Р Е Ш Е Н И Е
№ 43/10.1.2020г.
гр.в., 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет
и втори наказателен състав -
в публично заседание на единадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от
председателя АНД № 4599 по описа за 2019
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание
чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „М.Т.Б.“ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от И.К.С., чрез адв. Ш. при ВАК против НП № 23-0000474/12.08.2019 г. на Началника на ОО „АА в ГД“АИ“- в., с което на юридическото лице на
основание чл. 104 ал.1 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000/хиляда лева за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1,
предл. 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 г. на ЕП и на Съвета от 15.03.2006 г. във
вр. чл. 78, ал. ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
В жалбата се оспорва изцяло посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Твърди се, че в НП липсва изчерпателно описание на всички
обстоятелства, които индивидуализират нарушението, поради което е ограничено
правото на защита на жалбоподателя. Излага се становище, че са налице
предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован изпраща представител – адв. Ш., който поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед
изложените в жалбата основания. Излага становище, че дневният период не е
изчислен правилно от служители на ДАИ, поради което НП се явява необосновано.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,
представлява се от експерт Г., който в съдебно заседание оспорва жалбата. В
заседание по същество пледира, НП да бъде потвърдено. Излага и становище, че не
са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото по
отношение на дружеството-жалбоподател има четири влезли в сила наказателни
постановления за идентични нарушения.
След
преценка доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
С оглед извършване проверка на
дейността на „М.Т.Б.“ЕООД, извършващо международен автомобилен превоз превоз на товари с
Лиценз на Общността № 2357, с покана с
рег.№ 14-00-10-981/20.05.2019 г.
Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – в. изискал от
дружеството документи относно
транспортната дейност на фирмата в периода от 01.08.2018 г. до 31.01.2019 г. В
хода на проверката, въз основа на представените документи, в т.ч. видно от тахографските листи за дата 23/24.08.2018 г. и
24/25.08.2018 г., /използвани в аналогов тахограф марка „Siemens VDO“, мод.
1318-27, од.тип
е1-57, сер № 4655165/, товарителница сер. „Т“ № 0002197 от 24.08.2018 г. и пътен лист № 3200РС, е
установено, че водачът И.К.С. , на трудов договор към дружеството, е осъществил обществен превоз на товари с
влекач, марка „М.“, кат. N*, с рег. №**, с прикачено полуремарке, кат. *, с рег. № **, като в 20.35 ч. на
24.08.2018 г. в нарушение на чл. 8, параграф 2, изр. 2, във вр. с чл. 4 б.ж от Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. като за
период от 24 часа след края на предходната дневна почивка, започващ в 05.35ч.
на 24.08.2018 г., не е ползвал следващата дневна почивка и е работил до 01.15
ч. на 25.08.2018 г. Като е констатирано, че за да спази цитираните по-горе
разпоредби водачът е трябвало да работи до 20.35 ч. на 24.08.2018 г., е
формиран изводът, че на 24.08.2018 г. в
20.35 ч. , в обл. в., с. А., ул. Т.Н. № 16 превозвачът
не е организирал работата на водача по такъв начин, че да спазва изискванията
на Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета. С оглед
на направените констатации Д.К., на длъжност инспектор към ОО“АА“-в. съставил
на дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение на чл. 10 §2 изр. 1 от Регламент
№ 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета, във вр.
с чл. 78 ал.1 т.1 от ЗАвП, въз основа на който е
издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 104 ал.1 от ЗАвП е ангажирана административно-наказателната отговорност
на „М.Т.“ЕООД като на същото е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 1000/хиляда/ лева.
В хода на съдебното производство
е разпитан в качеството на свидетел свидетеля по акта. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.
НП е издадено в рамките на преклузивните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, от
компетентен орган, видно от заверено копие на заповед № РД-08-249/15.05.2015 г.
В
хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
В
обстоятелствената част на АУАН и НП се съдържа в достатъчна степен информация
за обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съдържа се конкретика за статута на наказаното търговско дружество на
превозвач с посочени данни за издаден
лиценз на Общността. Посочва се
информация за време и място на извършване на
нарушението, Индивидуализира се неправомерното поведение като бездействие по отношение организиране работата на водача по начин, че същият да ползва
дължимата според закона дневна
почивка. Тези фактически данни, изложени в АУАН и НП, включително и за
продължителност на работа и почивка на водача, дават пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение и
кореспондират със съществуващите нормативни правила.
Съгласно чл. 104 ал.1 от ЗАвПр, превозвач,
който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите
при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при
превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1 000 лв.
Разпоредбата на чл. 78 ал.1 т.1 от същия
закон гласи, че при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на
товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни
средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи
превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и
на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства,
извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970
г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн.,
ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-нататък
"AETR". Според правилото на
чл.10 § 2изр.1 от Регламент (ЕО) №
561/2006 транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в
параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент
(ЕИО) № 561/2006г.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, § 2 , изр.
2 от Регламент № 561/06 г. на Европейския парламент и на съвета /Регламента/ за
всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична
почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от
дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е
по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна
почивка. Според нормата на чл. 4 б.ж от Регламента „дневна почивка“ означава дневен период от
време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва
„нормална дневна почивка“ и „намалена дневна почивка“; „нормална дневна
почивка“ означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа.
Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като
първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3
часа, а вторият - непрекъснат период с продължителност от поне девет часа;
„намалена дневна почивка“ означава всеки период с продължителност от поне девет
часа, но по-къс от 11 часа;
Дължимото
поведение на превозвача според цитирания по-горе регламент е да организира работата на водача по начин, че същият да
може да ползва дължимата дневна почивка, която не може да бъде по-малко от
непрекъснат период от 9 часа.
Видно
от приложените по делото тахографски листи към
преписката, на водача в периода от 05.35 ч. на 24.08.2018 г до 05.35 ч. на
25.08.2018 г. , за период от 24 часа не е ползвал непрекъсната дневна почивка
минимум от 9 часа, а е ползвал такава от 4,20 минути в интервала от 01.15 ч. на
25.08.2018 г., когато е преустановил управлението на автомобила, до 05.35 часа
на 25.08.2018 г., когато е приключило ползването на предходната непрекъсната
дневна почивка.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че е безспорно установено по делото, че
дружеството-жалбоподател в качеството на превозвач, притежаващ валиден лиценз
на Общността не е организирал работата на водача С. по начин, че да спазва
изискванията на Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и Съвета
като по този начин е извършил вмененото му нарушение.
След
като законодателят не разписва начина на
организиране на транспортната дейност, следва, че законът е предоставил
свобода в избора на методи и средства от превозвача за постигане на
преследваната цел по спазване на
правилата за работно време и почивки на водачите. Въпрос на оперативна
самостоятелност е кои методи ще се използват при организиране на транспортната
дейност, за да се спазят седмичните и междудневни
почивки на лицата, извършващи обществен превоз на пътници и товари.
Според правната доктрина, на доказване
пред съд подлежат само положителните юридически факти, но не и отрицателните
такива. В настоящия случай административно-наказателното обвинение представлява
твърдение за отрицателен факт – бездействие по създаване на организация с цел
спазване на седмичната почивка на водача. В тежест на превозвача е да докаже
положителния факт по създадена подобна организация. Както във фазата на
постановяване на НП, така и в съдебната фаза наказаното дружество не ангажира
никакви писмени или гласни доказателства, сочещи за организиране трудовата
дейност на водачите с оглед техния числен състав, брой превозни средства, обем
на работа и срочност по изпълнение на сключени
договори за превоз на товари по начин, целящ спазване на нормативната уредба за
продължителност на почивките. В хода на съдебното производство не са събрани
доказателства, които да установяват предприети реални и ефективни действия от
транспортното предприятие по спазване правилата за ползване на почивки от
водачите, с оглед на което е налице извършено нарушение по чл. 104 ал.1 от ЗАвПр.
Правилно
е определена и датата на извършване на нарушението, доколкото именно на същата
дата е превишено допустимото време за управление на превозното средство преди
ползване на дължимата според закона седмична почивка.
Правилно
е определено и мястото на извършване на нарушението според седалището на
дружеството, където именно е осъществено противоправното
бездействие от въззивника.
Правилно
е посочено правното основание за ангажиране административно-наказателната
отговорност на въззивника, а именно санкционната
норма на чл. 104 ал.1 от ЗАвПр, доколкото същата
предвижда извършеното нарушение в диспозицията си.
По
изложените съображения, съдът намира за
доказан осъществения от страна на
дружеството - жалбоподател фактически състав на разглежданото административно нарушение, което обуславя установяването му от обективна страна. Доколкото в случая се касае за
нарушение извършено от юридическо лице , и чиято отговорност по аргумента на
чл.83 ал.1 от ЗАНН
е обективна невиновна, деянието не следва да
се изследва от субективна страна.
Като взе предвид, че административното наказание е предвидено в нормата на
чл. 104 ал.1 от ЗАвП в твърд размер, съдът прецени,
че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.
Не са налице и предпоставките за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото с извършеното нарушение са засегнати норми, гарантиращи значими
обществени интереси свързани и с безопасността на осъществявания транспорт,
като случаят не разкрива особености формиращи извод за явно незначителна степен
на обществена опасност на деянието.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е
законосъобразно, напълно обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000474/12.08.2019 г. на Началника на ОО „АА в
ГД“АИ“- в., с което на „М.Т.Б.“ЕООД на основание чл. 104 ал.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1000/хиляда лева за
нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕО) 561/2006 г. на ЕП и на Съвета от 15.03.2006 г. във вр. чл. 78, ал. ал.1 т.1 от Закона за автомобилните
превози.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: