РЕШЕНИЕ
№ 717
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря Д. ХР. К.
като разгледа докладваното от М.ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20211110209855 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
ИВ. В. Л. от гр.София чрез адв.Маджаров е обжалвал наказателно
постановление /НП/ №281 от 23.03.2021г. на Началника на 05 РУ-СДВР, с искане за
отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че описаното нарушение не е извършено,
тъй като разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗМВР, под която е подведено деянието изисква
в призовката до лицето да се посочва целта на призоваването. Л. не бил получил
такава призовка, а в изпратената до него и получена, няма посочена причина или повод
да е призован да се явил в РУ. При това положение, той се считал за нередовно
призован, а от там не можело да бъде отговорен по чл.258 от ЗМВР.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв.Титирекова-Чернева поддържа
жалбата и моли въз основа на изложените в същата съображение, които повтаря по
време на устните прения, НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира
разноски, в размерна 300 лева за един адвокат.
Въззиваемата страна не се представлява. Юрк.В. е депозирал писмени бележки
като пълномощник на Началника на 05 РУ-СДВР, в които поддържа, че АУАН и НП са
със задължителните реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като са спазени
изискванията на ЗМВР за издаване на НП от компетентен орган. Намира, че от
представените по делото доказателства се установило категорично извършеното от
жалбоподателя нарушение, а наказанието било съобразено с целите на закона.
1
Противопоставя се случаят да бъде квалифициран като маловажен. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на разноските - адвокатско възнаграждение до минималния размер, определен с
Наредба №1/09.07.2004г.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С процесното НП на ИВ. В. Л. е наложена глоба, в размер на 100лв., за това, че
на 12.02.2021г., около 09:00ч. не се е явил в сградата на 05 РУ-СДВР, след като е
редовно призован по надлежния ред, с призовка на адреса си, с посочване на ден,
място и час на явяване - нарушение на чл.69 от Закон за Министерство на вътрешните
работи /ЗМВР/.
НП е издадено въз основа на АУАН с №281 от 17.02.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка, послужила за
издаване на обжалваното НП, приложените към жалбата писмени доказателства, както
и изпратените от 05 РУ-СДВР писмени доказателства, с писма вх.№34505/29.07.2021г.,
с вх.№43218/20.08.2021г., с писмо вх.№33714/28.07.2021г., с писмо вх.
№116083/29.12.2021г., в това число и приложените към писмените бележки от
юрк.Виденов.
Разпитани по делото са свидетелите Б. ЛЮБ. Н. - актосъставител и М. СТ. Л. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които по
оказване на съдействие, връчили призовка на Л. на работното му място, да се яви на
12.02.2021г. в 05 РУ-СДВР, с цел искане от органите на НАП. След като лицето не се
явило, съставили АУАН за нарушение на чл.69, ал.2 от ЗМВР и отново на същото
място му връчили акта, който той получил без възражения.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи
задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. При съставянето на АУАН са спазени
правилата по чл.40, ал.1 от ЗАНН и акта е предявен, според изискванията на чл.43, ал.1
от ЗАНН. Същият е съставен от оправомощено лице със Заповед №8121з-
1098/25.08.2017г. на Министъра на вътрешните работи по т.1.6 и удостоверение от
СДВР за длъжността на актосъставителя като мл.ПИ в Група „ТП“-П., Сектор „ОП“
към 05 РУ-СДВР.
Съдът, при проверка на НП установи, че съдържа задължителните реквизити по
чл.57, ал.1 от ЗАНН, връчено е по надлежния ред на чл.58, ал.1 от ЗАНН и е издадено
2
от компетентен орган, съгласно Заповед №8121з-1371/11.11.2015г. на Министъра на
вътрешните работи по т.1.13 и удостоверение от СДВР за длъжността на М. В. И. като
Началник на 05 РУ-СДВР.
Съдът, констатира несъответствие в цифровата квалификация на деянието, за
което жалбоподателят е наказан, при едно и също текстово описание на нарушението в
АУАН и НП. Законовата разпоредба, която е нарушена и съответства на описаното
деяние е чл.69, ал.2 от ЗМВР, както е визирана в АУАН. Макар в текстовата част, при
описание на нарушението НП и АУАН да са идентични, в НП е посочено, че
извършеното нарушение е на чл.69 от ЗМВР. Предвид това, че разпоредбата на чл.69
от ЗМВР съдържа три алинеи, описващи реда, формата и съдържанието на
уведомлението при призоваване в служебните помещения граждани за изпълнение на
определените им с този закон правомощия, няма как само по текстовата част да се
тълкува, за какво нарушение Л. е наказан. Това е съществено нарушение на
процесуалните правила, което ограничава правото на защита на наказания, да разбере,
за какво му е наложено съответното наказание.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са логични и
последователни, както и незаинтересовани. Показанията на свидетелите се
потвърждават от материалите от АНП, изпратените от 05 РУ-СДВР с допълнителни
писма и приложените към жалбата писмени доказателства. Затова, е категорично
доказано, че на Л. е връчена призовка да се яви в сградата на 05 РУ-СДВР на
12.02.2021г. в 09:00 часа и той не е изпълнил задължението си. Жалбоподателят също
не твърди, че се е явил.
Съгласно чл.258, ал.1 от ЗМВР, който без уважителни причини не се яви в
местата по чл.69, ал.1, след като е редовно призован, се наказва с глоба до 300 лв. От
съдържанието на санкционната разпоредба се вижда, че изискването е, като лицето да
не се яви, така и да е редовно призовано. Последното обстоятелство е свързано, с
получаване на призовка, но със съдържание, което изрично е указано в чл.69, ал.1,
изр.2 от ЗМВР - в съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и
мястото на явяване. Щом законът е въвел като задължителен реквизит посочването на
целта на призоваване, означава, че липсата му води до нередовно призоваване, тъй
като пряко засяга правата на призования да разбере, за какво трябва да се яви на
посоченото място и време, както да се подготви, или пък да ангажира адвокат.
Видно от съдържанието на връчената призовка на Л., приложена към жалбата, е
посочено място и време на явяване, но не и целта на призоваването, макар бланката на
документа да съдържа точно определено място за попълване на този реквизит.
Съдържанието на призовката не може да се попълни, с показанията на свидетелите,
според които е било необходимо съдействие на органите на НАП, тъй като лицето не
може да разчита на съдебно производство, за да разбере целта на призоваването.
3
Липсата на задължителния реквизит по чл.69, ал.2, изр.2 от ЗМВР - целта на
призоваването е ограничило правото на защита на призования, което е съществено
процесуално нарушение в конкретното АНП.
При изложените съображения, процесното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, без да се обсъжда правилността на наложеното наказание и
съобразяване на размер на Глобата с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Тук е мястото, съдът да каже, че в НП не е коректно посочена санкционната
норма, по която е наложено наказанието. Визирана е само разпоредбата на чл.258 от
ЗМВР, която съдържа две алинеи. Недопустимо е наказаното лице да се поставя в
условия, според размера на наложената Глоба да тълкува волята на наказващия орган
за хипотезата, за неговото санкциониране. По този начин обаче не е ограничено
правото на защита на Л., тъй като посочване на санкционната разпоредба не е част от
задължителното съдържание на НП, съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН, а съдът го
споменава за пълнота на изложението.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на адвокатско
възнаграждение за едни адвокат от 300 лева, според представения договор за правна
защита и съдействие. Съдът счита, че следва да осъди учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д от ЗАНН, т.е. 05 РУ-СДВР да
заплати направените от жалбоподателя разноски по арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН.
По отношение на възражението на юрк.Виденов от писмените бележки за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не го споделя. Съгласно чл.63д,
ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
В чл.36, ал.2 от ЗАдв. е предвидено, че размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, а според ал.4 от същата разпоредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е 300
4
лв. Настоящият случай е именно извън изрично указаните в чл.7, ал.2 от Наредбата, а
уговореното възнаграждение за един адвокат е 300 лева. Казаното означава, че
адвокатското възнаграждение не е прекомерно, в това число и съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №281 от 23.03.2021г. на
Началника на 05 РУ-СДВР като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА 05 РУ-СДВР да заплати на жалбоподателя ИВ. В. Л. с ЕГН
********** направените разноски, в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5