№ 278
гр. А.град, 14.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А.ГРАД, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Невена Т. Кабадаиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело №
20215310101233 по описа за 2021 година
Предявени искове с правно основание чл. 26 ал.1 пр. 1 и 2 от ЗЗД,
чл.146 ЗЗП, чл.79 ЗЗД.
Д. Й. АС. с адрес с А. ул „6-та“ № 6, вдепозирана против „СИТИ КЕШ“
ООД, със седалище и адрес на управлениегр София, ул „Славянска“ № 29 ет.
7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев ИМ, моли да бъде постановено
решение, с което да бъде прогласена нищожността на клаузата от договор за
заем от 22.10.2020г, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
208,47лв, като противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикаляща
материално правните изисквания на чл. 19 ал.4 от ЗПК, накърняваща
договорното равноправие между страните и нарушаваща чл. 11 т.9 и 10 ЗПК.
Твърди, че на 22.10.2020г е сключил с ответното дружество договор за
кредит, по силата който са му предоставени заемни средства в размер на
500лв, при фиксиран ГЛП от 40,05% и ГПР49,02%. Съгласно договора,
същият следва да бъде обезпечен с поне едно отследните обезпечения -
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на чл. 9ал.2 от ОУ към договора,
а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най -малко 7
1
пъти размера на минималната работна заплата за страната, в случай на двама
поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е
в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната, не са
поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от редовен, както по активни така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. В случай на
неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.6
от Договора, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 208,47лв,
която следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към
която се кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди, че е усвоил
изцялозаемния ресурс, но не дължи плащания за неустойка.. Твърди, че да
бъде заобиколена нормата на чл. 19 ал.4 ЗПК от ЗПК фирмите за бързи
кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица
изисквания, на които те не могат да отговорят – осигуряване на
поръчителство или предоставянето на банкова гаранция, като поставените
изисквания са такива, които не могат да бъдат удовлетворени от
потребителите, и по този начин са създали предпоставки за неизпълнение на
тези задължения и са включили в договорите за потребителски кредит
санкции - заплащането на неустойка, като по този начин калкулират
допълнителна печалба и са преодолели законовото изискване за таван на
лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума. Твърди, че
неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители
или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата си обезщетителна
функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и
сигурни неблагоприятни последици за кредитора, каквито биха настъпили
при неплатежоспособност на длъжника и липса на възможност вземанията по
договора да бъдат събрани от неговото имущество. Освен това предвидената
неустойка е близо 50% от заетата сума, без да зависи от вредите от
неизпълнението на договорното задължение и не кореспондира с последици
от неизпълнението, предвидено е неустойката да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със
2
задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави. Поставените ограничения за поръчителите да бъдат само физически
лица, както и да получават посочен минимален осигурителен доход поне два
пъти колкото сумата по кредита, който произтича от безсрочен трудов
договор е необосновано тъй като ФЛ може да получава доходи и от
граждански правоотношения. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът признава предявения иск и моли да бъде постановено
решение при признание на иска, прави искане да не бъдат възлагани разноски
в тежест на ответника, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото. Твърди, че заплащане на посочената неустойка не е претендирано,
ответникът не е изпращал покани, уведомления или други съобщения , с
които се изисква заплащането на договорената неустойка. Предявява
насрещен иск за осъждане ответника по насрещния иск да заплати сумата от
306,53лв, представляваща главница по договор за паричен заем №
461660/22.10.2020г, ведно със законната лихва до окончателното плащане.
Твърди, че с подписването на договора за заем кредитополучателят е
получил в брой сумата по кредита в размер на 500лв, като до предявяване на
насрещния иск е заплатил сумата от 233лв, която е съотнесена за погасяване
на възнаградителната лихва и главницата по договора за кредит. Въпреки
отправени редица покани от кредитора, кредитополучателят не е извършил
плащане за покриване на остатъчната сума по кредита. Всички анюитетни
вноски по договора за кредит към датата на предявяване на насрещния иск са
с настъпил падеж и са изискуеми. Представя писмени доказателства,
претендира разноски.
Ответникът по насрещнияиск го оспорва като неоснователен и недоказан.
Прави възражение за нищожност на договора за кредит, поради противоречие
с добрите нрави и разпоредбата на чл. 9 и 10 ЗПК, като в този случай
потребителят дължи само чистата стойност на паричния заем. Твърди, че е
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
цена, тъй като възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното
ползване назаетата сума, а уговореният лихвен процент в размер на близо
100% по висок от заема, при заем с кратък срок на ползване , не е обосновано.
