РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 30.08.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЙОАНА ГЕНЖОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 7579 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 271626 от 11.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 25752 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 168-ми състав,
първоинстанционният съд е осъдил ответника „Б.И.” ЕООД да заплати на ищеца „E.-Т”
ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 2, вр. чл. 265, ал. 2
от ЗЗД сумата в размер на 2080,00 лева, представляваща заплатено на отпаднало
основание – развален договор за изработка (ремонт) от 15.01.2015 г.
възнаграждение, на основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД
сумата в размер на 2778,82 лева, представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнение на разваления договор за ремонт, ведно със законна лихва върху
сумите от датата на исковата молба – 18.06.2015 г., до окончателното изплащане
на задълженията, като е отхвърлил иска по чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, вр. чл.
82 от ЗЗД за разликата над 2778,82 лева до пълния предявен размер от 4912,18
лева като неоснователен. С крайния съдебен акт ответното дружество е било
осъдено на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата в размер
на 681,00 лева, представляваща сторени по делото разноски предвид уважената
част от исковите претенции.
Срещу първоинстанционния акт в частта, с
която исковете са уважени, е постъпила въззивна жалба, подадена от ответника в
първоинстанционното производство - „Б.И.” ЕООД. Възразява се, че СРС неправилно
е приел, че отговорът на исковата молба е бил депозиран след изтичане на
законоустановения срок, като се твърди, че срокът за това е изтекъл в почивен
(неприсъствен) ден, а отговорът е бил депозиран в първия работен ден след него.
Поддържа се, че не отговаря на истината твърдението, че извършеният ремонт е
довел до влошаване на техническото състояние на автомобила, тъй като при
приемане на МПС-то е била посочена необходимостта от подмяна на скоростната
кутия с нова, но ищецът е предпочел извършване на ремонт вместо подмяна.
Посочва се, че Договор за поръчка на ремонт № 4 от 21.01.2015 г. е бланка, в
която липсват необходимите реквизити на двустранен договор, които да пораждат
права и задължения за страните, както и че липсва първоначален договор за
поръчка от 15.01.2016 г., когато първоначално е бил оставен автомобилът, а
фактите и обстоятелства, за които се изисква писмена форма, не могат да се доказват
единствено с гласни доказателства. Възразява се, че Фактура №
**********/01.04.2015 г. не потвърждава репатриране на автомобила от бул. „*******,
а касае репатриране в рамките на гр. София и същата е неотносима към делото.
Подчертава се, че от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза
се установява липсата на причинно-следствена връзка между извършения ремонт,
включващ подмяна на дискови спирачки, фердови спирачки, масло и филтър, и
наложилата се цялостна подмяна на скоростна кутия в сервиза на „София Франс
Ауто – ТСК София 2” АД. Твърди се, че не е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между неизпълнение и претърпените вреди. Неизяснено оставало каква
е отремонтираната скоростна кутия, каква е закупената скоростна кутия и каква е
скоростната кутия, на която са направени измервания. Възразява се, че
гаранционната карта не била подписана от упълномощено от ответника лице и не
можела да го задължи, а посочената идентификация на частта AL4-DPO ZEYG в гаранционната карта
не съответствала с посочената в протоколите от измерванията на 12.05.2015 г. – BVA AL 4, както и със заявената и
подменена скоростна кутия – EST
от
„София Франс Ауто – ТСК София – 2” АД. При предаване на автомобила след ремонта
не бил съставен протокол във връзка с твърденията за некачествен ремонт, не
била предявена на място рекламация, не били документирани недостатъци и
слабости по отношение на ремонтните работи и невъзможността автомобилът да се
движи на собствен ход. Сочи се, че е налице разлика в отразените във Фактура №
**********/02.04.2015 г. и сервизна поръчка № 04728-4350/19.05.2015 г.
показания на километража на автомобила, с оглед на което се твърди, че същият е
бил в движение и извършеният от ответника ремонт не е довел до невъзможността
му да служи по предназначение. Прави се искане за отмяна на решението на СРС.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „E.”
ЕООД, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, като не се излагат
доводи по същество.
Софийски градски съд, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр.
3, вр. чл. 87, ал. 2, вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД за сумата в размер на 2080,00
лева - заплатено на отпаднало основание (развален договор за изработка (ремонт)
от 15.01.2015 г.) възнаграждение, и с правно основание по чл. 88, ал. 1, изр. 2
от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД за сумата в размер на 4912,18 лева, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на разваления договор за ремонт, ведно със
законна лихва върху сумите от датата на исковата молба – 18.06.2015 г., до
окончателното им изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът
е възразил, че от приложените към исковата молба писмени
доказателства не се установявало кой е предоставил автомобилът за ремонт на
скоростната кутия на 15.01.2015 г. и е възложил ремонта, както и дали
последният е свързан с процесното МПС. Гаранционната карта, издадена от
ответника, не била подписана от упълномощено лице от същия и идентификацията на
кутията не съответствала на тази от протоколите от измервания от 12.05.2015 г.
Договорът за поръчка на ремонт бил бланка, поради което не пораждал права и
задължения. Ответникът се противопоставя на твърдението, че извършеният ремонт
довел до влошаване на техническото състояние на автомобила, а след предаването
на същия не бил съставен протокол за некачествено извършен ремонт. Възразява
се, че МПС- то е било репатрирано до друг сервиз, както твърди ищецът, като
Фактура № **********/01.04.2015 г. не го доказвала. Предявената рекламация от
30.01.2015 г. не отговаряла на изискванията на чл. 124, ал. 1 и 2 и чл. 125 от
ЗЗП – липсвало обратна разписка, от която да е видно кой и в какво качество е
получил от името на дружеството рекламацията. Не бил доказан твърдения от ищеца
престой на автомобила на територията на сервиза до 01.04.2015 г. Недоказано било твърдението относно цялостната
подмяна на кутията с нова в резултат на неотстраними неизправности на агрегата.
По делото не се спори между страните, че
ищецът е собственик на процесния автомобил с марка „Пежо”, модел „206” и рег. №
*******с рама № VF32AKFWR42050478,
оборудван
с автоматична скоростна кутия към месец януари 2015 г.
От приобщените по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че през месец януари 2015 г. поради
настъпилата повреда в скоростната кутия на процесния автомобил ищцовото
дружество се обърнало към ответника за извършване на ремонтна дейност, за
извършването на която ответното дружество се съгласило. На 15.01.2015 г.
автомобилът бил оставен в автосервиза на ответника с наименование „Скорости” и находящ
се в гр. София, ул. „*******. Стойността на ремонтната дейност била 2080,00
лева. Сумата била заплатена на две части – на 16.01.2015 г. била заплатена
сумата в размер на 1200,00 лева и на 21.01.2015 г. била заплатена сумата в
размер на 880,00 лева.
На 21.01.2015 г. служител на ищеца
отишъл да прибере автомобила. За извършения ремонт била предоставена гаранционна
карта, издадена на 21.01.2015 г., относно автоматична скоростна кутия по
сервизна поръчка № AL4-DPO
ZEYG, като
гаранционното покритие обхващало период от 12 месеца. Вземайки автомобила било
констатирано от служителя на ищеца, че МПС-то не можело да се движи при
подадена газ, вместо което форсирало на включена скорост. Автомобилът бил
оставен за последващо отстраняване на проблема, като бил подписан договор за
поръчка на ремонт – сервизна поръчка № 4 от 21.01.2015 г.
Ответното дружество не извършило нов
ремонт. На 01.04.2015 г. автомобилът бил репатриран чрез пътна помощ от
автосервиз „Скорости” до „София Франс Ауто – ТСК София – 2” АД, тъй като
превозното средство не можело да се движи на собствен ход. След четене на
паметта на автомобилния компютър в новия сервиз били констатирани множество
грешки и неизправности в целия агрегат. Било установено, че скоростната кутия
на автомобила следва да се смени с нова. Ищецът заплатил на „София Франс Ауто –
ТСК София – 2” АД общата сума в размер на 4912,00 лева, включваща смяна на
автоматична скоростна кутия – EST
на лекия автомобил, четене памет на компютър, проверка на нивото на маслото на
автоматична скоростна кутия, допълнение за смяна на автоматична скоростна
кутия, ремонт срепителни елементи на венец към конвертор, смяна на маншон на
дясна полуоска и проба след ремонт.
От заключението по изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, което въззивният съд кредитира като подробно,
обстойно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се
установява, че при приемане на автомобила в сервиза на ответника скоростната му
кутия е била за смяна, но е била пусната поръчка за ремонт, който не е бил
осъществен качествено. От изводите на вещото лице се установява, че единствено
смяната на маншона на дясната полуоска, извършена при втория ангажиран сервиз,
не е относим към смяната на скоростната кутия, поради което цената му и труда
за смяната му следва да бъдат приспаднати.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата на чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и допустимо, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно
неговата правилност.
В първоинстанционното решение е
отбелязано, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срок.
Видно от върналия се отрязък от съобщение за връчване на препис от исковата
молба с дадени указания за депозиране на отговор в едномесечен срок, препис от
същата е бил връчен на дружеството-ответник на 04.02.2016 г. чрез управителя му
– И.П.Б.. Отговорът на исковата молба е входиран на 07.03.2016 г. Липсват данни
същият да е подаден по пощата или с куриер, поради което следва да се приеме,
че отговорът е бил входиран лично в регистратурата на първоинстанционния съд. С
Решение № 935 на Министерски съвет от 30.11.2015 г. (Обн., ДВ, бр. 94 от
4.12.2015 г.) на основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 55, ал. 2
от Закона за държавния служител
04.03.2016 г. е бил еднократно обявен за почивен ден. Предвид това,
едномесечният срок по чл. 131 от ГПК, считано от 04.02.2016 г., изтича в първия
присъствен ден след 04.03.2016 г., а именно 07.03.2016 г., когато е подаден
отговорът на исковата молба. СРС не се е съобразил с горепосоченото, като е
приел, че срокът изтича на 04.03.2016 г. Видно от уведомлението, намиращо се на
л. 40 от първоинстанционното дело, е било залепено уведомление по реда на чл.
47, ал. 5, вр. чл. 50 от ГПК. Ответникът е юридическо лице, като от служебно
направената от СРС справка в Търговски регистър се установява, че от 2009 г.
същото не е променяло седалището си и адреса на управление,***. Призовкар е
посетил адреса три пъти в рамките на един месец – м. януари 2016 г., като
достъп до канцелария не е намерен и е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК.
Съдът счита, че на гърба на уведомлението е допусната техническа грешка при
изписване на годината на залепяне на уведомлението (2015 г.), която не влияе на
редовността на процедурата, доколкото посочената дата 24.01.2015 г. е преди
подаване на исковата молба, а на лицевата страна на уведомлението е посочена
датата 24.01.2016 г. и посочените три дати на посещение на адреса са през месец
януари 2016 г. С оглед изложеното следва да се приеме, че на 24.01.2016 г. е
било залепено уведомление за явяване на ответника в канцеларията на съда за
получаване на препис от исковата молба в двуседмичен срок, който е започнал да
тече от датата на залепване на уведомлението. Предвид разпоредбата на чл. 47 от ГПК, действаща към този момент е редакцията ѝ преди измененията с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г.,
с изтичането на двуседмичния срок процедурата по връчване се счита за редовно
извършена, дори и книжата да не са били потърсени. Видно от съобщението,
намиращо се на л. 39 от делото именно на 04.02.2016 г. деловодител е връчил
книжата на управителя И. Б.. От този момент е започнал да тече едномесечният срок
за депозиране на отговор на исковата молба, изтичащ на 04.03.2016 г. (почивен и
неприсъствен ден), а отговорът на исковата молба е бил депозиран на следващия
работен ден – 07.03.2016 г.
Въззивният съд счита, че допуснатият
пропуск е отстраним при разглеждане на делото в настоящото контролно производство,
тъй като доводите и възраженията, изложени в отговора на исковата молба, са преимуществено
преповторени във въззивната жалба и могат да бъдат разгледани от въззивната
инстанция при проверката на правилността на първоинстанционния съдебен акт. При
тези обстоятелства правата на жалбоподателя няма да бъдат накърнени.
От събрания по делото доказателствен
материал безпротиворечиво се установява, че ищцовото дружество чрез свой
представител е оставил при ответника именно процесния автомобил за ремонт на
скоростната кутия на 15.01.2015 г., като ирелевантно за делото е кое е било
точно това лице.
Несъстоятелно се явява твърдението на
въззивника, че извършеният ремонт е ирелевантен за лошото техническо състояние
на автомобила, тъй като при приемане на МПС-то е била посочена необходимостта
от подмяна на скоростната кутия с нова, но ищецът е предпочел извършване на
ремонт вместо подмяна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че уговорената ремонтна дейност между страните е била именно за
ремонт на скоростната кутия на автомобила. В приетото по делото заключение по
назначената съдебно-техническа експертиза се посочва, че сервизът не е извършил
качествен ремонт на скоростната кутия, поради което е извършена рекламация. Впоследствие
нов ремонт не е бил осъществен и ищецът е прибегнал до услугите на друг сервиз.
Неоснователно е възражението, че Договор
за поръчка на ремонт – сервизна поръчка № 4 от 21.01.2015 г. е бланка, в която
липсват необходимите реквизити на двустранен договор, които да пораждат права и
задължения за страните, и че липсва първоначален договор за поръчка от
15.01.2016 г., когато първоначално е бил оставен автомобилът. Следва да бъде
отбелязано, че ищецът не е изложил твърдения за договор от 15.01.2016 г.,
доколкото посочената дата се явява след завеждане на делото. От друга страна, съгласно
чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Въззивникът не е развил съображенията
си в какво точно се е изразила непълнотата на уговорките между страните. Следва
да бъде отбелязано обаче, че независимо от квалификацията на договора между
страните като договор за поръчка, договор за изработка или вариация между тях
под формата на ненаименован договор, законът не поставя изискване към формата
или задължителните му реквизити. В настоящия случай важат общите изисквания за
пораждане на облигационно правоотношение – наличие на двустранни, насрещни и
съвпадащи си воляизявления касателно престациите по договора. Дори това да беше
обективирано единствено в устна форма, пак щеше да е налице валидно сключен
договор, тъй като не е налице законоустановено изискване на форма на договора.
В този смисъл въззивният съд счита за правилни изводите на СРС за наличие и
доказаност на уговорките между страните под формата неформален договор за
ремонт, годен да породи облигационно правоотношение помежду им, и следва да се
приеме, че ответното дружество е поело задължение за ремонт по сключения
договор с ищеца срещу възнаграждение за извършената работа. Що се отнася
допълнителния ремонт поради рекламационните претенции на ищеца, въззивният съд
изцяло се съгласява с изводите на СРС, че доколкото няма допълнителни
договореност, последвалата ремонтна дейност е следвало да се осъществи в
рамките на първоначалните договорености.
В жалбата е инвокирано възражение, че
Фактура № **********/01.04.2015 г. не потвърждавала репатриране на автомобила
от бул. „*******, а касаела репатриране в рамките на гр. София и същата е
неотносима към делото. Доколкото по делото се установява с необходимата
доказателствена тежест, че след неизвършване на възложения ремонт от ответника към
01.04.2015 г. процесният автомобил все още бил при сервиза на ответника, не
можел да се движи на собствен ход и трябвало да бъде репатриран до сервиза на
„София Франс Ауто – ТСК София 2” АД, намиращ се на територията на гр. София,
съдът счита, че посочената фактура е относима към доказване на твърдяното от
ищеца обстоятелство.
Въззивният съд не се съгласява и с твърденията,
че от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установявало
липсата на причинно-следствена връзка между извършения ремонт, включващ подмяна
на дискови спирачки, фердови спирачки, масло и филтър, и наложилата се цялостна
подмяна на скоростна кутия в сервиза на „София Франс Ауто – ТСК София 2” АД. Посоченото
не отговаря на изводите, дадени от експерта в заключението му. Вещото лице е
посочило, че единствено смяната на маншона не е в причинно-следствена връзка с
извършената смяна на скоростната кутия. От заключението на вещото лице, чийто
изводи се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, се установява
наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между неизпълнението на
ответника да извърши ремонт на скоростната кутия на МПС-то на ищеца и настъпилите
впоследствие вреди в патримониума на ищеца, изразили се в претърпени загуби -
заплатеното на ответника възнаграждение за ремонта и разликата в условията
(цената), при които са били сключени договорът с ответника и договорът със
„София Франс Ауто – ТСК София 2” АД. Поведението на ответника във връзка с
изпълнението на поетите облигационни задължения е довело до невъзможност за
предвижване на автомобила на собствен ход, а оттам – и до невъзможността на
вещта да служи по предназначението си и до репатрирането ѝ до друг сервиз
за възлагането на поръчка на същия.
Въззивникът твърди, че
първоинстанционният съд не бил изследвал и взел предвид въпросите каква е
отремонтираната скоростна кутия, каква е закупената скоростна кутия и каква е
скоростната кутия, на която са направени измервания. Въззивният съд отбелязва, че така
направеното възражение е несъстоятелно и бланкетно. Искания и възражения в тази
връзка не са били изложени от страната в първоинстанционното производство.
Първоинстанционният съд дължи произнасяне с крайния си акт по фактите и
обстоятелствата, твърденията и възраженията, релевирани от страните като
относими към спорното право, като следи служебно само в определени хипотези, а
такава не е налице в настоящия случай (напр. за неравноправни клаузи в договори
с потребители). В този смисъл, въззивният съд не намира пропуск в решението на
СРС предвид необсъждането на изложените по-горе съображения.
Несъстоятелно се явява възражението, че
гаранционната карта не била подписана от упълномощено от ответника лице и не
можела да го задължи, а посочената идентификация на частта AL4-DPO ZEYG в гаранционната карта
не съответствала с посочената в протоколите от измерванията на 12.05.2015 г. – BVA AL 4, както и със заявената и
подменена скоростна кутия – EST
от
„София Франс Ауто – ТСК София – 2” АД. Въззивният съд счита, че подобно
оспорване не внася съмнение в съответствието на скоростните кутии. Издадената
от ответника гаранционна карта съставлява частен документ, като не съществуват
изисквания за съдържанието ѝ. В този смисъл издаващият ѝ е свободен
да включва в нея съдържание, стига то да не противоречи на императивни правни
норми, както и да вписва в нея номенклатура, която ползва в собствената си
дейност. Това не означава, че информацията в нея трябва да бъде възпроизведена
и в документи, издадени от трети, различни от него лица, в това число и относно
индивидуализацията на вещта, за която гаранцията се отнася. От друга страна, от
съдържанието на приложените по делото протоколи от измерванията на 12.05.2015
г. и Фактура № **********/02.04.2015 не може да се приеме еднозначно, че
включват и някакво описание на скоростна кутия. Следва да бъде отбелязано, че
представената с исковата молба в копие гаранционна карта е с положен печат на „Б.И.“
ЕООД и подпис, а въззивникът – ответник не е оспорил автентичността на подписа.
Въззивното дружество твърди, че при
предаване на автомобила след ремонта не бил съставен протокол във връзка с
твърденията за некачествен ремонт, не била предявена на място рекламация, не
били документирани недостатъци и слабости по отношение на ремонтните работи и
невъзможността автомобилът да се движи на собствен ход. Въззивният съд счита,
че са налице доказателства за изпращане и получаване от ответника на
приложената към исковата молба рекламация в писмен вид заедно с изброените в
нея приложения – рекламация № 0004/30.01.2015 г., а именно известие за
доставяне от 02.02.2015 г., получено от подписало се върху нея упълномощено
лице на ответника. По делото е бил разпитан служител на ищеца, който пряко и
непосредствено е добил впечатление касателно констатирането на проблем с автомобила
след първия ремонт и оставянето му за допълнителен ремонт още на същия ден на
вземането му обратно, за което бил подписан договор за поръчка на ремонт –
сервизна поръчка № 4 от 21.01.2015 г., приложен по делото. Предвид събрания
доказателствен материал и констатираните недостатъци на автомобила, аналогични
на тези проявяващи се при първоначалното му оставяне за ремонт, правилно СРС е
приел че вторият, явяващ се допълнителен, ремонт е следвало да се осъществи в
рамките на параметрите на първия. Поради това, безпредметно касателно
последващите договорености в договор за поръчка от 21.01.2015 г. се явява
горепосоченото документиране. Следва да бъде отбелязано, че подобно условие не
е предвидено и в Гаранционната карта с № AL4-DPO ZEYG от 21.01.2015 г.,
издадена от „Б.И.” ЕООД, доколкото същата предвижда единствено предоставянето
на гаранцията за заверка след монтаж на отремонтирана част при ремонт на
отделен автомобилен „възел”, а действалите към онзи момент разпоредби на ЗЗП са
предвиждали устно или писмено предявяване на рекламация.
Въззивникът е възразил и че е налице разлика
в отразените във Фактура № **********/02.04.2015 г. и сервизна поръчка №
04728-4350/19.05.2015 г. показания на километража на автомобила. Предвид
събрания доказателствен материал контролната инстанция счита, че отбелязването
за пробега на автомобила в посочената сервизна поръчка се явява изолирано и в
разрез с останалата доказателствена маса. Видно от приложената по делото
Фактура № *********/18.05.2015 г., издадена от „Ауто – ТСК София – 2” АД ден
преди посочената сервизна поръчка, показанията на километража на процесния
автомобил са същите като отбелязаните във Фактура № **********/02.04.2015 г. Ищецът
при условията на пълно и главно доказване е доказал, че към момента на репатриране
на автомобила същият не е можел да се движи на собствен ход, поради което е
прибегнал до услугите на „София Франс Ауто – ТСК София – 2” АД. Въззивната
инстанция счита, че възражението на ответника се основава единствено на
техническо разминаване при изписване на километражния пробег на автомобила в
различни документи, като за доказване на основателността на същото въззивникът
– ответник не ангажирал някакви доказателства съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК, а бланкетно е маркирал констатацията си.
Предвид изложеното, въззивната контролна
инстанция счита, че СРС е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, на
дружеството-въззиваем се полагат разноски, но искане в тази насока не е било направено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 271626 от
11.11.2019 г., постановено по гр. д. № 25752 по описа за 2019 г. на СРС, II ГО, 168-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.