№ 144
гр. П., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500140 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалбата на И.. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „В.Т.“ № 30, чрез процесуален представител адвокат Ч.С. Ч. от АК П., с адрес: гр. П..
ул. „И.В.“ № 18. ет.2, против Решение № 1088/03.12.2021 г. постановено по гр.д.№
1666/2021 г. на ПзРС, в частта в която са били отхвърлени предявените от И.. Л. В., ЕГН
********** против Т. АНГ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В.Т.“ № 30, ет. 1
искове с правно основание чл.109 ЗС ответникът да бъде осъден да преустанови
неоснователните си действия като премахне поставената от него по цялото протежение на
източната бетонна пътека, от към страната на ищеца, ограда от метална тръбна конструкция;
поставените от него, без съгласието на ищеца - дърва и други движими вети, върху
източната бетонна пътека, непосредствено преди края й и да преустанови действията си, с
които пречи на ищеца да преминава по изградената в източната част на имота, от сградата
на основно застрояване до стопанската постройка, бетонна пътека, като не забранява
преминаването по същата и не отправя заплахи и не търси физическа саморазправа, като
неоснователни и недоказани.
В жалбата се излагат доводи , че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа се , че съдът не се е произнесъл по всички твърденията и възраженията и е
тълкувал превратно събраните гласни доказателства и заключението на експерта от
допуснатата СТЕ , поради което е постановил необосновано и неправилно решение.
Изложени са подробни съображения в този смисъл. Моли се съда да отмени решението в
тази част и да се постанови друго , с което да се уважат предявените искове като
1
основателни.
Не е постъпил отговор от насрещната страна,но в открито съдебно заседание,
ответникът чрез своят процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението на ПзРС. Счита жалбата за неоснователна и необоснована с подробни аргументи
в тази насока в защитата по същество.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ПзРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по
делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
приема за установено следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът и съпругата му Р.Т. В.а, са собственици по
силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот №133, том V, н.д. № 706/2006 г., с
акт на вписване № 123, том ХIII, дело № 3453/2006 г, с вх. № 5067 от 08.08.2006 г. на CB-П.
на следния недвижим имот: 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор №
55155.506.1020 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със
Заповед № РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на
поземления имота: гр. П., ул. „В.Т.“ № 30 с площ от 438 кв.м, ведно със самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 55155.506.1020.1.2 с площ от 116 кв.м., намиращ се в сграда с
идентификатор № 55155.506.1020.1, разположена в процесния поземлен имот ,както и на
разположената в имота сграда с идентификатор № 55155.506.1020.1 и на източното
помещение от разположената, но неотразена в КККР- съсобствена стопанска постройка,
съставена от три помещения, изградена в дъното на имота. Сочи, че ответникът е
собственик също на 1/3 идеална част от описания поземлен имот и на средното помещение
от разположената в дъното на имота – селскостопанска постройка, а другата 1/3 идеална
част от поземления имот и на западното помещение от разположената в дъното на имота -
стопанска постройка е собственост на наследниците на А.А. М., ЕГН**********. Излагат се
твърдения, че с оглед реалното фактическо използване на тези три помещения и
незастроеното дворно място, от съсобствениците е сключен - договор за разпределение
използването на съсобствения недвижим имот от 2005 г., по силата на който ищецът и
съпругата му, като правоприемници на праводателите си, наследници на - И.А. М., реално
ползват източната 1/3 идеална част от поземления имот, ответника - средната 1/3 идеална
2
част от поземления имот, а наследниците на А.А. М. - западната 1/3 идеална част от
поземления имот. За целта в източната и западна част на имота, от сградата на основно
застрояване до стопанската постройка, съсобствениците са изградили две бетонни пътеки за
общо ползване, служещи за осигуряване достъпа на същите до помещенията намиращи се в
стопанска постройка и същевременно очертаващи, именно границите на договореното
реално ползване на незастроеното дворно място, като източна, средна и западна част. Това
фактическо състояние реално се запазило до 2017 г., когато ответникът, без съгласието на
другите съсобственици монтирал по цялото протежение на източната бетонна пътека, от към
страната на ищците, ограда от метална тръбна конструкция и забранил на ищеца и
съпругата му да преминават по пътеката, с мотив, че същата е негова собственост. Освен
това, непосредствено преди края на бетонната площадка, затрупал същата с дърва и
поставил и ламарини, с които прегражда преминаването по същата и да стигат до друга
перпиндикулярно разположена бетонна пътека, водеща до източното помещение на
стопанската постройка, ползвано от ищеца. Посочва, че въпреки изричната молба от страна
на ищецът, ответникът отказвал да ги премахне и продължава да ги държи там
неоснователно. Сочи, че така поставените ламарини и складирани дърва преграждат и
пречат на ищеца да използва бетонната пътека, определена за общо ползване, стигаща до
друга перпендикулярно разположена бетонна пътека ползвана общо от съсобствениците,
водеща до източното помещение на стопанската постройка, ползвано от ищеца, като с тези
неоснователни действия на ответника, пречи на ищеца и съпругата му, да упражняват
пълноценно своето правото на собственост. Посочва, че така ситуирана макар и лека ограда,
изградена от тръбна конструкция, прегражда и пречи, на спокойното използване на
незастроеното дворно място, отредено за реално ползване на ищеца от бетонната пътека,
определена за общо ползване. На следващо място тази ограда е вътрешна за дворното място
и била изградена без наличие на каквито и да било разрешения, в отклонение от нормите на
ЗУТ и в пълно противоречие с договореното разпределение на имота. Това обстоятелство
било констатирано и от проверяващи служители на общ. П. в дадените от тях предписания,
обективирани в писмо изх.№44-и- 243/23.06.2017г., на зам.кмета на общ. П.. Заявен е
петитум до съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да преустанови
неоснователните действия, с които пречи на ищеца, да упражнява правото си на собственост
в пълен обем върху притежавания от него недвижим имот, представляващ: 1/3 идеална част
от поземлен имот с идентификатор № 55155.506.1020 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П.. Посочени са доказателства. Претендирни са разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна, чрез процесуалния си представител
адвокат Л.К., е депозирла отговор на исковата молба, в който изразява становище за
допустимост и неоснователност на исковата претенция. Оспорва твърдението, че прегражда
и пречи на ищеца за спокойното ползване на незастроеното дворно място, върху което е
построена кооперацията в режим на етажна съсобственост. От 2005 г. съществувала
уговорката всеки съсобственик на идеална част от двора да ползва онази част от двора,
която се намира между сградата на основното застрояване и съответното помещение от
стопанската постройка. За ответника съществува правото да ползва средната част от двора,
3
който е като полоса между неговото стопанско помещение и кооперацията. Ширината на
тази полоса от двора е еднаква за всеки съсобственик на двора - 4.45 л.м. Твърди, че
действията му по изграждането на частична ограда не са неоснователни, нито пречат на
ищеца да ползва двора. Твърди, че не е налице пречене за упражняване на правото на
собственост на ищеца в пълен обем, нито действията на ответника са без основание или
противоправни. Посочва, че е поставил оградна мрежа в онези 4.45 л.м. определени за
ползване от него, от към страната на дворното място определено за ползване от ищеца, по
протежението на двора към стопанските помещения. Съществувала и пътека, която е
разположена покрай сградата на основното застрояване, като тази пътека не е преградена и
може да се ползва от всеки съсобственик. Сочи, че е изградил каменна настИ.а с ширина 62
см. успоредно на телената ограда, но също изградена в онези 4.45 кв.м. определени за
ползване от него. Твърди, че създадената фактическа ситуация в никакъв случай не създава
пречка ищецът безпрепятствено да достига до стопанска си постройка, както и че никъде не
било казано, че това трябва да става само по каменна пътека. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Настоящият въззивен състав, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, изцяло възприема
установената от ПзРС фактическа обстановка, както и възприема изцяло правните изводи на
ПзРС ,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към правните изводи на ПзРС.
Поради съвпадащите изцяло изводи на настоящата инстанция с изводите на
ПзРС,обжалваното решение следва да се потвърди.
За пълнота на изложението и в отговор на поставените във въззивната жалба
въпроси следва да се има предвид също така и следното :
Възраженията на въззивника пред настоящата инстанция не се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на
разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде,
ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника
създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените
/чл. 50 ЗС/. /така Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г.,
ОСГК/.
Относно оплакването в жалбата, че решението е постановено при
4
незаконосъобразни правни изводи относно установените факти и поддържания в жалбата
довод относно наличието на две бетонни пътеки за общо ползване , следва да се има предвид
следното. Безспорно по делото се установява от събраните гласни доказателства и
заключението на СТЕ , че съществува на място изградена от ответника ограда между
празното място, ползвано от ищеца от изток и средното празно място в средата, ползвано от
ответника, която е изградена от три броя хоризонтални метални пръчки, закрепени на
четири броя вертикални метални тръби .Установява се също така , че оградата е изградена
по цялото протежение на източната бетонна пътека от към страната на ищеца, но също така
безспорно се установява , че оградата и пътеката са изградени изцяло в частта ползвана от
ответника, съгласно договореното между съсобствениците през 2005 г. реално ползване на
недвижимия имот.Както правилно е приел, районният съд правоприемниците на
съдоговорителите по договора за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот
от 2005 г., с нотариално заверени подписи,/ в случая това е ищеца / са обвързани от така
определения начин на реално ползване на дворното място и стопанската постройка. Няма
твърдения и данни да е определен друг начин на реално ползване. Друго от постигнатото с
договора преуреждане ще е допустимо, само ако са се променили съществените
обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумението. Твърдения и
доказателства за такива не се установяват по настоящото дело.
По силата на цитирания Договор за разпределение използването на съсобствен
недвижим имот от 2005 г., съсобствениците са разпределили ползването на процесния
недвижим имот и в частност ползването на дворното място. В договора е залегнала клауза
/т. IV/ според която, всеки един от съсобствениците може да огради използваната от него 1/3
ид.ч. от двора и да я използва както намери за добре и без да пречи на останалите.
Правилен и законосъобразен е извода на районния съд , че не е доказано с изграждането на
въпросната ограда да се пречи на ищеца да осъществява достъп до стопанската си
постройка и по този начин му се нарушава правото на собственост. Събраните по делото
гласни доказателства / св. Божилов/ , както и изготвената от вещото лице скица към
експертното заключение, по категоричен начин сочат, че ищецът има свободен достъп до
определената му за ползване част от дворното място, от която може да достигне до
стопанската си постройка. Този факт обективно не се оспорва от самия ищец , но
твърденията му са , че той не може да упражнява в пълен обем своите права поради това , че
ответникът му пречи да ползва изградената в частта на този ответник бетонна пътека – чрез
поставяне на метална ограда и чрез складиране на дървени материали и поставен ламаринен
покрив върху крайната част на бетоновата пътека. Тези твърдения обаче не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Липсват каквито и да било доказателства кога е била
изградена металната врата на стопанската част на ищеца, като е видно от представената по
делото скица от вещото лице и събрания снимков материал, е че тази врата е била поставена
на източната част на навеса на ищеца, но изцяло е била разположена на граничната линия
на реалното ползване на ответника. В договора за разпределение на реалното ползване,
липсва уговорка между страните за общо реално ползване на изградените в имота две
бетонни пътеки, а по делото липсват доказателства , кога са изградени тези пътеки/ преди
5
или след сключването на договора от 2005 г. / , като единствени данни в тази посока се
съдържат в събрани св. показания, според които всеки един от другите двама съсобственици
са си изградили пътеките в своите части за ползване. Не се събрани доказателства , от които
да се изведе безспорен извод, че именно бетонната пътека, намираща се в площта отредена
за ползване на ответника, е създадена за обслужване на стопанската постройка на ищеца.
Затова и не може да се приеме за безспорно доказано, че достъпа на ищеца до стопанската
постройка е възпрепятстван неправомерно , а се касае по-скоро до предпочитание на ищеца
да осъществява достъп до същата по изградената в другата част за ползване бетонна пътека.
Неоснователно е и твърдението на ищеца, че ответникът не е имал право да поставя
оградата, тъй като самият договор за реално ползване – го допуска. По делото не са събрани
доказателства, че с нейното изграждане се пречи на ищеца да ползва по предназначение
отредената му част от дворното място, респективно да осъществи достъп до източната част
на стопанската постройка. При изслушването на вещото лице се установява, че достъпът до
стопанските постройки, включително тази на ищеца се осъществява и посредством
перпендикулярна пътека, на двете пътеки, които идват от основаното застрояване
/разделящи дворното място/, която се намира между стопанските постройките на
съсобствениците и изградените от тях навеси пред същите и е направена именно за
обслужване на същите. Вещото лице е категорично, че дървени материали са на границата
между двата дървени навеса на ищеца и ответника, но са поставени в частта на ответника.
В своите мотиви , районният съд действително погрешно е приел за недоказано , че
дървата и другите вещи са поставени върху източната бетонна пътека, тъй като макар
вещото лице да не е установило, че успоредната и перпендикулярните пътеки се свързват ,
в св. показания се съдържат данни , че това е било така. Но липсват данни от които да се
установи , че това положение е било променено от ответника именно след като
съсобствениците са уредили своите отношения с подписания между тях договор от 2005 г.
Т.е. липсват данни , които да сочат , че със складирането на тези материали се променя
едно уредено вече със споразумението положение и с тази промяна по този начин да се
възпрепятства достъпът до стопанската постройка на ищеца. При така установените по
делото факти, изводите на съда в неговите мотиви, макар и неправилни в тази им част не се
отразяват на правилността на неговото крайно решение.
Както се приема още с ТР 31/84 г. ОСГК на ВС неоснователното действие следва
да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ. Actio negatoria разбирана в
един по широк аспект е условие за защита срещу необосновани вмешателства, преки или
косвени, който възпрепятстват собственика да упражнява правото си на собственост като
използва напълно своята вещ и е израз на възможността при надлежно упражнено искане
тези вмешателства да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние.В
изложения смисъл е Решение № 150 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г. на ВКС- II отд.
на ГК, с която е прието, че не всяко въздействие върху имота, може да обоснове
основателност на предявеният по чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие което засяга
неоснователно обекта и посредством което обективно се създават пречки за упражняване на
6
установения правен тежим на ползване на имота, като по този начин се накърняват правата
на собственика и се създават пречки правото на собственост да се упражнява в пълен
обем".Необходимо е доказване на неоснователно въздействие, имащо реален израз на
препятствие за упражняване правото на собственост на титуляра на това право.
С оглед събраните доказателства, съдът намира, че жалбата срещу отхвърления в
обжалваното решение иск по чл.109 ЗС е неоснователна. Не са събрани доказателства, които
по категорпичен начин да установят , че се създават пречки правото на собственост да се
упражнява в пълен обем. Решението на ПзРС , следва да бъде изцяло потвърдено.
На въззиваемия следва да се присъдят направените разноски в размер на 600, 00
лв.за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1088/03.12.2021 г. постановено по гр.д.№
20215220101666 по описа на ПзРС в обжалваната му част, с която е са били отхвърлени
предявените от И.. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В.Т.“ № 30, чрез
процесуалния си представител адвокат Ч.С. Ч. от АК П., с адрес: гр. П.. ул. „И.В.“ № 18.
ет.2, против Т. АНГ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В.Т.“ № 30, ет. 1 искове с
правно основание чл.109 ЗС ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си
действия като премахне поставената от него по цялото протежение на източната бетонна
пътека, от към страната на ищеца, ограда от метална тръбна конструкция в поземлен имот с
идентификатор № 55155.506.1020 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.
с адрес на поземления имота: гр. П., ул. „В.Т.“ № 30 ; поставените от ответника , без
съгласието на ищеца - дърва и други движими вети, върху източната бетонна пътека,
непосредствено преди края й и да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да
преминава по изградената в източната част на имота, от сградата на основно застрояване до
стопанската постройка, бетонна пътека, като не забранява преминаването по същата и не
отправя заплахи и не търси физическа саморазправа, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В.Т.“ № 30,
представляван от адвокат Ч.С. Ч. от АК П., с адрес: гр. П.. ул. „И.В.“ № 18. ет.2, да заплати
на Т. АНГ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В.Т.“ № 30, ет. 1 сумата от 600,00
лева, представляваща реализирани съдебно- деловодни разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8