Р Е Ш Е Н И Е
гр.Момчилград, 30.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд, в публично заседание на 21.06.2021 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
При участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 91/ 2021г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по предявен иск за установяване на вземане по чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба на
Г.В.Г., предявена чрез адв.Д.Д. ***, се посочва, че настоящият иск по чл.422 от ГПК се завежда
поради постъпилото
възражение от ответника /Р.А.Х./ за установяване на вземането, произтичащо
от причинени имуществени вреди в следствие на неправомерно завеждане на изп.д.
№ 1282/20г. по описа на ЧСИ Р. Сираков с per. № 812 на КЧСИ и район на действие КОС от
страна на Р.А.Х.. В иска се сочи, че Г.В.Г. е завела срещу ответницата
НЧХД
за нанесена квалифицирана обида, което е завършило с
оправдателна присъда и ответницата е била призната за невиновна, а а
ищцата е била
осъдена да й заплати направените по делата разноски.
В исковата молба се твърди,
че на 06.11.2020г. е бил проведен разговор между
адвокат Бръмбарова, представляваща ищцата по н.ч.х.д.
№ 46/20г. по описа на МРС и адвокат Б., представляващ ответницата,
за
уточняване на дължимите по производството суми. Посочва се, че на 09.11.20г.
около 11,00-11,30 часа адв. Бръмбарова отново се обадила на адв. Б., за да се
уточнят къде да му бъде предадена сумата в размер на 3 000лева,
представляваща разноски по делото. При проведеният разговор
адв. Б. категорично отказал да получи парите, като заявил, че с длъжницата
смятат да заведат изпълнително дело за принудителното им събиране.
С оглед на
това и за да не се трупат излишни разноски ищцата веднага е отишла до
офиса на „Еконт“, находящ се в гр. Кърджали, ул.“Васил Априлов“,
като поради въведените мерки свързани с епидемичната обстановка в 12,33 часа е превела
цялата сума дължима по делата на взискателката. В исковата молба се
посочва, че с
Писмо изх. № 4218/22.02.21г. от „Еконт“, ответницата е била
поканена от служител на куриерската фирма за получаване на превода, като в
12,37 часа след като се е явила в офиса на „Еконт“ в гр. Джебел същата е
отказала получаване на сумата в размер на 3 000 лева.
В
исковата молба се посочва, че въпреки узнаването за превода на цялата сума, на
09.11.20г. след обяд по молба на ответницата е било образувано изп.д. № 1282/20г. по описа на
ЧСИ Р. Сираков с per. № 812 на КЧСИ
и район на действие КОС. На 10.11.20г. ищцата е получила
ПДИ, от която се установявало, че по молба на Р.А.Х. против нея е образувано
изп.д. № 1282/20г. въз основа на Изпълнителен лист от 09.11.20г., по
силата на който й дължи сумата в размер на 3 000 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатски възнаграждения, като в ПДИ е
посочено, че също така дължи и
сумата от 130 лева- разноски по изп. дело,
такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включено ДДС, както
и сума в размер на 500 лева- представляваща други суми.
Заявява
се, че с
оглед на обстоятелството, че цялата сума е била заплатена преди
образуването на изп.дело, за което била уведомена и ответницата и поради
факта, че с оглед досегашните действия на последната е очаквала
неправомерни действия от страна на същата, както й
станало, на 12.11.20г. ищцата е наела адвокат, за да я защитава по започналото
изпълнително производство, за което е заплатила сума в размер
на 600лева.
В
исковата молба се посочва, че на 13.11.20г., чрез наетия адвокат,
ищцата е подала молба за прекратяване на изп.роизводство,
като на 16.11.20г. е подала и молба за евентуално намаляване на
адвокатския хонорар, ако предходната й молба не бъде уважена.
Заявява, че ответницата
е била
уведомена от служители на „Еконт“ за превода сумата от 3 000
лева
на нейно име и се намира в офиса им в гр. Джебел, като дори е ходила до
офиса и отказала получаването й, на 23.11.20г., чрез упълномощеният от нея адвокат е депозирала
Становище, с което заявила, че не следва да се уважават молбите на ищцата, при което с
Констативен протокол от 30.11.20г. въз основа на това становище ЧСИ
е
оставил нейните молби с вх. №
37010/13.11.20г. и молба с вх. № 37313/16.11.20г., без
уважение.
Във връзка с
това ищцата е била принудена на 03.12.20г. да подаде жалба до
ОС- Кърджали против така постановеният отказ на ЧСИ, като на
08.12.20г. от страна на ответницата е било депозирано
възражение за неоснователност на жалбата. С Решение №
20205/15.12.20г. е бил отменен отказът на ЧСИ- Р. Сираков,
обективиран в констативен протокол изх. № 64456/30.11.20г., с който са оставени
без уважение подадените с вх. № 37010/13.11.20г. и вх. № 37313/16.11.20г. молби
за прекратяване на изпълнителното производство и за намаляване на разноските,
включително и приетото адвокатско възнаграждение, като незаконосъобразен, с
оглед наличието на доказателства за пълно издължаване преди образуване на
изпълнителното дело, като решението е било окончателно.
Ищцата
е посочила, че предвид постановеното решение, ответницата на
17.12.20г. е посетила офис на „Еконт“ в гр. Джебел и получила
в 16,14 часа депозираната на нейно име сума в размер на 3 000 лева.
В
исковата молба се твърди, че на 18.12.20г. отновое била подадена молба от страна на процесуалния
представител на ищцатаза прекратяване на изп. дело, като с
Резолюция на ЧСИ от същият ден е било
разпоредено прекратяване на осн. чл.433 ал.1 т.1 от ГПК на изпълнителното дело. Постановлението за прекратяване на изп.д.
№ 1282/20г. по описа на ЧСИ Р.Сираков било получено от
ответницата на
22.12.20г., а от адвоката на ищцата- на 05.01.21г., като не
е било обжалвано от страните и същото е влязло в
законна сила.
Ищцата
посочва, че вследствие
на неправомерното завеждане на изпълнителното дело и последващите действия от
страна на ответницата, е претърпяла имуществени вреди в размер
на 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по заведеното против нея изп.д. № 1282/20г. по описа
на ЧСИ Р. Сираков. В законоустановеният срок ответницата е депозирала възражение
по чл. 414 от ГПК срещу Заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 46/21
г. по описа на МРС. Всичко изложено по-горе
обосновава наличието на правен интерес от страна на ищцата
да
предяви на осн. чл. 422 от ГПК иск за установяване на вземането от Заповед за
изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 46/21 г. по описа на МРС.
Предвид
гореизложеното моли да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Р.А.Х. с ЕГН- **********, че дължи на Г.В.Г.
с
ЕГН-
**********,, сумата в размер на 600
лева, представляваща
причинени имуществени вреди в следствие на неправомерно завеждане на изп.д. №
1282/20г. по описа на ЧСИ Р. Сираков с per. № 812 на КЧСИ и район на действие КОС,
ведно със законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от
26.01.21г.- датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата и разноските по ч.гр.д. № 46/21 г. по описа на МРС за издаване на
заповедта за изпълнение, съгласно Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 46/21 г.по описа на МРС. Претендира
да й бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание се представлява от
адв.Д.Д., който поддържа исковата молба по изложените в писмено становище
съображения. Прави възражение за прекомерност на заплатено адв.възнаграждение
от ответната страна.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответницата, чрез адв.Л.Б. *** е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
която оспорва предявеният иск, като намира същият за процесуално недопустим, и
посочва, че редът за търсене на сторени в изп.производство разноски е самото
изп.производство, и поради тяхното непретендиране в това производство е
преклудирано възможността да бъдат претендирани по исков ред. Иска прекратяване
на производството по делото. Алтернативно заявява неоснователността на исковата
молба, и иска отхвърлянето на същата, и претендира разноски. В съдебно
заседание се представлява от адв.Л.Б., който намира исковата молба за
недопустима, и алт. Неоснователна, и иска отхвърлянето на същата, по изложените
доводи. Претендира сторени по делото разноски. Прави и искане за присъждане на
допълнително адв.възнаграждение от по 100 лева за всяко заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 46/2021г.
на РС- Момчилград, в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК № 24/27.01.2021 г. срещу ответницата за заплащане на следната сума: сумата в размер на 600 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.01.2021г. до пълното и изплащане, както и сумата в размер на 385 лева-разноски по делото, от които 25 лева-държавна такса
и 360 лева- адвокатско
възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от причинени
имуществени вреди в следствие на неправомерно завеждане на изп.д. № 1282/20г.
по описа на ЧСИ Р. Сираков с per. №
812 на КЧСИ и район на действие КОС.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника /ответницата по настоящото производство/ на 01.02.2021г., и същата е
депозирала възражение на 02.02.2021г. по реда на чл.414 от ГПК. С оглед на това
и на осн.чл.415 от ГПК на ищцата е изпратено уведомление, и същата е предявила иск
за установяване на това вземане в едномесечният срок.
От събраните по делото доказателства се
установява, че изп.д. № 1282/20г. по описа на ЧСИ Р. Сираков с per. № 812 на КЧСИ и район на действие КОС
/приложено като доказателство по настоящото производство/, е било образувано на 09.11.2020г. по молба на адв.Л.Б., пълномощник на ответницата.
В молбата е посочено, че срещу ищцата в настоящото производство е издаден
изпълнителен лист от 09.11.2020г. по НЧХД № 46/2020г. на РС- Момчилград, по
силата на който същата е осъдена да заплати на ответницата по настоящото производство
сумата от 3 000 лева. С молбата се претендират и разноски по изп.дело в
размер на 500 лева, и се иска превеждането на тези суми по сметка на адв.Л.Б..
По така образувано изп.д. № 1282/20г. на ЧСИ- Р. Сираков с per. № 812 на КЧСИ и район на действие КОС,
са били предприети съответни действия, в
т.ч. на 10.11.2020г.
ищцата е
получила Призовка
за доброволно изпълнение, от която се установява, дължи
на Р.А.Х. по
Изпълнителен
лист от 09.11.20г. сумата в размер на 3
000 лева, както
и
че също така дължи и сумата от 130 лева- разноски по изп. Дело; 360 лева- такса по т. 26 от
Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включено ДДС; както и сума
в размер на 500 лева- представляваща други
суми. Или общо дължима сума в размер на 3 990 лева.
От цитираното по-горе изп.дело № 1282/20г. на ЧСИ- Р. Сираков, е
видно, че на 13.11.2020г., ищцата
е подала
молба за прекратяване на това изп.роизводство
/поради плащане преди образуването на изп.производство/, а на 16.11.2020г. е подадена и молба за
евентуално намаляване на адвокатския хонорар, ако предходната й молба не бъде
уважена.
В тези молби на ищцата е отразено обстоятелството, че
длъжницата по изпълнителното производство е била уведомена от
служители на „Еконт“ за превод сумата от 3 000
лева
на нейно име от
09.11.2020г. и се намира в офиса им в гр. Джебел, като дори е ходила до
офиса и отказала получаването й- и
в тази насока е представена разписка от Еконт /за превода, който е
осъществен на 09.11.2020г. в 12,33 часа/.
По тези молби на 23.11.2020г., е депозирала Становище на
ответницата,
в което
същата е заявила, че
не следва да се уважават молбите на ищцата,
защото нямали договорка за доброволно плащане. По изп.дело се установява, че с Констативен
протокол от 30.11.2020г. въз основа
на това становище ЧСИ е оставил молби на ищцата с вх. №
37010/13.11.2020г. и молба с вх. № 37313/16.11.2020г., без
уважение.
В тази тази връзка ищцата на 03.12.2020г. е
обжалвала така
постановеният
отказ на ЧСИ, а на 08.12.20г. от страна на ответницата е било депозирано
възражение за неоснователност на жалбата. С Решение №
20205/15.12.2020г. по в.гр.д. № 283/2020г. на
ОС- Кърджали
е бил отменен Отказът на ЧСИ-
Р. Сираков, обективиран в Констативен протокол изх.
№ 64456/30.11.20г., с който са оставени без уважение подадените с вх. №
37010/13.11.20г. и вх. № 37313/16.11.20г. молби за
прекратяване на изпълнителното производство и за намаляване на разноските,
включително и приетото адвокатско възнаграждение, като незаконосъобразен, с оглед наличието на доказателства за пълно
издължаване на
дължимата сума преди
образуване на изпълнителното дело, като решението е било окончателно. В мотивите си ОС- Кърджали е приел, че
плащането по изп.лист е било извършено преди образуването на изп.производство /като
в тази насока е приел и препис от документ за превод на сума в ПОС-терминала на
РС- Момчилград за издаване на изп.лист, от което се установявало, че д.т. е
заплатена в 13,22 часа, а дължимата по изп.лист сума е била внесена в 12,33
часа- т.е. близо един час по рано/ В
решението са дадени указания на ЧСИ за изготвяне на Постановление за
прекратяване на изп.производство по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.
Предвид и горното и с оглед на подадената на 18.12.2020г. молба от страна на процесуалния представител
на ищцата за прекратяване на изп. дело, с
Резолюция на ЧСИ от същата дата
е било
разпоредено прекратяване на осн. чл.433 ал.1 т.1 от ГПК на изпълнителното дело. Постановлението
за прекратяване на изп.д. № 1282/20г. по описа на ЧСИ Р.Сираков е било получено
от ответницата на 22.12.2020г., а от
адвоката на ищцата- на 05.01.2021г., като не е било
обжалвано
от страните и същото е влязло в законна сила.
Като свидетел по делото е разпитана Ивана Бръмбарова,
която е била защитник на ищцата Г.В. в производството по НЧХД, по което е
издаден процесният изпълнителен лист, която в своите показания, сочи, че на
посочената дата 09.11.2020г.е влязла в контакт по телефона с адв.Л.Б.,
процесуален представител на тъжителката по НЧХД, и изразила желанието на Г.В.
за доброволно плащане на дължимата по делото парична сума, но последният
заявил, че няма мандат, пълномощие, за това действие. Не е сигурна дали е чула
от адв.Б., че са образували изп.дело или, че ще се образува, поради и което
казала на Г. да пусне парите с пощенски запис или по Еконт, като й казала да
запише и основанието за това- за да докажат, че парите са платени. Заявява, че
с това се изчерпали нейните действия по делото.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Установителният иск по реда на чл.422 от ГПК вр.чл.45 от ЗЗД е допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство- респ.
изпълнена процедура по чл.414 от ГПК и налични условия по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, имащо за предмет същите вземания.
За успешното провеждане на доказването по
предявеният иск, ищецът следва да установи вземането си на претендираното на
деликтно основание и в претендираният размер вземане, както и изправността си–
че доброволно е заплатил дължимата сума и то преди образуването на изпълнително
дело, респ., че ответникът е предприел действия по образуване на
изп.производство, въпреки наличието на доброволност в изпълнението на дължимото
здължение, и то тези действия са произлезли вреди в посоченият размер. Ответникът
в това производство следва да установи онези положителни факти, които изключват
твърденията в исковата молба.
В настоящото производство се претендира заплащане на имуществени вреди, настъпили в резултат на противоправно поведение, изразяващо
се неоснователно предприето принудително изпълнение по инициатива на ответницата, което е довело до разходи за ищцата за адвокатска защита в изпълнителното производството, което
от своя страна е приключило с позитивен за последната резултат- прекратяване,
поради липса на вземане подлежащо на принудително събиране /т.к. дължимата сума е била изплатена
преди образуването на изп.производство/.
Отговорността по чл.45 от ЗЗД има обезщетилна функция и
настъпва, след като дадено лице с свои действия, причини виновно вреди на на друго лице.
За да възникне тази отговорност, е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия-ищцата от лице,
които вреди да са причинени по повод неправомерно завеждане на изпълнително дело, при наличието на причинна връзка между тях. Като на
обезщетяване подлежат всички вреди- имуществени
и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Данните по делото сочат, че поначало
при иницииране на процесното принудително изпълнение, взискателят/ответница по настоящото производство е била недобросъвестна, като се установи, че въпреки доброволното изпълнение на
задължението, е предприела действия за образуване на изпълнително производство.
В резултат на тези действия са настъпили вреди за ищцата, тогава длъжник в
изп.производство- същата е ангажирала адвокат, за защита на своите права и
законни интереси.
Поначало процесуалното представителство на длъжника от
адвокат в хода на изпълнително дело не е задължително, но е призната и
гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, с
оглед пълното охраняване на интересите му, особено като се има предвид
специфичната материя, в която се е ползвала защитата. В процесният казус за длъжника Г.В. /ищцата по делото/ не съществува възможност, в границите на изпълнителното
дело, да бъдат присъдени, респективно репарирани направените от нея разходи за възнаграждение на
адвокат, поради което същите се явяват вреда, с която е намаляло
имуществото й и са пряка и непосредствена последица от неоснователно проведеното в изпълнително производство. Що се касае до размера на вредите то техният размер е установен с представения по
делото разходно оправдателен документ-договор за правна защита и съдействие,
който удостоверява заплащането на сумата от 600 лева за
адвокатски хонорар по
изп.производство.
С оглед горното настоящият състав
намира, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.422 от ГПК вр.чл.45 от ЗЗД, а именно налице са незаконосъобразни виновни действия на ответницата, от които за ищцата са
произтекли като пряка и непосредствена имуществена вреда- разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение, чиито
размер е 600 лева.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че доводите на ответницата, развити в
отговора на исковата молба за недопустимост на предявеният иск, са неоснователни. Действително, в разпоредбата
на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК е предвидена процесуална възможност за длъжника
да обжалва разноските по изпълнението, и законовият
текст е формулиран общо и не уточнява дали касае отговорността за разноски,
възложени в полза или в тежест на длъжника. Тази непълнота във формулировката
на законодателя е преодоляна чрез приетата
задължителна съдебна практика, обективирана в
Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк.дело
№ 3/2015г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 2 от последното на обжалване
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В тази връзка следва да
се приеме, че на обжалване по смисъла на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК подлежат
актовете на съдебния изпълнител, които същият издава съобразно уредената в чл.
79 от ГПК отговорност за разноски. С тези актове съдебният изпълнител осъществява
компетентността си за възлагане на сторените /или дължимите/ в изпълнителното
производство разноски от взискателя върху
длъжника.
Цитираната разпоредба на чл.79 ал.1 от ГПК обаче не урежда
процесуална възможност в случай на прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433 от ГПК съдебният изпълнител да има правораздавателни
функции и да присъжда в полза на длъжника сторени от него разноски в
изпълнителното производство, като да осъжда взискателя да
му ги заплати. Това разрешение е и логично, тъй като съдебният изпълнител вече
е прекратил изпълнителното производство и не може да извършва никакви действия
по прекратеното дело.
Същевременно обаче, съгласно общото правило на чл.78 ал.4 от ГПК
при прекратяване на делото ответникът има право на разноски. Предвид
обстоятелството, че разпоредбите на чл.78 ал.4 и чл.79 от ГПК се намират в Част
първа „Общи правила”, последните действително важат не само да исковия процес,
но и за изпълнителното производство. В този контекст следва и извода, че на длъжника като страна по изпълнителното дело се дължат
разноските, които последният е направил в изпълнителния процес. По тези
съображения длъжникът има право да му бъдат възстановени онези имуществени
вреди под формата на разноски, които същият е направил в изпълнителният процес. Отговорността за последните в настоящата хипотеза е
именно на взискателя /ответницата по настоящото дело, и е
последица от обстоятелството, че вредите се претендират заради
незаконосъобразното завеждане на изпълнителното дело, което същата е инициирала, а не от процесуално
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител.
Предвид и това съдът намира възраженията на
ответницата за неоснователени, като счита, че длъжникът има
право да претендира заплащане на разноските, направени в изпълнителното
производство, и това може да стане в отделен
съдебен процес по общия ред, така, както е настоящият
случай.
Съобразно това съдът приема, че исковата
претенция е изцяло основателна, поради и което исковата молба следва да бъде
уважена, в т.ч. и за сторените по делото разноски.
Съобразно и това следва да се признае за установено по
отношение на Р.А.Х. с ЕГН- **********, че дължи на Г.В.Г.
с
ЕГН-
**********,, сумата в размер на 600
лева, представляваща
причинени имуществени вреди в следствие на неправомерно завеждане на изп.д. №
1282/20г. по описа на ЧСИ Р. Сираков с per. № 812 на КЧСИ и район на действие КОС,
ведно със законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от
26.01.21г.- датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата и разноските по ч.гр.д. № 46/21 г. по описа на МРС за издаване на
заповедта за изпълнение, съгласно Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 46/21 г.по описа на МРС.
При този изход на делото съдът следва
да се произнесе и за разноските. Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422
от ГПК, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителният иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника/респ. настъпването на условията по чл.47 ал.5 от ГПК, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение
в частта й относно разноските отпада.
Ищецът е представил доказателства и
претендира разноски в общ размер от 385 лева,
от които 25 лева- държавна такса и 360 лева– адвокатско възнаграждение/- в заповедното производство, и 385
лева в настоящото исково производство /25 лева- държавна такса и 360 лева-
адвокатско възнаграждение/.
При това положение, съдът намира, че от
установените разноски за заповедното и настоящото производство в общ размер на 770 лева, на ищеца следва да се присъди
сумата в размер на общо 770 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.Х. с ЕГН- **********, че дължи на Г.В.Г.
с
ЕГН-
**********, сумата в размер на 600
лева, представляваща
причинени имуществени вреди в следствие на неправомерно завеждане на изп.д. №
1282/20г. по описа на ЧСИ- Р. Сираков с per. № 812 на КЧСИ и район на действие КОС,
ведно със законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от
26.01.21г.- датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, ЗА КОИТО
СУМИ Е
ИЗДАДЕНА Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №
24/ 27.01.2021г., постановена по
ч.гр.д. № 46/2021г.по описа на РС-Момчилград.
ОСЪЖДА Р.А.Х.
с
ЕГН-
**********, ДА
ЗАПЛАТИ на Г.В.Г. с ЕГН- **********, сумата от общо 770 лева-
разноски по заповедното и исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: