№ 42
гр. Враца , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Рената Г. Мишонова-Хальова Въззивно
гражданско дело № 20211400500298 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
"Крис Транспорт"ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***
представлявано от управителя Р. М. И.,чрез проц. си представител -адв.М.Д. от АК-
Враца,са подали въззивна жалба против решение №260159/17.03.2021 г по гр.д.№
1355/20 г по описа на ВРСъд.
В жалбата се навеждат доводи ,че постановеното решение от ВРС изцяло е неправилно
и незаконосъобразно като противоречащо на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че съдът не е отчел факта ,че настъпилото ПТП като трудова злополука е
настъпило следствие груба небрежност от страна на ищеца Е.Е. и е налице
съпричиняване на ПТП от негова страна ,тъй като бил заспал на волана на МПС и
навлязъл в лентата на насрещно движение,с което предизвикал катастрофа.Освен това
бил и без предпазен волан, при което е изхвръкнал през прозореца на камиона и
получил фрактури и наранявания.
Според жалбоподателя ПТП -то е изцяло настъпило поради виновното поведение на Е.
,поради което иска за присъждане имуществени и неимуществени вреди от труд.
злополука бил неоснователен.
1
Освен това неправилно решаващият съдия бил приел ,че липсват доказателства за
съпричиняване на ПТП-то от страна на Е.Е., прието като тр. злополука, тъй като такива
доказателства били представени по делото. Е. сам бил допринесъл и с поведението си
,след настаняването му в болница в Румъния, да се влоши здравословното му
състояние като на своя отговорност бил напуснал болницата без да е изписан.
В жалбата се посочва още ,че ВРС не е съобразил при преценката си на фактите по
делото ,закона и трайната съдебна практика при дела по чл. 200 от КТ, за да приложи
разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ т.е. при инцидент признат за трудова злополука
наличие на груба небрежност от страна на пострадалия, което да рефлектира и при
определяне на търсеното обезщетение от Е..
Моли се решението на ВРС атакувано с жалбата да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно с всички законни последици. Не се правят нови доказателствени
искания.Претендират се разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба адв. В.К. Д. от АК Враца е подал отговор ,с
който оспорва въззивната жалба изцяло. Изложени са съображения за неоснователност
на жалбата за всеки един от посочените доводи в нея. Твърди се ,че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба- отхвърлена.
Не се сочат нови доказателствени искания пред въззивната инстанция. Претендират се
разноски.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима ,тъй като е
подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на
обжалваемите. Разгледана по същество същата е н е о с н о в а т е л н а.
Е. Д. Е. от гр.Враца е предявил в условията на обективно съединяване осъдителни
искове против „КРИС ТРАНСПОРТ" ЕООД, гр.Враца за осъждане на ответника да му
заплати:
- сумата 7740.80 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, от които 7240.80 лева - парични средства изразходвани от ищеца и 500 лв.
частичен иск за пропуснати ползи, представляващи разлика между полученото
обезщетение по обществено осигуряване за периода 15.10.2017г. до 15.07.2019г.,
поради временна неработоспособност от трудова злополука и полагаемото трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане,която сума в последствие е увеличена на 1285,49 лв.
-сумата 30 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
2
на трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на настъпването й -
15.10.2017г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 15.10.2017г. при изпълнение на рутинен превоз на товар,
при движение в Румъния, на главен път Е70 при шофиране на камион с рег.№ ВР***
ВХ, пред него се движел ТИР с българска регистрация, който внезапно ударил
спирачки. За да избегне сблъсъка ищецът преминал в лентата за насрещно движение и
се ударил челно в движещия срещу него ТИР. Транспортиран е в болница в
Карансебеш и след кратък престой, поради липса на застраховка трудова злополука,
сключена от работодателя му, по желание и инициатива на роднините си е
транспортиран за собствена сметка с частна линейка до България и настанен в
УМБАЛСМ „Н.И Пирогов" ЕАД. Поддържа, че в лечебното заведение са му направени
оперативни интервенции, които заедно с болничния престой са заплатени изцяло от
него и възлизат на сумата 7240.80 лева. Твърди, че настъпилата злополука е призната
за трудова с разпореждане №46/12.01.2018г. на ТП на НОИ гр.Враца на осн. Чл.60, ал.1
от КСО.
Заявява, че от причинените увреждания претърпял болки и страдания, не се
чувствал пълноценен човек и от опора в семейството се превърнал в тежест. Изпитва
постоянни болки в местата на травмите, скованост в движенията, емоционално
напрегнат е, а възстановителния процес е бавен и мъчителен. Преживяната трудова
злополука променила коренно живота, допълнително се депресира от факта, че не
може да работи. Счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника като
негов работодател.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез своя пълномощник,
оспорва исковете по основание и размер и моли за отхвърлянето им. Твърди се, че
инцидента, описан като трудова злополука е в следствие груба небрежност от страна
на ищеца и съпричиняване на резултата, поради заспиване на волана при което бил
навлязъл в лентата за насрещно движение. Настъпилото ПТП било следствие виновно
поведение на ищеца, в който случай работодателят не следвало да носи отговорност.
Поддържа, че ищецът е запознат с Правилника за вътрешния ред и трудовата
дисциплина на дружеството и освен това в грубо нарушение на правилата след
настъпване на ПТП не е уведомил работодателя за станалото. Последният е узнал от
фирмата, чиято стока е превозвал ищеца и изпратил шофьори и камион да я
пренатоварят.
Твърди, че по своя инициатива ищецът е напуснал болницата в Румъния и с
това си поведение е допринесъл за влошаване на здравословното си състояние. Прави
се възражение и се претендира прихващане към ищеца на сумата 38 930.14 лева, която
3
включва: 4260 лева разходи за транспортна услуга на катастрофирал камион, 770.14
лева разходи за докарване на товар от Румъния до Дупница, България, 300 лв. разходи
за оглед и протокол от авариен комисар на транспортираната стока, сумата 600 лв.
служебни пари, сумата 5000 лв. изплатено обезщетение по застрахователен договор №
4704170400000376, сумата 3000 лв. изплатено обезщетение по застрахователен договор
№ **********-00010/07.09.2017г. и сумата 25 000 лева стойност на камиона Мерцедес
1223 с рег.№ BP ***ВХ,чиито шофьор бил ищеца при ПТП-то в Румъния.
Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ищеца да заплати сумите, предмет на възражението за прихващане в общ размер 38
930.14 лева, представляващи претърпени от дружеството имуществени вреди, поради
виновно поведение на ищеца Е.Е., ведно със законната лихва от датата на настъпване
на ПТП - 15.10.2017г. до окончателното й изплащане.В последствие ответникът е
направил изменение на насрещния иск като го е намалил на 30 930,14 лв.
В писмен отговор по насрещния иск ищецът го оспорва, като неоснователен,
както и твърденията изложени в него. Поддържа, че в случай на тотална щета на
автомобила, управляван от него/Е.Е./ застрахователят по застраховка „Каско", с когото
ответникът е сключил такава, би следвало да му е изплатил застрахователно
обезщетение. Твърди също, че дружеството е имало сключена застраховка за рисковете
ремонт на повредени дрехи, тотален брак и транспорт на товара и е получило
застрахователно обезщетение. Оспорва твърдението на ответника, че е почивал 24
часа, след което е бил командирован за превоз на товара, както и, че бил заспал на
волана. Относно неуведомяването за станалото ПТП поддържа, че това е поради
тежкото му здравословно състояние, в което се намирал след катастрофата и липсата
на телефон, който бил намерен от полицаите при огледа на мястото на инцидента.
Оспорва и твърдението за сключена застраховка „Трудова злополука", като заявява, че
такава е сключена от работодателя-ответник със ЗК „Бул инс" АД на 06.04.17 г, но
едва на 31.11.2017г., т.е. след инцидента като добавък №3 към застрахователната
полица за застраховка "трудова злополука" е включено и неговото име - в сила от
01.12.2017г. , т.е. след ПТП-то на 15.10.2017 г в Румъния.
По делото са събрани многобройни писмени доказателства,гласни
доказателства, приети са специализирана мед. експертиза, съдебно-счетоводна
експертиза, приложено е и труд. досие на ищеца.
