Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
25.03.2021 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 14295 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на З. „Б.В.И.Г.“***
- длъжник по
изпълнително дело № 20208600401015 по описа на ЧСИ В.М., подадена чрез юрк.Б.А.срещу разпореждане с изх.№ 65285 от 19.11.2020 год. по
изпълнително дело № 20208600401015, в частта, с която е намален размера на
приетите разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение от 546,00
лв. до 373,00 лв. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното разпореждане на ЧСИ. Твърди се, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед
фактическата и правна сложност по изпълнителното дело. Прави се искане
за отмяна на обжалваното разпореждане и намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 200 лв. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- В.П.Я., не
взема становище по жалбата.
ЧСИ В.М. е изложила мотиви по чл.436,
ал.3 от ГПК,
в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът З.
„Б.В.И.Г.“***, чрез своя процесуален представител юрк.Б.А.е депозирал на 06.11.2020
год. възражение с вх.№ 39355 по процесното изпълнително дело, с което е
направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за
доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение в размер
на 546 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в
Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални размери, до размер на сумата от 200 лв.
С разпореждане с изх.№ 65285 от
19.11.2020 год. по изпълнително дело № 20208600401015, издадено от ЧСИ В.М. е
намален размера на приетите разноски по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение от 546,00 лв. до 373,00 лв., както и е намален размера на т.26
ТТР ЗЧСИ спрямо дълга, формиран с намалените разноски за платено адвокатско
възнаграждение от 235,67 лв. до размер на 183,25 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая обжалваното разпореждане с изх.№ 65285 от 19.11.2020
год. по изпълнително дело № 20208600401015, издадено от ЧСИ В.М. има характер
на постановление за разноски и подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело №
297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен
срок, от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни
действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за
разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е посочено от кого
се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва изводът,
че правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима
не само в исковото, но и в изпълнителното производство./ в този смисъл
определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело № 1762/ 2008 год. на ВКС, V
Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е допустимо, а с оглед данните по
делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
29.10.2020 год., пълномощника на взискателя- адв.Валери Камбуров не е извършил
други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните
вземания. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год., минималният размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и
извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай
упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение, видно от договор за
правна защита и съдействие от 26.10.2020 г. е уговорено и заплатено в размер на
сумата от 546 лв./ петстотин четиридесет и шест лева/ за оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в образуване и процесуално представителство по
изпълнително дело срещу З. „Б.В.И.Г.“. В
тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизат на 200 лв.- за образуване на изпълнително дело,
съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид
обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други
действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за
образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата.
В тази връзка възражението на длъжника
по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско
възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата от 546 лв., следва да бъде намалено до
размер на сумата от 200 лв.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че разпореждане с изх.№ 65285/19.11.2020
год., издадено от ЧСИ В.М. по процесното дело, в обжалваната от жалбоподателя
част следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 546 лв., следва да бъде
намалено до размер на сумата от 200 лв.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник
по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността
на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в
нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно разпореждане с изх.№ 65285 от
19.11.2020 год., издадено от ЧСИ В.М., с рег.№ 860, с район на действие СГС по
изпълнително дело № 20208600401015, в
частта, с която е намален размера на приетите разноски по изпълнителното
дело за адвокатско възнаграждение от 546,00 лв. до 373,00 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК
заплатеното от взискателя – В.П.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, по изпълнително дело № 20208600401015 по описа на ЧСИ В.М., с рег.№ 860, с
район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 546 лв / петстотин
четиридесет и шест лева/ до размер на сумата от 200 лв./ двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.