Р Е
Ш Е Н
И Е № 260002
07.08.2020 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети граждански състав
на седми юли
през две хиляди и двадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №2024 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, представляван от прокуриста З. Н. Д., чрез юриск.К. К. Т.,
против М.Т.К. с ЕГН:********** ***, обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.99 от ЗЗД и чл.240, чл.86 и чл.92 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК.
Ищецът
твърди, че в законоустановения срок и съгласно указанията на съда във връзка с
разпореждане по ч.гр.д.№659/2019г. на РС-Хасково, депозира настоящата искова
молба с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.3 вр.ал.1 т.2 от ГПК. С полученото
съобщение на ищеца било указано, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, която била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. На 01.10.2012г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитор и
ответника като кредитополучател бил сключен договор за потребителски паричен
кредит, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в
размер на 11675,20лв. за потребителски нужди, с краен срок на погасяване
14.09.2022г. От предоставения кредит 10000лв. била чистата стойност на кредита,
300лв. – такси/комисионни и 1375,20лв. – застрахователна премия. За ползвания
кредит кредитополучателят следвало да заплати на банката годишен лихвен процент
в размер на 14%, както и годишен процент на разходите в размер на 15,71%.
Общата дължима сума по кредита възлизала на 21756лв. Кредитополучателят се
задължил да погаси усвоения кредит на 120 анюитетни месечни вноски, всяка от
които в размер на 181,30лв., дължими на 14-то число на съответния месец,
считано от 14.10.2012г. до 14.09.2022г. Ответникът направил 11 пълни вноски за
погасяване на кредита, една частична вноска в размер на 169,73лв., както и
внесла суми по начислени лихви за просрочие в размер на 12,05лв. или внесени
били общо 2176,08лв. Последната направена от кредитополучателя вноска с падежна
дата 14.09.2013г. била направена на 30.12.2013г. и на 05.02.2014г. Поради
преустановяване изпълнението на възникналите задължения за ежемесечни
погасителни вноски, съобразно уговорения погасителен план, ответникът изпаднал
в забава. Съгласно чл.16 ал.2 от общите условия за предоставяне на
потребителски паричен кредит, с които кредитополучателят се съгласил при
подписване на договора, кредитодателят имал право едностранно да прекрати
кредитното правоотношение при допуснато просрочие или неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита, да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит за предсрочно изискуеми в пълен размер, при условие, че просрочените
вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на осъществяване
на нарушението/падежа на погасителната вноска. Оставали дължими 109 пълни и
една частична вноска по кредита. Ищецът твърди, че нито кредитодателя, нито той
самият са били задължени да изпращат уведомление за предсрочната изискуемост.
Стопанската активност на финансовите институции не била подчинена на ЗКИ и
респ. неговият чл.60 ал.2 се явявал неприложим за тях. При условията на
евентуалност се иска приемане на настоящата искова молба и приложеното към нея
известие за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, като се връчат на
ответната страна и същата следвало да се счита надлежно уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост. На 24.03.2014г. се сключил договор за
продажба и прехвърляне на вземания между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, по силата на който просрочените задължения на ответника по
потребителския кредит били прехвърлени на последния. С пълномощно от
24.03.2014г., както и съгласно чл.3.2. от сключения договор за цесия, новият
кредитор бил упълномощен от предишния да уведоми всички длъжници за извършената
цесия. Изпратеното до ответника уведомление за цесия било връчено на
11.04.2014г., което било удостоверено със съответно отбелязване върху
известието за доставяне и следвало да се счита за редовно връчено. В случай, че
съдът приеме, че ответника не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземания, да приеме настоящата искова молба и приложеното към нея уведомление,
което да се връчи на ответника. Предвид гореизложеното се иска постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите от 11877,80лв. – главница; 3,13лв. – договорна лихва за периода от 01.10.2012г.
до 24.03.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК /21.03.2019г./ до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на разноските по заповедното и настоящото исково производство.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, като
оспорва иска по основание и размер. Счита, че исковата молба е недопустима и
неоснователна. Ищецът не бил надлежна страна в процеса. Съгласно чл.99 от ЗЗД и
чл.26 от ЗПК кредиторът можел да прехвърли вземането си само ако договорът
предвиждал такава възможност. Касаело се за договор за потребителски кредит по
чл.9 ал.1 от ЗПК, към който се прилагали чл.143-чл.148 от ЗЗП /чл.24 от ЗПК/. В
процесния договор за кредит от 01.10.2012г. не била предвидена възможност и
затова ищецът не бил активно материално правно легитимиран да иска плащане от
ответника, поради което предявеният иск се явявал недопустим. Към исковата
молба не били представени доказателства, че ответникът като длъжник по договора
за кредит е уведомен от предишните кредитори за извършеното прехвърляне на
вземането по договора за цесия. Това определяло ищеца като ненадлежна страна в
процеса. Исковата молба била нередовна, поради липсата на обстоятелства,
установяващи формирането на общия размер на дължимата сума от 11877,80лв. Не
били изложени обстоятелства, установяващи момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита и кой от кредиторите уведомил длъжника за нея. Договора
за кредит от 01.10.2012г. бил нищожен в частта на уговорената лихва, като
противоречал на чл.33а от ЗПК, който бил приложим в настоящия случай. Предвид
неприложимостта в случая на нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожността на
горепосочените клаузи на процесния договор обуславяла недействителността му
като цяло. Неоснователна била ищцовата претенция по договора за кредит в частта
на посочените такси и комисионни и застраховка. Тези клаузи били неравноправни
и във вреда на потребителя, не отговаряли на изискванията за добросъвестност и
водели до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя и били нищожни. Относно посочената в договора за
кредит сума за застрахователна премия по делото не били изложени обстоятелства
за наличието на застрахователна полица, нямало данни за изрично упълномощаване
на застрахователния агент да съдейства при сключване на застраховка и да
заплати цялата застрахователна премия в своя полза, която по размер
представлявала повече от половината от размера на предоставения кредит и явно
била във вреда на потребителя на застрахователни услуги. Ето защо, той също бил
нищожен, поради липса на изрично оправомощаване на кредитодателя, както и по
чл.143 вр.чл.146 ал.1 от ЗЗП. В случай, че се установи наличието на валидно
сключена застраховка, ответната страна оспорва претенцията по отношение на
застраховката, тъй като застрахователната полица била сключена с ответника и
ищецът не бил оправомощен да претендира застрахователна премия по нея. Прави
възражение за погасяване по давност на претендираните суми. Твърди, че се касае
за периодично плащане и дължимостта на вноските се погасявала с изтичането на
тригодишна давност, която била изтекла към момента на предявяване на иска.
Освен това към датата на предявяване на иска била изтекла и петгодишната
погасителна давност.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
01.10.2012г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД като заемодател и ответника
като заемател е сключен договор за потребителски паричен кредит. На същата дата
е подписан сертификат за застраховка „Кредитна протекция плюс“ между ответника
и застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо
застраховане, клон България“. По делото се представят общите условия за
предоставяне на потребителски паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
АД и погасителен план към подписания на 01.10.2012г. договор. Видно от преводно
нареждане от 02.10.2012г. по банковата сметка на ответника е изплатена сумата
от 10000лв. от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, с основание паричен заем
969854. На 24.03.2014г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и ищцовото
дружество „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/. От представеното извлечение от приложение №1 към договора за цесия се
установява, че на ищеца е прехвърлено и вземането на кредитодателя от ответника
по гореописания договор за кредит. Представен е също така приемо-предавателен
протокол за прехвърляне на вземанията и пълномощно, по силата на което ищеца в
качеството на цесионер е упълномощен от цедента да уведомява съгласно
разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД от името на последния всички длъжници по
всички вземания, които са цедирани с договора за продажба и прехвърляне на
вземания от 24.03.2014г. В това си качество ищецът е изпратил до ответника
уведомление за извършено прехвърляне на вземания по процесния договор за кредит
и известие в същия смисъл. Получаването им е удостоверено в известие за
доставяне до ответника с дата 11.04.2014г. Във връзка с възраженията в отговора
на исковата молба е представено потвърждение за извършената цесия на договор
№969854 на основание чл.99 от ЗЗД. Приложено е също така извлечение по договор
№969854 към 08.07.2019г., издадено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, от
което е видно движението и извършените операции по погасителните вноски по
процесния договор за кредит, отнесено към 19.03.2014г.
Във
връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №298/22.03.2019г. по ч.гр.д.№659/2019г.
по описа на РС-Хасково, с която е разпоредено длъжникът М.Т.К. да заплати на
кредитора „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 11877,80лв.
– главница по договор за стоков кредит №969854, сключен на 01.10.2012г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ АД и ответника, вземането по който е прехвърлено с договор
за цесия от 24.03.2014г. в полза на заявителя – ищец в настоящото исково
производство, 3,13лв. – договорна лихва за периода 01.10.2012г. – 24.03.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
– 21.03.2019г. до окончателното изплащане и направените разноски. Така
издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е
указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок,
като в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото
исково производство за установяване на дължимост на вземането.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.99 от ЗЗД и чл.240, чл.86 от ЗЗД и чл.9
от ЗПК, като се иска
установяване на вземане на ищеца към ответницата за посочените в исковата молба
суми. Искът е подаден от
надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в
предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а разгледан по
същество е неоснователен, поради следните съображения:
От приетите
по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.03.2014г.,
потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, както и приложение
№1, се установява, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по договор за
кредит №969854, сключен
на 01.10.2012г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и ответника, в полза
на ищеца. В тази връзка съдът намира за
неоснователни възраженията на ответната страна, че ищецът не е титуляр на
вземанията по договора кредит от 01.10.2012г., поради което и иска е
недопустим. От една страна се установява, че е налице валидно сключен договор
за цесия, по силата на който на ищеца е прехвърлено и вземането на цедента от
ответника, като същото е описано в приложение №1 към договора за цесия.
Установи се също така, че ответника е надлежно уведомен за извършената цесия. В
същото време изрично в договора за кредит страните са уговорили клауза, даваща
право на кредитодателя да прехвърли по свое усмотрение вземането си на трети
лица. Това е направено валидно и е съобщено на длъжника по надлежния ред.
Съдът намира
за неоснователни и възраженията на ответната страна за наличие на неравноправни
клаузи в процесния договор за кредит, касаещи договорения лихвен процент и годишния
процент на разходите по заема. Договорените между страните по договора за
кредит лихвени проценти и ГПР са напълно в законовите рамки и не надвишават
предвидените размери в ЗПК. Следва да се отбележи, че несъмнено процесния
договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, тъй като е потребителски и
напълно спрямо него се прилагат всички законови разпоредби на този нормативен
акт. По отношение на сключената застраховка съдът също намира за неоснователни
възраженията на ответната страна, доколкото няма данни кредитополучателят да е
бил задължен да сключи застрахователния договор. В този договор не участва
кредитодателя, а само застраховател и кредитополучател, така че договорките
следва да са между последните двама.
По отношение
на настъпването на предсрочна изискуемост на процесния кредит и уведомяването
на длъжника за това, съдът намира за неоснователно възраженията на ищеца, че за
кредитодателя по този договор не се прилагат законовите норми, касаещи банките
и тяхната дейност по кредитиране. Напротив, по аргумент за противното, точно
защото дружеството – кредитодател сключва договор за кредит, независимо, че не
е банкова институция за него вече важат особените правила, касаещи банковата
дейност, доколкото на практика този търговец вече осъществява банкова дейност. Ето
защо, съдът приема, че е следвало кредитодателят да уведоми длъжника, че приема
за настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, както и момента, в който
счита, че това е станало и съответно от там нататък да настъпят съответните
законови последици на предсрочната изискуемост. Независимо, че не е уведомил по
надлежния ред ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, а директно е
пристъпил към цедиране на вземането си на ищеца, такава е настъпила, съгласно
изрично договореното между страните по договора за кредит. Нито в настоящото
производство, нито в заповедното цесионерът не е посочил изрично датата, на
която е настъпилата предсрочната изискуемост на кредита. Въпреки това обаче от
ответника се изисква да заплати в цялост дължимите суми по процесния договор за
кредит, както падежиралите, така и тези, чиито падежи все още не са настъпили. Съдът
счита, че не може едновременно ищецът да се ползва от ползите на предсрочната
изискуемост и в същото време да не поеме нейните негативи. Напротив, след като
се приема настъпила предсрочна изискуемост още преди прехвърляне на вземането
от кредитодателя на ищеца с договора за цесия от 24.03.2014г., то несъмнено
следва извода, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК тези вземания са вече погасени по давност. Съдът
намира възражението на ответната страна за настъпила погасителна давност по
отношение на процесните вземания за основателно. В случая следва да се приложи
тригодишната погасителна давност, тъй като се касае до обезщетения от
неизпълнен договор /чл.111 б.“б“ от ЗЗД/, както и за вземания за лихви и други
периодични плащания, каквито са месечните погасителни вноски по договора за
кредит /чл.111 б.“в“ от ЗЗД/.
С оглед на
така направения извод за настъпила погасителна давност относно вземанията по
процесния договор за кредит във връзка с настъпилата предсрочна
изискуемост следва да се приеме, че ищецът като цесионер не е
могъл да придобие повече права от тези, които е имал цедентът по същия
договор, което е основание да се приеме, че така предявения в настоящото производство
иск за установяване дължимост на суми по договора за кредит се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание
чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 1068лв.
– разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“,
ет.2, представляван от прокуриста З. Н. Д., чрез
юриск.К. К. Т., против М.Т.К. с ЕГН:********** ***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.99 от ЗЗД и чл.240, чл.86 и
чл.92 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК,
за сумите от 11877,80лв. – главница по договор
за стоков кредит №969854, сключен на 01.10.2012г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ АД и ответника, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия
от 24.03.2014г. в полза на заявителя – ищец в настоящото исково производство,
3,13лв. – договорна лихва за периода 01.10.2012г. – 24.03.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
21.03.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №298 от 22.03.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№659/2019г. по
описа на Районен съд – Хасково, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Панчо
Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2,
представляван от прокуриста З. Н. Д., чрез юриск.К. К. Т., да заплати на
М.Т.К. с ЕГН:********** ***, направените в настоящото производство разноски в размер от 1068лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М. С.