Пред въззивната инстанция не са събирани допълнителни доказателства.
Исковете са с правно основание чл.200, а 1 и 3 КТ вр. чл.8б ЗЗД и чл.84, ал.З
ЗЗД.
4
С оглед събраните доказателства по делото съд. състав приема от фактическа
страна следното:
От приложения трудов договор № 16/09.08.2012г.се установява, че ищецът Е.
Д. Е. е бил в трудовоправни отношения с „КРИС ТРАНСПОРТ" ЕООД на длъжност
"шофьор".
Съгласно Заповед от 13.10.2017г. на работодателя Е. Д. Е. е бил командирован
до Швейцария и обратно за превоз на товари по заявка.
От приложеното писмо/превод/ от Ген. инспекция на Румънската полиция при
МВР гр.Караш-Северин от 22.01.2018 г е посочено ,че15.10.2017г. при изпълнение на
възложената транспортна дейност по време на движение в Румъния между населените
места Оршова и Карансебеш, Е. е пострадал при ПТП като водач на камион при
сблъсък с насрещно движещ се ТИР.
С Разпореждане № 46/12.01.2018г. на длъжностно лице на ТП на НОИ Враца
декларираната злополука с Е.Е. е призната за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО.
Приложено е медицинско свидетелство №11.3.№35294/23.10.2017г. от
УМБАЛСМ Пирогов-ЕАД-София,в което е отразено, че Е. е на лечение там от
17.10.2017г., което продължава към момента на издаване на медицинското
свидетелство /на 23.10.2017 г/с диагноза: контузия на гръдния кош и корема, счупване
на ребра второ, трето, пето и седмо десни и второ и трето леви, двустранен
пневмоторакс, подкожен емфизем вляво. Счупване на дясна подбедрица вътреставно,
като същият е бил в клиника по интензивно лечение.Приложени са и няколко
епикризи от УМБАЛСМ Пирогов-ЕАД- София/ от 29.10.2017г ,19.11.2018г. 20.05.19
г/,от които се установява ,че на Е. са извършвани хирургически
интервенции/операции/във връзка с мед. травми при ПТП-то на 15.10.2017 г.
Съгласно заключението на назначената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза се доказва, че при престоя на Е. в УМБАЛСМ Пирогов-ЕАД-
София са му извършени оперативни намествания с метална фиксация на счупената
ключица и на външния кондил на големия пищял на дясна подбедрица, както и
поставени дренажи в областта на гръдния кош с цел евакуиране на въздух в същия. В
експертизата е посочено, че в един последващ етап около една година след инцидента е
извършена оперативна интервенция с цел премахване на метала в областта на
ключицата, а след около 19 месеца след инцидента е извършена и оперативна
интервенция с цел премахване на метала в подбедрицата. По време на престоя в
здравното заведение е провеждано и медикаментозно лечение и антитромботична
профилактика. Според експертното заключение по време на инцидента и след това
5
пострадалият търпял болки и страдание с интензитет, характерен за този вид травми
като по време на престоя в здравно заведение тези болки са били потискани със
съответните аналгетици. Същият за в бъдеще може да търпи болки, свързани с
физическа активност, промяна на времето и др. като същите са непосредствена
последица от претърпените травми.
Експертът д-р Н. е заявил по делото ,че уврежданията на Е. не са причинени от
транспортирането му от Румъния в България, а от процесното ПТП.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно- счетоводната
експертиза се установява, че съгласно представените разходо-оправдателни документи
направените разходи от Е. Д. Е. за лечебна дейност са на обща стойност 7240,80 лева,а
разликата между изплатените обезщетения за временна нетрудоспособност и размера
на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 15.10.2017г. до 15.06.2019г
е на стойност 1285,49 лв.
От заключението на икономическата експертиза се установява, че Крие
Транспорт" ЕООД чрез банков превод е изплатил на „Монтана АД" ЕООД сумата в
размер на 4260,00 лева за реализираната услуга , а за докараната от Карансебеш
Румъния до Враца България с автомобил ,собственост на „КРИС ТРАНСПОРТ" ЕООД
,стока от камиона на ищеца управителят на дружеството твърди ,че е направил разход
на стойност около 1500.00 лева,но не се представя счетоводен документ за него.
