Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260084
гр.Кюстендил,
13.08.2021 г.
В
И М Е ТО Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение , ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при участието на секретаря Виолета Здравкова
в присъствие на прокурора Ивайло Илиев
като разгледа докладваното от …………съдия Георгиева………… ВНОХД № 146/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по протест от Кюстендилска районна прокуратура срещу присъдата по НОХД № 1058/2018 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), постановена на 19.01.2021 г. , с която подсъдимият П.Б.Д. е оправдан по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл.126, ал.1 и чл.134, ал.1, т.2 от НК.
В протеста и мотивите към него се прави оплакване за процесуална и материална незаконосъобразност на присъдата. Сочи се, че присъдата не кореспондира с доказателствата и че не са изследвани задълбочено всички събрани доказателства , като правните изводи са изведени въз основа на „съмнителни и противоречащи на установените по делото факти“ експертизи и че неправилно съдът е ценил назначените и изготвени по време на съдебното производство медицински експертизи, а не изготвената на досъд.п-во, изводите на която кореспондират по безпротиворечив логически и правен начин с всички доказателства и установени факти.
Прави се искане по чл.336, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на първоинстанционна присъда и постановяване на нова, с която осъди оправдания подсъдим по повдигнатите му обвинения с обвинителния акт.
По време
на въззивните съдебни прения прокурорът е поддържал протеста по изложените в
него съображения. Молил е въззивният съд да
даде вяра на СМЕ от досъд.п-во
и уважи протеста, като осъди подсъдимия, тъй като в подкрепа на обвинителната
теза са и показанията на пострадалата и нейната майка.
Адв.Р., като
защитник на подсъдимия, е пледирал за потвърждаване на присъда, е законосъобразна, доколкото събраните по делото доказателства, и най-вече
по време на съдебното производство, по
безспорен начин установяват, че подсъдимият не е извършил престъпленията, за
които е обвинен.
Подсъдимят е
заявил, че се чувства невинен и иска да бъде оправдан,
Подсъдимият
е заявил, че желае да бъде оправдан, тъй като от задълбоченото разглеждане на делото е видно,
че е искал и е помогнал на самотна майка да не роди четвърто си дете, тъй като не може
да се грижи за него, както че полученото
усложнение след това и указаната й
интервенция по спешност в АГ отделение е такава, която във всяко отделение би
била направена, а изводите, че с действията си щял да унищожи тази жена не може
да бъдат тълкувани по този начин.
Кюстендилският окръжен съд (КнОС), след преценка на
протеста, становищата на страните и доказателствата , и след служебна
проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, за да се
произнесе, взе предвид следното:
КнОС констатира, че ДнРС е разгледал делото в съответствие със съдопроизводствените правила, разписани в НПК. Събирал е по предвидения в НПК ред необходимите и възможни за изясняване на делото доказателствата, които е оценил според действителното им съдържание. Приетата за установена от ДнРС фактическа обстановка е идентична с изложената в обвинителния.
КнОС, след собствена преценка на събраните доказателства по време на първоинстанционното производство, споделя приета за установена от ДнРС фактическа обстановка.
Установено
е по делото, че подсъдимият
П.Б.Д.
е роден на ***г*** и живее в същия град. Има висше образование и е лекар със специалност „АГ“ . От
03.04.2009 г., по трудов договор,
работи като Началник на Акушеро-гинекологично отделение в МБАЛ *****.
На 04.04.2010 г. в
отделението на болницата пристигнала свидетелката А.И., заедно с майка й- свидетелката Н.И.и едно от
трите й деца, с цел „аборт“. В 14.00
часа била приета в кабинета на подсъдимия д-р Д., на когото обяснила, че не може и не желае да отглежда 4
–то дете. Било й направено от него ехографско изследване, при което констатирал, че св.А.И. И. на
32 г. има един жив ембрион с видима
сърдечна дейност , с ВРD
1.8мм и отговаря на 11 г.с. (срвн.ехографско
изследване от 04.04.17
г. и снимка от видеозон , на л.41 и 42, т.1 от
ДП). Преценил, че може да прекъсне бременността й, след което
свидетелката била приета в отделението.
Направени й били и кръвни изследвания (срвн. Кръвна
плазма и серум на л.43, т.1 от ДП). Нормативно предвиденото (в чл.8, ал.1, т.2
от Наредба №2/90 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременността) като необходимо изследване за влагалищната
чистота не било направено, тъй като
според подсъдимия и др. негови колеги, то можело да бъде пропуснато в
определени случай.
Бил сформиран екип за прекъсване на бременността
на свидетелката, включващ подсъдимия д-р Д., д-р В.М., акушер и анестезиолог. Ръководител на екипа бил подсъдимият, който
направил необходимите манипулации и бременността на св.А.И. (5-та по ред) била прекъсната. За
това бил съставен Лист за изкуствено прекъсване на бременността № 2189 (общоболничен)
№13 на отделението, отразяващ информация за
самоличността на св. А.И.,
диагноза, операция (№14, час –от 15.00 до 15.15 ч, оператори д-р М. и
д-р Д.), Общ статус, Гинекологичен статус, Манипулации и анестезия (срвн.лист за изк.прекъсване на бременността
на л.40, т„1 от ДП). В болницата св. А.И. останала до следващия ден- 05.04.2017г., когато в
10.00 часа, била изписана и си
заминала за гр.София . След седмица, свидетелката
започнала да получава периодично обилно кръвотечение от гениталиите си, но не отишла на лекар.
На 24.04.2017 г. , през нощта,
свидетелката И. получила обилен кръвоизлив със съсиреци
от гениталиите си.
Към 03:00 часа майка й-свидетелката Н.И.повикала
бърза помощ и в дома им пристигнал екип на ЦСМП-гр.София. Фелдшерът- св. П.Д.направила първоначален преглед на св.А.И.,
констатациите от който и от снетата
анамнеза от свидетелката А.Д. отразила
във Фиш за спешна медицинска помощ от 24.04.2017г. Веднага св.А.И. била
транспортирана от спешния екип в спешно
отделение на ****, в което била приета от д-р Попова.
Към 03.40 часа св.А.И. била
прегледана от дежурния лекар в
болницата- д-р Атанас Ч.. Той установил, че свидетелката кърви обилно от
влагалището и е в леко увредено общо
състояние-контактна, бледа, с ниско кръвно налягане и с оплакване от замаяност
. На св.д-р Ч., св.А.И. съобщила, че е направила аборт в 5-ти месец в болница в
гр.Д.. След тази информация и получената от направените й прегледи, с оглед
състоянието й д-р Ч. преценил, че се
налага болнично лечение, поради което в 03:59 часа свидетелката била
приета във Втора гинекологична клиника За случая д-р Ч. уведомил началника на
отделението-д-р Н., а той - 4 РУ на МВР-София. От последното в болницата пристигнали свидетелите С.П.Б. и Т.Г.М.,
които разпитали за случая д-р Ч. и свидетелките И..
Към 06:00 часа на 24.04.2017 г. на свидетелката било направено „абразио резидуорум“-евакуиране на
съдържането на матката по инвазивен път. По време на тази манипулация бил
отстранен материал „хеморагично
инфарциране на децидуа; фиброзила въси“, на който било направено хистологично
изследване. След това било назначено
вливане за три дни на антибиотици. Преляти ѝ
били 1 429 мл. плазмозаместителни продукти
и еритроцитен
концентрат.
На 26.04. 2017 г. била изписана в добро общо състояние-нормална параклиника, без доказани увреждания на нейните
репродуктивни възможности, с диагноза „Кръвоизлив от матката.Състояние след
прекъсване на бременност.Проведено абразио –кюретаж за отстраняване на остатъци в матката след
аборт.“ .
За изясняване на въпроси относно
това, дали при прекъсване бремеността на
свидетелката са спазени предвидените за това правила в Наредба №2/20.04.2004 г.
на МЗ за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременността, а също и
Медицинските стандарти по АГ и Правилата
за добра медицинска практика, по делото са назначени и изготвени три медицински
експертизи-една на досъдебното и две на
съдебното производства.
1/КОМПЛЕКСНА съдебномедицинска
експертиза от 29.10.2017 г.,
изготвена на досъд.п-во от вещите
лица-доц.д-р М.М.Г.-съдебен лекар в Университетска болница ***-София и д-р Л.А.Д.-акушер-гинеколог-Медицински
управител на Център за човешка
репродукция-София (л.83-88, т.2 от ДП).
2/ Съдебномедицинска експертиза, изг. на съд.п-во от д-р Е.Б.Д.-специалист
в АГ в МБАЛ ***(л.126 от съд.п-во)
3/ Тройна съдебномедицинска експертиза, изготвена на
съд.п-во от вещите лица-д-р С.С.,
д-р В.И.и д-.р И.Д.-акушер-гинеколози в *********
Според заключителната част на първата съдебномедицинска експертиза, изготвена
на досъд.п-во от
вещите лица-доц.д-р М.М.Г. и д-р Л.А.Д., са налице следните изводи :
1/
има данни за извършена медицинска манипулация ( аборт) на А.И. И.
от гр.София, на 04.04.2017 г. в гр.Д.;
2/
данните по делото не позволяват определяне на датата на зачеването й;
3/ манипулацията е извършена в НАРУШЕНИЕ
на Наредба №2/90 г. на МЗ за
условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност (Наредбата)., тъй като
НЕ Е ИЗВЪРШЕН КЛИНИКОЛАБОРАТОРЕН АНАЛИЗ и ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЧИСТОТАТА НА
ВЛАГАЛИЩЕТО и очевидно е приложен чужд резултат от лабораторно изследване на
кръв;
4/ прекъсването на бременността е в нарушение
на добрата медицинска практика, тъй като пациентката не е била подготвена
съгласно Наредбата. Това е причината за
настъпилите усложнения след аборта-остра кръвозагубна
анемия и възпалителен процес с произход от половия орган на И., което се
потвърждава от клиничната картина и
лабораторните изследвания (обилен кръвоизлив от матката, нисък хемоглобин и
високи стойности на левкоцити); че липсата на изследване на влагалищната чистота на матката би могла да е в причинна връзка, защото може
да е имала инфекция, когато е направен аборта, с каквато цел се прави това
изследване; че това нарушение на Наредбата е административно
5/ Налице са увреждания след аборта,
довели до застрашаване на живота на А.И.,
с анемичния синдром, наложил и кръвопреливане от настъпилите възпалителни
изменения с високи стойности на левкоцити. Ако не е проведено лечение в болница
*** е можело да настъпи смъртен изход от
остра кръвозагуба или от гнойно възпаление до сепсис и
6/ Има пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между приемането
на А.И. на 24.04.2017 г., в 03.00 часа в болница ****, по спешност и
аборта, направен на 04.04.2017 г. в гр.Д.. Вероятно е
резултат от извършения аборт в напреднала бременност, предизвикан с инжектирани
простагландини в матката, на фона на налична инфекция
във влагалището на И..
Разпитана в с.з. на 09.01.2019 г. в.л. д-р Г.
е заявила, че заключението си са изготвили без да са запознати със снимка от видеозон, приложена към медицинските документи от болницата
в гр.Д.; че липсата на изследване на
влагалищната чистота на матката би могла
да е в причинна връзка, защото може да е имала инфекция, когато е направен
аборта, с каквато цел се прави това изследване; че това нарушение на Наредбата
е административно и че не могат да кажат,
че то е причината за кръвозагуба
и инфекция, която развива в последствие
пациентката. Заявила е, че няма плацентарни части, от
които да се определи срока на бремеността и такива,
които да сочат, че е голям срока на бремеността.
Според втората СМЕ, изготвена от
д-р Д. от МБАЛ ***:1/ има данни за медицинска манипулация на А.И.
И. от гр.София, на 04.04.2017 г. в МБАЛ ****гр.Д.,
с цел прекъсване на 5-та ѝ
бременност, което е видно от ИЗ от болницата и показанията на свидетелките И.;
2/ според документацията бременността е била в 11 гестационна
седмица, като прекъсването й в този срок е рамките на законния в РБългария,
който е 12 г.с. Този извод е направен въз основа на ехографско
изследване и снимка от болницата в Д. и хистопатологичен резултат от изследван материал , евакуиран
при абразио резидуорум в гр.София-децидуа,
фиброзирали възли, които обикновено доказват, че
абортът е направен в законния срок ; 3/ не е извършено изследване на влагалищната чистота, което по никакъв начин
не може да се свърже със състоянието на И.
след аборта и кръвотечението и 4/ има причинна връзка между аборта и състоянието й, наложило приемане в болница ***,
като настъпилите усложнения са част от манипулацията и се случват във всички
клиники по света. Разпитан в с.з. на 27.05.2020 г., в.л.д-р Д. е заявил, че
пропуснатото изследване не е в причинна връзка с кръвоизлива и състоянието на
пациентката след аборта, което станало причина за постъпването й по спешност в болница ****.
Посочил е и че изследването на
вагинален секрет за чистота на влагалището по повод аборт, според него е
излишно, защото с това изследване се
установява състоянието на влагалището, а след аборт могат да възникнат възпалителни процеси в матката. Отбелязал е, че причината за
кръвоизлива не е инфекция, а това, че в маточната кухина е останал
материал от плацентата.
Според третата СМЕ, изготвена от вещите лица-д-р С.С.,д-р
В.И.и д-.р И.Д.- работещи в ***, са налице следните изводи:
1/ Не са допуснати нарушения, както в
извършване на манипулацията „прекъсване на бременност“ , така и във воденето на
медицинската документация.
Този извод е направен, предвид
установеното, че действително на 04.04.2017г., в МБАЛ
***е извършено прекъсване на бременността по желание, съгласно изискванията на
Наредба №2-извършена манипулация в редовно работно време, след проведен
амбулаторен преглед; обсъдена манипулация; направен необходимия предоперативен лабораторен минимум и ехографско
изследване /11г.с./; приема в ЛЗ е с регистриран лист за прекъсване на
бременност с декларирано след запознаване с всички особености на манипулацията
(включително за поемане на риска от последващи
усложнения), собственоръчно съгласие с подписа на пациента; лицензирано ЛЗ в сектор
за такава манипулация; екип от специалист АГ и анестезиолог; заплатени регламентираните
такси за манипулация ”аборт по желение”; оставена за
активно наблюдение (касае се за пета бременност) до следващия ден и изписана в
добро общо състояние.
2/ При прекъсването на бремеността, категорично,
(доказано хисто-патологично) същата
не е била над лимитиращия срок от 12 г.с. и не е нарушена Наредба №2.
Този извод е направен, предвид това,
че от приложената по делото документация не може да се определи дали е проведен
друг преглед, кога и от кого е бил и
какъв срок на бременността е определен тогава. Единствената реална и точна
медицинска документация, според в.л., е тази от ***с поименен приложен фиш за ехографско изследване и фотокопие от ехографска
снимка на бременна матка с един ембрион и размери, отговарящи на бременност в
3-лунарен месец-11г.с. Вещите лица са подчертали, че това е действителния срок
спрямо 04.04.2017г., защото при последваща
хоспитализация в ***( 2 седмици по –късно)
на хистопатологичното
изследване ( а в цял свят окончателната диаганоза е хисто-патологичната) на
материала евакуиран от кухината на матката, хистопатологичния
резултат е „1188- хеморагично инфарцирана децидуа, фиброзирани въси“. Вещите
лица са пояснили, че този резултат е
възможен само при бременност преди 13-14 г.с, защото от тогава вече се сформира
плацента и продукта на бременността вече не е ембрион, а съществува т.нар. фетоплацентарна единица-респективно съществува плод.
3/
Няма документация или действия в нарушение на Наредба №2 относно клиниколабораторният минимум, ”влагалищна чистота” и
воденето на документация в графа „лекар, извършил манипулацията“ (интерупцио и анестезия)
Този извод в.л. са мотивирали с
това, че в регистрирания лист за
прекъсване на бременност няма пропуски или нарушения. В.л. са приели, че са
спазени всички изисквания и условия по
чл.8, т.1 и т.2 на Наредба №2. Обяснили са, че при амбулаторния гинекологичен
преглед, преди хоспитализацията се преценява, дали има някакъв възпалителен
процес на външните или вътрешни гениталии и ако има такъв, манипулацията се
отлага до излекуването му. Посочили са, че
когато няма такъв, при извършване на манипулацията, преди започването й
и след свършването ѝ, влагалището
се почиства трикратно с мощен бактериален препарат, както се прави при всяка
оперативна интервенция и което е рутинна практика. Пояснили са, че ”влагалищна
чистота” се определя с микробиологично изследване на влагалищно съдържимо само
по преценка на преглеждащия лекар и то тогава, когато има съответна клинична
изява. Констатирали са ( за разлика от първата СМЕ) , че в приложеното изследване на клиниколаболаторни показатели са отбелязани имената на
пациента А.И., а в медицинската документация е отбелязано името на лекаря,
извършил манипулацията и подал анестезията.
4/ Настъпилите усложнения след
аборта не могат да бъдат определени като неправилно или непрофесионално
извършване на манипулацията и са напълно в списъка на допустимите такива.
Посочили са, че предвид това, че бременността е пета по ред,
с предшестващи 3 раждания (матката е значително по-голяма, мека и по-лесно ранима от обикновеното) манипулацията е извършена от
специалист АГ и специалист анестезиолог, а с цел проследяване на състоянието и
профилактика на евентуални последващи усложнения е
оставена в стационара за активна наблюдение до следващия ден, когато след
преглед и дадени указания е изписана в добро общо състояние и без оплаквания.
5/ Настъпилите усложнения не са
представлявали реална опасност за здравето или живота на пациентката спрямо 17.04.2017г., така и за момента.
6/ Причинно-следствена връзка има
,но тя не е от нарушение на действия по Наредба №2 или неправилно медицинско
поведение.
В.л. са посочили, че се касае за прекъсната бременност до 12 г.с.
при изпълнени всички изисквания от действащите нормативни документи за това. Не
се касае за бременност по-голяма от допустимата предвид хистопатологичната
находка, която е окончателна и безапелационна като реална, а не предполагаема
диагноза. Настъпилите усложнения са в границите на допустимите, без да са
нарушени правилата за добра медицинска практика. Отбелязали са, че използването на утеротониди или простагландини преди извършване на вътрематочна манипулация е
рутинна практика от години в цял
свят и у нас, и ако е направена
такава (това е само по данни на
пациентката) е напълно правилно и
изключително е намалило риска от усложнения по време на манипулацията.
Пояснили са, че медикаментът се аплицира локално или инжекционно, което в пъти намалява травматизма и профилактира за обнормена кръвозагуба (разкъсване на шийката ,
перфорация, несвиване на матката).
В обобщение в.л. отново са
подчертали, че в случая на А.И. категорично не се касае за случай на
„криминален аборт”, а за такъв извършен по желание и за което тя има
неотменното право и при изпълнени всички изисквания на Наредба №2, действащият
за тогава „Медицински стандарт по АГ”. Настъпилите усложнения са напълно
допустими /още повече на такъв фон/, не са застрашили нейното здраве и живот. Дори само примера, че е дехоспитализирана само 2 дни след спешният прием в СБАЛАГ ***говори
за един тривиален случай без последствия на допустимо усложнение след аборт по
желание в разрешеният от закона срок до 12 г.с. включително.
Изложената фактическа обстановка е
установена от:
-гласните доказателствени средства,
чрез показанията на свидетели, в т.ч.
1/ пострадалата св. А.И. И. (л.100г
от съд.п-во, дадени на 04.07.2019 г.), св.Н.Н. И.-майка на св.А.И.
(л.104г-105 от съд.п-во и л.26-29, т.2 от ДП)
2/ лекари и др.медицински лица- Д-р В.С.М. от МБАЛ-Д. (л.65г от първоинст.съд.п-во), св.Т.П.-акушер
в МБАЛ-Д., св. П. Д.- фелдшер (л.56 от пъринст. съдебно п-во и л.76-78, т.2 от ДП), д-р А.Т.Ч.-акушер-гинеколог в болница ****
(л.75 от първоинст.с.п-во и
л.56-61, т.2 от ДП), д-р Юрий Х.- акушер-гинеколог в болница **** (л.111г от
съд.п-во).
3/ полицаи-Св.М.Т.Т., С.П.Б. и св.Т.Г.М. (дадени на съд. и досъд.п-во)
-писмени доказателства- документи, издадени от МБАЛ ***. и от болница ****, трудов договори длъжностна характеристика на подсъдимия и
справка за съдимост на подсъдимия.
ЕКСПЕРТИЗИ, както следва:
1/ КОМПЛЕКСНА съдебномедицинска
експертиза, изготвена на досъд.п-во от вещите лица-доц.д-р М.М.Г.-съдебен
лекар в Университетска болница ***-София
и д-р Л.А.Д.-акушер-гинеколог-Медицински управител на Център за човешка репродукция-София (л.83-88, т.2 от
ДП),
2/ Съдебномедицинска експертиза, изг. на съд.п-во от д-р Е.Б.Д.-специалист
в АГ в МБАЛ ***(л.126 от съд.п-во)
3/ Тройна съдебномедицинска експертиза, изготвена на
съд.п-во от вещите лица-д-р С.С.,
д-р В.И.и д-.р И.Д.-акушер-гинеколози в ***.
КнОС
споделя почти изцяло анализа на доказателствата, направен от ДнРС. Правилно съдът е дал вяра на показанията на
свидетелите, посочени в т.2 и т.3 от гласните доказателствени средства, защото
са ясни, категорични, взаимно допълващи се относно идентичните факти и не си противоречат. От същите
е установен безспорния по делото факт, че на посоченото във фактическите
обстоятелства време и място на св.А.И. бил направен аборт от подсъдимия и че след него постъпила на по
спешност в болница **** с обилно кръвотечение от гениталиите й, наложило
описаната по-горе медицинска интервенция и лечение. Тези факти са установени и
от горецитираните писмени доказателства и три СМЕ.
КнОС не дава вяра на
показанията на св.А.И. и св.Н.И., дадени пред ДнРС в
частта им, според която прекъснатата бременност
на св.А.И. била в 7 месец. Това твърдение е изолирано и противоречи на писмените доказателства и изготвените на съд.п-во
две СМЕ-и, както и на показанията на
св.Н.И., дадени на досъд.п-во,
според които дъщеря й-св.А.И. била бременна в 4-ти месец (края на 4-ти) ,
според прегледалия я д-р в болницата в гр.Д., когато й бил направен аборт, а
също и на показанията на св. д-р Ч., на
когото св.А.И. заявила, че направила аборт в 5-ти месец и на д-р Х.. Констатираното
съществено противоречие между
показанията на св.Н.И. , дадени на досъд.п-во и съд.п-во, относно този
факт и времевия престой на дъщеря й в болница **** е отстранено чрез прочитане
на показанията й от досъд.п-во,
верността на които тя потвърдила.
Анализирайки гореизложените доказателства КнОС приема за установено по категоричен начин, че
показанията на двете свидетелки И. пред ДнРС за
прекъсване на бременност на св.А.И. в 7 лунарен месец са неверни.
КнОС не може да даде вяра и на твърдението им, според което на св.А.И. била прекъсната бремеността й в 4-5 месец, тъй като не се потвърждават от
останалите събрани по делото доказателства, а се опровергават от писмените доказателства и СМЕ-и, най-вече
3-та СМЕ, според която (както и 2-та по
ред СМЕ) бремеността й е била прекъсната в 11
г.с. и който извод е направен от вещите лица от 3-та СМЕ въз основа на
медицинско изследване, ползващо се трайно и последователно в медицината с категорична
точна и несъмнена установеност за
този факт.
Правилно ДнРС е
ценил тройната СМЕ на в.л. д-л С., д-р И.и д-р Д., защото е изготвена от лекари
с медицинска специалност от съответната
за предмета на делото област на
медицината, а именно-„АГ“, практикуващи специалисти в едно от
най-авторитетните и големи медицински
здравни заведения в България по акушерство и гинекология; съдържа ясна и
достатъчно конкретна описателна част на
фактическите данни и най-точни изследвания, получени по време на извършването
й, както и обстойни и научнообосновани изводи, ясно и задълбочено мотивирани,
поради което не възниква съмнение във верността им.
Въз основа на медицинските документи и
назначените и изготвени на съдебното производство СМЕ следва категоричен и
несъмнен извод относно спорните и най-съществени и значими по делото факти-относно гестационната седмица, в която е прекъсната бремеността на св.А.И. и дали са спазени реда и правилата,
предвидени в закона и добрата
медицинска практика. Съвкупността от писмените доказателства и изводите на
експертите от тези две СМЕ сочат на безспорен извод, че бременността е била
прекъсната по предвидения законов ред в Наредба №2/90 г. на МЗ и трайно
установените добри правила и практики за прекъсване на бременност в РБългария и света.
Този извод не се опровергава от първата СМЕ (изготвена от д-р М. Г.-патоанатом
и д-р Л.Д.-лекар със специалност „АГ“,
изпълняващ управленски функции в здравно заведение за човешка репродукция), а само частично се разколебава, чрез немотивиран,
необоснован и вероятен извод
(посочен по-горе в т. 4 от експертизата) на тези вещи лица в експертизата за причината и
причинната връзка между
неизпълнението от подсъдимия на нормативно предвиденото задължение по чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №2/90 на МЗ за
изследване на влагалищната чистота на св.А.И. и състоянието й след аборта,
наложило медицинска интервенция в болница ***. Според КнОС
тази експертиза е вътрешно противоречива относно един и същи въпрос-за
наличието на причинна връзка между аборта и състоянието след него, предвид
горепосочените изводи , формулирани в т.4 и т.6 от експертизата. Необоснован е изводът в тази експертиза за прекъсването на бременността в нарушение на добрата медицинска практика,
поради неподготвяне на пациентката
съгласно Наредбата и че това е
причината за настъпилите усложнения след аборта-остра кръвозагубна
анемия и възпалителен процес с произход от половия орган на И., което се
потвърждавало от клиничната картина и
лабораторните изследвания (обилен кръвоизлив от матката, нисък хемоглобин и
високи стойности на левкоцити). Вероятен, немотивиран и необоснован е изводът
на тези вещи лица, според който липсата
на изследване на влагалищната чистота на
матката би могла да е в причинна връзка,
защото може да е имала инфекция, когато е направен аборта, с каквато цел се
прави това изследване. По тези въпроси КнОС цени
тройната СМЕ, по изложените по-горе съображения и защото
тя не поражда съмнение у съда относно верността на изводите й, за
разлика от тези, направени с първата СМЕ, която не съдържа съображения за
изводите си, а единствено заключителна част, която не е достатъчно ясна категорична.
Преценявайки изложеното, по правната
квалификация, КнОС приема следното:
Относно първото обвинение-по чл.126, ал.1 от НК, т.нар. „криминален аборт“
регламентирано в гл.2, озаглавена „Престъпления против личностт“,
раздел Ι, озагл.“Убийство“
Непосредствен обект на
престъплението са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на
живия човешки плод, живота и здравето на бременната и реда за изкуствено прекъсване на
бременност, регламентиран в нормативните актове. Предмет на престъплението е
живия човешки зародиш, жизнено свързан с организма на бременната .
Изпълнителното деяние на престъплението
винаги се извършва чрез действие. Една от формите на изпълнителното деяние на
престъплението е противоправно
умишлено умъртвяване на плода вътре в
утробата на бременната , чрез използване на вътрешни абортативни
средства или външни механични въздействия.
Абортът е противоправно
извършен, когато е в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Престъплението
е резултатно и е довършено с умъртвяване на плода. То е увреждащо и поставящо в
опасност престъпление, което има два
резултата-смъртта на човешкия зародиш и опасността за живота и здравето на бременната. Извършва се със съгласието
на бременната жена .
Утвърдените медицински стандарти по см.на
чл.126, ал.1 от НК са приети с Наредба №2/90 г. на МЗ за условията и реда за
изкуствено прекъсване на бременност, издадена на осн.§11
от отм.ЗНЗ, изм. през 2000 г.( подлежаща на утвърждаване и съгл. действащия
чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения). Редът
и правилата са указани в Раздел II от Наредбата, озаглавен „АБОРТ ПО ЖЕЛАНИЕ“,
чл.7-11 от същата.
При аборт по желание, чл.8 от
Наредбата, предвижда задължение за личния
(семеен) лекар или специалист акушер-гинеколог
от лечебно заведение за извънболнична помощ по неин
избор, както следва:1. Да установи срока на бременността и липсата на
медицински противопоказания за извършване на аборта и 2/ да осигури
извършването в 10-дневен срок на параклинични
изследвания на кръв, урина, кръвна група, фактор, време на кървене и на
съсирване, влагалищна чистота, а след като установи, че при бременната жена са
налице условията по чл. 7, незабавно да я насочи към лечебно заведение по реда
и условията, посочени в Наредбата за достъпа на
здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична
и болнична помощ (ДВ, бр. 101 от 1999 г.) с направление, придружено
с резултатите от изследванията за извършване на аборт.
Предвид съдържанието на цитираната
разпоредба, длъжността и лечебното заведение, в което е извършил аборта
подсъдимия, следва извод, че подсъдимият не е от кръга на лицата, имащи
задължение по чл.8 от Наредбата, тъй като не е семеен лекар или работещ в
заведение за извънболнична помощ
акушер-гинеколог. Безспорно , обаче,
същият е следвало да разполага с медицински документи, установяващи данните по
чл.8, ал.1 от Наредбата, вкл. и изследвания на влагалищна чистота. Липсват доказателства и твърдения, на подсъдимия да е предоставено такова
изследване от св.А.И., за която има данни, че е
била прегледана от друг лекар
акушер-гинеколог преди подсъдимия. При положение, че св.А.И. не е представила
въпросното изследване на подсъдимия, то съдът приема, че той е следвало да го
назначи и да получи резултат от него, преди аборта, доколкото посочените в
чл.8, ал.1 от Наредбата изследвания предхождат аборта. По делото липсват
доказателства такова изследване да е било направено на св.А.И. преди аборта,
поради което съдът приема, че такова е нямало. Това изследване, според вещите
лица акушер-гинеколози от 2- и 3-та СМЕ категорично не е съществено и значимо, а в случая и няма пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото усложнение след аборта, поради което св.А.И. е била хоспитализирана
в болница ***. То може, вероятно, да има
такава само според първата СМЕ, без да може да се твърди, че то е причината за
кръвозагубата и кръвотечението след аборта, както и за остра кръвозагубна анемия
и възпалителен процес с произход от половия орган на И..
Според КнОС и да бе подсъдимия задълженото лице по см.на чл.8, ал.1 от Наредбата да назначи изследване за чистотата на влагалището на пациентка, заявила желание за аборт, то предвид изводите и разясненията на изготвените СМЕ на съд.производство относно изследването за чистотата на влагалището , КнОС приема, че е налице хипотезата по чл.9, ал.2 от НК. Така приема съдът, доколкото допуснатото нарушение, в случая, е несъществено и нямащо пряко или косвено значение за последицата от аборта. Затова и обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние е явно незначителна, поради което и деянието му не е престъпно по см.на чл.126, ал.1 от НК. Липсват основания и за ангажиране на административната отговорност на подсъдимия за извършено административно нарушение, тъй като допуснатото нарушение –неназначаване на изследване за влагалищната чистото, предвид вида и значението му за извършената манипулация –аборт по желание и липсата на връзка между него и последицата от аборта, представлява маловажен случай по см.на чл.28 от ЗАНН, поради което за него на подсъдимия не следва да се налага административно наказание.
Гореизложеното, според КнОС, е относимо и към
посоченото в обвинението за нарушено от
подсъдимия задължение по т.1, б.“а“ от глава –
I
„Описание на длъжността“ на длъжностната характеристика на Началник „акушеро-гинекологично отделение“ към трудов договор
№06/03.04.2009г. (за извършване на диагностични изследвания, - клинико –
лабораторен анализ и изследване чистотата на влагалището на А.И. И., отговарящи
на съвременното равнище на медицинското знание и на правилата за добра
медицинска практика), тъй като то се
припокрива със задължението по чл.8, ал.1, т.2 от Наредбата
Според КнОС, на първо място, не е доказано по делото подсъдимият
да е нарушил останалите от посочените от обвинението разпоредби, а именно-тези по чл.3, 4 и чл.8 от Кодекса за
професионалната етика на лекарите в България /обн. ДВ
бр. 79 от 29 септември 2000 г., изм. и доп. ДВ бр. 85 от 28 септември 2013г./, гласящи,
както следва:
Чл.8 : „Компетентността на лекаря, качеството на
медицинското обслужване и грижите за пациента, както и контролът върху тях
трябва да бъдат поставени в центъра на вниманието на лекарската дейност“;
чл.3 „Лекарят действа в интерес на живота,
физическото и психическото здраве на пациента и съдейства за социалната му реадаптация“,
чл.4 „лекарят е длъжен да познава и спазва своите
професионални и съсловни правила и задължения, произтичащи от закона, устава на
българския лекарски съюз и този кодекс“ , както и по
чл. 79 от Закона за здравето, предвиждащ, че
„Медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане
на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии“.
На второ място, според КнОС, горецитираните разпоредби от ЗЗдр.
и Кодекс са общи
и принципни изисквания към лекаря и медицинската помощ, които не съдържат конкретни медицински стандарти и правила за
извършване на аборт, каквито са посочени единствено в действащата към датата на
деянието Наредба №2/90 г за условията и
реда за прекъсване на бременност . Поради това с тях не би следвало да се
попълва бланкетната норма на чл.126 и чл.134 от НК
По гореизложените съображения, КнОС счита, че правилно подсъдимият е признат за невиновен
и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.126, ал.1 от НК
Относно второто обвинение-по чл.134,
ал.1 от НК, т.нар. „професионална непредпазливост“ регламентирано в гл.2,
озаглавена „Престъпления против личностт“, раздел 2, озагл.“Телесна повреда“
Действайки
по описания по – горе начин,
подсъдимият не е осъществил
обективните и субективни признаци на престъплението по чл.134, ал.1 от НК
Непосредствен обект на
престъплението са обществените отношения, осигуряващи телесната
неприкосновеност на човека. Предмет на престъплението е пострадалия, на който е
причинена телесна повреда в резултат на осъществяване на изпълнителното деяние
на престъплението.
Изпълнителното деяние на
престъплението може да се изрази в причиняване на средна телесна повреда (
каквато е разстройство на здравето, временно опасно за живота на
пострадалата), поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
Под правно регламентирана дейност се разбира, дейност, за упражняване на която се
изисква специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и
удостоверени по съответния ред, за
упражняване на която лицето има
съответно разрешение. Такава дейност е лекарската
професия.
Не е установено по делото немарливо изпълнение на правно регламентирана дейността от страна на подсъдимия, тъй като не са установени нарушения по време на
извършване на аборта, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия обилен кръвоизлив при св.А.И..
Този извод съдът извежда въз основа на
трите СМЕ по делото, които и
останалите горепосочени кредитирани доказателства по делото, не сочат на извод
за допуснати нарушения от подсъдимия по горецитираните
разпоредби за Кодекса за професионалната
етика на лекарите в България и ЗЗдравето. Не може да
бъде направен несъмнен и категоричен извод и за причинна връзка между допуснатото
нарушение от подсъдимия по чл.8, ал.1,
т.2 от Наредба №2/90 г. и задължението му длъжностна характеристика за извършване на диагностични изследвания и кръвотечението при св.А.И. след аборта, наложило
хоспитализирането и лечението й в
болница ***. Така приема съдът, предвид изводите и съображенията за същите в
тройната СМЕ, която се
приема от съда за обективно и компетентно изготвена, доколкото не е налице
съмнение във верността на извода за липса на причинна връзка между
неизвършеното изследване на чистотата на влагалището и кръвоизлива след
аборта.
По изложените съображения, КнОС
не намира основание за уважаване на протеста и за отмяна на оправдателната
присъдата, която счита, че следва да
потвърди
Воден
от горното и на осн.чл.338 вр.
с чл.334, т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №260004/19.01.2021 г., постановена по НОХД № 1058 /2018 г. по описа на Дупнишки
районен съд.
Решението не може да се обжалва или
протестира. То подлежи на проверка по реда на гл.33 от НПК, озаглавена
„Възобновяване на наказателни дела“ в 6-месечен срок от обявяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/