МОТИВИ
към Присъда № 75/26.09.2012г. по НОХД №975/2012г. по описа на Пловдивски окръжен
съд.
Срещу подсъдимия С.Т.П. е повдигнато обвинение по чл.304, ал.1 от НК за това, че на
08.12.2011 г. в гр.Пловдив е дал дар – сумата от 40 лева на длъжностно лице – В.Н.В.,
на длъжност *** в *** с възложени функции на инспектор „Социална дейност и
възпитателна работа” в ***, за да извърши действие по служба – да предложи *** С.Т.П.
на *** за награда с домашен отпуск.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
обвинението от фактическа и правна
страна. Пледира за налагане на наказание при условията на чл.58а от НК, с оглед
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК. Счита, че за постигане целите на наказанието
на подсъдимия П., следва да се наложи наказание „лишаване от свобода”,
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да
бъде изтърпяно ефективно. Предлага веществените доказателства -2 банкноти с
номинал от по 20 лева, да бъдат отнети в полза на държавата, съгласно чл.307а
от НК .
Защитникът на
подсъдимия- адв.А.
не оспорва
фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието, като счита, че същото с оглед самопризнанието на
подсъдимия и събраните други доказателства, е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Намира, че наказанието спрямо подс.С.П. следва да се определи при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по реда на чл. чл.55 от НК, както
и да не се налага кумулативно предвиденото наказание „глоба”, предвид липсата
на доходи на подсъдимия.
Подсъдимият
С.Т.П.
се признава за виновен. Признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съжалява за постъпката
си и моли съда за снизхождение и по-леко по вид и размер наказание.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Въз основа на доказателствата, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК,
съдът намери за установена следната фактическа обстановка , описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимия С.Т.П. е
роден на *** г. в гр.П., живее в същия град. Български гражданин е. Няма завършено образование-неграмотен
е. Женен е. Същият е осъждан многократно, видно от приложената справка за
съдимост и бюлетини на л.41-43 от дос.производство.
През месец декември
2011г. подс.П. изтърпявал наказание „лишаване от свобода” в ***. Това наказание
му било наложено с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 2738/2010г. по описа на
ПОС, в сила от 03.11.2010г., с което на подс.П. за престъпление по чл.354а,
ал.2, т.4, вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б”от НК му е наложено наказание
от две години и осем месеца лишаване от свобода.
На 17.06.2004г. св.В.В.
бил назначен на длъжност *** / на л.38 от д.п./. На 28.11.2011г. със Заповед на
*** му било възложено да изпълнява функциите на социален работник, отговарящ за
социалната дейност и възпитателната работа с лишените от свобода в *** от
открит тип при *** / л.39 от д.п./. В този смисъл св.В. имал качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК.
След като на В. му били
възложени функции по последната посочена Заповед, с него на няколко пъти
разговарял подс.П. с искане свидетелят да изготви предложение до *** за
пускането на П. в домашен отпуск. Тъй като, според В. не били налице
предпоставките на ЗИНЗС за награждаване на подс.П. с домашен отпуск, такова
предложение не било изготвено.
На 08.12.2011г. около
9,30 часа в кабинета на св.В. в Затворническото общежитие дошъл подс.С.П. и за
пореден път поискал да бъде предложен за награда с пускане в домашен арест,
като заявил, че е в тежко семейно положение и му е необходима такава награда.
Св.В. отново отказал на подсъдимия да го предложи, като му обяснил, че няма основания
по ЗИНЗС за такова награждаване на подсъдимия. Това, подс.С.П. решил да даде
подкуп на св.В., за да изготви последния предложение за награждаването му, като
извадил от джоба си две банкноти с номинал по 20 лева всяка и ги оставил на бюрото
на В.. Последният попитал „Какво е това?”, на който въпрос подсъдимият
отговорил „Така става”. В. веднага се обадил по телефона на дежурния командир
на отделение в затворническото общежитие –св.И.З. и го помолил да отиде в
кабинета му. При пристигането на З., В. веднага му разказал за случилото се, а
междувременно подс.П. прибрал банкнотите в джоба си. При идването на св.З.
обаче, подс.П. признал, че е дал подкуп на В., за да бъде пуснат в домашен
отпуск и му показал двете банкноти от по 20 лева. Същите били иззети от св.З.,
който съставил протокол, приложен на л.8 от дос.производство. Също в присъствие
на св.М., К. и К., подсъдимият заявил, че е дал сумата от 40 лева на св.В., за
да бъде предложен за домашен отпуск.
Двете банкноти с номинал
от по 20 лева сер.№№ АЦ 0176565 и АК 7619725 били предадени с протокол от св.З.
в хода на досъдебното производство и приложени като веществени доказателства.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията
на подс.С.П., направени в хода на съдебното следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, които са в съответствие и с обясненията му, дадени в хода на досъдебното
производство, от показанията на всички разпитани в
хода на досъдебното производство свидетели, от
приложените писмени доказателства-протокол
за иззети вещи и ценности/ на л.8 от д.п./, протокол за доброволно предаване и
приемо-предавателен протокол/ на л.35,36 от дозн. /, Заповеди за назначаване на
длъжност/ на л.38 и 39 от д.п./, длъжностна характеристика/ л.17 от д.п./, характеристична
справка, свидетелство съдимост/ на л.41-44 от дозн. /, 4 бр. Експертизи и
Решение на ТЕЛК, приложено по делото, а така също и от приложените веществени
доказателства.
Направеното
от подс. С.Т.П. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за доказано и от
останалите събрани в досъдебното
производство доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните в
досъдебното производство свидетели В.В. и И.З. , които последователно и логично
обясняват, както даването на парите от подсъдимия, така и причината, поради
която са били дадени, а именно искания от него домашен отпуск. Двамата свидетели
по идентичен начин описват поведението на подсъдимия, който се е намирал в
кабинета на В., признал е и не е отричал
още в този момент даването на пари на В., за да бъде предложен от последния за
награда, които пари в банкноти от по 20 лева, както са описани от свидетелите
са били намерени и иззети от подс.П. при извършения му обиск от служителя на
затвора-св.З.. Според показанията на св.В.,
подкрепени и от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, се установява, че на инкриминирания ден, след получения пореден
отказ от страна на свидетеля да предложи П. за награда-домашен отпуск,
последният е извадил и му е дал посочената сума пари с думите „Така става”.
Именно това е провокирало В. да търси съдействие и от св.З.. Показанията на
двамата свидетели кореспондират и с показанията на свидетелите А.К., И.М. и Я.К.,
които в същото време са се намирали в дежурната стая при св.З. и пред които
свидетели, подс.П. изрично е потвърдил, че е предложил подкуп на св.В., за да
го пусне в домашен отпуск. Действително от представената Заповед № 285/28.11.2011г.
е видно, че В., към инкриминирания период е изпълнявал функциите на социален
работник, отговарящ за социалната дейност и възпитателна работа с лишените от
свобода в ***, като същият е разполагал с правомощията, съгласно длъжностна
характеристика, да предлага лишени от свобода за награда и да предвижва техни
молби в този смисъл.
Ето защо настоящата
инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе фактическа
обстановка и не намира съществени
противоречията в доказателствата, които да разколебават направените изводи
относно описаните факти. Впрочем, тези факти не се оспорват и от подс.П. в
обясненията му, дадени в досъдебното производство, макар да твърди, че е имал
сериозни семейни причини, за да иска отпуск.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С гореописаното
подсъдимият С.Т.П.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.304, ал.1 от НК за това, че на 08.12.2011 г. в гр.Пловдив е дал дар – сумата от 40 лева
на длъжностно лице – В.Н.В., на длъжност *** в *** с възложени функции на ***
към ***, за да извърши действие по служба – да предложи лишения от свобода С.Т.П.
на *** за награда с домашен отпуск.
От
обективна страна е безспорно установено, че на инкриминираната дата подсъдимия е
предложил на св.В.В., длъжностно лице-***, сумата от общо 40 лева,
за да
извърши последния действие по служба, изразяващо се в това, да предложи лишения
от свобода С.П. на *** за награда с домашен отпуск.
Отделно от това подсъдимият е бил наясно, че в служебните задължения на св.В.
се включва възможността да предлага до *** отпуск за лишените от свобода, като
дори нееднократно подсъдимият е правил подобно
искане и е получавал отказ, тъй като за него не са били налице
предпоставките на ЗИНЗС. Затова и при поредното си посещение в кабинета при св.В.,
подсъдимият П. настоятелно е предложил на свидетеля сумата от 40 лева, излагайки
и семейни причини, надявайки се да мотивира свидетеля да извърши исканото
действие. С тези си действия , подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
„активен подкуп”. Няма спор, че към инкриминирания период служителят на
администрацията на Затвора В., е изпълнявал служебните си задължения, възложени
му със Заповед № 285/28.11.2011г. като социален работник, отговарящ за
социалната дейност и възпитателна работа с лишените от свобода в ***. В този
смисъл същият се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.”а” от НК.
Даденият от подсъдимия дар е имал за адресат св.В., като длъжностно лице, което
разполага с правомощия, да предлага лишени от свобода за награда и да предвижва
техни молби в този смисъл към съответни други длъжностни лица.
От
субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието. Подсъдимият е
предвиждал общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Подсъдимият
П. е знаел, че не са били налице предпоставки по ЗИНЗС за исканата от него
награда, понеже нееднократно е получавал откази, както от ***, така и от св.В.
и причините за това са му били ясни. Именно за това е поискал от последния,
чрез даването на пари, да предприеме исканото действие по служба.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.304, вр. ал.1 от НК,
законодателят е установил граници на
наказанието “лишаване от свобода” до
шест години,
както и кумулативно наказание глоба до 5000 лева. В случая с оглед императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК приложението на чл.58а от НК се явява задължително , като съдът следва да
определи и наложи на подсъдимия С.Т.П. наказание, ръководейки се от
разпоредбите на закона, като намали същото с 1/3.
Определяйки наказанието в рамките на тази привилегия, съдът отчете като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства признанието на вината и
изразеното съжаление за действията си, които е заявявал още в хода на
досъдебното производство, съдействието му за разкриване на обективната истина, тежкото
му семейно положение и здравословно състояние, за което по делото са
представени множество писмени доказателства-Епикризи, установяващи различни
заболявания, за които подс.П. е бил лекуван и в условията на затвора.
Същевременно обаче, като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат
наличието на няколко предходни осъждания за престъпления против собствеността и
такива, свързани с държане и разпространение на наркотични вещества, при това
при условията на опасен рецидив, каквото е и последното му осъждане. Данни за
съдебното минало на подсъдимия дават основание да се приеме, че се касае до трайно
установени у подсъдимия навици за неспазване на законовите разпоредби.
Ето защо съдът прие, че за постигане целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК и най-вече за поправяне на подсъдимия С.Т.П., наказанието по
отношение на последния следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства/посочени
по-горе/, като според настоящата инстанция е справедливо да се наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година. Предвид разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК размерът на това наказание следва да се намали с 1/3 или
наказанието, което следва да се определи и наложи на подсъдимия П. е ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Според съда, това наказание се явява адекватно, както
на степента на обществена опасност на деянието, така и на дееца. Не се споделят
доводите на защитата за наличие на предпоставките на чл.55 от НК и определяне
на по-леко по вид наказание, а именно „Пробация”. Изложените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства не са многобройни и не дават основание за повече
снизхождение. Исканото от защитата по-леко наказание, би се явило несъразмерно
леко с данните за личността на подсъдимия и неговата престъпна деятелност. Вярно е, че същият
страда от сериозни заболявания, които обаче не са препятствали извършването на
престъпления, а освен това в условията на затвора, се полагат необходимите
грижи за здравето на подсъдимия П.. Така
че, според настоящия състав влошеното здравословно състояние на подсъдимия, не
е достатъчно основание да се приеме наличието на предпоставките на чл.55 от НК.
Наред с наказанието лишаване от
свобода, законодателят е предвидил и кумулативно наказание „глоба” за престъплението
по чл.304, ал.1 от НК, което според съда следва да бъде определено също
отчитайки превес на смекчаващите обстоятелства, както и на данните за
материално състояние на подс.С.П.. Безспорно е, че същият не работи, няма
постоянни доходи, за това и наказанието „глоба” следва да се определи в размер
значително под средния, а именно в размер на 600 лева . В случая , при определяне на кумулативното наказание
съдът не е обвързан от правилата на чл.58а от НК.
На основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС подсъдимият С.П. следва
да изтърпи така определеното му наказание от осем месеца „лишаване от свобода”
при първоначален „СТРОГ” режим, в затвори или затворническо общежитие от закрит
тип.
Налице са основанията на
чл.307а от НК, за това съдът постанови да бъде отнет в полза на държавата
предмета на престъплението по чл.304, ал.1 от НК, а именно– 1 бр. банкнота от 20 лева сер.№ АЦ 0176565 и 1
бр.банкнота от 20 лева сер.№ АК 7619725, намиращи се на съхранение в ПОС и
приложени като веществени доказателства.
По делото не са направени до момента
разноски, поради което такива не бяха възложени на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: