№ 184
гр. Ловеч, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500312 по описа за 2022 година
. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
вх.№ 2269/17.05.2022 год. от "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „****" № 159, „****", чрез юрисконсулт К.М., против
решение № 45/13.04.2022 г. по гр.д. № 419/2021 г. на РС - Т., с което е
отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,
ЕИК *****, представлявано от членовете на Управителния съвет П.Х. и В.С.
срещу ЕТ“В. А. – ЗОИ“, ЕИК ******, с адрес: с.Г., Община Т., ул.“Й.Н.“ № 9,
представлявано от В. А. А., с ЕГН ********** за следните суми: 2 426.48 лв.
по фактура № **********/09.12.2019 г., 265.56 лв. лихва по фактура №
**********/09.12.2019 г. за периода от 24.12.2019 г. до 23.02.2021 г., лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по образуваното ч.гр.д.
№ 231/2021 г. на ТРС – 26.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и за
претендираните разноски в първоинстанционното и заповедното
производство. Със същото решение на основание чл.78, ал.3 ГПК "ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД е осъдено да заплати на ЕТ“В. А. –
ЗОИ“, ЕИК ****** сумата 500.00 лв. разноски за един адвокат.
Във въззивната жалба са изложени съображения, че обжалваното
1
решение на ТРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради
което моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат
предявените искове. Твърди, че от показанията на разпитаните свидетели и
заключението на съдебно-техническата експертиза е доказано, че е извършена
промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и
неточно измерване на електрическата енергия в процесния обект, както и
спазване на разписаната в ПИКЕЕ методика. Счита, че неправилно районният
съд е приел, че не е спазена разпоредбата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ и няма
яснота коя от всички цени е предвидена в чл.56, ал.3, като и липсата на данни
за извършвана техническа проверка на процесния електромер в период от три
месеца преди датата на проверката. Моли съда да му присъди и направените
разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от ЕТ“В. А. – ЗОИ“, чрез адв.А. А. от ЛАК. В него изразява становище, че
решението на ТРС е законосъобразно, мотивирано и кореспондира със
събраните доказателства, поради което моли то да бъде потвърдено. Моли за
присъждане на разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не изпраща
представител. В постъпилата молба отново моли съда да отмени обжалваното
решение на ТРС по подробно изложените във въззивна жалба съображения,
като му присъди сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият редовно призован не се явява в съдебно заседание. За
него се явява адв. А. А., която моли съда да потвърди обжалваното решение
на ТРС като правилно и законосъобразно. Поддържа изложеното в отговора
на въззината жалба, че в хода на процеса ищецът не е представил
доказателства, че е монтирал процесния електромер след като в
представеното заявление за сключване на договор за продажба на ел. енергия
е посочен електромер с № 3423635. Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания.
Решението на ТРС е валидно и допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като съобрази доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Производството по гр.д. № 231/2021 г. на РС Т. е образувано по
постъпила искова молба от „ЧЕЗ Разпределение България"АД срещу ЕТ “В.
А. – ЗОИ“, представлявано от В. А. А., с правно основание чл.415, ал.1, във
вр. чл.422 ГПК и цена на иска 2 426.48 лв. главница и 265.56 лв. лихва, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
2
ГПК по ч.гр.д. № 231/2021 г. по описа на РС Т..
Между страните по делото не е спорен факта, че ответникът е
собственик на електрифициран недвижим имот, находящ се на адрес: с.Г.,
общ.Т., ул.”Й.Н.” № 9 и същият има качеството на потребител на ел.енергия
по смисъла на §1 от ДР на ЗЕ.
От представения и приет като доказателство по делото КП №
3029013/27.11.2019 г. се установява, че на 27.11.2019 г. е извършена проверка
на електромер фабричен № ***** в ел.табло обект в сграда, представляваща
фурна, намиращ се адрес: с.Г., ул.”Й.Н.” № 9 от трима служители на отдел
„Нетехнически загуби" към "ЧЕЗ Разпределение България"АД – П.И.Р.,
З.В.П. и Г.Т.С.. Констативният протокол е съставен в присъствието на
независим свидетел - представител на Федерацията на потребителите, който
не е служител на дружеството, каквото е изискването на чл. 49, ал.3 от
ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г./, който е подписал съставения
протокол, както и служител на РУ - Т.. Проверяващите са констатирали, че
входящите предпазители за електромер с фабричен № ***** са монтирани в
отделно ел.табло, като е извършена промяна в схемата на свързване, състояща
се в присъединяване към изходящите клеми на входящите предпазители на
три броя проводници тип ПВА-1 по 6мм2 и един такъв към нулев болт в ел.
таблото. В другия си край проводниците са подвързани към трифазен
контакт, монтиран в същото табло. Посочено е, че консумираната от този
контакт ел.енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща.
Съставеният протокол е подписан от тримата служители на „ЧЕЗ
Разпределение България" АД, представителя на Федерацията на
потребителите Х.П.Ц. и представителят на МВР Й.Г.Й., като липсва подпис
на потребителя.
С писмо изх. № NTZ131822/28.11.2019 г. на „ЧЕЗ Разпределение
България" АД, ответникът ЕТ “В. А. – ЗОИ“ е уведомен за извършената на
27.11.2019 г. проверка на измервателната система на обекта, находящ се на
адрес: с.Г., общ.Т., ул.”Й.Н.” № 9 със средство за търговско измерване с
фабричен номер *****, при която е констатирана промяна в схемата на
свързване и съставен КП № 3029013/27.11.2019 г. от отдел „Нетехнически
загуби”. Видно от приложеното известие за доставяне на „МиБМ
Експрес”ООД, същото е получено от В. А. на 04.12.2019 г.
Въз основа на констативен протокол 3029013/27.11.2019 г. и на
основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ е направено
преизчисление на количествата електрическа енергия на клиента за мрежови
услуги, като е начислена сума в размер на 2 426.48 лв. за периода от
27.08.2019 г. до 27.11.2019 г.
За определената корекционна сума до ответника е изпратено писмо
изх. № **********/09.12.2019 год., ведно със справка за преизчислените
количества електрическа енергия и фактура № 3251848/ 09.12.2019 г., които
са получени от В. А. на 17.12.2019 г.
3
Между страните не се спори, че процесната сума не е платена от
ответника в определения срок до 23.12.2019 г.
От ответника е представено заявление до „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България“
АД за сключване на договор/ споразумение за продажба на електрическа
енергия от 28.09.2017 г., в което от служител на ищеца е посочено, че
съществуващия електромер е с фабричен № 2154614 и клиентски номер
210027711461, както и декларация за въвод във владение от 28.08.2017 г. в
обекта, находящ се в с.Г., ул.“Й.Н.“ № 9.
В изисканото от ищеца становище от 21.02.2022 г. е посочено, че
електромер фабричен № ***** не е монтиран от служители на отдел
„Нетехнически загуби“ към "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД и не са
извършвани други технически проверки.
По делото е прието като доказателство писмо рег. № 105830 -
267/06.10.2021 г. на Дирекция „Национална система 112“ към МВР, РЦ 112 –
Монтана. От него се установява, че на 27.11.2019 г. на ЕЕНСП 112 няма
постъпили и регистрирани сигнали за неправомерно ползване на ел. енергия
за обект „фурна“ на ЕТ“В. А. – ЗОИ“ на адрес: с.Г., общ.Т., ул.”Й.Н.” № 9.
От ищеца са представени и лицензите за извършване на дейността от
„ЧЕЗ Разпределение България"АД за разпределение електрическа енергия №
Л-135-07/ 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, което след вписана в ТРРЮЛНЦ
на 28.04.2022 г. промяна е с наименование „Електроразпределителни мрежи
Запад“АД. Приложени са и Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България"АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-03/ 26.04.2010 год.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
присъствалия на съставянето на констативния протокол представител на
„Федерацията на потребителите" и един от служителите на ответното
дружество, който е извършил проверката. В показанията си свидетеля Захари
Весков, който на 27.11.2019 г. заедно с още двама служители на „ЧЕЗ
Разпределение България" са извършили проверката на въпросния адрес
излага, че това е станало по сигнал. На нея е присъствал и представляващия
ответника, като електромера се е намирал на вътрешна стена на
производствен обект. Твърди, че до него имало още едно табло, където били
главните предпазители на електромера. Констатирали промяна в схемата на
свързване, изразяваща се в неправомерното монтиране на три допълнителни
проводника, което не трябва да е така. Звъннали в РПУ Т. и пристигнал
полицай. По време на цялата проверка той е присъствал, както и
представителя на ФП. Съдът дава вяра на неговите показания, тъй като са
последователни, непосредствени и се подкрепят от другите събрани
доказателства.
В същия смисъл са и показанията на св.Х.Ц. - член на „Федерацията на
потребителите“, присъствал в това си качество на проверката на 27.11.2019 г.,
която извършили трима служители на ЧЕЗ. Свидетелят заявява, че таблото
4
било в сградата на фурната и достъпно, но не е влизал вътре. След като
отворили ел. таблото видели, че към изходящите линии на входящите
предпазители били пуснати три кабела към трифазен контакт и един кабел за
нулата хванат на болтчето на таблото за нулата. Така от този контакт се
взимал ток, който не минавал през електромера и не се заплащал. Твърди, че
на проверката присъствал полицай и потребителя. След констатираното
нарушение кабелите били прекъснати, без да се сваля електромера.
В показанията си посочения от ответника св.И.К. излага, че с В.
работили заедно в Гърция. След като се прибрал, от 2007 г. В. продължил да
работи на неговото място. Закупил фурната, която работи от 2020 г., като
преди това стояла безстопанствено. За проблемите с енергото научил от
ответника.
Свидетелят Людмил Павлов е счетоводител на фирмата на ответника.
Твърди, че В. кандидатствал за кредит от банка и след като го отпуснали, през
2019 г. правил ремонт на фурната, която започнала работа през 2020 г.
В хода на първоинстационното производство е назначена и приетата
съдебно-техническа експертиза. Назначеното вещо лице дава заключение, че
чрез използването на техническо средство- четири броя проводници, е
осъществен нерегламентиран достъп, респ. промяна в схемата на
ел.измервателната система, което води до непълно отчитане на потребената
ел.енергия. Според експерта математически правилно е извършено
преизчисляването на консумираната ел. енергия, но не е спазена методиката
по чл. 50, ал.2 от ПИККЕ. Вещото лица не може да даде заключение дали
количества ел.енергия, определени в двете справки, могат да бъдат доставени
до абоната предвид пропусквателната способност на присъединителните
съоръжения, тъй като не е известна пропусквателната способност на вложката
на предпазителите и трифазния контакт.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че
районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.
422 от ГПК.
От приложеното ч.гр.д. № 231/2021 г. по описа на РС - Т. се
установява, че по подадено от ищеца заявление на 26.03.2019 г., съдът е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
98/29.03.2021 г., с която е разпоредил длъжникът ЕТ“В. А. – ЗОИ“, ЕИК
****** да заплати на заявителя "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД,
ЕИК ***** сумата 2 426.48 лв. главница, ведно със законната лихва от
26.03.2021 г. до изплащане на вземането и 265.56 лв. лихва от 24.12.2019 г. до
23.02.2021 г., както и 53.84 лв.държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. След подадено възражения от ответника, с разпореждане №
571/27.04.2021 год., заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си против длъжника по издадената
заповед в едномесечен срок и предупредил за последиците по чл.415, ал.5 от
ГПК.
От приложеното по ч.гр.д. № 231/2021 г. по описа на РС Т. съобщение
е видно, че разпореждане № 571/27.04.2021 год. е получено от заявителя на
12.05.2021 г. Същият е предявил иск за установяване на вземането си на
5
08.06.2021 г., т.е. в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради което
производство по предявения установителен иск е допустимо.
Страните не спорят, че през процесния период между тях е
съществувало валидно облигационно отношение по договор за продажба на
електрическа енергия, че е извършена проверка от ищцовото дружество на
27.11.2019 г. и издадена фактура № 3251848/09.12.2019 г. за сумата от 2
426.48 лв. с ДДС, представляваща стойността на преизчислена потребена
ел.енергия, която не е заплатена от ответника.
Основният въпрос от значение за изхода на спора е дали ищцовото
дружество е имало право едностранно да коригира сметката за доставената на
ищеца електрическа енергия за периода 27.08.2019 г. – 27.11.2019 г. и налице
ли са били предпоставките за начисляване на допълнителни количества
електроенергия. В конкретния случай спорното право се регулира от ЗЕ с
измененията и допълненията, извършени със ЗИДЗЕ, обнародвани в ДВ
бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след влизане в сила на ПИКЕЕ,
приети от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г. С нормата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, законодателно е делегирано на КЕВР
правомощието да приеме подзаконов акт – Правила за измерване на
количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. В изпълнение на цитираната законова
делегация, КЕВР приема нови Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, които като поднормативен акт са
обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. Съдът счита, че за установяване на
неправилно измерена електрическа енергия при осъществена проверка след
влизането в силата на приетите от КЕВР ПИКЕЕ/обн. ДВ бр. 35/2019г./,
последните са приложим материален закон към отношенията между страните
в настоящия казус. Съгласно чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ, „при промяна схемата на
свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно или неточно измерване. Преизчисляването се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели и проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване“. С оглед на тази разпоредба, съществува законово основание за
доставчика на електроенергия едностранно да коригира сметките на
потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно
6
отчитане на доставяната ел.енергия, без да е доказано неправомерното
виновно поведение от страна на потребителя. За да се гарантира обективност
на извършените действия, наличието на промяна в схемата на свързване
следва да бъде удостоверено чрез съставяне на констативен протокол,
подписан на лицата, посочени в разпоредбата на чл.49 от ПИКЕЕ. Съгласно
чл.49, ал.2 от цитираните правила, за направените констатации се съставя
протокол, подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от
ползвателя или негов представител, а в алинея три на същата разпоредба се
указва, че при отсъствие на ползвателя или негов представител при съставяне
на констативния протокол, протоколът се подписва от представител на
оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора. В случая от приложения по делото констативен протокол от
27.11.2019 г. е видно, че същият е подписан от трима представители на „ЧЕЗ
Разпределение България“АД, извършили проверката, представител на РУ Т. и
свидетелят Х.Ц. - представител на „Федерацията на потребителите“.
Протоколът не е подписан от потребителя, въпреки че е присъствал на
проверката според показанията на свидетелите на ищеца, на които съдът дава
вяра. В изпълнение на задължението си по чл. 49, ал.4 от ПИКЕЕ, ищецът е
изпратил констативния протокол на ответника. При тези данни съдебният
състав споделя изцяло направения от районния съд извод, че при извършване
на проверката е спазена задължителната процедура в ПИКЕЕ.
Въззивният състав не приема извода на районния съд, че от страна на
ответника не е доказан размера на оспореното вземане. В тази насока в
обжалваното решение са изложени доводи, обосновани със заключението на
приетата по делото СТЕ, че макар и математически правилни изчисленията,
при преизчисляване на консумираната ел.енергия от страна на ищеца не е
спазена методиката по реда на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ. Следва да се отбележи,
че предвидената в ПИКЕЕ корекционна процедура съставлява способ за
компенсация на разликата между заплатената отчетена енергия и реално
потребената такава. С правилата на чл.50-чл.55 от ПИКЕЕ е уредена правна
фикция, че коригираното количество ел.енергия е и реално потребено. С
оглед заключението на вещото лице, че извършеното изчисление за
корекцията на сметката е математически правилно и същото е направено по
утвърдените от КЕВР прогнозни пазарни цени /чл.56, ал.3 ПИКЕЕ/,
въззивният състав приема, че от страна на ответника е доказан размера на
предявения иск.
Безспорно представеният по делото КП № 3029013/27.11.2019 г. е
удостоверителен документ, притежаващ материална доказателствена сила по
отношение на отразените в него констатации относно установената при
проверката промяна в схемата на свързване на електромер с фабричен №
*****. По делото са представени доказателства, от които се установява, че
ответникът е подал заявление до „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО България“ АД за сключване
на договор/ споразумение за продажба на електрическа енергия от 28.09.2017
г., в което от служител на ищеца е посочено, че съществуващият електромер е
7
с фабричен № 2154614 и клиентски номер 210027711461, както и декларация
за въвод във владение от 28.09.2017 г. в обекта, находящ се в с.Г., ул.“Й.Н.“
№ 9, в която също е отразено, че електромерът е с фабричен № 2154614 и
клиентски номер 210027711461. Настоящият съдебен състав също приема, че
въпреки дадените от районния съд указания, ищецът не е ангажирал
доказателства за смяна на електромера и монтирането на електромер с
фабричен № *****, който е бил обект на проверката и констатирана промяна
в схемата на свързване, в резултат на което е коригирана сметката за
доставена ел.енергия на ответника и издадена фактура № 3251848/ 09.12.2019
г. На следващо място следва да се отбележи, че посоченият във фактурата
клиентски номер е *****, а по делото се съдържат данни, че клиентският
номер на ответника е 210027711461.
С оглед на изложените мотиви, въззивният състав счита, че искът на
„ЧЕЗ Разпределение България"АД с наименование към момента
„Електроразпределителни мрежи Запад“АД е неоснователен и недоказан, като
ответникът не дължи на ищцовото дружество доначислена цена за
електроенергия по фактура № 3251848/09.12.2019 г. въз основа на
констативен протокол № 3029013/27.11.2019 г. за периода 27.08.2019 г. –
27.11.2019 г. в размер на сумата 2 426.48 лв.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
решението на ТРС като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
въззивникът „Електроразпределителни мрежи Запад“АД следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за
настоящата инстанции в размер на сумата 500.00 лв. платено адвокатско
възнаграждение. Съдебният състав намира за неоснователно направеното от
въззивника възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на
адвокатското възнаграждение с оглед цената на предявените искове е 418.45
лв. В случая упълномощеният от въззиваемия процесуален представител е
подал отговор на въззивната жалба и се е явил в съдебно заседание, поради
което платеното адвокатско възнаграждение от 500.00 лв. не е прекомерно
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45/13.04.2022 г., постановено по гр.д.
№ 419/2021 г. на РС – Т..
ОСЪЖДА "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД
8
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „****" № 159, „**** да заплати на ЕТ“В. А. – ЗОИ“, ЕИК ******, с
адрес: с.Г., Община Т., ул.“Й.Н.“ № 9, представлявано от В. А. А. на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата 500.00 лв., представляваща разноски по
делото за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9