РЕШЕНИЕ
№ 260348/10.3.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №4863/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от М. Иванов
С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление
№442а-273 от 16.10.2020 г., издадено от Началник сектор „Общинска полиция“ в
Четвърто РУ при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.17б, ал.1 от Закон за
устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на въззивника
е наложено административно наказание глоба в размер 1000.00 лв.
Въззивникът
моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като
навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
16.08.2020 г. въззивникът М. С. пристигнал на почивка
в с. Шкорпиловци със собствения си л. а. „Мерцедес Е 320“, рег.№ЕН5424КС, който
аварирал на пътя в непосредствена близост до плаж „Шкорпиловци – юг“. За да не
пречи на движението по същия път, въззивникът
изместил автомобила на непосредствено граничещата с пътя част от имот
№83404.502.36, чиято площ представлява сиви дюни от морския плаж „Шкорпиловци –
юг“. Тъй като за ремонта на автомобила била необходима доставка на резервна
част, той престоял там до следобедните часове на втория работен ден след
аварията – 18.08.2020 г.
Около 13.30 ч. на 18.08.2020 г. служител на Община Долни чифлик – свид. М.Й.-К., заемаща длъжност гл. експерт „Проект за
развитие на Черноморското крайбрежие“, съвместно със служители на ПУ Долни
чифлик към Четвърто РУ при ОД МВР Варна, извършили проверка на морски плаж
"Шкорпиловци - юг", при която установили наличие на паркирани
превозни средства, сред които и собствения на въззивника
л. а. „Мерцедес Е 320“, рег.№ЕН5424КС, върху сивите дюни, включени в площта на
имот №83404.502.36. Тъй като водачите на паркираните автомобили не присъствали
по време на проверката и не били установени на място, свид.
М. Й.-К. докладвала резултатите от проверката на кмета на Община Долни чифлик,
който отправил съответно уведомление изх.№3760-488 от 27.08.2020 г. до Четвърто
РУ при ОД МВР Варна, съдържащо данни за марка и регистрационен номер на
превозните средства.
След
установяване на въззивника като собственик на
съответното превозно средство, до същия била изпратена покана, получена лично
от него на 25.09.2020 г., за явяване в двуседмичен срок за съставяне на АУАН в
Четвърто РУ МВР Варна. При последвало явяване на въззивника,
на 02.10.2020 г., в присъствие и на свид. М. Й.-К., спрямо
въззивника бил съставен от свид.
Ц.М. АУАН №381796, за това, че на 18.08.2020 г. около 13.30 ч., в к. к.
„Шкорпиловци“, с. Шкорпиловци, обл. Варна, паркирал
собствения си л. а. „Мерцедес Е 320“, рег.№ЕН5424КС върху сиви дюни в границите
на морски плаж „Шкорпиловци – юг“ в имот №83404.502.36, с което виновно нарушил
чл.17б, ал.1, вр. чл.30, ал.3 ЗУЧК.
На 16.10.2020
г. наказващият орган издал процесното НП, с което
възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.30, ал.3 ЗУЧК наказание глоба в минималния установен размер – 1000.00 лв.
Визираната
фактическа обстановка съдът счита за установена по категоричен начин, както от
кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на всеки един от свидетелите Миглена Александрова, Венеция
Предова, М.Й.-К. и Ц.М., така и от приобщените
документи – НП №442а-273
от 16.10.2020 г., АУАН №381796 от
02.10.2020 г., писмо
№442000-14601 от 04.01.2020 г., писмо
№6600-82 от 08.10.2020 г., специализирана
карта на морските плажове и дюни, писмо вх.№442000-14601/2020
г., снимков материал, докладна записка рег.№270р-9089 от 29.09.2020 г., покана до М.С., Заповед рег.№365з-3925 от 08.08.2019 г., електронно
изявление D1314919885 от 18.08.2020 г. , Гаранционна карта за ремонт, валидна до
17.08.2022 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок
и е приета от съда за разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор „Охранителна
полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна съобразно Заповед №365з-3925 от 08.08.2019 г.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание.
Относно
материално-правната законосъобразност на оспорения административен акт:
Нормата на чл.17б,
ал.1 ЗУЧК (Нов – ДВ, бр.60/2019 г., в сила от 30.07.2019 г.)
предвижда тотална забрана за преминаването, паркирането и престоят на превозни
средства, ремаркета и полуремаркета върху територията
на морския плаж. Точно с тази забрана не се е съобразил въззивникът,
като на 18.08.2019 г., е паркирал управляваното от него превозно средство в
границите на морския плаж "Шкорпиловци-Юг", находящ
се в к. к. "Шкорпиловци", общ. Долни чифлик, обл.
Варна. В тази посока са всички събрани писмени и гласни доказателства по
делото. Видно от приложените скици и снимков материал, мястото където е
извършено нарушението попада в границите на "сиви дюни". Съгласно §1, т.4 ЗУЧК
"Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в
резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са
зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна
растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Именно
неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ е имало на мястото, където е
бил паркиран автомобила на въззивника. Какъв вид дюни
е имало и дали въззивникът е съзнавал точния вид на
дюната, всъщност е ирелевантно в случая, доколкото
безспорно дюните са част от морския плаж, където е забранено паркирането.
Съдът счита за неоснователно отправеното
от възивника възражение за неосъщественост
на твърдяното нарушение, доколкото превозното средство е спряно върху дюните
поради авария в съответствие с чл.17б, ал.2 ЗУЧК. Визираните в тази разпоредба
аварийно-спасителни дейности се отнасят за спасяване на аварирали плавателни
средства или на застрашени от опасност граждани или природни обекти, но
определено нямат предвид навлизане и паркиране върху морския плаж за ремонт на
повреден автомобил. Всъщност, изместването на повредилия се на пътя автомобил
върху пясъчните дюни не е сторено за спасяване на граждани или на общественозначим обект от някаква опасност, а защото това е
бил най-удобен и лесен за въззивника вариант, но същевременно
и напълно незаконосъобразен.
Приобщените доказателства установяват по
несъмнен за съда начин, че въззивникът е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.17б,
ал.1 ЗУЧК, за което правилно е ангажирана административно-наказателната
му отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е паркирал
автомобила си на територията на морския плаж "Шкорпиловци – юг". Като
правоспособен водач на МПС въззивникът е длъжен да се
съобразява с всички закони, действащи в РБългария,
касаещи управлението и паркирането на превозните средства.
Правилно е приложена и съответстващата за
нарушението санкционна разпоредба по чл.30, ал.3 ЗУЧК,
предвиждаща глоба от 1000 до 3000 лв или имуществена
санкция от 3000 до 5000 лв, за всеки който в
нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за
паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни,
неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени
дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона
"А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
Съдът намира, че при определяне размера на
наказанието правилно са взети предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства, че за въззивника това е първо
нарушение от съответния вид, както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Именно поради това АНО е наложил минималното предвидено в закона
наказание за такова нарушение – 1000 лв. За съда не съществува възможност да го
ревизира и намали под законоустановения минимум, тъй
като така биха се нарушили разпоредбите на чл.27 ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не би могла да
намери приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които да отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид и да сочат липсваща или явно незначителна
обществената опасност на нарушението. Конкретното нарушение касае запретено от закона поведение, свързано с опазването на
едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското крайбрежие с
неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл.2, т.1/.
Прилагането на разпоредбата на чл.28 ЗАНН
спрямо подобно нарушение би създало у въззивника
чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване
на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на
административно-наказателния закон, каквато е индивидуалната превенция на
нарушенията. Ето защо подобно нарушение не би могло да се толерира, а следва да
се санкционира с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите
на българското законодателство.
С оглед
изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и
ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, съдът намира, че в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата
Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда
възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв
до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна
сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното
производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди съответното
възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №442а-273 от 16.10.2020
г., издадено от Началник сектор „Общинска полиция“ в
Четвърто РУ при ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.17б, ал.1, на М.
Иванов С., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 1000.00 лв, на основание
чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА М. Иванов С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР Варна, сумата
80.00 лв (осемдесет
лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: