РЕШЕНИЕ
№ 756
гр. Варна, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110200822 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на К. Г. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Аксаково, обл.Варна,
ул. „Георги Петлешев“ № 54, против НП № 20-0442-001213 от 18.01.2023год.
на началник РУ в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна с което на основание чл. 182,
ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДП му е било наложено административно наказание
глоба в размер на 800лв. както и адм. наказание лишаване от правоуправление
за срок от шест месеца за нарушаване нормата на чл.21, ал.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и е
издадено в нарушение на административно производствените правила и
материалния закон и моли съда да го отмени.
В съдебното производство въззивникът, редовно призован не се явява.
Същият е депозирал писмено становище в което на първо място сочи, че
АУАН бил издаден след изтичане на предвидения в нормата на чл. 34 от
ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. На следващо място сочи,
че АУАН не бил съставен в присъствието на нарушителя и на трето място
сочи, че не се установявало от доказателствата по делото системност на
извършване на нарушението.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от упълномощен
защитник в лицето на адв. Надка Игнатова, която заявява, че поддържа
жалбата, както и подаденото от подзащитния й писмено становище и не
1
оспорва фактите изложени в НП. Във фазата по същество моли НП да бъде
отменено като отправя искане за присъждане на направените по делото
разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К.Л.– А., в които същият
излага становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в
условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение моли за бъде
присъдено такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени атакуваното НП с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 23.06.2022год. около 10:28ч въззивникът управлявал л.а „Фолксваген
пасат“ с рег.№ В8101ВС по Аспарухов мост на ЮПВ в посока към бул.
„Христо Ботев“. По същото време на моста на ЮПВ било позиционирано
АТСС „ARH CAM S1 с № 120cc8e което било в работен режим и при
приближаване на въззивника отчело скорост на движение 90км./час и заснело
нарушението.
В последствие след преглед на заснетите клипове и по рег. номер на
МПС-то било установено, че то е собственост на въззивника. Установено
било също така, че той вече е бил санкциониран за същото нарушение с ЕФ
серия К№ 4274746, влязъл в сила на 09.05.2022год. и ЕФ серия К№ 4818698
влязъл в сила на 09.05.2022год. Преценено било, че евентуално се касае за
нарушение извършено в условията на системност което изключвало
възможността за издаване на ЕФ, а следвало да се състави АУАН. Горното
обаче налагало установяване на нарушителя – водача на МПС-то заснето с
техническото средство. На 10.08.2022год. въззивникът като собственик на
автомобила попълнил декларация по чл. 188 от ЗДП, в която декларирал, че
на 23.06.2022год. в 10:30ч. автомобилът е бил управляван от него.
На 09.11.2022год., в отсъствие на въззивника, свидетелят С. Д. П.
съставил срещу въззивника АУАН бл.№ 0565198 в който посочил,у че
същият е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДП тъй като „на
23.06.2022год., в гр.Варна „Аспарухов мост“ – южен пътен възел в посока
бул. „Христо Ботев“ управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген
пасат“ с рег.№ В8101ВС, със скорост 87км/час след приспаднат толеранс от
3% в полза на водача при максимална скорост за населено място – 50км./ч.
Скоростта е измерена и фиксирана с АТСС „ARH CAM S1 с № 120cc8e.
АУАН е съставен по нарушение № 13736 и след допълнителна подадена
декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.
188 от ЗДП. Нарушението е извършено в условията на системност в
2
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 4274746 (връчен на
22.04.2022год. влязъл в сила на 09.05.2022г и ЕФ серия К № 4848698 (връчен
на 09.05.2022г., влязъл в сила на 09.05.2022год.“
На 11.12.2022год. АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го
подписал вписвайки, че не си спомня за случая.
В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивника подал писмено възражение
срещу АУАН с основен аргумент изтекла давност по чл. 34, ал.1 б. „в“ от
ЗАНН.
Възражението било разгледано от комисия, която счела че е
неоснователно.
На 08.01.2023год. началника на сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна
издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите и правни констатации
изложени в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата чл. 21, ал.1
от ЗДП, както и че нарушението било извършено в условията на системност и
на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДП му наложил адм. наказание
глоба в размер на 800лв. както и адм. наказание лишаване от правоуправление
за срок от шест месеца.
Към АНП освен АУАН са представени още възражение по акта
изходящо от въззивника, докладна записка от мл. експ. Ст.П., справка
относно извършена проверка по възражение срещу АУАН, заповед на М-ра на
МВР, справка за нарушител, протокол от проверка на АТТС за видеоконтрол,
снимка от нарушението.
Допълнително в хода на съдебното следствие са изискани и съответно
представени декларация по чл. 188 от ЗДП, удостоверение от началник сектор
Човешки ресурси при ОД на МВР Варна, справка от АИС КАТ, както и
протокол за използване на АТСС рег.№ 44р-16329/23.06.2022год.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал
актосъставителя К. Г., който сочи, че е съставил АУАН след подадена
декларация тъй като нарушението било системно.
Всички събрани в хода на съдебното следствие както писмени така и
гласни и ВДС (снимки) кредитира изцяло като непротиворечиви,
кореспондиращи по между си и взаимнодопълващи се.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прецени от
правна страна следното:
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени съответните ред и
срокове, актовете са издадени от компетентни лица, при спазване на тяхната
материална и териториална компетентност. В същите са описани всички
необходими елементи, които индивидуализират административното
нарушение - дата, място, описание на нарушението и обстоятелствата, при
което е извършено, включително посочване и на № на актовете които според
актосъставителя и АНО обуславят системността (дали е налице такава или не
е правен въпрос), поради което по своята форма и съдържание те отговарят на
3
изискванията на ЗАНН от формална страна и при издаването им не са
допуснати процесуални нарушения, които да водят до тяхната отмяна. Както
в АУАН така и в НП ясно е посочено мястото на нарушението в гр.Варна,
Аспарухов мост, ЮПВ в посока бул. „Христо Ботев, което не оставя никакво
съмнение къде точно е извършено нарушението. Действително АУАН е бил
съставен в отсъствието на въззивника, без наличие на категорични
доказателства за наличие на хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Горното
обаче не съставлява съществено нарушение на процес. правила тъй като не
води до нарушаване правото на защита на въззивника. С връчването на АУАН
той се е запознал с неговото съдържание е имал възможност още в най-
ранния етап от производството да реализира защитата си.
Що се касае до наведеното в жалбата и писменото становище на
въззивника за издаване на АУАН след изтичане на предвидения в нормата на
чл. 34 от ЗАНН три месечен срок от откриване на нарушителя, който според
въззивника тече от датата на извършване на нарушението то не се споделя от
съда по следните съображения:
На първо място ако и нарушението за превишена скорост да е
установено с АТСС, то няма никакви данни още по-малко пък доказателства
информацията да е обработена в единния център за обработка на
нарушенията на същата дата на която е засечено движението с превишена
скорост. Нещо повече ноторно е известно че обработването на нарушенията в
тези центрове, поради големият обем на информацията става със значително
закъснение. С други думи няма данни още на тази дата да е бил установен
въззивника като собственик на автомобила.
На следващо място дори и нарушението да е било обработено на тази
дата и въззивника да е бил установен като собственик на МПС-то засечено от
АТСС, то с оглед наличната информация, че въззивника е бил санкциониран
в предходен момент за други нарушения от същия вид определяща според
актосъставителя нарушението като системно, то ЕФ не би могъл да бъде
издаден доколкото същият се издава само за нарушения за които е
предвидено наказание глоба, а за нарушения по по-тежката квалификация е
предвидено и наказание лишаване от правоуправление на МПС. Горното е
налагало да се установи по безспорен начин кой е бил водача на автомобила
извършил нарушението с оглед преценка за квалификацията на нарушението
и реда за ангажиране на неговата отговорност. Това е станало на
10.08.2023год. когато въззивника в декларация по чл. 188 от ЗДП е посочил,
че той е управлявал автомобила. На тази именно дата е бил установен
нарушителя, както и точната квалификация на нарушението което е било
извършено, предполагащо ангажиране адм.наказателната отговорност по
общия ред с АУАН. В случая такъв е бил издаден на 09.11.20122год., преди
изтичането на предвидения в ЗАНН 3-месечен давностен срок за съставяне на
акта.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени от
4
правна страна следното:
С НП на въззивникът е било наложено наказание съобразно чл. 182,
ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДП за това, че в нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП е
управлявал МПС със скорост от 87км/час при максимално допустима скорост
за движение в населено място 50км/час и нарушението е извършено
системно.
Съдът счете, че всички събрани по делото доказателства сочат на това,
че на посочената в АУАН дата въззивникът е управлявал МПС в нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДП. Управлявал е МПС в населено място с превишение от
37км/ч.
На първо място по безспорен и категоричен начин от приложения към
преписката снимков материал извлечен от преносимата АТСС за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1 № 120cc8e, се установява, че скоростта на движение на л.а. „Фолксваген
пасат“ с ДК№ 8101ВС е била над допустимата за движение в населено място
– 97км./час, след приспадане на допустимата грешка от 3%. Видно от
приложените по преписката протокол от проверка № 60-СГ-
ИСИС/09.11.2021год. техническото средство е било технически изправно. В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Заповед № А-333 от
29.05.2014год. на председателя на председателя на ДАМТН издадена на
основание чл. 43, ал.4 от ЗИ – скоростомерите подлежат на периодични
проверки на една година.
На следващо място видно от приложената към делото декларация по чл.
188 от ЗДП в същата въззивникът лично е декларирал, че именно той е
управлявал МПС-то към момента на регистриране на нарушението. Този факт
не и спорен по делото.
От друга страна обаче съдът счете, че в случая по делото липсват
доказателства за това нарушението да е било извършено в условията на
системност.
Съгласно §6, т.62 от ДР на ЗДП "Системно" е нарушението, извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
В случая както в АУАН така и в НП са описани два ЕФ за същото
нарушение, влезли в сила и двата на 09.05.2022год. като тези факти са и
безспорно установени от приложената към АНП справка за нарушител.
Видно от последната с ЕФ серия К № 42747746 издаден на 17.12.2020год. от
ОДМВР Велико Търново, връчен на въззивника на 22.04.2022год. и влязъл в
сила на 09.05.2022год. на въззивника е било наложено наказание глоба в
размер на 300лв. за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДП (превишена скорост), а с
ЕФ серия К № 4848698 издаден на 20.05.2021год. от ОД МВР София, връчен
на въззивника на 22.04.2022год. и влязъл в сила на 09.05.2022год. за същото
нарушение му е бил о наложено наказание глоба в размер на 600лв.
5
Нарушението предмет на настоящото производство е единственото такова
извършено след влизане в сила на тези електронни фишове, поради което и
системност не е налице. За да е налице системност по смисъла на посочената
по-горе разпоредба следва въззивникът да е бил санкциониран поне веднъж
след влизане в сила на посочените по-горе ЕФ за същото нарушението, преди
да е извършил настоящото нарушение, като и двете нарушения (предходното
след влизане в сила на двата ЕФ и настоящото следва да са били извършени в
едногодишния срок от влизане в сила на първия ЕФ (в случая двата посочени
в НП доколкото са влезли в сила на една и съща дата). В настоящия случай
това не е така. Както бе посочено нарушението предмет на настоящото
адм.наказателно производство е първото такова след влизане в сила на ЕФ за
същото деяние.
Доколкото обаче нарушението предмет на настоящото адм.наказателно
производство е било извършено от въззивника в едногодишен срок от
наказването му по адм.ред за същото нарушение с влязъл в сила ЕФ
(цитираните по-горе два ЕФ) то същото е извършено повторно по смисъла на
§6, т.33 от ДР на ЗДП. Съгласно цитираната разпоредба Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 –
в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
Горното налага и определяне на санкция съобразно нормата на чл. 182,
ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДП. И доколкото това нарушение е по-леко наказуемо от
това за което на въззивника е наложена санкция (в конкретния случай за
повторно извършено нарушение по чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДП в нормата на ал.4
на същия член от закона е предвидено само наказание глоба в двойния размер
(в случая 800лв. - 2х400), а за системно такова в нормата на ал.5 е предвидено
наказание глоба в двойния размер както и кумулативно наказание лишаване
от правоуправление за срок от 6 месеца) и няма никакво изменение на
фактическото обвинение, касае се за едно и също деяние, то съдът
съобразявайки и задължителните указания дадени с ТР №8/16.09.2021год. на
ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по т.д. № 1/2020год. счете, че няма пречка да
преквалифицира деянието за което въззивника е привлечен към адм.
наказателна отговорност и да измени НП като му наложи санкция съобразно
нормата на чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДП, а именно глоба в размер на
800лв. (двойния размер на санкцията предвидена в нормата на чл. 182, ал.1,
т.4 от ЗДП).
С оглед забраната предвидена в нормата на чл. 189з от ЗДП за
приложение на 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДП съдът не дължи
произнасяне по въпроса представлява ли нарушението маловажен случай или
не.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното
6
НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо, но следва да бъде изменено като на
въззивника бъде наложено наказание съобразно нормата на чл. 182, ал.4, вр.
ал.1, т.4 от ЗДП за нарушение извършено в условията на повторност.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно.
При този изход на делото (НП подлежи на изменение и то без промяна в
размера на наказанието глоба) искането на въззивника се явява неоснователно
и като такова се отхвърля от съда.
По искането на въззиваемата страна
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден да плати
такова на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК,
вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в
случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от
една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна
не се е явил в нито едно съдебно заседание по делото като единствено е
депозирал писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер – 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника
К. Г. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Аксаково, ул. „Георги
Петлешев“ №54 в полза на Областна Дирекция на полицията – Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 4 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0442-001213 от
18.01.2023год. на началника на Сектор в ОД на МВР Варна, РУ 04 Варна, с
което на К. Г. Г. ЕГН ********** на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от
ЗДП е било наложено административно наказание глоба в размер на 800лв.,
както и адм. наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест
7
месеца като НАЛАГА на същия адм. наказание глоба в размер на 800лв.
на основание чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДП за нарушение извършено
повторно.
ОСЪЖДА К. Г. Г. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Аксаково, ул.
„Георги Петлешев“ №54 да заплати в полза на Областна Дирекция на
полицията – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8