Решение по дело №54/2021 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 260108                                 04.06.2021 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На двадесет и пети май                                                                                2021 година

В публично заседание в следния състав:                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 54 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на В.Т.Х. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудов договор № 34/06.05.1991 г. на длъжност „санитар” и впоследствие по трудов договор № 37/15.10.1992 г., което било прекратено поради пенсиониране на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, считано от 15.10.2019 г., за което била издадена заповед № 37/15.10.2019 г. Твърди, че последващо постъпила на работа на същата длъжност при същия работодател по трудов договор № 29/16.10.2019 г., а на 01.11.2019 г. сключила и допълнителен трудов договор по чл. 110 КТ за вътрешно съвместителство за изпълнение на длъжността „болногледач“. Твърди, че не ѝ били платени трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. частично в нетен размер на 200 лв., месец декември 2019 г. в нетен размер на 676,93 лв., месец януари 2020 г. в нетен размер на 718 лв., които принципно се дължали месечно, но не и били платени. Твърди, че в заповедта за прекратяване на ТПО било посочено, че работодателят дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, чийто брутен размер бил 6687,30 лв., което било посочено в размери от по 1/3 във фишове за работна заплата за месеци октомври, ноември и декември 2019 г., като към момента и били платени 2/3 от него, а не било платена 1/3 в размер на 2229,10 лв. Иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да ѝ заплати сумите за трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. частично в нетен размер на 200 лв., месец декември 2019 г. в нетен размер на 676,93 лв., месец януари 2020 г. в нетен размер на 718 лв., и обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в частичен брутен размер на 2229,10 лв., ведно със законната лихва, както и да бъде осъден ответникът да заплати суми за мораторно обезщетение върху главниците както следва: сумата от 24,56 лв. върху главницата от 200 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 15.01.2021 г., сумата от 71,65 лв. върху главницата от 676,93 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 15.01.2021 г., сумата от 69,81 лв. върху главницата от 718 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 15.01.2021 г., сумата от 60,00 лв. върху главницата от 2229,10 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 15.01.2021 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД. В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество твърди, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ било включено в справката на начислените и неизплатени трудови възнаграждения, като поради неправилно начисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ чрез допълнително начисляване на сумата от 1680 лв., същата сума била приспадната от БТВ за месец декември 2019 г., в резултат на което обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 2229,10 лв. не съответства на дължимото такова.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете за трудови възнаграждения:

От приетия по делото като писмено доказателство трудов договор № 37 от 06.05.1991 г. и допълнително споразумение № 58 от 28.01.2019 г. е видно, че ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „санитар“ при 8 часов работен ден и при уговорено месечно трудово възнаграждение от 560 лв., допълнително ТВ за придобит трудов стаж и прослужено време от 30,4 %, които се дължат месечно. В трудовата книжка на ищцата също е посочено, че трудовото и възнаграждение е било уговорено в размер на 560 лв.

От приетия по делото като писмено доказателство допълнителен трудов договор за вътрешно съвместителство от 01.10.2019 г. е видно, че ищцата е работила съгласно чл. 110 КТ при същия работодател и за изпълнение на длъжността болногледач, при половин щат, за което е било уговорено допълнително трудово възнаграждение в размер на 280 лв. месечно.

От приетата по делото заповед № 37 от 15.10.2019 г. е видно, че е прекратено ТПО с ищцата, считано от 15.10.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради навършени години и стаж за пенсия, като е посочено да се изплати на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6687,30 лв.

От приетия по делото като писмено доказателство трудов договор № 29 от 16.10.2019 г. е видно, че ищцата е започнала отново работа в ответното дружество на длъжност „санитар“ при 8 часов работен ден и при уговорено месечно трудово възнаграждение от 560 лв., допълнително ТВ за придобит трудов стаж и прослужено време от 31,2 %, които се дължат месечно.

По делото е приета като писмено доказателство издадена от работодателя справка изх. № 797/29.07.2020 г., в която е посочен размерът на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на ищцата, които са както следва: за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 3490,56 лв., нетен размер 3007,97 лв., неизплатена сума 200 лв.; за декември 2019 г. в брутен размер на 3101,45 лв., нетен размер 2906,03 лв., неправомерно начислена сума от 1680 лв., неизплатена сума 1226,03 лв.; за месец януари 2020 г. в брутен размер на 925,28 лв., нетен размер 718 лв., неизплатена сума 718 лв.

Приети са като писмени доказателства и издадени от работодателя фишове за работна заплата, където са начислени суми за трудови възнаграждения както следва: за месец октомври 2019 г. в брутен размер на 319,45 лв., нетен размер 247,89 лв.; за месец ноември 2019 г. в брутен размер на 3274,10 лв., нетен размер 2840 лв., като е включено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 2229,10 лв.; за декември 2019 г. в брутен размер на 3101,45 лв., нетен размер 2906,03 лв., като е включено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 2229,10 лв.; за месец януари 2020 г. в брутен размер на 925,28 лв., нетен размер 718 лв.

Всички тези документи са издадени от работодателя и като цяло съвпадат относно начислените суми за трудово възнаграждение за процесните месеци като брутни и нетни трудови възнаграждения. Така издадените от ответника документи представляват извънсъдебно признание на факта, че са начислени и се дължат неизплатените суми за въпросните месеци за трудово възнаграждение. Ответникът не възразява по отношение на дължимите трудови възнаграждения на ищцата, както са заявени с исковата молба, а възраженията са единствено досежно размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.

Поради това съдът приема, че се установява по делото, че ответното дружество дължи на ищцата начислените трудови възнаграждения за месец октомври 2019 г. в частичен нетен размер на 200 лв., за месец декември 2019 г. в нетен размер на 676,93 лв., за месец януари 2020 г. в нетен размер на 718 лв.

Няма представени от ответното дружество доказателства за заплащане на установените дължими трудови възнаграждения на ищеца, поради което исковете са основателни и ще се уважат до размера на предявените с исковата молба суми, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 19.01.2021 г.

По исковете за мораторно обезщетение:

Ищецът претендира мораторно обезщетение за забава в плащането на трудовото възнаграждение. Както се посочи по-горе е уговорено месечно плащане на трудовото възнаграждение. Тъй като не е уговорен конкретен ден за плащането, то същото е следвало да се осъществи до края на текущия месец, тоест ответника е изпаднал в забава за плащане на всяко трудово възнаграждение от 1-во число на следващия месец, за която забава дължи мораторно обезщетение съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

Изчислен размерът на законната лихва от съда с калкулатор за законна лихва на основание чл. 162 ГПК се установи, че ответното дружество дължи на ищеца мораторно обезщетение върху главниците както следва: сумата от 24,56 лв. върху главницата от 200 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 15.01.2021 г., сумата от 71,65 лв. върху главницата от 676,93 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 15.01.2021 г., сумата от 69,81 лв. върху главницата от 718 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 15.01.2021 г., точно в размерите и периодите, в които се претендира от ищеца, поради което ще се уважат и исковете за мораторно обезщетение.

По иска по чл. 222, ал. 3 КТ и мораторно обезщетение въхру обезщетението:

Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ ако работникът е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ ищецът следва да докаже, че е работил при ответното дружество повече от 10 години от трудовия си стаж.

Няма спор между страните, а и от трудовия договор от 1992 г., заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и отбелязания трудов стаж на ищцата във фишовете за работна заплата се установява, че са налице предпоставките за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения на ищцата.

Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Основанието за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е възникнало при прекратяване на трудовото правоотношение на 15.10.2019 г., поради което БТВ за месец септември 2019 г. е база за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ.

По делото е приет като писмено доказателство фиш за работна заплата на ищцата за месец септември 2019 г., в който са включени трудово възнаграждение в размер на 560 лв., допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 174,72 лв., възнаграждение за съвместителство в размер на 280 лв., допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 18 лв., допълнително възнаграждение за извънреден труд – нощен в размер на 65,25 лв., допълнително възнаграждение за работа при национален празник в размер на 16,58 лв., или общ размер на всички начисления и формиращ БТВ в размер на 1114,55 лв.

По делото са приети като писмени доказателства рапорт вх. № 930 от 07.10.2020 г. на К.Кирчева и заповед № 77/08.10.2020 г. на управителя на ответното дружество за удържане на сумата от 1680 лв., от които е видно, че в рапорта е посочено, че неправилно е начислено на ищцата обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като е включено в БТВ и сумата от 280 лв. за възнаграждение за съвместителство. Последният извод е виден от посочените в рапорта компоненти на БТВ и тези сумарно във фиша за работна заплата за месец септември 2019 г., като разликата е единствено в сумата за съвместителство от 280 лв., а от тук и констатираната разлика от 1680 лв. /280х6/.

Безспорно е обстоятелството, че трудовото възнаграждение по договора за вътрешно съвместителство е отделно трудово възнаграждение по отделен трудов договор, който няма нищо общо с основния трудов договор, по който се дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. И в тази връзка при определяне на размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ не би могло във БТВ да се включват трудови възнаграждения по други трудови договори, било при същия работодател по чл. 110 КТ или при друг работодател по чл. 111 КТ.

С оглед горното БТВ на ищцата за месец септември 2019 г., опредено съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ и НСОРЗ от 2007 г., е в размер на 834,55 лв. /в тази част съдът напълно е солидарен с посочените изчисления в рапорта/. При този размер на БТВ общия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ на ищцата е в размер на 5007,30 лв. /834,55 х 6/.

Ищцата в исковата молба признава, че е получила на два пъти сумите от по 2229,10 лв. за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, начислени във фишовете за работна заплата за месеци октомври и ноември 2019 г., като твърди да е било останало дължимо само в размер на 2229,10 лв. по фиша за заплата от месец декември 2019 г. Тоест ищцата признава, че е получила сумата от 4458,20 лв. за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

При така констатираното е налице дължим остатък от обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 549,10 лв., явяваща се разлика между дължим размер от 5007,30 лв. и платена част от 4458,20 лв.

В случая дори не е приложима разпоредбата на чл. 272 КТ, забраняваща направата на удръжки, тъй като е видно, че на ищцата не е все още платен пълният размер на обезщетението, тъй че представената по делото заповед № 77/08.10.2020 г. на управителя на ответното дружество за удържане на сумата от 1680 лв., не касае по същество удържане на сумата, а преизчисление на дължимото обезщетение.

Не е приложима и разпоредбата на чл. 271 КТ, тъй като не се установява да са получени от ищеца недобросъвестно суми за трудови възнаграждения и обезщетения. Установи се наличие на неизплатено изцяло обезщетение по чл. 222, ал. 3 КК, което води на извод за наличие на задължение на ответното дружество да го изплати изцяло. Преизчисление на неплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ не е получена от работника сума по смисъла на чл. 271 КТ, поради което посоченото във фишовете като размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ въобще не е признание на размера на обезщетението, тъй като е налице „техническа грешка“ по смисъла на чл. 272, т. 2 КТ, въпреки да не се касае за надвзета сума.

Поради всичко изложено до тук съдът намира, че се установява неплатен остатък от дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ на ищцата в брутен размер от 549,10 лв., до който размер искът е основателен и ще се уважи, а за разликата до претендирания размер от 2229,10 лв. ще се отхвърли като неоснователен.

Ищецът претендира мораторно обезщетение за забава в плащането на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. То е възникнало на 15.10.2019 г. при прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, в това число е и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случая последния ден на месеца, следващ месец октомври 2019 г., през който месец е прекратено ТПО, се явява 30.11.2019 г. като последен ден за плащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, като от 01.12.2019 г. ответникът е изпаднал в забава, за която забава дължи мораторно обезщетение съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.

Изчислен размерът на законната лихва от съда с калкулатор за законна лихва на основание чл. 162 ГПК се установи, че ответното дружество дължи на ищеца мораторно обезщетение върху главницата от 549,10 лв. както следва: сумата от 62,84 лв. върху главницата от 549,10 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 15.01.2021 г. Ищецът претендира размер от 60 лв., а с оглед диспозитивното начало в гражданския процес ще се присъди претендираната сума от 60 лв. за мораторно обезщетение.

По разноските и дължимата държавна такса:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за исковето по сметка на РС-Раднево в размер на 94,80 лв. съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, които разноски се установиха в размер на 498,53 лв. /база платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за иска по чл. 128 КТ и в размер на 400 лв. за иска по чл. 222, ал. 3 КТ по договор за правна помощ и съдействие от 12.01.2021 г./.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОСЪЖДА „****, вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 42, да заплати на В.Т.Х., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:

- сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща частичен нетен размер на неплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 24,56 лв. /двадесет и четири лева и 56 ст./, представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 200 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 15.01.2021г.,

- сумата от 676,93 лв. /шестстотин седемдесет и шест лева и 93 ст./, представляваща нетен размер на неплатено трудово възнаграждение за месец декември 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 71,65 лв. /седемдесет и един лева и 65 ст./, представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 676,93 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 15.01.2021г.,

- сумата от 718,00 лв. /седемстотин и осемнадесет лева/, представляваща нетен размер на неплатено трудово възнаграждение за месец януари 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 69,81 лв. /шестдесет и девет лева и 81 ст./, представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 718 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 15.01.2021г.,

- сумата от 549,10 лв. /петстотин четиридесет и девет лева и 10 ст./, представляваща брутен размер на неплатена част от обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над присъдения размер от 549,10 лв. до претендирания размер от 2229,10 лв.;

- сумата от 60,00 лв. /шестдесет лева/, представляваща мораторно обезщетение върху главницата от 549,10 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 15.01.2021г.,

- съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 498,53 лв. /четиристотин деветдесет и осем лева и 53 ст./.

ОСЪЖДА „****, вписано в търговския регистър с ЕИК ****, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 4, да заплати по сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 94,80 лв. /деветдесет и четири лева и 80 ст./.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: