Р Е Ш Е Н И Е
№ 2275
гр. Пловдив,11.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – XXIV наказателен състав в публично заседание на девети
декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА,
като разгледа АНД №6903/2019 г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3000386, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба от 1050 лева за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182,
ал.2, т.6 от ЗДвП на Х.М.М., ЕГН **********.
С жалбата се
прави искане за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и
неправилен, сочи се, че същия не съдържа описание на нарушението, не е посочено
точното място на извършването му, излагат се аргументи за това че автомобилът е
с по-ниска конструктивна скорост от установеното, както и че са допуснати
съществени процесуални нарушения като посочване за нарушени на взаимоизключващи
се правни норми – чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.21, ал.2 от ЗДвП. Към жалбата е приложено заверено
копие от Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3000386, издаден от ОД
на МВР Пловдив, с който е наложена санкция глоба в размер на 850 лева за
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и заверено копие от
регистрационен талон част I на процесния автомобил. Прави се искане за
присъждане на направени разноски по делото в размер на 300 лева.
Жалбоподателят
Х.М.М. редовно призован не се явява в съдебно заседание, не се
представлява, като по делото е постъпило писмено становище от упълномощения му
процесуален представител.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” не
изпраща представител.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обжалваният
електронен фиш, изпратен от въззиваемата страна е издаден за установено
нарушение с автоматизирано техническо средство TFR1-M №648 за това че, на 19.08.2019 г. в
08.34 часа на АМ „Тракия“, км 107+600 в посока гр.Бургас, при въведено
ограничение от 140 км/ч лек автомобил „Мицубиши Аутлендър”, регистрационен
номер ***се движел се с установена стойност на скоростта 235 км/час и превишена
стойност на скоростта 95 км/час, с което извършвал нарушение за движение с
превишена скорост. Отразено е в електронния фиш, че собственик на МПС, е Х.М.М. и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП.
По делото са
приобщени снимков материал от заснетия от техническото средство клип, копие от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от първоначална
проверка на мобилната система за видеоконтрол от 26.10.2018 г, протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система на дата 19.08.2019
г., снимков материал на служебния автомобил.
Към жалбата е
приложено заверено копие от електронен фиш с идентичен номер като обжалвания,
но с различно съдържание. В него се сочи за издател ОДМВР Пловдив, като дата на
нарушение 19.08.2019 г., 08.34 часа. Мястото на нарушението също се сочи да е
АМ Тракия, но км 108 посока Бургас, както и че нарушението е установено с TFR1-M №648. Като измерена
скорост е посочено 239 км/час, превишение 99 км/час и е прието за нарушение на
чл.21, ал.2 ЗДвП вр. ал.1 от ЗДвП.
При
констатираното разминаване е направена справка в публичен регистър на МВР от
11.12.2019 г., като е установено че под номер на фиш Серия К 3000386 излизат
данни за наложена глоба в размер на 1050 лева. При направена справка за номер
на фиш Серия К 3000386 и въведена сума от 850 лева глоба не излизат резултати.
Доколкото липсват категорични доказателства кога е получено копие от
електронния фиш от жалбоподателят и не се предоставя оригиналът на същия, а
заверен препис от него, съдът приема, че следва да разгледа подадената жалба
изпратения от въззиваемата страна електронен фиш.
На базата на
всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш – 19.08.2019 г. описаният в
него лек автомобил е извършвал движение с отразената скорост /235 км/час/ на
соченото място /АМ Тракия км.107+600 в посока гр.Бургас/. Това обстоятелство е
било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с
издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено
по делото и валидно към датата на нарушението.
Мястото и
времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се
санкционира.
Обжалваният
електронен фиш е издаден по отношение на собственика на вписаното в него МПС
към момента на заснемане на клипа.
Жалбата се
преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен
интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съобразно,
правилото на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на
обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове се
изисква към административната преписка, която се изпраща в съда, освен
доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за
участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение
на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на
последната метрологична проверка. Всички посочени данни са приобщени по делото,
като са изпратени в придружителното писмо на наказващия орган, поради което
съдът счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Електронният
фиш съдържа данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на
ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Цитираните правни норми съотнесени към конкретиката на настоящия
административноправен спор, налагат извод за спазени изисквания при издаването на процесния електронен фиш.
Същият правилно е издаден по отношение на собственика на моторното превозно средство, като се доказва че именно това
е лицето, което е управлявало автомобила на датата на нарушението.
Електронния фиш
съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на
скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да се
посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е
специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното
постановление, поради което и съдът приема за неоснователно възражението на
жалбоподателя за липса на издател на електронния фиш.
В случая е
налице нарушение, установено с мобилна
радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови
съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков
материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 140
км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно
установено.
По отношение на
направеното възражение за това, че максималната технически възможна скорост на
процесния автомобил е 200 км/час и няма как да се развие сочената в електронния
фиш скорост, съдът счита следното :
Действително по
делото е приложен талон за регистрация част I на лек автомобил „Мицубиши
Аутлендър”, регистрационен номер ***от 21.11.2017 г., в който се сочи като
максимална скорост 200 км/час. Следва да се посочи обаче, че от една страна
между датата на регистрацията и датата на установяване на нарушението има
значителен период от време, в което е възможно по автомобила да са извършвани
манипулации, които няма как да бъдат установени в настоящото производство. От
друга страна по делото е приложен протокол от изпитване на конкретното
техническо средство и е установено, че същото отговаря на изискванията. С оглед
на това и доколкото липсват доказателства, че техническото средство не отговаря
на одобрения тип или не работи коректно, съдът счита че следва да приеме за
действителна измерената от същото скорост.
Следва да се посочи, че в случая с оглед настъпилите законодателни промени
не е било необходимо да се поставя знак Е 24 за обозначаване на зоната на
видеоконтрол, поради което необозначаването в конкретния случай няма как да се
счита за нарушение правата на контролираното лице.
Съдебния състав не споделя изложените в жалбата възражения за това, че не
се съдържат всички реквизити в електронния фиш по изложените по-горе
съображения.
От друга страна санкцията е приложена правилно, доколкото именно
разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП сочи какъв размер трябва да се
наложи. Доколкото и същият е в твърд размер наказващият орган е нямал
възможност за индивидуализация на същата.
От друга страна не са налице и основанията да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 3000386, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено, че
се налага глоба от 1050 лева за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182,
ал.2, т.6 от ЗДвП на Х.М.М., ЕГН **********.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните
в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