рег.№ 092 НК и район на действие СлРС, ищцата придобила
собствеността върху ½ ид.ч. от дворно място, представляващо ПИ № IV -190
в кв.21 по ПУП на с.Бяла паланка, общ.Твърдица, обл.Сливен, цялото с площ
1570 кв.м. при граници: север парцел III-189, изток –улица, юг-парцел V-190,
запад-река, ведно с цялата полумасивна жилищна сграда със застроена площ
93 кв.м., състояща се от три стаи и сервизни помещения и цялата стопанска
сграда със застроена площ 25 кв.м., представляващи търпими строежи по §16
ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ и съобразно удостоверение № 94-00-
1178/16.06.2020г. на Община Твърдица.
Ответникът придобил собствеността върху останалата ½ ид.ч. от
дворно място, имот пл.№ 190, парцел IV -190, заедно с цялата масивна лятна
кухня върху 30 кв.м., видно от нотариален акт № 42, том IV, дело №
1195/14.04.1995г. на нотариус при СлРС.
От удостоверение от 17.06.2020г. на Община Твърдица се установява,
че в съсобственото УПИ –IV-190, кв.21 по РП на с.Бяла паланка са построени
следните сгради:
едноетажна полумасивна жилищна сграда, построена 1956г. със
застроена площ 93 кв.м., състояща се от три стаи и сервизни помещения;
полумасивна стопанска постройка, построена 1980г. със застроена площ
3
25 кв.м.;
двуетажна масивна жилищна сграда, построена през 1995г. със застроена
площ 92 кв.м. Първият етаж се състоял от три стаи, коридор и сервизно
помещение. Вторият етаж се състоял от три стаи, коридор и баня. РЗП на
жилищната сграда – 184 кв.м.;
лятна кухня, построена през 1971г. със застроена площ 30 кв.м.
Имотът на ответника УПИ IV-190 бил присъединен към водопреносната
мрежа на с.Бяла паланка и имал открита партида за предоставяне на ВиК
услуги с № 70570, видно от удостоверение от 10.01.2023г. на
„Водоснабдяване и канализация-Сливен“ ООД гр.Сливен.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
Показанията на свидетеля Емине В.а, съпруга на ответника установяват,
че ищцата закупила останалата половина от имота от брат на ответника.
Проблемът между страните била партидата за вода, като ищцата нямала
такава и ползвала вода по преотчитащ водомер от партидата, открита на
ответника. Няколко пъти се спуквала тръба и ответника спирал водата.
Шахтата с водомера се намирала пред къщата на ответника, тази шахта била
строена от ответника и съпругата му през 80-те години.
Свидетелят Х.К. установява, че в имота имало една основна къща, която
била бащината къща на ответника. В тази къща никой не живеел и тя била
продадена. Ответникът живеел в постройките зад къщата. Ответникът имал
водомер, който се намирал точно пред постройката, в която живеел. Водата
била прекарана лично от ответника.
По делото е назначена, изготвена, изслушана и приета съдебно-
техническа експертиза, относно начина на разпределение на дворното място.
Вещото лице направило оглед и измерване на място на процесния имот
и съществуващия сграден фонд в него и ползването му от страните по делото
и направило сравнения с отразените имотни и регулационни граници и сгради
на скица № 375/19.09.2022г. на Община Твърдица, представляваща извадка от
действащия ПУП на с.Бяла паланка, общ.Твърдица, одобрен със заповед №
144/19.06.1991г. за УПИ IV-190, кв.21 и установило някои промени в
застроената площ на сградите, различна от тази, отразена в документите за
собственост и кадастралната основа на устройствения план, вкл. и неотразени
4
сгради от допълващото застрояване. Експертът изложил действителното
състояние на имота и сградите в него и съобразявайки се със собствеността на
страните по документи и действителното ползване на сградния фонд към
настоящия момент, квотите на съсобственост от дворното място, предложил
вариант на режим на разпределение ползването на празното дворно място,
като напълно запазва реализираните благоустройствени дейности в имота и
определя две напълно самостоятелни зони на ползване. Вариантът е
разработен при следните параметри:
За ищцата А. Д. – ½ ид.ч.
Обща площ от поземления имот – 785 кв.м.
В т.ч. застроено място - 118 кв.м.
Включващо сградите
– ПМЖ - 93 кв.м.
ПС - 25 кв.м.
В т.ч. празно място - 667 кв.м.
За ответника Мхмед В. – ½ ид.ч.
Обща площ от поземления имот – 785 кв.м.
В т.ч. застроено място - 122 кв.м.
Включващо сградите
– 2МЖ - 92 кв.м.
ЛК - 30 кв.м.
В т.ч. празно място - 663 кв.м.
Вариантът за разпределение на ползването на ПИ за всяка страна е
изготвен, съобразно представена от вещото лице цветна скица.
Разделителната линия определяща режима на ползване на празното дворно
място е означена на скицата със сигнатура: 1,2,3,4,5,6,7,8. Участъците от
линията 1,2,3,4,5,6,7,8 може да бъдат материализирани на място с ограда от
лек тип- ажурна. Отделните зони на ползване са повдигнати с контур с
различен цвят, като за ищцата – зелен цвят, а за ответника син цвят.
При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание се
установи, че чупките, които са направени при изготвяне на варианта за
разпределение ползването на дворното място били съобразени с
5
обслужването на стопанската сграда, и поради съобразяване на съществуваща
на място тоалетна, която не била отразена на скицата. Водомерната шахта се
намирала в зоната за ползване от ответника. Предложеният вариант
осигурявал достъп на ищцата до имота, който тя притежавала, тъй като
улицата, която е от изток не била реализирана.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,
въз основа на представените по делото писмени доказателства, писмено
доказателствено средство и гласни доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, изготвило в
хода на производството съдебно техническата експертиза, като неоспорено от
страните.
Съдът кредитира изцяло и показанията на разпитаните в хода на
процеса свидетели, като логични и последователни и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.32, ал.2 ЗС е допустим единствено, когато
липсва споразумение между съсобствениците, досежно ползването на общата
вещ или когато това споразумение е вредно за вещта. Единствено в тези
случаи е допустима спорна съдебна администрация, при която съдебното
решение замества мнозинството на съсобствениците и преценява
целесъобразността и възможностите за разпределяне ползването на общата
вещ.
В конкретния случай липсва съставено споразумение за ползването на
съсобственото дворно място, което прави искането за разпределение на
ползването му допустимо.
В случая страните не спорят относно притежаваните от тях квоти в
съсобствеността. Освен това изразиха съгласие разпределението да бъде
извършено по варианта, предложен от вещото лице.
С оглед горното съдът следва да постанови разпределение на
ползването на процесния съсобствен имот – дворно място, съобразно
Варианта, предложен в заключението на вещото лице, изготвило съдебно
техническата експертиза. Скицата – Приложение № 1 /лист 43 от делото/, в
което е отразен варианта на ползване, към заключението следва да се счита за
неразделна част от настоящото съдебно решение.
6
По отношение на разноските.
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот
страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно
заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Така, страните са поели по равно разноските за вещо лице, съобразно
дела на всяка една от тях в съсобствеността. Платената държавна такса от
страна на ищцата е в размер на 50 лв. и ответникът бива осъден да заплати на
ищцата половината от този размер или сума в размер на 25 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32,ал.2 ЗС ПОЛЗВАНЕТО между А.
Д., ЕГН: ********** от гр.**, ул.”**“ № **и М. А. В., ЕГН: ********** от
с.**, общ.**, обл.**НА СЪСОБСТВЕНОТО НА СТРАНИТЕ ДВОРНО
МЯСТО - ПИ УПИ IV-190, кв.21 по РП на с.Бяла Паланка, общ.Твърдица,
обл.Сливен, одобрен със заповед № 144/19.06.1991г. по ВАРИАНТА,
отразен в Приложение № 1 на СКИЦАТА на лист 43 от делото към
заключението на вещото лице И. Х. И., представляваща неразделна част от
решението, а именно: Ищцата А. Д., ЕГН: ********** ДА ПОЛЗВА 667
кв.м. площа по очертанията в скицата, означени със зелен цвят, а ответникът
М. А. В., ЕГН: ********** ДА ПОЛЗВА 663 кв.м. по очертанията в скицата,
означени със син цвят, като разделителната линия е означена със сигнатурата
1,2,3,4,5,6,7,8, а водомерната шахта попада в частта за ползване от ответника.
ОСЪЖДА М. А. В., ЕГН: ********** от с.***, общ.***, обл.*** ДА
ЗАПЛАТИ на А. Д., ЕГН: ********** от гр.***, ул.”***“ № ***, сума в
размер на 25 лв./ двадесет и пет лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез
пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8