Въз основа на издадения Авариен протокол приложен по делото собственика на
стоката в камиона на ищеца за Щвейцария „MEYER & MEYER" ,с протестно писмо е
предявило иск към „КРИС ТРАНСПОРТ" ЕООД за липси и повредена стока за сума в
размер на 5019,00 евро, включваща повредената и липсваща стоки и разходи за
почистване, гладене и пакетиране на стоките.Тъй като е постигнато споразумение за
6000 лв между двете страни ,не е представен документ по делото за тази сума.
За служебни пари в размер на 300 евро за командировка на ищеца, по делото
няма документи тази сума да е отчитана и възстановявана във фирмата „КРИС
ТРАНСПОРТ" ЕООД.
Съгласно извлечение от инвентарната книга на „КРИС ТРАНСПОРТ" ЕООД за
материалните активи камион „Мерцедес 1223 АТЕГО" с per. № ВР***ВХ е закупен
през 2011 г. на стойност 41 659,18 лева. „КРИС ТРАНСПОРТ" ЕООД във връзка с
настъпилото ПТП е направил разходи по представени документи 4260,00 лева и 300
евро. Разходи, за които не са представени документи са 7500 лв.
Видно от писмо на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" гр.София
6
за процесното застрахователното събитие на 15.10.2017г. е регистрирана щета №
470417171752471, по която на 23.03.2018г. е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 13 871.80 лева по банкова сметка на „Крис Транспорт" ЕООД.
Ответникът е приложил в превод от МВР на Румъния, служба "Пътна полиция"
доклад с предложение за прекратяване наказ. преследване по повод ПТП-то на
15.10.2017 г ,както и постановление на от 16.07.2018 г от прокуратурата към съда в
Карансебеш за прекратяване на делото.
Приложено е и решение на НЕЛК по силата на което не се разрешава временна
нетрудоспособност за ищеца след ползване 18 месеца с решения на ТЕЛК.
Приложено е по делото и решение на Пловдиския Окръжен съд по т.д. 503/18 г
за постигнато споразумение между застрахователя "Лев Инс" АД и "Екомашини"ЕООД
,чиито ТИР е участник в челния сблъсък с камиона на ищеца в Румъния на 15.10.2017
г.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Св. А. Х.- приятел на семейството е придружавал Е. Е. на прегледите в
"Пирогов" в София.Той бил в страшно положение, не можел да ходи и бил много унил.
Преди инцидента бил друг човек. Свидетелят твърди, че когато го взели, за да го
закарат, той от болки не можел да си намери място в колата. Бил мълчалив, а преди
инцидента бил много забавен човек. След ПТП станал затворен, не бил същия човек,
който познавал преди инцидента, не говорел. Споделил, че работодателят не му
помогнал за лечението, не е имал застраховка и за това са отказали да го лекуват в
Румъния.
Св.Т. Т. твърди, че от колеги разбрал, че ищеца е катастрофирал с автомобил в
Румъния, за което управителят командировал трима човека до Румъния. Те докарали
камиона, който бил на парчета. Свидетелят твърди, че управителят му се обадил и го
попитал дали може да даде кръв за ищеца, при което свидетелят се съгласил, а за
кръвта заплатил управителят на фирмата. Твърди, че след инцидента ищеца два пъти е
идвал във фирмата и управителят му е давал пари.
св.Т. П./*** в „Крие Транспорт" ЕООД/ твърди, че е ходил до Румъния по
повод катастрофата, която направил ищеца. При пристигането си на място видял
камиона, който бил в много тежко състояние, обърнат на платното за движение в ляво.
Стоката от камиона била разпиляна в канавката и на поляната встрани. Павлов твърди,
че разговарял с шофьора на другия камион участвал в ПТП и водача му казал, че е
видял ищеца да влиза в неговото платно за насрещно движение, след като се е движел в
7
колона с камиона. Свидетелят твърди, че на другия ден отишъл в болницата, за да види
ищеца, попитал го дали има пари и му дал телефона, тъй като нямал връзка. Според
него ищецът бил в добро състояние и казал, че служебните пари 300 евро са при него.
Свидетелят бил чул от колеги, че управителя на дружеството е помагал на семейството
и е организирал да се даде кръв за ищеца. Според свидетеля ищецът е бил преместен в
България по инициатива на съпругата си в болница в София, като в Румъния имал
превръзки на едната ръка и крака.
св. М. Е. /съпруга на ишеца/ твърди, че за инцидента научила още същия ден
на 15 октомври 2017 г. след обяд към 16.30 ч. от управителя на дружеството- ответник.
Поискала управителят да я закара до болницата, в която бил настанен ищеца, но той
отказал. Същата уточнява в показанията си ,че като мед. сестра била на ясно със
състоянието на съпруга си след неговото обаждане същата вечер и предприела
действия да го докара в България за лечение ,тъй като нямал межд.застраховка, а
състоянието му било тежко.Свидетелката уточнява какви мед. интервенции е
преживял ищеца, как всичко е заплащано от тях благодарение паричната помощ от
сина им ,който живее в Англия.
Въззивният сътав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл.
272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
С оглед гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи:
1. В чл. 200 от КТ е уредена без виновната отговорност на работодателя за
причинени на негов работник или служител вреди от трудова злополука или
професионално заболяване, като законът не се интересува от причинителя или неговата
вина. Същевременно законодателят не изключва обезщетяване на тези вреди по общия
граждански ред за непозволено увреждане, когато вредите са причинени виновно от
друго лице. При няколко отговорни за вредите на различни основания лица
(причинител, работодател, застраховател), пострадалият може да избира срещу кого
да насочи иска си за обезвреда. Никое от посочените лица не може да се освободи от
отговорност пред пострадалия преди осъждането на някое от другите. Те могат да се
освободят от отговорност само чрез възражение за плащане, тъй като само плащането
погасява вземането на пострадалия.
Принципът застъпен в закона и практиката на съдилищата е, че за едни и същи
вреди пострадалият не може да бъде обезщетен два пъти, защото би се получило
неоснователно обогатяване. Следователно, работодателят може да бъде осъден за
обезщетение само за вреди, за които не е получено друго обезщетение от пострадалия.
8
(решение № 9 от 02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
2.В случая е безспорно ,че Е.Е. не е имал застраховка"Тр.злополука в момента
на ПТП-то в Румъния, тъй като неговото име е добавено с добъвък №3 към
застраховка "труд. злополука" към застр. полица № Е17370000130 на "Бул Инс" АД на
31.11.2017 г, в сила от 1.12.2017 г.т.е . след ПТП-то на 15.10.2017 г в Румъния.Затова
ищецът е избрал иск за обезвреда- имуществени и неимуществени вреди от
работодателя-чл.200 ал.1 и ал.3 от КТ. За възникване на отговорността на работодателя
при увреждане здравето на работника, имаща по същество обективен характер,
кумулативно се включват следните предпоставки: 1/наличие на трудово
правоотношение между работодател и пострадал работник
2/професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от
работника/служителя в периода на трудовото правоотношение;
3/вреда, претърпяна от пострадалия и 4/причинна връзка между
трудовата злополука и вредата.
Правилно и законосъобразно решаващият съдия е изследвал и четирите
предпоставки и с оглед събраните доказателства е приел,че следва да се ангажира
отговорността на работодателя ответник:налице е труд. правоотношение между Е.Е. и
ответника по време на катастрофата в Румъния, регистрирана е тр. злополука с ищеца
по Разпореждане № 46/12.01.2018 г., с приложен Протокол № 01/10.01.2018 г., по
описа на ТД на НОИ гр. Враца,налице са имуществени и неимуществени вреди
претърпени от Е., които са в причинна връзка с труд. злополука.
3.Решаващият съдия законосъобразно е определил размера на претърпените
имуществени вреди предмет на иска по чл. 200 ал.1 от КТ, като се е позовал на
заключението на приетата по делото специализирана счетоводна експертиза и това са
паричните средства, изразходвани за лечебна дейност на обща стойност 7240.80 лв.на
основание приложените писмени доказателства неоспорени от ответника, ведно с
присъждане на законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба-
23.06.2020 г. до окончателното й изплащане.
Законосъобразно ВРС е приел за основателен и иска по чл. 200 ал.3 от КТ със
задължението на работодателя да обезщети една имуществена вреда,която се изразява
в разликата между плащаното преди непозволеното увреждане трудово
възнаграждение и отпуснатото след това обезщетение и/или пенсията по общественото
осигуряване. В този случай имуществената вреда /пропусната полза/, която се дължи
от работодателя се изразява в разликата между пропуснатото по- високо
възнаграждение за ищеца Е. и полученото от него обезщетение за временна
9
нетрудоспособност .
Приетото и неоспорено заключение на допуснатата по делото съдебно-
счетоводна експертиза сочи, че между полученото обезщетение по общественото
осигуряване за периода от 15.10.2017 г. до 15.06.2019 г. поради временната
неработоспособност от трудовата злополука и полагаемото трудовото възнаграждение,
за ищеца има разлика в размер на 1285.49 лв. неполучена парична стойност, поради
което искът е основателен и доказан в пълния претендиран размер на това основание.
Следва да се присъди законна лихва,върху тази сума считано от датата на подаване на
исковата молба - 23.06.2020 г. до окончателното изплащане.
4.Настоящият съд. състав изцяло споделя мотивите на първоинстнационния съд
затова,че са налице доказателства относно факта ,че по време на катастрофата в
Румъния и след това, пострадалият Е.Е. е търпял болки и страдания с интензитет,
характерен за този вид травми като по време на престоя си в здравно заведение тези
болки са били потискани със съответните аналгетици.Според мед. експертиза същият
за в бъдеще може да търпи още болки свързани с физическа активност, промяна на
времето и др. като същите са непосредствена последица от претърпените травми.
Болките, страданията и неудобствата в обслужване на ежедневните нужди за ищеца са
доказани и от показанията на свидетеля А. Х.-приятел на семейството на ищеца и от
съпругата на ищеца св. М.Е.,които са били непосредствено до него след
транспортирането му от Румъния в болницата в "Пирогов" -София и след това.
Според законодателя неимуществените вреди се определят по
справедливост/чл.52 от ЗЗД/ съобразно фактите и обстоятелствата за всеки отделен
случай, а според решаващия съдия справедливото възмездяване ,с оглед съдебната
практика и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
трудовата злополука 15.10.2017 г., е в размер на 25 000 лв , което работодателят-
ответник дължи на ищеца ведно със законната лихва върху сумата от 25 000 лева,
считано от датата на трудовата злополука - 17.10.2017 г. до окончателното
изплащане.ВОС се присъединява изцяло към мотивите на ВРС в частта за присъждане
зак. лихва върху неимуществените вреди не от подаване на исковата молба , а от
момента на катастрофата.
5.ВРС е отговорил в мотивите на решението си и на възражението на
работодателя за съпричиняване от страна на ищеца и допринасянето му за трудовата
злополука,поради допусната от него груба небрежност . Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ не
всяко съпричиняване , а само такова извършено от работника при груба небрежност
може,ако бъде доказана , може да намали дължимото обезщетение от
работодателя.Доказването на груба небрежност в поведението на ищеца е в тежест на
10
работодателя.
В мотивите си първоинстанционниаят съдия е изследвал понятието"груба
небрежност" както в доктрината така и в съдебната практика.В отговора на ИМ
ответникът твърди ,че Е.Е. е заспал на волана в Румъния, поради което е навлязъл в
насрещната лента на движение и е предизвикал челен удар с друг ТИР, при което е
получил увреждане на здравето. Тези факти обаче не са доказани по делото, а са
извлечени от писмо на МВР Нац. инспекция на румънската полиция от 22.01.2018 г /в
превод/ до ответника по негово запитване,което е приложено по делото, както и от
доклад на МВР на Румъния с предложение за прекратяване на нак. разследване.
Приложено е и постановление от 16.07.2018 г от прокуратурата на Карансебеш в
Румъния/в превод / за прекратяване на нак. преследване по повод телесни повреди на
лицето Е.Е. при катастрофата, тъй като самонараняването не е инкриминирано от
румънското законодателство.
С приложеното по делото споразумение по търг.дело №503/2018 г. на Окръжен
съд Пловдив страните по делото „Екомашини"ЕООД" ЕООД/ а не "Крис
Транспорт"ЕООД и „Застрахователна компания „Лев Инс" АД ,са се съгласили и
задължават взаимно да считат, че ПТП настъпило на 15.10.2017 г. е причинено по вина
на Е.Е., но това споразумение важи за страните по това търговско дело, а не и за
третото неучастващо по делото лице Е.Е.. Съгласно императивната разпоредба на
чл.300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Както
се посочи липсват доказателства, респ. задължителен за гражданския съд акт,
установяващ вината на ищеца при настъпване на ПТП.
Затова и ВОС приема,че не е доказано ищецът да е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.Да, той е навлязъл в насрещната лента и
е станал причина за сблъсъка с другия ТИР,но работодателят трябваше да докаже ,че
това е следствие груба небрежност в поведението на Е..Според съдебната практика на
ВКС " грубата небрежност е неполагане на грижа / в случая от Е./ , която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия".
При изложеното в т.5. въззивният състав споделя мотивите на ВРС ,че
работодателят не е ангажирал никакви доказателства , включително експертизи,
свидетелски показания от които да се установи, че пострадалият към момента на
настъпване на ПТП е бил заспал на волана или с действията си е допринесъл за
настъпване на вредите от ПТП, поради което съдът приема, че липсват основания за
11
намаляване на присъденото обезщетение поради съпричиняване/чл. 201 ал.2 от КТ/.
6. Твърдението във въззивната жалба ,че Е. е бил без предпазен колан при
катастрофата в Румъния, също е недоказано. Единствено в обстоятелствената част на
мед. експертиза по делото д-р Р.Н. посочва ,че ищеца бил без предпазен колан,без да
има такива данни в делото. В с.з. на 26.02.2021 г експертът е уточнил, че травмите на
Е.Е. при злополуката на 15.10.2017 г отговарят да са получени при изхвърчане от
кабината на камиона, а и в следствие на непоставен колан. Няма данни за не поставен
предпазен колан от ищеца и в документацията изпратена от Румънското МВС /в
превод/по делото ,както и в доклада и постановлението на Румънския прокурор за
прекратяване на нак. преписка в Румъния.
7.Въз. състав споделя мотивите на ВРС и относно насрещните искове на
ответника и възражението за прихващане на сумите подробно посочени от тях.
Представени са разходи за транспортна услуга, за докарване товар от Румъния, дадени
служебни пари на ищеца, но липсват писмени доказателства ,че са заплатени от
ответника. Освен това е установено ,че имуществените щети на ответника са
репарирани от ЗАД"Булстрад Виена Иншурънс Груп" гр.София за процесното застр.
събитие на 15.10.2017 г по щета№ 470417171752471 и изплатено заср. обезщетение в
размер на 13 871,80 лв по б.см/ка на ответника "Крис Транспорт"ЕООД гр.Враца.
С въззивната жалба отново се коментират твърдения и предположения ,че е
налице груба небрежност в поведението на Е. при станалата труд. злополука, което не
се доказва и пред ВОС, тъй като не се представят новооткрити доказателства след
решението на ВРС.
С оглед гореизложеното поради съвпадение изводите на ВОС и тези на ВРС
решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото "Крис Транспорт" ЕООД дължи на Е.Е.
направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 1500 лв.
Водим от горното съд. състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260159/17.03.2021 г по гр.д.№ 1355/20 г по описа
на ВРСъд.
ОСЪЖДА „КРИС ТРАНСПОРТ" ЕООД,с ЕИК ***, със седалище и адрес на
12
управление гр.*** да заплати на Е. Д. Е. от гр.Враца сумата от 1500/хиляда и
петстотин /лева разноски пред въззивната инстанция.
На осн. чл. 280 ал.3 т.3 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13