№ 298
гр. Благоевград, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500401 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.
№7650/25.09.2023г., подадена от Б. С. В., чрез адв. И. Ч., против Решение
№241/30.08.2023 г. по гр.д.№1104/21 г. поописа на РС-Сандански, в
частта с която Б. С. В.,с ЕГН ********** от гр.** е осъдена да заплати на
„Леона Р82“ЕООД ,ЕИК ********* ,седалище и адрес на управление
гр.**“, вх.А, ет.3,ап.5, представлявано от Р.К.Л. ,с ЕГН ********** по иск
с пр.основание чл.92,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.87,ал.2 от ЗЗД сумата от
600,00 лева/шестстотин лева/, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба-13.09.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата,както сумата от 18,00
лева/осемнадесет лева/ -за сторените съдебно разноски пред първата
инстанция.
Сочи се, че извода на съда за липсва на форсмажорно обстоятелство
е довел до постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение.
Навеждат се подробни съображения в тази насока. Моли се да бъде
1
отменено постановеното решение и да бъде отхвърлена исковата
претенция като недоказана и неоснователна. Не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна, в който се оспорват наведените от жалбоподателя
доводи. Сочи се, че депозираната жалба е неоснователна, като се моли
същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение.
По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба, която е
инкорпорирана в отговора на въззивната жалба. С насрещната жалба се
иска от съда да отмени решението в отхвърлителната част и да се присъди
исканата неустойка в пълен размер.
По насрещната жалба не е постъпил отговор.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на
чл. 266 от ГПК.
Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като
подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради
което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за
установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Видно е от писмените доказателства, че „Леона Р82” ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. София и представлявано от
управителя Р.К.Л. притежава център за професионално обучение (ЦПО)
„Леона”. Той има лицензия за професионално обучение № **********,
издадена от Националната агенция за професионално образование и
2
обучение по реда на чл. 42, т. 2 от Закона за професионалното
образование и обучение (ЗПОО). В предмета на лицензията са включени
дейностите по извършване и удостоверяване на професионално обучение
с придобИ.е на степен на професионална квалификация, съгласно чл. 12,
т. 1, 2, т. 6 и в съответствие с чл. 49а, ал. 1 от ЗПОО по професии и
специалности, сред които и по професия „Оперативен счетоводител” -
специалност „Оперативно счетоводство, трета степен на професионална
квалификация”.
Б. С. В. е подала заявление до директора на ЦПО „Леона”, с което е
заявила желание за включването й в обучение по „Оперативно
счетоводство”. По повод на това на 24.09.2019 год. в гр. Сандански
между ЦПО „Леона” при „Леона Р82” ЕООД, представлявано от Лиляна
Лалева - като обучаваща организация и ответницата - като обучаван е бил
сключен договор за обучение, по силата на който ЦПО се задължил да
предостави на ответницата обучение за придобИ.е на трета степен на
професионална квалификация по специалността „Оперативно
счетоводство” в периода от 26.09.2019 год. до 05.12.2020 год. срещу такса
за обучението в размер на 1800 лева. Страните по договора са съставили
погасителен план, съгласно който дължимата сума от 1 800 лева следвало
да се плати на 14 вноски от по 130 лева. От представения по делото
погасителен план се установява, че до 06.02.2020 год. ответницата е
внесла следните вноски: на 08.10.2019 год. - 130 лева; на 12.11.2019г. -
130 лева; на 03.12.2019г. – 140 лева; на 16.01.2020 г. - 130 лева и на
06.02.2020 год. - 130 лева или общо сумата от 660 лева.
От списък на курсистите от курс ПК „Оперативно счетоводство” се
установява, че общият им брой е 8 курсисти, един от които и ответницата.
Периодът на обучение е от 26.09.2019 год. до 05.12.2020год. Видно е от
списъка на преподавателите в квалификационен курс по професия
„Оперативен счетоводител” , специалност „Оперативно счетоводство” в
ЦПО „Леона”, че общият брой на учебните часове от курса възлиза на 960
учебни часа. За периода от 13.03.2020г. до 09.06.2020г. обучението е
преустановено, поради въведените в страната противоепидемични мерка
3
във връзка с пандемията от Ковид - 19.
След възстановяване на обучението на 19.06.2020 год., ответницата
подала заявление до ЦПО Лена” при „Леона Р 82” ЕООД с вх. № ЕФМП -
8, с което на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 4, ал. 5 от договора, е уведомила
управителя, че поради настъпила съществена промяна на условията на
изпълнение по сроковете на договора, във връзка с прекъсване на
обучението по повод обявеното извънредно положение и извънредни
мерки заради коронавирус, желае да прекрати договора за обучение.
Уведомила е управителя, че същото трябва да се счита като едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора, считано от 09.06.2020год.
С писмо от 02.07.2020 год. ответницата е уведомена от управителя
на ЦПО, че не са налице посочените условия за прекратяване на
договора и че при отсъствия от учебните часове им дължи неустойката,
уговорена в чл. 3.1 от договора.
Управителят на ЦПО й е отговорил със заявление с вх. № Об-06 от
30.07.2021 год., с което поради самоволно прекратяване на обучението,
съгласно чл. 3.1 от договора и на основание чл. 4.4 от договора, е
отправил изявление за развалянето му. Заедно с това е поканил
ответницата в срок от 5 работни дни от получаването му да им заплати
сумата от 1140 лева, представляваща разликата от цената на обучението и
платената от нея сума, представляваща неустойка.
Районният съд е приел, че договорът е развален, на основание
чл.87,ал.2 от ЗЗД във вр. с т.4.4.от Договора, че ответницата дължи
неустойка. Счел е, че уговореният размер на неустойка е в противоречие с
добрите нрави и е присъдил неустойка в размер на 600 лева, като е
отхвърлил претенцията над уважения размер до претендирания размер от
1140 лева.
Въззивният съд намира, че решението е неправилно по следните
съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, като
същественото в казуса е да се даде отговор на въпроса какъв вид е
4
уговорената между страните неустойка, а именно дали е за забава по
горепосочената норма или е за вреди от неизпълнението, поради
разваляне, т.е. неустойка за разваляне.
Съгласно уговореното в договора, обучаващият се е задължил да
посещава редовно курса на обучение, да не възпрепятства по никакъв
начин провеждането на обучението и да се яви на държавен изпит при
приключването му, както и съгласно чл. 2.2.2. от договора, да спазва
стриктно определения график на занятията, като максимално допустимите
отсъствия не трябва да надхвърлят 20 на сто от хорариума.
В процесния договор се съдържа неустоечна клауза в чл. 3.1 според
която, когато поради виновно поведение обучаваният възпрепятства
провеждането на обучението, респ. своеволно прекрати участието си в
курса, отсъства в повече от 20 % от занятията, не се яви за полагане на
изпитите при приключване на обучението, той дължи неустойка в размер
на цената на обучението, съгласно ПМС № 280 от 15.10.2015 год. Така
както е формулира клаузата следва, че е уговорена неустойка за частично
неизпълнение на задължението по договора от обучаващия да присъства
на занятията. В резултат на това частично неизпълнение на задълженията
от страна на обучавания, дружеството обучаващ е развалило договора с
едностранно изявление. На основание развалянето на договора то
претендира неустойка в настоящото производство. Такава неустойка
обаче, за обезщетяване на вреди от неизпълнението, поради разваляне -
неустойка за разваляне, не е уговорена между страните. Както съдът вече
посочи уговорена е неустойка за вреди от частично неизпълнение,
каквито не се сочат в исковата молба, че са настъпили и че се
претендират.
Горните разсъждения се подкрепят и от задължителната съдебна
практика, намерила израз в ТР №7 от 13.11.2014г. на ВКС по тълк.д.
№7/2013г. на ОСГТК.
След като страните не са договорили такъв вид неустойка, то
претенцията на ищеца е неоснователна.
Предвид изложените мотиви, първоинстанционният съдебен акт
5
следва да бъде отменен в уважителната част и да бъде постановен нов по
същество, с който иска да бъдат отхвърлен и за сумата от 600 лева.
По изложените съображения насрещната въззивна жалба, с която се
иска присъждане на сумата над 600 лева до 1140 лева е неоснователна.
При този изход на делото право на разноски има ответницата по
делото. За първа инстанция 350 лева за адвокатско възнаграждение, а за
въззивна инстанция 25.00 лева платена ДТ и 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 241/30.08.2023 г. по гр.д.№1104/2021г.
поописа на РС-Сандански, в частта, с която първоинстанционния съд е
осъдил Б. С. В., с ЕГН ********** , да заплати на „Леона Р82“ЕООД
,ЕИК *********, сумата от 600,00 лева/шестстотин лева/ , ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба-13.09.2021 год. до окончателното изплащане на сумата,
както и в частта на разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЛЕОНА Р82” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от Р.К.Л., против
Б. С. В., с ЕГН ********** от гр.**, за заплащане на сумата от 600,00
лева, представляваща неустойка, уговорена в чл. 3.1. от сключен между
тях договор за обучение от 24.09.2019 година, ведно със законната лихва
върху сумата от 13.09.2021 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 241/30.08.2023 г. по гр.д.№
1104/2021г. поописа на РС-Сандански, в останалата обжалвана част с
насрещна въззивна жалба, като правилно.
ОСЪЖДА „ЛЕОНА Р82” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. **, представлявано от Р.К.Л., да заплати на Б. С.
6
В., с ЕГН ********** от гр.**, сумата в общ размер от 675,00 лева -
разноски за първа и въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7