В настоящия случай уговорената лихва е в размер на 38,95%,, но след като се
прибави и скритата лихва под формата на неустойка, то тя надхвърля с над 10
пъти законната и надвишава драстично трикратния размер на законната
3
лихва. Прави възражение за нищожност по смисъла на чл. 143 т.19 от ЗЗП на
клаузите в договора, в които е посочено че ГПР е в размер на 49,65% като
твърди, че действителният размер на ГПР е различен, с което потребителят е
бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави
по обслужването на заема. Твърди на следващо място, че процесният договор
е изцяло недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени
императивните изисквания уредени чл.10,11 от ЗПК – точно определяне на
възнаградителната лихва, и ГПР.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното: Между ищеца, в
качеството на заемател и ответника - заемодател, е сключен договор за
паричен заем № 0521371 от 22.10.2020г, по силата на който на заемателя е
предоставена сумата от 500лв, при договорен ГЛП от 40,05% и ГПР 49,02%,
която последният се е задължил да върне, ведно с начислената договорна
лихва в срок до 18.02.2021г, съгласно погасителен план. Заемателят е поел
задължението в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора
да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 23 о т ОУ към
договора за кредит, а именно - имат осигурителен доход общо в размер на
най малко 7 пъти размерътна минималната работна заплата за странат, в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната, не са поръчители по други договори за кредит, сключени от
кредитора, не са кредитополучатели по сключен и и непогасени договори за
кредит, сключени с кредитора, нямат пркредити към банки или финансови
институции с класификация различна от редовен, както активни така и по
погасени задължения ,съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания доход. В случай на неизпълнение на
това задължение кредитополучателят има право да начисли неустойка в
размер на 208,47лв,дължима разсрочено ведно с погасителните вноски/чл.6,8
от Договора/.
Съгласно заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно компетентно и безпристрастно изготвено, платената
сума по договора за кредит е в размер на 233лв, с която сума са погасени
4
главница в размер на 193,47лв и лихва в размер на 39,53лв. Вещото лице е
посочило, че са погасени задълженията за възнаградителна лихва изцяло и
няма остатък. След извършена проверка в счетоводствотона ответника,
ищец по насрещния иск, експертът е устсановил, че с извършените плащания
не са погасявани неустойки, а в последователносст е погасена
възнаградителна лихва и главница до изчерпване на постъпилите суми. Като
размер на непогасеното задължение за главница на Д.А. по договора за кредит
сочи сумата от 306,53лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи: От наведените обстоятелства и формулирания петитум следва да се
направи извод, че е предявен първоначален иск с правно основание чл. 26
ал.1 пр.1,2 ЗЗД,чл. 146 ЗЗП – за прогласяване нищожността на клаузата за
неустойка по договор за кредит от 22.10.2020г, и насрещен – по чл. 79,86 ЗЗД-
за заплащане сумата от 306,53лв, представляваща главница по договор за заем
от 22.10.2020г, ведно със законната лихва. С оглед твърденията е налице
интерес от предявяване на исковете.
Разгледани по същество. Не е спорно обстоятелството, че между ищеца
заемател, и ответника – заемодател, е сключен договор за паричен заем №
0521371 от 22.10.2020г, по силата на който на заемателя е предоставена
сумата от 500лв, както и че е налице уговорка при неизпълнение
задължението по чл. 6 от договора за представяне на обезпечение, да бъде
начислена неустойка в размер на 208,47лв, платима разсрочено ведно с
погасителните вноски по договора. Това се установява и от ангажираните по
делото доказателства. Не се спори между страните и по отношение
обстоятелството, че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави
заемната сума. Ответникът по първоначалния иск признава иска и моли да
бъде постановено решение при признание на иска и да бъдат възложени
ръзноските в тежест на ищеца. От ищеца липсва изявление за постановяване
на решение при признание на иска. При така направеното признание от
страна на ответника по първоначалния иск следва да бъде прогласена
нищожносттана клаузата от договора за кредит, предвиждаща заплащане на
наеустойка в размер на 208,47лв като противоречаща на принципа на добрите
нрави, заобикаляща материално праните изисквания на чл. 19 ал.4 ЗПК,
накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващо
изискванията на чл 11 т 9 от Зи 10 от ЗПК.
5
По повод разноските. Ответникът признава иска, и няма данни да е дал
повод за завеждане на делото. Ето защо и на основание чл. 78 ал.2 ГПК
разноските следва да се възложат в тежест на ищеца.
По предявения насрещен иск. Установи се, че непогасената част от
главницата по договор за кредит от 22.10.2020г от заемателя е в размер на
306,53лв/ССчЕ/. Ответникът по насрещния иск прави възражение за
нищожност на договора за кредит, поради поради противоречие с добрите
нрави и разпоредбата на чл. 9 и 10 ЗПК. Това възражение е неоснователно. В
договора за кредит е посочен както ГЛП, така и размер на ГПР. Твърди, че е
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената
цена, уговореният лихвен процент в размер на близо 100% по-висок от заема,
при заем с кратък срок на ползване , и не е обоснован, уговорената лихва
след като се прибави и скритата лихва под формата на неустойка, надхвърля
с над 10 пъти законната и надвишава драстично трикратния размер на
законната лихва. Това възражение е основателно. Договореният лихвен
процент от 40,05% надвишава трикратния размер на законната лихва, ето
защо клаузата за договорна лихва е нищожна. Прави възражение за
нищожност по смисъла на чл. 143 т.19 от ЗЗП на клаузите в договора, в които
е посочено че ГПР е в размер на 49,65% като твърди, че действителният
размер на ГПР е различен, с което потребителят е бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема.
Твърди на следващо място, че процесният договор е изцяло недействителен
по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени императивните изисквания
уредени чл.10,11 от ЗПК – точно определяне на възнаградителната лихва, и
ГПР. С предявения насрещен иск се претендира заплащане единствено на
дължимата главница по договора за кредит. Ето защо и с оглед разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, съгласно която при недействителност на договора за кредит,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, така наведените
възражения са ирелевантни. С оглед гореизложеното, и предвид
заключението на вещото лице, съгласно което с платените по договора суми е
погасена лихва в размер на 39,53лв, следва да бъде осъден ответникът по
насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от
267лв дължима главница по договора за кредит от 22.10.2020г, а искът се
отхвърли до пълния предявен размер от 306,53лв Ще се присъди и законната
лихва от предявяване на насрещния иск-13.08.2021г.
6
По разноските. При този изход, направеното искане и на основание чл. 78
ал.1 ГПК ще бъде осъден ответникът по насрещния иск да заплати на ищеца
по насрещния иск разноски по производството в размер на 479лв., а ищецът
по насрещния иск - да заплати по реда на чл. 38 ЗА на адвокат С.К. Н.
БУЛСТАТ ********** с адрес гр Пловдив ул "Йоаким Груев" № 41
адвокатско възнаграждение в размер на 261лв.
Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата от договор за заем
от 22.10.2020г, сключен между Д. Й. АС. ЕГН ********** с адрес с А. ул „6-
та“ № 6, и „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр София, ул „Славянска“ № 29 ет. 7, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев , предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
208,47/двеста и осем лв четиридесет и седем ст/лв, като противоречаща на
принципа на добрите нрави и заобикаляща материално правните изисквания
на чл. 19 ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните
и нарушаваща чл. 11 т.9 и 10 ЗПК, чл. 26 ал.1 пр. 1 и 2 от ЗЗД, чл.146 ЗЗП.
ОСЪЖДА Д. Й. АС. ЕГН ********** с адрес с А. ул „6-та“ № 6 да
заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр София, ул „Славянска“ № 29 ет. 7, представлявано от Николай
Пенчев Пенчев сумата от 267/двеста шестдесет и седем/лв дължима главница
по договора за кредит от 22.10.2020г., ведно със законната лихва от
предявяване на насрещния иск – 13.08.2021г., както и разноски по
производството в размер на 479/четиристотин седемдесет и девет/лв. КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 306,53/триста и шест лв
петдесет и три ст/лв
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр София, ул „Славянска“ № 29 ет. 7, представлявано от
Николай Пенчев Пенчев да заплати по реда на чл. 38 ЗА на адвокат С.К. Н.
БУЛСТАТ ********** с адрес гр Пловдив ул "Йоаким Груев" № 41
адвокатско възнаграждение в размер на 261/двеста шестдесет и един/лв.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.град: _______________________
8