№ 144
гр. В.Т., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Илина Гачева
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20214100500859 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на
подадена от Н. АЛ. АС. и АНК. АНГ. АФК. въззивна жалба
против Решение № 737/16.06.2021г. , постановено по гр. Д. №
2854/2020г. по описа на Районен съд- В.Т., с което е признато
за недоказано на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, във връзка с
чл. 193, ал. 1 и следващите ГПК направеното от ищците Н.
АЛ. АС. от град В.Т., ул. К.К., с ЕГН ********** и А.А. А. от
град В.Т., ул. К.К., с ЕГН ********** оспорване истинността
на Договор за покупко-продажба на къща в село М.Ч.,
община В.Т. от 17.05.2000 година и е отхвърлен предявеният
от Н. АЛ. АС. от град В.Т., ул. К.К., с ЕГН ********** и А.А.
А. от град В.Т., ул. К.К., с ЕГН ********** срещу К. Т. М. от
село М.Ч., община В.Т., ул. П., с ЕГН ********** и Р. АЗ. М.
от село М.Ч., община В.Т., ул. П., с ЕГН **********
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на
ответниците, че не са собственици на недвижим имот,
1
находящ се в село М.Ч., община В.Т., а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, с площ 445 кв.м., за който имот по ПУП на селото е
отреден УПИ IV-131 / четири римско, сто тридесет и едно
арабско/, в стр. кв. 25 /двадесет и пет/, заедно с построените в
него къща и стопанска постройка, с граници по ПУП: улица,
УПИ X-131, УПИ V-132 и ПИ № 132, като неоснователен и
недоказан.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт,
както следва :
Представеният от ответниците предварителен договор е
неправилно присъединен към доказателствата по делото.
Заключението на допуснатата съдебно-графологическа
експертиза е необосновано и възниква съмнение в неговата
достоверност. Неаргументирано е отхвърлено искането за
назначаване на повторна експертиза.
Според жалбоподателя са констатирани голям брой
несъответствия между положения подпис на А. на
предварителния договор и сравнителните образци. Вещото
лице е приело съществуващите разлики в общите и частни
нпризнаци между подписа върху договора и сравнителните
образци като обясними, поради това, че е изминал период от
пет години при полагането на подписите, но не е посочило на
какво се дължи тази промяна.
Не е съобразен с доказателствата по делото изводът на
първоинстанционния съд, че ответниците са придиобили
собствеността на имота на основание давностно владение. По
делото според жалбоподателите не е доказано, че
ответниците са владели недвижимия имот повече от десет
години явно, несмущавано и непрекъснато. Според тях е
налице само обективният елемент на владението, а именно –
установяване на фактическата власт върху и мота, но
субективният му елемент – намерението за своене, липсвал.
Оспорена по делото е истинността на предварителния
договор за покупко - продажба и е недоказано, че продажната
2
цена по договора е платена. След като ответниците не са
платили цената за имота, те са държали имота със
съзнанието, че не е техен.
Отправя се искане към съда да постанови решение, с
което да отмени първоинстанционното такова и да уважи
предявените искове.
В законоустановения срок отговор на въззивната жалба
не е постъпил.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на
въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271,
ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и
съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1,
изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо.
Относно валидността:
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт
на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда
е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното
съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото
може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по
спорното право, така, както е въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271,
ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и
съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1,
3
изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за
правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищците твърдят, че са наследници
на А.А.А. - бивш жител на село М.Ч., починал на
18.03.2002г., който заедно със съпругата си А.А. А. придобил
по време на брака си недвижим имот, находящ се в село М.Ч.,
а именно ПИ IV - 131, в кв. 25, с площ 445 кв.м., заедно с
построените в него къща и стопанска постройка /НА № 37,
том 9, дело № 4396 от 1995г. на нотариус при ВТРС/. През
2000г. съпрузите са водили разговори с ответниците за
продажба на имота, договорили са цена и са постигнали
съгласие когато ответниците изплатят цялата продажна цена
да се подпише нотариален акт. Няколко месеца след
проведените разговори А.А.А. се разболял сериозно и се
преместил да живее в град В.Т., за да се лекува, а
ответниците започнали да живеят в имота, като на
18.03.2002г. той е починал. След смъртта му неговата съпруга
- ищцата, разговаряла с ответниците относно собствеността
на имота, но те й отговорили, че са изплатили част от
продажната цена на съпруга й и тя няма права върху имота.
През 2019 година отново разговаряла с ответниците, а те й
предложили 200 лева, като й обяснили, че това е частта от
продажната цена, която не е изплатена. Твърди, че докато
трае процедурата по снабдяването им със скица за процесния
имот ответниците са се снабдили с НА за собственост на
основание давностно владение № 2485, том 13, рег. № 10649,
дело № 1270 от 15.10.2020г. на Нотариус Т. Братованова, рег.
№ 283 при НК на РБ. Посочва, че въпреки, че не са ползвали
процесния имот, ищците не са изгубили правото си на
собственост. Отправя се искане до съда да постанови
решение, с което да бъде прието за установено по отношение
на Н. АЛ. АС. и А.А. А., че К. Т. М. и Р. АЗ. М. не са
собственици на недвижим имот, находящ се в село М.Ч.,
община В.Т., а именно ПИ IV-131, в кв. 25, с площ 445 кв.м.,
заедно с построените в него къща и стопанска постройка.
4
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК се иска и да бъде
отменен НА № 2485, том 13, рег. № 10649, дело № 1270 от
15.10.2020 година.
В постъпил в законоустановения срок отговор на
исковата молба ответниците оспорват иска като
неоснователен.
Твърдят, че на 17.05.2000 година между тях като
купувачи и А.А.А. и А.А. А. като продавачи, е сключен
договор за покупко-продажба на процесния имот в с. М.Ч.,
като при сключването на договора в кметството на с. М.Ч.,
пред свидетелите И.Ч. - кмет на селото и М.Х. - служител в
кметството, която е написала договора, ответниците са
заплатили сумата 1 050.00 лева, като се договорили остатъкът
- 1 450.00 лева да се изплати до 30.06.2000 година. При
сключване на договора продавачите са предоставили на
ответниците оригинала на нотариалния акт, легитимиращ ги
като собственици и им е предадено и владението върху
имота. В изпълнение на уговореното, на 01.07.2000 година в
присъствието отново на М.Х. ответниците са заплатили
сумата в размер на 1 000.00 лева на продавачите, което са
отразили като разписка на гърба на договора, а на 14.09.2000
година - още 310.00 лева, което също са отразили като
разписка на гърба на договора, след което им било обяснено
от служителката в кметството, че трябва тази сделка да се
"формализира" пред нотариус, като за целта трябват
документи. Твърди се,че страните по договора се разбрали
остатъкът от сумата в размер на 140.00 лева да не се плаща на
продавачите, а купувачите да предприемат действия за
"прехвърляне на имота". Твърди, че ответниците са считали
себе си за собственици и са декларирали имота в общината и
са му заплащали дължимите данъци и такси. Навеждат
доводи, че същите владеят имота непрекъснато в
продължение на повече от 20 години - от 17.05.2000 годна,
като това обстоятелство не е оспорвано от никого,
включително от А.А.А. и А.А. А.. Твърдят, че А. не е
предявявала каквито и да било претенции по отношение на
5
имота, включително за заплащане на допълнителни суми,
след 17.05.2000 година.
Отправя се искане предявеният по делото иск да бъде
отхвърлен.
Фактическата обстановка по делото е правилно и
всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като
същият е съобразил всички събрани по делото доказателства
и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти
се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по
делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който
ищците целят да се установи между страните със сила на
присъдено нещо фактът, че ответниците не са собственици на
процесния недвижим имот.
Правните изводи на първоинстанционния съд,
формирани въз основа на установената от този съд
фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с
оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни
и са изцяло в съответствие със закона.
На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на предявения иск .
По оплакванията в жалбата :
Възраженията на жалбоподателите се заключават в това,
че ответниците не са доказали своето възражение за изтекла в
тяхна полза придобивна давност по отношение на процесния
недвижим имот. Въззивният съд намира, че всички наведени
от жалбоподателя възражения са неоснователни.
Ответниците се позовават на разпоредбата на чл. 79, ал.
1 от ЗС, който сочи, че правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно разпоредбата на чл. 68
от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху
6
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като
своя. Твърденията на ответниците са, че фактическата власт
върху имота им е предадена от собствениците на същия, като
те са я упражнявали в продължение на 20 години, със
съзнанието, че имотът е техен.
Жалбоподателите не оспорват, че действително
ответниците са упражнявали фактическата власт върху имота
след сключването на договора от 17.05.2000г., приложен към
делото, но сочат, че намерението за своене ( т. нар „animus“)
не е налице. Това възражение не е основателно.
Както се посочи, между собствениците на имота –
ищцата и нейният съпруг от една страна и ответниците, от
друга страна, на 17.05.2000г. е сключен договор, който
очевидно обективира намерение на страните по същия
собствеността на процесният имот да бъде прехвърлена от
ищцата и съпруга й на двамата ответници. Това, че предмет
на посочения договор е процесният имот, не е спорно по
делото. Оспорена е истинността на подписите на ищцата и
нейния съпруг като продавачи, но това оспорване е
недоказано. Заключението на изслушаната по делото
съдебно-графологическа експертиза, което съдът възприема
изцяло като компетентно и обосновано, по категоричен
начин установява, че подписите върху процесния договор са
положени именно от лицата, които се сочат като продавачи
по същия. Възраженията на жалбоподателите по отношение
обосноваността на заключението не се споделят от настоящия
състав. На първо място, изводите на вещото лице са
категорични, а на следващо, те са подкрепени и от
показанията на свидетелите Ч. и Х., които са присъствали при
полагането на подписите. Показанията на тези свидетели не
са оспорени от страните, а и не е налице основание съдът да
ги дискредитира.
Не е спорно и обстоятелството, че при сключване на
договора на ответниците е предадена фактическата власт
върху имота.
7
Действително с договора от 17.05.2000г. не е
прехвърлена собствеността върху процесния имот на двамата
ответници, тъй като той не е сключен в предвидената от
закона форма за действителност ( чл. 18 от ЗЗД). Този
договор обаче има правно значение по отношение
собствеността върху имота, тъй като бележи началото на
давностното владение, установено от двамата ответници.
Този извод на съда се подкрепя както от уговорките в
договора, така и от показанията на разпитаните по делото
свидетели Ч., Х. и Т., които установяват, че след сключване
на договора през 2000 г. ищцата и съпругът й са се изнесли от
него, а ответниците са се настанили там. Същите свидетели
установяват и че от момента, в който двамата ответници са се
настанили в имота, те са упражнявали фактическата власт
явно, непрекъснато в продължение на 20 години и никое
лице, включително и ищцата и нейният съпруг (докато е бил
жив), не е предявявало спрямо тях собственически претенции
върху имота за посочения период.
Доказателствата по делото не оставят съмнение относно
това, че двамата ответници са демонстрирали категорично
намерението да своят процесния имот през периода, в който
те са упражнявали фактическата власт върху него. Този извод
не се опровергава и от показанията на свидетелите М. и Ж.,
които твърдят, че знаят от ищцата, че ответниците не са
„платили къщата“. В конкретния случай това дали
ответниците са заплатили на ищцата и съпруга й уговорената
цена по договора от 17.05.2000г. е въпрос, чийто отговор е
ирелевантен по отношение на спора дали е осъществен
фактическият състав на придобивната давност.
По делото е доказано, че ответниците са декларирали
имота като свой собствен и са заплащали дължимите за него
данъци, както и че са извършили ремонтни дейности в него.
Тези действия, преценени съвкупно с останалите по делото
установени факти, сочат на категоричния извод, че от
момента, в който са установили фактическата власт върху
имота, ответниците са имали съзнанието, че имотът е тяхна
8
собственост.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че в полза
на ответниците е изтекла придобивна давност върху
процесния имот и че издаденият в тяхна полза нотариален
акт за собственост върху имота, на основание давностно
владение, под № 2485, том 13, рег. № 10649, дело № 1270 от
15.10.2020г. на Нотариус Т. Братованова, рег. № 283 при НК
на РБ отразява действителното правно и фактическо
положение на този имот.
Предвид това претенцията на ищците, с която те целят
да установят със силата на присъдено нещо факта, че
ответниците не притежават правото на собственост върху
процесния имот се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Гореизложените фактически и правни констатации на
въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния
съд, което обосновава извода за правилност на обжалваното
първоинстанционно решение в неговата цялост. Решението
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение №
737/16.06.2021г. , постановено по гр. Д. № 2854/2020г. по
описа на Районен съд- В.Т..
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9