Р Е Ш Е Н И Е №26
Град Несебър, 11.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1662 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от “З.М.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Сава Раковски № 6, представлявно от управителя З.К.М., срещу Наказателно постановление № 02-0002588 / 25.09.2019г. на Директора на Д. “И.п.т.”***, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно поради съществени нарушения на административно производствените правила. Поддържа се, че постановлението е издадено извън законоустановения в закона едномесечен срок, в него не е описано нарушение, извършено от жалбоподателя, а от трето лице. Жалбоподателят отрича да е извършил нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Трудовото правоотношение с работника М.М.И.е било уредено с трудов договор с всички негови елементи, макар и да не е в писмена форма. Като конкретна нарушена процесуална разпоредба посочва тази на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като обстоятелствата, при които е извършено вмененото на жалбоподателя административно нарушение, не са описани изчерпателно и ясно, по който начин е нарушено правото му на защита. Излага съображения относно допустителството като форма на изпълнително деяние, както и съображения за маловажност на деянието, но последните касаят доводи по друга жалба за друг случай, инкорпорирани в настоящата. Счита също, че би могла да намери приложение и разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК – малозначителност на деянието, поради обстоятелството, че е сключен трудов договор на 01.08.2019г. Оспорва и размера на санкцията. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощени адвокати, които заявяват, че поддържат жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, фактите по делото обосновават извод за трудово правоотношение между дружеството-жалбоподател и наетият от него работник, поради което е било задължително сключването на трудов договор между тях, елементите на който договор били налице. Като не е изпълнил това си задължение, жалбоподателят е нарушил закона, а нарушението правилно е било квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Счита, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установено следното от фактическа страна:
На 30.07.2019г. е била извършена проверка от Г.Г.С. – Главен инспектор в Д”ИТ” – Бургас и К.К.Г.– Главен инспектор в Д”ИТ” – Бургас в Ресторант “3”, находящ се в к.к. Слънчев бряг и стопанисван от “З.М.” ООД, по спазване на трудовото законодателство и безопасността на труда, а за резултатите от проверката е бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР 1925225/14.08.2019г., в който са дадени предписания за пет констатирани нарушения.
Разпитан в качеството му на свидетел по делото, актосъставителят Г.Г.С. посочва, че проверката в обекта е започнала с предоставяне на списък, в който заварените да работят в обекта лица, да попълнят собственоръчно личните си данни и работно време. В кухнята проверяващите са заварили лицето М.М.И.да полага труд като е приготвяла тесто, и която собственоръчно и срещу подпис е декларирала, че работи за “З.М.” ООД като изпълнява длъжността “помощник-кухня” с работо време от 09:30 часа до 17:30 часа срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева. С призовка по чл.45, ал.1 от АПК е било наредено на управителя на дружеството лично или чрез упълномощено лице да представи на 12.08.2019г. в 14:00 часа в Д”ИТ” – Бургас документи, между които Актуално състояние (последно) и печат, пълни трудови досиета на работещите в обекта лица, справки на договорите в ТД на НАП, присъствени форми и графици за разпределяне на работното време от 01.06.2019г. до 12.08.2019г., заповеди, ведомости и фишове за заплати от VІ.2019г. до VІІ.2019г., Правилник за вътрешния трудов ред и Вътрешни правила за работна заплата, Договор със СТМ, Оценка на риска, Инструктажни книги, Заповеди, Протоколи от извършени ел. измервания и измервания на фактори на работната среда.
На 12-и и на 14-и август 2019г. управителят на “З.М.” ООД е представил исканите документи, между които такъв, озаглавен “граждански договор” № 1 от 30.07.2019г. и Трудов договор № 119 от 01.08.2019г., сключени с М.М.И.. Според гражданския договор, подписан само от Мария Иванова, същата в качеството й на изпълнител, се е задължила да замеси тесто за пица по специална рецепта и тесто за приготвяне на прясна паста по италиански в ресторант Z в к.к. Слънчев бряг, срещу възнаграждение в размер на 40 лева, а възложителят “З.М.” ООД е декларирал задължението си да дегустира направеното, одобри или отхвърли приготвеното тесто, и че ако резултатът е положителен, ще се сключи трудов договор от 01.08.2019г. Трудовият договор е сключен за срок до 01.09.2019г., а с него работникът е приел да изпълнява длъжността “Готвач”, с място на работа “хотел-ресторант” в полза на работодателя “З.М.” ООД, на пълен (8-часов) работен ден, срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева. Работникът се е задължил да постъпи на работа на 01.08.2019г. Трудовият договор е регистриран в НАП на 01.08.2019г. в 12:57 часа.
От представените графици за работа за месеците юни, юли и август 2019г. не може да се установи откога М.М.И.работи в обекта, тъй като тя не фигурира в тях.
Административно наказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 02-0002588 от 14.08.2019г., в който актосъставителят е описал, че при проверка на 30.07.2019г. в 17:33 часа на място в обект Ресторант “З”, находящ се в к.к. Слънчев бряг, хотел “Зефир”, стопанисван от “З.М.” ООД, ЕИК ********, се установило лицето М.М.И.с ЕГН ********** да извършва дейност като “помощник-кухня” в горепосочения обект; лицето собственоръчно декларира в списък на работещите лица, че работи на длъжност “помощник-кухня” с работно време от 09:30 часа до 17:30 часа с трудово възнаграждение 560 лева. На 12-и и 14-и 08.2019г. при проверка по представените от “З.М.” ООД документи в Д”ИТ” – Бургас не са представени документи, свързани с трудовото правоотношение между М.М.И.с ЕГН ********** и “З.М.” ООД от дата 30.07.2019г. Представен е сключен между страните трудов договор № 119/01.08.2019г. Предвид на това се установява, че “З.М.” ООД, в качеството си на работодател по смисла на § 1, т.1 от ДР на КТ, към 30.07.2019г. в 17:33 часа в горепосочения обект не е уредил като трудови правоотношения оношенията при предоставяне на работна сила като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М.М.И.с ЕГН **********. Актосъставителят е посочил, че жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Актът е съставен в присъствието на управителя на “З.М.” ООД, на когото е връчен препис от акта сращу подпис.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията. И според наказващия орган жалбоподателят е нарушил чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдсневен срок по чл.59 от ЗАНН и е допустима – НП е връчено на управителя на дружеството-жалбоподател на 01.11.2019г., а жалбата е подадена на 07.11.2019г.
При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в чл.42 и чл.57, ал.1 т ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН като нарушението е подробно описано и са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Свидетелите по акта са две лица, на които са посочени трите имена, ЕГН-а и адресите им.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност и правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на жалбоподателя и водят до неговата отмяна. Наказващият орган е издал наказателното постановление в рамките на давностния шестмесечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставянето на АУАН и макар и извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАННН.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от разпита на актосъставителя С., а и от признанията на жалбоподателя, в деня на проверката – 30.07.2019г., лицето М.М.И.е извършвала определени дейности, присъщи за работник в кухня по приговяне на храна и свързани с тях осъществявани от търговеца-жалбоподател ресторантьорски услуги в Ресторант “З” в к.к. Слънчев бряг. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Безспорно е по делото и че по това време между дружеството и М.М.И.не е бил сключен писмен трудов договор – такъв е бил сключен едва на 01.08.2019г.
Съдът не приема тезата на процесуалните представители на дружеството-жалбоподател, че действията по замесване на тесто от страна на М.М.И.не предполага сключването с нея на трудов договор, тъй като отношенията им са уредени с “граждански договор”, посоченото лице, макар и да се е намирало в обекта, не е предоставяло работна сила, а като е замесвало тесто, е дължало определен резултат за кратък срок. Изтъква се, че М.М.И.се е намирала в обекта в изпълнение на сключен с нея граждански договор, че се касае за гражданско правоотношение по силата на граждански договор от 30.07.2019г., а не е трудово такова. В този „граждански договор“ е посочено, че М.М.И., наречена изпълнител, е приела да извърши следните дейности: да замеси тесто за пица по специална рецепта и тесто за приготвяне на прясна паста по италианска рецепта срещу възнаграждение общо в размер на 40 лева. Този документ, озаглавен „граждански договор“ обаче противоречи на останалите събрани по делото писмени доказателства, и в частност, неговото съдържание е в противоречие с друг документ – Списъка на работещите от 30.07.2019г., в който М.И.не се е подписала като изпълнител, нито, че замесва тесто, а според самата М.И.е изпълнявала длъжността „помощник-кухня“, т.е. лицето е заемало длъжност, в рамките на установено работно време, с определено място и начин на изпълнение, в условията на йерархическа подчиненост, тъй като работникът е подчинен на и зависим от работодателя. Освен това по трудов договор се дължи едно продължително и многократно изпълнение, каквото е процесното отношение с М.М.И.. От съдържанието на приложения граждански договор от 30.07.2019г. е видно, че самият договор не съдържа клаузи за конкретен краен резултат. Затова съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за дружеството, а не е извършвало работа по граждански договор, и в частност описаната в документа, озаглавен „граждански договор“. Съдът намира, че приложеният граждански договор, освен, че е нищожен поради липса на съгласие, е привиден договор с който се прикриват действителните трудови правоотношения и дейността, която действително е извършвала М.М.И., а именно като работник в кухня, т.е. дейности с многократно, а не с еднократно изпълнение, и които следва да бъдат регламентирани по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ като трудов договор, защото съобразно смисъла на гражданския договор работата, която да е конкретно определена, трябва да бъде завършена за да бъдат изпълнени задълженията по него. Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързани с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаване на крайния резултат, предмет на облигационния договор. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и зависим от него (в т.см. Р № 10767/2006г. на ВАС, Р № 232/2000г на ВАС, Р. № 1818/1997г. на ВАС и др.). В конкретния случай безспорно е, че М.М.И.е заварена при проверката за приготвя тесто в кухнята и че при изпълнение на тази работа тя не е действала самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана съвместно с останалите работници и под надзора на представител на дружеството, който е следвало да отчита работното му време, отработените му часове и свършената от него работа. След като и самият работещ пък от своя страна признава, като се е подписал в списъка на работещите, че изпълнява длъжността „помощник-кухня“, съдът приема, че се касае за прикрити трудови, а не гражданскоправни отношения, защото изброените по-горе обстоятелства по никакъв начин не кореспондират с особеностите на граждански договор. Видно е, че действителните отношения между санкционираното дружество и М.М.И.са трудовоправни отношения между работодател и работник, а дейността, извършвана от Мария Иванова, е следвало да бъде регламентирана по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ като трудов договор, какъвто по-късно е сключен. Представеният по делото граждански договор от 30.07.2019г. не съдържа изискуемите реквизити за запълване на действителното му съдържание съгласно чл.66, ал.1 от КТ, според която норма Трудовият договор определя: мястото на работата, наименованието на длъжността и характера на работата, датата на сключването му и началото на неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор, размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, продължителността на работния ден или седмица. Ето защо представеният граждански договор е недопустимо да се приеме и третира като такъв. Освен това надлежното сключване на писмен договор съгласно чл.61 от КТ изисква същият да се сключи между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа и влече след себе си задълженията на работодателя по чл.62, ал.1 от КТ - в тридневен срок от сключването на трудовия договор да се изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите, както и по чл.63, ал.1 от КТ – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, а също и по чл.63, ал.2 от КТ – работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по ал.1, каквито действия напълно липсват в настоящия случай.
Дори и да се приеме, че действително представения граждански договор е сключен още преди началото на проверката на контролните органи и е представен по делото с цел обслужване на защитната версия и същият е договор за услуга по смисъла на ЗЗД, на практика същият не съдържа индивидуализиран предмет, тъй като уговорената работа не е индивидуализирана в количествено отношение и доколкото в договора е уговорена само вида на услугата, а именно: да замеси тесто за пица и тесто за приготвяне на прясна паста в ресторант Z в к.к. Слънчев бряг, на практика същият прикрива съществуващо трудово правоотношение. Това означава, че страните не са уредили съществуващото между тях правоотношение в предвидената от закова форма, а именно чрез писмен трудов договор. Категорично е също (а и твърдения от страна на жалбоподателя за обратното не са наведени и не се представят доказателства, които да опровергават показанията на актосъставителя, дадени в съдебно заседание), че към момента на извършване на проверката на 30.07.2019г. гражданският договор не е бил деклариран, като жалбоподателят не е уведомил за това ТД на НАП-Бургас, както и че М.И.не е получавала екземпляр от граждански договор, в който е посочено, че е съставен в два еднообразни екземпляра. Не е посочено също дали работата е приета и кога е станало това, като липсва съставен констативен протокол за това обстоятелство, какъвто е предвиден в гражданския договор. М.И.не е декларирала, че работи по сключен граждански договор и че има качеството на „изпълнител“ по него. Напротив, декларирала е срещу подпис, че изпълнява длъжността „помощник-кухня“.
Няма спор по делото, че към момента на проверката между жалбоподателя и въпросното лице, работещо при него, е бил сключен в даден момент граждански договор. Спорът по делото е дали отношенията, възникнали относно процесния договор, са по същество трудови и респективно страните е следвало да ги уредят с трудов договор. При преценка на договорите не се взема предвид наименованието, а същността им. Същността на този договор не е като граждански.
Безспорно и доказано е обстоятелството, че лицето М.И.е престирала на жалбоподателя своята работна сила. Този извод не се оборва от представения граждански договор. Напротив, анализът на събраните доказателства води съда до извода, че по своя характер и белези тези договорни отношения съставляват трудови – с тях е уговорена престацията на работна сила (а не на обществен продукт) срещу възнаграждение, налице е определено работно време и място, поради което са налице онези белези, които характеризират правоотношенията като трудови, а не като облигационни.
Престацията на труд е предмет на трудово, а не на обикновено гражданско, договорно правоотношение. Вярно е, че страните имат автономия при договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето Мария Иванова, не са били уредени в трудов договор, а в граждански договор.
Ето защо съдът приема, че деянието на търговеца е съставомерно така, както му го вменява административно наказващият орган, тъй като е реализирано едно трайно състояние, свързано с липса на писмени трудов договор, което осъществява състава на административно нарушение до прекратяване на съставомерното бездействие, а бездействие е безспорно установено за вменения случай, като в хода на съдебното следствие се събраха безспорни такива, че жалбоподателят е приел на работа към момента на проверката от инспекцията по труда работник, като същият е имал установено работно време, уговорено работно място и договорено трудово възнаграждение за престираната сила, т.е. били са налице основните елементи на трудовото правоотношение. Изложеното обосновава по несъмнен начин съставомерността на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ.
Съдът намира също, че в настоящия случай не може да бъде приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че за да е налице маловажен случай по смисъла на чл.415в от КТ е необходимо да са налице всички кумулативно предвидени условия, а именно нарушението да може да бъде отстранено незабавно след установяването му и от него да не са произлезли вредни последици за работници и служители. В настоящия случай не е изпълнено нито едно от двете кумулативно предвидени условия, доколкото положеният от работника труд не се зачита за трудов стаж до сключването на трудовия договор.
Деянието съставлява нарушение по смисъла на Кодекса на труда и е основание за реализиране на административно наказателната отговорност на търговското дружество. Наказващият орган обаче не изложил никакви мотиви защо следва да наложи наказание над минималния предвиден размер. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че са налице основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в санкционната му част, тъй като при определяне на административното наказание наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, а именно наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, което обуславя налагането на по-леко наказание.
Горното налага НП № 02-0002588 от 25.09.2019г. на Директора на Д“ИТ“ – Бургас да бъде изменено като се намали размера на наложеното наказание и следва да бъде определено в минималния размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение, а именно Имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Съгласно изхода на делото, а
именно намаляване размера на санкцията наполовина, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени половината от направените от него разноски за платено
възнаграждение в размер на 600 лева – сумата в размер на 300 лева. Юристконсултското възнаграждение, което процесуалният
представител претендира да бъде присъдено, се определя съгласно разпоредбата на
чл.27е от Наредбата на заплащането на правната помощ, която предвижда
възнаграждение от 80 лева до 120 лева. На тези основания юристконсултското
възнаграждение в полза на наказващият орган следва да бъде определено на сумата
в размер на 60 лева, която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да му
заплати.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002588 / 25.09.2019г. на Директора на Д. “И.п.т.”***, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труд, с което на “З.М.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Сава Раковски № 6, представлявано от управителя З.К.М., е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯ размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция“ от 3 000 лв. (три хиляди лева) на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
ОСЪЖДА “З.М.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Сава Раковски № 6, представлявано от управителя З.К.М., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 60 лв. (шестдесет лева), представляваща юристконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ДА ЗАПЛАТИ на “З.М.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** Сава Раковски № 6, представлявано от управителя З.К.М., сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски съобразно уважената част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: