Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 126
гр. Русе, 03.05.2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд-Русе, VІ-ти състав, в открито заседание на двадесет
и пети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДИАНА
МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм.д. № 108 по
описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба от П.М.Й. ***,
в качеството му на земеделски производител (уточнена с писмено становище вх. №
1498/12.04.2023 г.), против Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-180-6500/105
от 13.01.2023 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с което са извършени намаления на поисканите от жалбоподателя
субсидии за кампания 2021 на обща стойност 13 609,87 лв. и съгласно чл. 19
и чл. 19а от Делегиран Регламент № 640/2014 г. на Комисията за Кампания 2021 са
наложени санкции, подлежащи на прихващане в бъдещи периоди, в размер съответно на:
СП (основна) – 10 389,17 лв., СЕПП – 1 197,39 лв. и СПП – 852,61 лв. В
жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен
при неспазване на изискванията за форма и съдържание и при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че от уведомителното
писмо не става ясно какви са мотивите на административния орган да приложи
конкретните намаления по всяка една от мерките, нито пък еднозначно са посочени
основанията, въз основа на които е извършено намалението, както и е определена
санкцията за бъдещ период. Иска се съдът да постанови решение, с което да
отмени изцяло административния акт. Претендира се присъждане на направените
разноски, за които е представен списък.
Ответникът
– зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – София, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В
съдебно заседание пояснява, че извършените намаления на поисканата от
жалбоподателя субсидия са следствие от констатации от извършени проверки на
място, с резултатите от които жалбоподателят е бил запознат. Претендира присъждането
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно,
че жалбоподателят е регистриран земеделски производител с уникален
регистрационен номер (УРН) 461395 в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК). На 21.04.2021 г. той
подал заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН 18/140621/97943 по
няколко схеми и мерки за подпомагане, а именно Схема за единно плащане на площ
(СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове
(основна група) – СП (основна), Схема за обвързано подпомагане за плодове
(сливи и десертно грозде) – СП (други) и Схема за предходна национална помощ за
земеделска земя на хектар (ПНДП). В заявлението са посочени общо 6 броя земеделски парцела, в землището на с. Волово, обл. Русе с обща декларирана площ от 6,19 ха и конкретно заявени култури за всеки
един от тях. Към заявлението са приложени изискуемите от нормативните
актове документи.
При подаване на заявлението
били извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2021, при което не са открити
несъответствия (л. 51-52 от преписката).
Заявените за
подпомагане от жалбоподателя площи били предмет на проверка на място, за
извършването на която били издадени Заповеди № 450115/13.09.2021 г. и №
450115/22.10.2021 г. (л. 28-29 от преписката). Според изготвения Доклад за
проверка на площи (л. 30-42 от преписката) проверката е извършена в периода 19-28.10.2021
г. и при извършването й жалбоподателят е присъствал само на част от проверките.
В доклада по отношение и на шестте заявени БЗС е отразена следната констатация
„Към момента на ПнМ парцелът е неподдържана площ“. В доклада се съдържа и
извод, че и всички проверени парцела са недопустими по заявените схеми и мерки
за подпомагане. Жалбоподателят се е подписал лично, че е получил на 28.10.2021
г. доклада с резултатите от проверката на място като е и уведомен, че разполага
с 14-дневен срок да направи своите забележки и възражения по констатациите от
проверката на място. При подписване на доклада жалбоподателят е написал
собственоръчно обяснение със следното съдържание „Към момента на проверката на
парцелите да в такова състояние поради усложнената епидемична обстановка в
следствие на Ковид 19. Поради липсата на работна ръка не успяхме да извършим
обичайните селскостопански мероприятия като косене, подрязване и окопаване на
дръвчетата. Успяхме да извършим само пръскане и беритба на плодовете.“. Отделно
от това копие от доклада е изпратен на Й. и уведомително писмо изх.№
01-172-6500/528 от 01.11.2021 г. на началник отдел „РТИ“ при ОД „Земеделие“
Разград (л. 44-45 от преписката) като отново е указана възможността за подаване
на възражения. По делото липсват данни да е подавано допълнително възражение.
На 13.01.2023 г. е
издадено уведомително писмо от зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
по силата на което оторизираната сума по всяка от заявените от жалбоподателя
схеми и мерки е 0,00 лв. Същевременно е направено намаление на поисканите суми
по схеми, както следва: по СЕПП – 1 197,39 лв., по СПП – 852,61 лв., по СП
(основна) – 10 389,17 лв., по СП (други) – 417,81 лв. и по ЗДП – 752,89 лв.
или обща сума на намалението в размер на 13 609,87 лв. Наложени са и
санкции за бъдещи периоди по СП (основна), СЕПП и СПП в общ размер на
12 439,17 лв. (л.1-4 от преписката).
В оспорения акт е
посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на
задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с
чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези
данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните
регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Посочените по-горе
суми са описани в Таблица 1 от уведомителното писмо. В нея са структурирани
детайлно по схеми и мерки както исканата сума, наложените намаления, редукции,
така и оторизираната сума. Под таблицата е направено кратко разяснение за
съдържанието на всяка една от колоните. В колона 3 „Намаления“ са посочени пет
основания за наложените намаления. Липсва конкретизация кое основание за
намаление за коя схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или
повече основания. На първо място е посочено намаление на субсидията след
извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими
за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ.
На второ място е посочено намаление на субсидията в случаите, когато не са
спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания. Третото основание за намаление е свързано с
наложена ставка за корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26
от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) №
1307/2013. Четвъртото и петото основание за намаление са линейни намаления
съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във връзка с чл. 6,
параграф 2, б. е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на
Комисията и съгласно чл. 65, параграф 2, б.в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013,
във връзка с чл. 6, параграф 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 809/2014 на Комисията. За последните две основания изрично е посочено, че са
неприложими за кампания 2020. Под Таблица 1 са отбелязани и съответните ставки
за всяка една от петте схеми.
Уведомителното писмо
съдържа и Таблица 2 относно извършени плащания, която е без съдържание, а само
под таблицата следват кратки обяснения на отделните понятия и начина на
формиране на евентуалните суми по колони, ведно с основанията за наложени
санкции и удръжки.
На последно място в
уведомителното писмо е посочено, че по схемите, базирани на площ,
администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент № 640/2014 на Комисията
за кампания 2021 са наложени санкции за бъдещ период в размер на 10 389,17
лв. по СП (основно). Така също съгласно чл. 19а от същия делегиран регламент за
кампания 2021 г. са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи
плащания в размер на 1 197,39 лв. по СЕПП и 852,61 лв. – по СПП. В
забележка към тази част от уведомителното писмо е вписано, че посочените суми
се прихващат в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014
на Комисията, а ако сумите не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с
посочения член в течение на три календарни години след годината на констатацията,
оставащата неиздължена сума се анулира.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Видно от представеното
по преписката известие за доставяне/връчване на Уведомително писмо (л. 3 от преписката), оспореният административен акт е връчен на жалбоподателката
чрез СУЕ 30.01.2023 г., а жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
депозирана чрез административния орган, издал акта, на 10.02.2023 г. (л. 34 от делото). Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна –
адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок,
при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване е
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 год. изх. № 02-180-6500/105 от 13.01.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - гр. София. С
акта, е отказана (като е намалена 100%) поисканата от жалбоподателя субсидия по
пет схеми и мерки за подпомагане на земеделски стопани и са наложени санкции,
подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в общ размер на 12 439,17 лв.
на основание чл. 19 и чл. 19а от Делегиран регламент № 640/2014 на Комисията.
Оспореното уведомително писмо
съставлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в
кръга на предоставените му правомощия.
Според разпоредбата на чл.
11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема
решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и
заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска
политика. Съответно, според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд
„Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция.
Съгласно разпоредбата
на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, като организира, ръководи нейната дейност и я
представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл. 10 от Устройствения
правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на
заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от
Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно чл. 20 и чл. 20а
от ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, в правомощията на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е да представлява фонда и да ръководи
дейността му при осъществяване на всички негови функции.
Съгласно ал. 4 на чл. 20а
от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или
сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. В случая, видно от представената заповед №
03-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. 4-7 от преписката) на зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ Владислава Илиева Казакова са делегирани правомощия
да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Оспореното
уведомително писмо е електронно подписано именно от г-жа Казакова, като
валидността на електронния подпис е проверена от съда.
Актът е постановен в
изискуемата писмена форма. При издаването на акта обаче е допуснато нарушение
на изискванията за неговото мотивиране, което нарушение в конкретния случай съдът
счита за особено съществено и поради това съставляващо основание по чл. 146, т.
2 от АПК за неговата отмяна.
Съгласно чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни
основания за издаването му, т.е. трябва да е мотивиран. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактически и правни основания за
издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат
съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност,
тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно
основание за отмяна на издадения акт.
Съгласно разрешението,
дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите
към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му
издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на
него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и
позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения
административен акт.
В настоящия случай в УП,
само в две изречения, се съдържат мотиви за издаването му, в които е посочено
най-общо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на
задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по
подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с
информацията във външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено
какви факти от установените от административния орган при извършените
задължителни административни проверки, са обосновали намалението, респективно
отказа, на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите.
Уведомителното писмо не
съдържа позоваване на резултатите от извършените проверки на място. Единствено
в поясненията към колона 3 „Намаления“ към таблица 1 от уведомителното писмо са
посочени три хипотези, намиращи отражение в тази колона, първата от които е
„намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление –
проверка на площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните за слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МИОСВ“. Дори и тук обаче липсва конкретизация и
изрично позоваване на конкретна проверка на място, извършена спрямо адресата на
уведомителното писмо.
В случая, в оспореното
УП, единствено в Таблица 1: Оторизирани суми са посочени исканите суми,
намаленията и оторизираните суми. Тази таблица съдържа само суми, без да е
посочено фактическото и правно основание за извършените намаления.
По същия начин стои
въпросът и с наложените санкции за бъдещи периоди, по отношение на които също
липсват посочени каквито и да е самостоятелни фактически установявания. Такива,
по изложените по-горе мотиви, не могат да се черпят и от съображенията на
административния орган относно намаленията на исканите субсидии по отделните
схеми и мерки. Санкцията по СП (основна) е определена по чл. 19 от Делегиран
регламент № 640/2014 г. (наричана още „санкция за бъдещи периоди“ според
терминологията на по-рано действащи нормативни актове на Съюза).
Съгласно чл. 19 от
Делегиран регламент № 640/2014 (озаглавен „Административни санкции при свръхдеклариране“) ако във връзка с дадена група
култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за
целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава
установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз основа на
установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика, ако тази
разлика превишава 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената
площ. Ако разликата превишава 20 % от установената площ, за съответната група
култури не се отпуска помощ или подпомагане на площ (§1). Ако разликата
превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или
подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция,
равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между
декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18 (§2). Ако сумата, изчислена съгласно параграфи 1 и 2, не
може да бъде изцяло прихваната в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията през следващите три календарни години след календарната
година на констатацията, неиздължената сума се анулира (§3).
В настоящия случай административният орган се е позовал
на цитираната норма на чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. и е
определил санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания по СП (основна) в
размер на 10 389,17 лв. В оспореното уведомително писмо липса посочване,
освен както се изясни по-горе на фактическите основания за намаленията,
респективно за налагането на санкция, така и на начина на изчисляване на
посочената санкция, включително и на база каква площ е направено изчислението. По
абсолютно същия начин стои въпросът и с начислените санкции по СЕПП и СПП на
основание чл. 19а от същия делегиран регламент.
В случая само може да
се предполага, че административният орган е установил недопустими за
подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният
размер и поради какви причини са приети като недопустими, не става ясно от УП.
Действително в доклада от проверката на място се съдържат данни за парцелите,
за които може да се приеме, че са недопустими за подпомагане, но тъй като в УП липсва
конкретно позоваване на резултатите от проверката на място, то по същество в
писмото не са изложени никакви доводи кои точно са тези парцели, каква част от
тях е недопустима и на какво основание.
Едва
в Становище изх.№ 02-180-6500/105#13/22.02.2023 г. (л. 10-13 от преписката)
административният орган е направил подробно разяснение кои от хипотезите,
посочени в разяснението за намаленията се отнасят за схемите по заявлението на
жалбоподателката, кои са недопустимите според него площи, както и какви са
извършените изчисления.
Във
връзка с това съдът намира, че не може волята на административния орган да бъде
мотивирана за първи път след издаване на административния акт, в съдебно
производство по повод оспорване на този акт. Действително няма пречка, както
вече се посочи, мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът
препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е
приложен към преписката, но случаят не е такъв.
От друга страна съгласно Тълкувателно решение № 16/1975г.
на ОСГК на ВС, не
съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига обаче да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива. Според изложеното в тълкувателното решение
такива са например случаите, когато мотивите са изложени в съобщението по
чл.28, ал.1 ЗАП (отм.), с което се уведомяват страните за издаването или за
отказа да бъде издаден исканият административен акт. Също така би следвало да
се приеме за възможно мотивите да бъдат изложени и в препроводителното писмо, с
което жалбата на страната и административното производство се изпращат на
по-горния административен орган за разглеждане по реда на чл.30 и сл. от ЗАП
(отм.). Но, както е прието и в тълкувателното решение, в описаните случаи
допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се
запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират
защитата си срещу него. Съответно по-горният административен орган и съдът,
пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно
извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания
акт. За да се счита още, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото
представлява неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран,
следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен
орган, който го е издал.
Съдът намира за нужно изрично да наблегне на обстоятелството,
че в случая коментираното становище, което единствено дава някаква насока за
основанията за извършените от административния орган намаления, е документ,
който не би могъл да се приеме за част от административната преписка и за
такъв, който допълва мотивите на оспорения акт, тъй като не отговаря на
условията, посочени в цитираното тълкувателно решение. Макар това становище да
изхожда от издателя на оспорения акт и да е представено с административната
преписка в изпълнение на задължението на органа по чл.152, ал.2 от АПК, то е
изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда жалба, с която е
оспорено издаденото УП. В случая адресатът на акта не е бил запознат със
изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори
същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу
него. Даденото в тълкувателното решение разрешение на този въпрос е свързан с
възможността административният орган-издател на акта да допълни мотивите си със
съпроводителното писмо, с което административната преписка се изпраща на
по-горестоящия административен орган, т.е. при оспорване на акта по
административен ред, тъй като в този случай адресатът на акта би имал
възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с
допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред.
Случаят, както беше посочено по-горе, не е такъв. Липсва оспорване по
административен ред и адресатът на акта не е бил запознат с допълнително
изложените във въпросното становище мотиви преди да упражни правото си на
оспорване на акта по съдебен ред. В този смисъл са Решение № 5897/15.06.2022 г.
по адм.д. № 2366/2022 г. на ВАС, V отд., Решение № 3546 от 13.04.2022 г. на ВАС
по адм. д. № 277/2022 г. на ВАС, V отд. и др.
Така в оспорения акта е налице пълно отсъствие на
фактическото му основание, което съставлява съществено нарушение на изискването
за форма на акта и основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Тази
липса препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол по повод
материалната законосъобразност на акта.
По изложените
съображения административният акт следва да бъде отменен, а преписката върната
за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателката за
кампания 2021 година и излагане от административния орган на конкретни мотиви
от фактическа и правна страна.
С оглед изхода от
делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски,
а именно - сумата от 2 710 лв., от които 10 лв. за държавна такса и 2 700
лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение по представен договор за правно
съдействие и защита (л. 54 от делото). Процесуалният представител на ответника
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът
намира същото за неоснователно. Настоящото дело е с материален интерес в размер
на 26 049,04 лв. (сбора от извършените намаления по отделните схеми и
мерки за подпомагане и наложените санкции), при което минималният размер на
адвокатското възнаграждение се определя по реда на чл. 8, ал. 1 във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г.за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и е 2 734 лв. Този размер надхвърля претендирания от
жалбоподателя, поради което липсва основание за намаляване на адвокатското
възнаграждение. Деловодните разноски, на основание §1, т. 6 от ДР на АПК,
следва да бъдат възложени в тежест на ДФ „Земеделие“, който фонд има качеството
на юридическо лице съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.М.Й. ***, Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. №
02-180-6500/105 от 13.01.2023 г., издадено от заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на П.М.Й. за кампания
2021 с УИН 18/140621/97943.
ОСЪЖДА Държавен фонд
“Земеделие”, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис III“ №
136, да заплати на П.М.Й. ***, ЕГН **********, сумата от 2 710,00 (две хиляди седемстотин и десет) лева – деловодни
разноски.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: