№6
гр.Силистра, 03.02.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателен състав- в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
1.
ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Антоанета Ценкова и с участието на прокурора Св. Тодоров като изслуша докладваното от съдия Великова ВНОХ дело № 267 по описа за 2019 г. и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С присъда № 380 от 03.10.2019 г. постановена по НОХД № 212/09 г. Силистренски районен съд е признал подсъдимия Ж.Д.М. за виновен в това, че на 13.02.2017 г. в гр. Силистра , обл. Силистра е извършил престъпление:
1. По чл.343в, ал. 2 от НК като е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 500 лв.;
2. По чл. 343 в, ал. 3 от НК като е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 400 лв.
На осн. чл. 23 от НК е определил общо наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 500 лв.
Въззивното производство е образувано по протест на Вера Маринова – прокурор в РП Силистра с излагане на съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, което се явява твърде либерално с оглед множеството осъждания на подс. М. и трайно изградени престъпни навици. Прави се искане за изменение на присъдата с утежняване на положението на подсъдимия като бъде увеличен размера на наложените наказания на две години лишаване от свобода за двете престъпления и глоба съответно 1200 лв. за първото и 1000 лв. за второто престъпно деяние., след което да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а от НК
В съдебно заседание, протестът се поддържа изцяло, без да се сочат нови доказателства.
Държавният обвинител, в хода по същество, прави искане за налагане на наказание в максимален размер и за двете престъпни деяния.
Защитникът излага аргументи за неправилно възобновяване на производството по НОХД № 551/18 г. по описа на Районен съд Силистра и прави алтернативно искане – протестът да не бъде уважаван, наложеното наказание да бъде намалено до размера, определен от съда при първоначалното разглеждане на делото или да бъде потвърдена протестираната присъда.
Силистренски Окръжен съд, след като взе предвид изнесеното в протеста и становищата по същество, прие за установено следното:
По внесен ОА от РП Силистра в Районен гр. Силистра е било образувано НОХД № 358/ 2017 г. , приключило с постановяване на Присъда № 544/21.11.2017 г., с която подс. Ж.М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.2 и по чл. 343в, ал.3 от НК, като е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца и глоба – 700 лв. и за двете престъпления. На осн. чл. 23 от НК е било определено едно общо наказание до размера на най-тежкото, а именно лишаване от свобода в размер на шест месеца с присъединяване на наказанието глоба от 700 лв., при първоначален строг режим на изтърпяване.
По жалба на подс. М. е било инициирано въззивно производство, приключило с Р №6/19.02.2018 г. , постановено по ВНОХД № 352/17 г. по описа на Окръжен съд Силистра. В хода по същество участващият в съдебното заседание държавен обвинител изразил становище за правилен и законосъобразен първоинстанционен акт с искане за потвърждаване на присъдата.
Окръжен съд Силистра е констатирал нарушение на закона при определяне на размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК, но поради липса на протест в тази насока е била налице пречка за изменение на ревизираната присъдата.
По искане на Главния прокурор на Р.България производството по ВНОХД № 352/17 г на СОС и НОХД № 358/17г. на СРС са били възобновени, изцяло. Постановените решение и присъда са били отменени и делото върнато на Районен съд Силистра за ново разглеждане.
В Искането на Главния прокурор на РБ е посочено единствено допуснато нарушение на закона при определяне на наказанието по чл 343в, ал.2 от НК, което следва да бъде отстранено при новото разглеждане на делото с оглед разпоредбата на чл. 54 от НК, т.е. било е налице искане за увеличаване на наказанието само по първото престъпление.
При второто разглеждане на делото – НОХД № 551/18 г. - е било постигнато споразумение между страните като на подс. М. е било определено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 300 лв. ,при условията на чл. 55 от НК за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК и наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 200 лв., при условията на чл. 54 от НК за престъплението по чл. 343в, ал.3 от НК . На осн. чл. 23 от НК е било определено общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване с присъединяване на наказание глоба в размер на 300 лв.
В поредно Искане на Главния прокурор на Р. България отново са посочени основания за възобновяване досежно неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК. Съображения за допуснати нарушения на закона при определяне на наказанието за престъплението по чл. 343в, ал.3 от НК не са излагани / нито в първото, нито във второто Искане/, т.е. направено е искане за възобновяване в тази част, но производството е възобновено отново изцяло.
При третото разглеждане на делото – НОХД № 212/19 г. по описа на Районен съд Силистра е била постановена Присъда № 380/03.10.2019 г. , с която подс. М. е бил признат за виновен:
в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК като при условията на чл. 58а от НК е било определено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 500 лв.;
в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК като при условията на чл. 58 а от НК и в нарушение на принципа reformatio in pejus е било определено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца и глоба в размер на 400 лв.
На осн. чл. 23 от НК е било определено общо наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 500 лв.
Недоволен от съдебния акт е останал същият този прокурор, който е участвал при постигането и одобряването на споразумение по НОХД № 551/ 18 г. по описа на Районен съд Силистра. Въз основа на внесен протест е образувано и настоящото въззивно производство.
При изцяло установена фактическа обстановка, по която не се спори решаващият съд е изградил правилни правни изводи за довършени от обективна и субективна страна престъпни деяния по чл. 343в, ал.2 и ал. 3 от НК.
Накратко установените и проверени факти са :
На 13.02.2017 г. в гр. Силистра, в централната част на града., полицейските служители Липков и Димитров забелязали, че лек автомобил марка „БМВ“ модел 318 с рег. № ТХ 8941 СХ бил управляван от подс. М.. Служителите познавали подсъдимия и служебно им е било известно, че в момента той е неправоспособен водач. По тази причина уведомили дежурния полицай в ОДЧ да сигнализира „Пътна полиция“, а те последвали автомобила. На паркинга , до сградата на пощата , подс. М. паркирал автомобила, а св. Липков и Димитров възприели слизането му от предна лява врата, както и слизането на няколко жени. Междувременно на място пристигнали служители от „Охрана на обществения ред“ и от „Пътна полиция“. На подс. М. бил съставен АУАН. А в последствие било образувано и досъдебно производство.
По делото са налице НП № 16-0851-000953 от 20.06.2016 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Добрич, влязло в сила на 02.08.2016 г. и НП № 16-1886-000013 от 29.08.2016 г., издадено от Полицейски инспектор, упълномощен със заповед на Началник сектор „пътна полиция“ при ОД МВР Силистра, влязло в сила а 16.09.2016 г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1099-000225/01.07.2016г. издадена от Началник сектор „Пътна полиция“при ОД МВР Силистра е била наложена и принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на подс. М..
При тази фактическа обстановка, изложените съображения от СсРС за довършени от обективна и субективна страна престъпления по чл. 343в, ал.2 и ал.3 от НК са правилни и обосновани, макар и твърде кратки. Всъщност по фактите и правните изводи липсва спор.
В протестът се излагат съображения за неправилно определяне на наложените наказания с искане за тяхното увеличаване в размер на две години лишаване от свобода за двете престъпления и съответно глоба в размер на 1200 лв. за деянието по чл. 343в, ал.2 от НК и 1000 лв. за деянието по чл. 34в, ал.3 от НК. Неясно защо участващият в съдебното производство прокурор изразява несъгласие с определените наказания и по двете престъпления и иска увеличаването им, след като преди това се е съгласил със сравнително по-ниско определени при одобряване на Споразумение по НОХД № 551/ 18 г.
Недоумение буди и искането на ОП Силистра за налагане на наказания в максимален размер , без оглед на принципа reformatio in pejus и при липса на допълнителен протест в тази насока, при положение, че същият този прокурор е изразил становище за правилност и законосъобразност на първоначално постановената присъда по НОХД № 358/2017 г. , тогава, когато наистина са били налице съществени нарушения на процесуалните правила
Следва да се посочи, че принципът reformatio in pejus трябва да намери пълно приложение досежно определеното наказание за престъплението по чл. 343в, ал.3 от НК , поради липса на изначално искане за възобновяване в тази част и увеличаване на определеното наказание, чрез влошаване положението на подс. М., без значение, че производството по делото е било изцяло възобновено. Практиката на ВКС е константна и с нея е следвало да се съобрази решаващият съд.
В този ред на мисли, Присъдата следва да бъде изменена, а наложеното наказание намелено до размера, определен с одобреното Споразумение по НОХД № 551/18 г. по описа на Районен съд Силистра.
Що се касае до наказанието, определено за престъплението по чл. 343в, ал.2 от НК, настоящата инстанция счита същото за правилно.
Действително към момента на първоначалното /трето по ред/ разглеждане на делото са били налице само и единствено отегчаващи вината обстоятелства- богато съдебно минало с 17 осъждания, като последните четири са за престъпления по чл. 343в, ал.2 от НК. Така също подс. М. е многократно наказван за нарушения по ЗДвП.
Към настоящия момент, обаче, са налице и смекчаващи вината обстоятелства съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи - чл.6, §1., а именно Правото на справедлив процес, който да приключи в разумни срокове.
Европейският съд по правата на човека не веднъж е имал възможност да посочи, че производството се счита за неразумно дълго, когато надвишава три години, като е отчел важни критерии за това - фактическа и правна сложност на делото (обусловена от значителен по обем фактически материал, голям брой свидетели, вещи лица и пр.), поведението на страните по делото и поведението на националните органи. Пак според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи, пред какъвто казус сме изправени и сега.
Целта на критерия “разумен срок” по чл. 6, пар.1 от Конвенцията е да гарантира , че в приемлив и нормален срок ще бъде поставен край на несигурното положение, в което се намира едно лице от момента на повдигане на обвинение спрямо него, до окончателното приключване на делото. Видно е, че досъдебното производство е било образувано на 13.02.2017 г. и към настоящият момент не е приключило.
Важно условие при този принцип е характерът и сложността на делото, т.е. наличие на фактическа и правна сложност и дали тя е причина за забавяне на процеса. Безспорно в конкретния казус е налице една изключително проста фактическа обстановка и се касае за едно леко, по смисъла на закона, престъпление, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500лв. до 1200 лв. Не е била налице никаква сложност, която да препятства своевременното приключване на наказателния процес.
Не на последно място, следва да се отчете и поведение на лицето. Неприключилото до настоящия момент наказателно производство, безспорно не се дължи на поведението на подсъдимия, а това го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение, което неминуемо оказва влияние върху неговото психично състояние.
С оглед на така отчетени отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, въззивната инстанция преценява, че едно наказание в рамките на една година лишаване от свобода и намалено с една трета по реда на чл. 58а от НК се явява справедливо определено от първоинстанционния съд, разгледал делото.
Предвид изложеното, протестът се явява неоснователен, поради което и на осн. чл. 337, ал.1, т.1 от НПК Окръжен съд Силистра
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 380 от 03.10.2019 г. постановена по НОХД № 212/19 г. по описа на Районен съд Силистра, В ЧАСТТА, в която на подс. Ж.Д.М. за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал.3 от НК му е наложено наказание по реда на чл. 58а от НК лишаване от свобода в размер на осем месеца и глоба от 400 лв., като намалява същото на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА В ОСТАНАЛИТЕ Ѝ ЧАСТИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.