Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2471 21.06.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На тринадесети април през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 15040 по
описа за 2017 година.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищците К.П.К. и Д.И.К. твърдят, че са собственици на
трактор „Джон Диър“ модел 6230 Премиум, който са закупили на 15.05.2017г. от
Застрахователна компания „Алианц Иншурънс Пи Ел Си“ за сумата 7000 евро, която
била заплатена изцяло по банков път. Застрахователната компания била станала
собственик на въпросната вещ след изплащане на обезщетение по застраховка, в
следствие на открадването му във К. В. Твърдят още, че през лятото на 2010г.
дружеството „Кодива“ ЕООД гр. П., чийто управител бил ищецът К.К. бил закупил
във В. въпросния трактор за сумата 46000 британски лири. Тракторът бил
транспортиран в Б. и оставен в с. Д.*************. Още първата вечер след това
– на 22.10.2010г., преди да бъде регистриран, той бил откраднат. След проведено
разследване било установено, че вещта се намира в с. П*************, като е
регистрирана в КАТ на името на ответника А.. Установило се че номерът на рамата
на трактора е неистински като е заличен фабричния номер. Вещта била предадена
доброволно за нуждите на досъдебното производство от ответника с протокол от
28.07.2011г. В хода на разследването и след запитване в В. били установени
обстоятелствата свързани с кражбата му там и изплащане на застраховка от страна
на посоченото по-горе застрахователно дружество. С оглед тези обстоятелства
ищците молят да бъдат признати за собственици на вещта и да бъде осъден
ответника да им върне владението върху нея, тъй като я е закупил от
несобственик.
Ответникът Л.М.А. не признава изложените в исковата
молба обстоятелства. Твърди, че не е налице идентичност между закупения от него
трактор и този, който ищците поддържат, че са придобили. Поддържа, че е
придобил вещта по силата на договор за продажба, сключен в надлежната форма и я
е регистрирал на свое име. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът е представил фактура №***** от 10.05.2017г. издадена от Алианц Иншурънс PLC с получател ищеца К.П.К. относно продажба на трактор
марка „Джон Диър“ 6230 с рег. № ******* рама
№ ******** за сумата 7000 евро /лист
6 и 7 от делото/. Този документ е
издаден въз основа на споразумение постигнато между ищеца К. и
застрахователното дружество във връзка с продажбата на веща придобита от
дружеството във връзка със застрахователен иск
отправен към непо по който то е заплатило обезщетение /лист 9, 10/. Това обстоятелство се установява и от намиращото се
по приложеното досъдебно производство писмо на „Алианц България“ ЗПАД от
03.10.2012г. Съгласно това писмо ЗД „Алианц А.“ е заплатило застрахователно
обезщетение по застраховка КАСКО по заведена щета за кражба на посочения
по-горе трактор с рама № ********** и е придобило собствеността му /лист 380 от приложеното ДП 99/2011 на РПУ-Т.,
както и лист 24 от настоящото дело/. Сумата по фактурата е преведена по банков път от ищеца на 15.05.2017г. /лист 12/.
Установява се от приложените материали по досъдебното
производство, че тракторът закупен от ищеца, е бил предмет на покупка осъществена
през 2010г. във В. удостоверена с фактура №*** от 16.10.2010г. с издател
Лилиуайтс сървисиз лимитед и получател „Кодива“ ЕООД гр. П. / лист 15
и 16, том 1 на ДП 99/2011 на РПУ с. Т. /. Машината е била транспортирана в Б., видно от
приложената товарителница от 17.10.2010 / лист 18 на ДП 99/2011/
и доставена в с. Д., откъдето е била открадната на 22. 10.2010г., което е видно
от материалите по приложеното досъдебно производство.
Установява се, че на
10.11.2010г. в гр. П. бил сключен договор за продажба между Д.И.Д. и ответника Л.М.А.
относно прехвърляне на собствеността върху колесен трактор марка „Джон Диър
6230 Премиум“ с рег. № *******, рама № ********, двигател № *********.
Продавачът бил представляван от пълномощник – Д.А..М., а подписите на страните
били нотариално заверени на 10.11.2010г. / лист 36 от настоящото дело/. След тази сделка тракторът бил
регистриран с номер ****** на името на ответника А. / лист 37/. По делото не е спорно, че машината е била
ползвана от ответника в период от около шест месеца, след което е била
доброволно предадена от него на органите на полицията във връзка с воденото дознание
№99/2011г. на РПУ – Т.
Съгласно заключението на
съдебно-криминалистичната експертиза приета по настоящото дело колесният
трактор с рег. № *******, който е предмет на посочената по-горе продажба от 10.11.2010г.
е с променен номер на рамата. Изменението е осъществено като основната площадка
където е разположен номера е пришлайфана, оригиналният номер е заличен, а върху
нея е набит по немашинен способ и с неоригинален шрифт номер „№ *********“. При
изследване на мястото на пренабиване не може да се установи предишния номер.
Освен това се установява, че е подменена с неоригинална и производствената
табела на трактора, което личи и от закрепването й /лист
66 от настоящото дело/. При
огледа вещото лице е установило още, че номерът на двигателя е *********, а
този на кабината ***********. Видно от материалите приложения в досъдебното производство
фотоалбум, във бордовия компютър на трактора е въведен идентификационен номер
на рама който се различава от механично набития и е ********** /лист 364 -378 ДП 99/2011 на РПУ-Т./. Съгласно информацията предоставена от
производителя на „Мегатрон“ ЕАД – официален вносител за Б. на марката „Дожон
Диър“, тракторът със сериен номер на рама ********** е произведен с двигател
сериен номер ********* и кабина номер ********** / лист 47 на настоящото дело/.
Съвкупният анализ на
писмените доказателства, приложени по настоящото дело и към досъдебното
производството, ведно със заключението на експертизата, води до извод, че
оригиналният номер на машината, регистрирана с рег. № ********** е не отразения
върху нея и в регистрационния талон - „*********“,
а ***********. Това следва от обстоятелството, че именно този фабричен номер
рама е бил комбиниран с посочените двигател и кабина, съобразно данните на
производителя. Не се представиха доказателства доказателства, тези два елемента
от трактора да са били сменяни, преди предаването му на полицията. С оглед това
и предвид обстоятелството, че фабрично въведените в бордовия компютър данни, не
могат да бъдат манипулирани, следва да се приеме, че оригиналният номер на
рамата е **************.
От горното следва, че
документите удостоверяващи закупуването на трактор от същата марка с рама ***********
– фактура №***/2010 издадена в Ш. не могат да обосноват извод, за придобиване
на право на собственост върху процесната машина, която е с оригинален номер на
рамата *********. Следователно праводателят на ответника – Д.Д. не е придобил
собствеността върху процесния трактор. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че разпитан пред съдия от Пловдивския районен съд, по
досъдебното производство, Д., който живее в с. П.**********, сам сочи, че не
притежавал земеделска техника и не е се е явявал пред нотариус в П., а е
предоставил личната си карта за един ден на непознати за него лица, срещу което
те му заплатили сумата от 150 лева /лист
261 от дознанието/.
Не е спорно между
страните и се установява от приложеното досъдебно производство, че процесният
трактор е бил предаден на органите на полицията и се намира на съхранение в КАТ
П.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
За да придобие ответникът А. права върху вещта, по
силата на договора за покупко-продажба, следва неговият праводател да е бил
собственик към датата на сключване на договора - 10.11.2010г. С оглед събраните по делото
доказателства не може да се обоснове такъв извод, тъй като видно от събраните
доказателства, включително и в досъдебното производство праводателят на Д. не е
бил собственик на никаква земеделска машина към тази дата, нито е закупувал такава
от чужбина. В случая, по отношение на ответника
не може да намери приложение разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗС, независимо, че той
е придобил вещта на възмездно основание, тъй като за прехвърлянето на
собствеността се изисква нотариална заверка на подписите.
Съдът намира, че към датата на сключване на посочената
по-горе сделка 10.11.2010г. собственик на процесната вещ е било
застрахователното дружество Алинанц А., което е придобило правата върху нея
след заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка КАСКО, сключена
във В., във връзка със заявена кражба на машината в О. к. От последното следва,
че по-късно застрахователят е могъл да прехвърли на ищеца собствеността върху
трактора. Съгласно чл.12 от Закона за
регистрация и контрол на земеделска и горска техника договорите за прехвърляне
правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност
на двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на
подписите. В настоящия случай следва да се приеме, че относно сделката
извършена на 10.05.2017г. във О. к. не се изисква нотариална форма, поради
обстоятелството, че прехвърляната машината с рама **********, към тази дата не
е била регистрирана в Р. Б. От това следва, че към 10.05.2017г. ищецът е
придобил правото на собственост върху процесния трактор. Тъй като това е
станало по време на брака му с втората ищца, което обстоятелство не се оспорва
по производството, следва да се приеме, че вещта е придобита в решим на семейна
имуществена общност – чл.21 СК.
Предвид изложеното
по-горе съдът намира, че предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен в своята установителна част. Що
се отнася до частта му относно предаване на владението върху вещта искът е
неоснователен. Целта на ревандикационния иск е да се постанови възстановяване
на фактическата власт върху собствената вещ. В случая се установи безспорно, че
вещта не е във фактическа власт на ответника, а се намира в трето лице –
органите на МВР. Поради това в частта относно предаване на владението искът
следва да се отхвърли, тъй като не е налице втората предпоставка на чл.108 ЗС
вещта да се държи от ответника.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати
на ищците деловодни разноски в размер на 1350,81 лв.
Съобразно отхвърлената час от иска ищците дължат на
ответника разноски в размер на 570 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 108 ЗС
по отношение на Л.М.А. ЕГН ********** с адрес ***, че К.П.К. ЕГН ********** и Д.И.К.
ЕГН **********, двамата с адрес *** са собственици, при условията на съпружеска
имуществена общност и по силата на договор за продажба от 10.05.2017г. на трактор
„Джон Диър“, мод. 6230 Премиум с рег.№ **********, номер на рама *************, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС в частта му с която се иска да бъде осъден ответника Л.М.А. да
предаде на ищците К.П.К. и Д.И.К. владението върху трактор „Джон Диър“, мод. 6230 Премиум с рег.№
*********, номер на рама ********** .
ОСЪЖДА Л.М.А. да заплати на К.П.К. и Д.И.К., на осн.
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1350,81 лв./хиляда триста и петдесет лева и 81 ст./,
представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА
К.П.К. и Д.И.К. да заплатят
на Л.М.А., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 570лв./петстотин и седемдесет лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД