гр. София,………..2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II
въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. СТЕФАН МИЛЕВ 2. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Радка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Коев
ВНЧХД № 5473 по описа
на съда за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 11.10.2017г. по НЧХД № 7108/2017г. Софийски районен съд, НО, 96 състав е признал подсъдимия Н.В.И. с ЕГН **********
за виновен в това, че чрез подаден от него на 11.11.2016г. в регистратурата на
Софийски районен съд препис от въззивна жалба, адресирана до Б.В.В., срещу
присъда, постановена по НЧХД № 3857/2016г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав, е
казал нещо унизително за честта и достойнството на Б.В.В., а именно, че е
„измамник“, „мафиот“, „лъжец“, „лъжлив тъжител“ и „манипулатор“, като на
25.11.2016г. Б.В. е узнал за нанесената му обида – престъпление по чл.146, ал.1 НК, поради което и на основание чл.146, ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на
наказание „глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева и наказание
„обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване за срок от един
месец на диспозитива на присъдата на видно място в сградата на съответната
районна администрация към Столична община по постоянен адрес на подс. Н.В.И. ***.
Със същата
присъда, подсъдимият И. е признат за невиновен в това, че чрез подадена на
11.11.2016г. в регистратурата на Софийски районен съд въззивна жалба срещу
присъда, постановена по НЧХД № 3857/2016г. по описа на СРС, ПО, 94-ти състав е
разпространил позорни обстоятелства спрямо Б.В.В., а именно, че е „измамник“,
„мафиот“, „лъжец“ и „манипулатор“, като клеветата е разпространена публично,
като на 14.11.2016г. е узната от В.А.- председател на СРС, ПО, 94-ти състав и
на 15.12.2016г. от Р.М., П.С.и В.А.- въззивни съдии по ВНЧХД № 5546/2016г. по
описа на СГС, НО, VI-ти въззивен състав, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК, подс. Н.И. е осъден да заплати на частния тъжител Б.В.В. с
ЕГН ********** сума в общ размер от 412 (четиристотин и дванадесет лева),
представляваща направени от последния по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, както и заплатена от последния държавна такса за образуване на
настоящото дело.
Срещу присъдата
е подадена въззивна жалба от подсъдимия И., в която се твърди, че присъдата е неправилна. Иска
се нейното отменяване и постановяване на нова оправдателна присъда. В жалбата
не се съдържат доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият се
явява лично и моли да се отмени присъдата и да бъде оправдан. Заявява, че не
вижда какво престъпление е извършил, тъй като това са само няколко думи. Сочи,
че следва производството срещу него да се прекрати на основание чл.24, ал.1,
т.1 и т.6 от НПК. Счита, че на основание чл.103, ал.1 от НПК, частният тъжител
следва да докаже извършено престъпление.
Повереникът
на частния тъжител В. – адв. К. – моли да се потвърди обжалваната присъда и да
се присъдят разноски пред въззивната инстанция.
Подсъдимият
И. с последната си дума заявява, че е искал от съда да каже в тези два
документа какво престъпление е извършил, като посочва, че съдът е длъжен на
основание чл.103, ал.1 от НПК да докаже, че е извършил престъпленията.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните и като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, на основание чл.314
от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка по делото, въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
а именно: обясненията на подс. Н.И. (частично); оригинал на препис от въззивна
жалба с вх. № 85001/11.11.2016г. (л.4-7 от делото); отрязък от върната призовка
за страна (л.3 от делото); справка от СРС, НО, 94-ти състав, ведно с приложения
към нея (л.111-117 от делото) и справка за съдимост на подсъдимия.
Въззивният
съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства
намира за установена фактическа обстановка, идентична на приетата от районния
съд, която счита за обоснована и почиваща на вярна и добросъвестна
интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната
съвкупност.
Обосновано районният съд е приел, че на 02.11.2016г. била постановена присъда по
НЧХД № 3857/2016г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав, с която подс. Н.В.И. е
бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2,
вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева по реда на чл.78а НК.
Срещу
така постановената присъда на 11.11.2016г. Н.И. подал въззивна жалба с вх. №
85001/11.11.2016г., депозирана на същата дата в регистратурата на СРС, НО. Към
въззивната жалба подс. И. приложил и препис от същата с идентично съдържание за
тъжителя Б.В., като единствено на преписа от въззивната жалба подс. И.
собственоръчно написал „за лъжливия тъжител В.“ и „Прилагам: Екземпляр за
лъжливия тъжител В.“, след което се подписал. В подадената въззивна жалба и в
преписа от нея подс. И. написал следното: „Трета година лъжец, манипулатор,
измамник, мафиот В. отказва да опровергае тези истини“ (стр.2 от въззивната жалба)
и „...измамник В....“ (стр.3 от въззивната жалба).
На
15.11.2016г. с ръкописно разпореждане, положено върху подадената въззивна жалба
съдията-докладчик по НЧХД № 3857/2016 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав -
съдия В.А., разпоредила преписът от въззивната жалба да се изпрати на частния
тъжител В., след което делото да се изпрати на СГС по компетентност.
На
25.11.2016г. Б.В. получил преписа от възивната жалба от 11.11.2016г., като
узнал за съдържанието му.
На
15.12.2016г. в СГС било образувано ВНЧХД № 5546/2016г. по описа на СГС, НО,
VI-ти въззивен състав с докладчик съдия Р.М. и членове на въззивния състав -
съдия П.С.и съдия В.А.. Подсъдимият И. е с неосъждан.
Събраните
по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.305,
ал.3 НПК от първостепенния съд и не е допуснато
превратното им тълкуване. Анализът на първостепенния съд на доказателствените
материали е правилно формиран, а фактите по делото са изведени вярно въз основа
на този анализ, поради което въззивният съдебен състав се солидаризира с него и
не намира за необходимо да го преповтаря или допълва.
По
делото няма спор по фактите, като във въззивната жалба и в съдебно заседание
пред СГС се излагат доводи от подсъдимия във връзка със съставомерността на
деянията и за необходимостта от прекратяване на наказателното производство.
В
съответствие с материалния закон първостепенният съд е приел, че на 11.11.2016г. подс. Н.И. е депозирал в регистратурата
на СРС, НО въззивна жалба, заедно с препис към нея, срещу присъда, постановена
по НЧХД № 3857/2016г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав, като в нея е
квалифицирал Б.В. с думите: „измамник“, „мафиот“, „лъжец“ и „манипулатор“. В
преписа от въззивната жалба, получен от Б.В. на 25.11.2016г., подсъдимият
собственоръчно е написал и квалифицирал тъжителя В. и като „лъжлив тъжител“.
Безспорно употребените думи и изрази са обидни по своето съдържание, като с тях
подсъдимият е обективирал своята негативна оценка спрямо тъжителя. Същевременно
посочените думи и изрази по своето съдържание засягат честта и достойнството на
тъжителя В. и са обективирани именно с такава цел. Следва да се посочи, че
епитетите „измамник“, „мафиот“, „лъжец“, „манипулатор“ и „лъжлив тъжител“
обективно са обидни по своето съдържание, като са в разрез с обществения морал.
Тъжителят В. е възприел лично написаното във въззивната жалба.
От
субективна страна, подс. Н.И. е извършил деянието виновно при форма на вина
пряк умисъл, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е целял настъпването на
този престъпен резултат. Подсъдимият И. е съзнавал, че написаното във въззивната
жалба ще достигне до Б.В. и последният ще узнае за отправените към неговата
личност обидни квалификации. Този извод се потвърждава и от факта, че подс. И.
собственоръчно с ръкописен текст е написал на преписа на въззивната жалба, че
същата е адресирана до „лъжливия тъжител В.“. В този смисъл подсъдимият не само
е съзнавал, че вписаните във въззивната жалба изрази ще достигнат до тъжителя В.,
но и е целял узнаването им от последния, което доказва по безспорен начин
умисъла на подс. И. при извършване на престъплението.
С
оглед на изложеното подс. Н.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на вмененото му престъпление по чл.146, ал.1 НК. В тази връзка
неоснователни са възраженията на подсъдимия за несъставомерност на деянието.
От обстоятелството, че въззивното производство е образувано
единствено по въззивна жалба на подсъдимия, следват и ограниченията на
въззивната проверка на присъдата по отношение на наложеното на подсъдимия
наказание – то не би могло да бъде увеличавано, както и по отношение на
оправдателната част от присъдата – подсъдимият не може да бъде признат за
виновен по частта от обвинението повдигнато с частната тъжба за престъпление клевета.
При проверка на индивидуализацията на наложеното на
подсъдимия наказание, въззивният съд констатира, че СРС законосъобразно е отчел
правното значение на отегчаващото и смекчаващите отговорността обстоятелства,
поради което няма основания за намаляване на размера на наложеното наказание
„глоба“ или отмяна на наказанието „обществено порицание“. Наложените наказания са справедливи и без да
са прекомерни, са достатъчни, за да постигнат целите на наказването по чл.36 НК – да бъдат възприети сериозно като
неблагоприятен за подсъдимия резултат, за да окаже необходимото върху него
възпиращо и превантивно въздействие занапред.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на
подсъдимия, че следва да се приложи чл.24, ал.1, т.1 и т.6 от НПК. Не са налице
сочените основания за прекратяване на наказателното производство.
В съдебно
заседание пред настоящия състав, повереникът на частния тъжител е поискал присъждане
на разноските, направени пред въззивната инстанция. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в
размер на 400 лв. за процесуално представителство по настоящето въззивно дело и
е отразено, че частният тъжител е платил сумата. Поради това, с оглед изхода на
настоящото производство и на основание чл.189,
ал.3 НПК въззивният съд прие, че подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати и направените разноски от частната тъжителка
за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Районният
съд е изложил убедителни съображения във връзка с индивидуализацията на наказанието
на подсъдимите, които въззивната инстанция напълно споделя и не счита за
необходимо да преповтаря или допълва.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК,
правилно СРС е възложил разноските за адвокатско възнаграждение и държавна
такса в тежест на подсъдимия.
След
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314
от НПК служебна проверка на присъдата,
въззивната инстанция не констатира основания за изменение или отмяна на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което прие, че същият следва
да бъде потвърден.
С оглед
горното и на основание чл.334,
т.6 и чл.338
от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 11.10.2017г. по НЧХД № 7108/2017г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 96 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Н.В.И., с ЕГН **********,
да заплати на частния тъжител Б.В.В., с ЕГН **********, сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, направени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.