РЕШЕНИЕ
№ 922
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330119434 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявен иск от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, против А. К. М., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 422
ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 50 лева, представляваща част от недължимо преведена сума в общ
размер от 500 лв по платежно нареждане с уникален номер ***** от *******
г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – ***** г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – Пловдив.
В исковата молба се твърди, че на **** г. ответникът А. М. получила
сума в размер на 500 лв. по платежно нареждане с уникален номер ***** за
заплащане на дължими разноски по в. гр. д. № ***** г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, като без ищецът да бъде уведомен, вземането било цедирано
на Д. М., която образувала изп. дело № **** г. по описа на ЧСИ Г. К. въз
основа на изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № **** г. по описа
на Районен съд – Пловдив. Ищецът поддържа, че изплатената сума от 500 лв.
е неоснователно получена от ответника А. М., тъй като с цедиране на
вземането, същата не била вече титуляр на вземането. Сочи, че към датата на
превода на сумата от 500 лв., същата не е била дължима на ответника.
Предвид изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед по чл.
410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № *****г. по
описа на Районен съд – Пловдив, * граждански състав, но тъй като длъжникът
1
подал възражение срещу издадената заповед, е предявен настоящият
установителен иск. Моли същият да бъде уважен. Претендира разноските в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
А. М. със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Излага съображения, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна
на ищеца, поради което счита, че искът е недопустим. Изтъква, че описаните
от ищеца факти не съответстват на действителната фактическа обстановка.
Твърди, че не е цедирала на Д. М. вземане в размер на 500 лв.,
представляващо разноски по в. гр. д. № **** г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив. Сочи, че с договор за цесия от **** г. е прехвърлено друго вземане
в размер на 762,54 лв. в полза на Д. М.. Заявява, че изп. дело № *** г. е
образувано срещу ищеца за сумата от 762,54 лв. Поддържа, че на **** г.
ищецът бил уведомен за извършената цесия, както и за изявлението на
ответника за прихващане на насрещни задължения. Независимо от това, по
своя преценка ищецът превел на **** г. сумата от 500 лв. по банковата сметка
на ответника. Твърди, че уведомление от **** г. е получено от ищеца много
преди датата *** г., като посочва, че е изпратила същото на електронния
адрес на ищеца, който е оповестен на официалната интернет страница на
дружеството. Отделно сочи, че е изпратила уведомлението и чрез куриерска
фирма „**“, но ищецът отказал да получи пратката. Твърди, че не е търсила
от ищеца плащане на сумата от 500 лв. нито на сумата от 762,54 лв., не е
посочвала начин на плащане, нито е посочвала своята банкова сметка.
Заявява, че не оспорва получения от ищеца превод на сума в размер от 500
лв., но оспорва твърдяното от него основание за този превод. С оглед
изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по главния иск в законовия преклузивен срок е предявил
насрещен иск срещу ищеца по главния иск, който е приет за съвместно
разглеждане с Определение № **** г., с който се претендира „Изи Финанс“
ЕООД да бъде осъдено да заплати на А. М. сумата от 75 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди от злоупотреба с процесуални права от
страна на ответника по насрещния иск, която сума представлява разноски,
присъдени в полза на „Изи Финанс“ ЕООД, по ч. гр. д. № **** г. по описа на
Районен съд – Пловдив. Претендира и законната лихва, считано от датата на
предявяване на насрещния иск – **** г. Поддържа, че „Изи Финанс“ ЕООД
недобросъвестно инициирало поредица от дела срещу А. М., касаещи едно и
също вземане, заявено като частични искови претенции, като по този начин
ответникът по насрещния иск се обогатявал с юрисконсултско
възнаграждение, утежнявал дълга и натоварвал ищеца по насрещния иск с
допълнителни такси и разноски.
Направено е искане да се извърши прихващане на две насрещни
вземания до размера на по-малкото от тях, като сумата от 50 лв.,
претендирана от ищеца по главния иск, да се прихване със сумата от 75 лв.,
претендирана от ищеца по насрещния иск.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Изи
Финанс“ ЕООД със становище за недопустимост и неоснователност на
насрещния иск. Твърди, че с предявения иск се търси самостоятелна защита,
което не било възможно по висящо дело. Сочи, че при неговото уважаване
може да стане компенсация между двете вземания, което било възможно при
всички осъдителни искове с предмет парично вземане. Счита, че не е налице
връзка между първоначално предявения иск и насрещния, като разглеждането
на насрещния иск би затруднило значително производството по делото. От
своя страна твърди, че ищцата по насрещния иск злоупотребява с правото си
на иск, като цели шиканиране на процеса. Поддържа, че образуваните дела са
изцяло законосъобразни, като сочи, че не са представени доказателства
юрисконсултът на дружеството да е целял да навреди на А. М., нито за реално
увреждане от негова страна. Твърди, че отсъстват елементите от фактическия
състав на деликта – противоправност, вина, вреда. Позовава се на чл. 51, ал. 2
ЗЗД в случай, че се приеме, че е налице деликт. Изтъква, че по образуваните
дела не е заплатено нищо и фактически не е предадена сума. Твърди, че
ищцата по насрещния иск не е заплатила задълженията си независимо, че
разполагала със средства за това. Счита, че длъжникът не може да определя
начина на изпълнение срещу самия него. Предвид изложеното, моли за
отхвърляне на насрещния иск. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна с твърденията на страните и събрания
доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна
страна следното.
По главния иск:
С решение по гр.дело № **** по описа на РС Пловдив, било признато
заустановено, че А. М. дължи на „Изи финанс,, ЕООД, следните суми по
договор за кредит от разстояние № ****:1399.84 лева - главница, договорна
лихва в размер от 184.80 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - ****г до окончателното изплащане
на вземането. А. М. е осъдена да заплати на „Изи финанс „ ЕООД, разноски
по двете производства /вкл. по дело № **** год. по описа на РС Пловдив/ в
пропорционален размер от 205.63 лева. Изи финанс ЕООД било осъдено да
заплати на А. М. сумата от 952.47 лева - платена без основание неуС. за
непредставяне на обезпечение поради нищожност на клаузата на чл. 3 ал.2
изр първо от договор *****г, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда - ****г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 335.28 лева - платена без основание неуС.
за непредставяне на обезпечение поради нищожност на клаузата на чл. 3 ал.2
изр първо от договор № ****г, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда - ****г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 167.64 лева - платена без основание неуС.
за непредставяне на обезпечение поради нищожност на клаузата на чл. 3 ал.2
изр първо от договор № *****г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда - *****г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 631.86 лева разноски по делата. С решение
3
по в.гр.дело ***** год. по описа на ОС Пловдив, решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част било потвърдено и Изи финанс
ЕООД осъдено да заплати на А. М. направените разноски по делото в размер
на 500 лева.
Установено е по делото, че ответницата А. М. е съставила Уведомление
на 17.12.2019 год, адресирано до ищеца, в което във връзка с решението по
гр.дело ***** год. по описа на РС Пловдив и решението на въззивния съд по
в.гр.дело ***** год. по описа на ОС Пловдив и задълженията на всяка една от
страните, установени със съдебните актове, М. пресметнала, че след
приспадане на дължимото от всяка една от страните на другата, от ищеца й се
дължи сумата от общо 762.54 лева. За тази сума, в уведомлението било
отразено, че е прехвърлена с договор за цесия на Д. Н. М., за съществунето на
който не се спори между страните.
Установява се от приетите по делото доказателства, че на **** год. от
адв. С. М. на ел.поща на ищеца било изпратено писмо, с което на последния
било съобщено, че има парично задължение към А. М., като подробности са
налични в уведомително писмо. Видно от представената кореспонденция по
ел.поща обаче не може да се установи съдържанието на уведомителното
писмо, изпратено до ищеца, за да се сравни със съдържанието на
уведомлението от **** год., представено по делото, не може да се установи и
неговия автор. На следващо място електронното писмо е изпратено не от
ответницата, а от адв. С. М., без да са представени доказателства за
представителната власт на същата. Ето защо съдът намира, че не може да се
приеме, че ищецът е бил редовно уведомен по чл. 99, ал.3 от ЗЗД за
извършеното прехвърляне на вземания. От факта, че с писмо от ***** год. от
куриерска фирма *** уведомили А. К. М., че документална пратка с описание
– уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД е отказана да бъде получена от адресата –
Изи финанс ЕООД също не може да се приеме, че е налице редовно
уведомяване.
От събрания доказателствен материал се установява, че с молба до ЧСИ
Г. К. Д. Н. М. е поискала образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.дело **** год. на А. К. М. срещу Изи
финанс ЕООД. В молбата Д. М. изложила твръдения, че между нея и А. М. е
сключен договор за цесия, с който й били прехвърлени вземания в размер на
762.54 лева, съставляващи част от общо присъдените с изпълнителния лист
суми. Не се отрича и не се спори между стравите, че ищецът е бил уведомен
от ЧСИ К. след образуване на изпълнителното производство за извършеното
прехвърляне на вземания, както и че е платил сумата от 500 лева на А. М. на
**** год. преди да получи от ЧСИ уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Тоест ищецът е узнал за замяната на първоначалния кредитор с нов едва след
като вече е изплатил задължението си към А. М..
Съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие
4
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Следователно с договора за цесия
носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице, като за валидността му
не се изисква съгласие на длъжника. За да породи обаче извършеното
прехвърляне действие по отношение на длъжника то следва волеизявлението
на досегашния кредитор да е достигнало до длъжника. При липсата на
доказателства, че ищецът е получил уведомление за извършената цесия,
съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД към датата на извършеното от него плащане на
ответницата – **** год. следва извода, че осъщественото прехвърляне на
вземането на основание чл.99, ал.4 ЗЗД не е породило действие спрямо него и
за последния А. М. към дата **** год. е била кредитор с присъдено и
установено по основание и размер вземане. Ето защо, съдът намира, че
престирайки на А. М. ищецът е заплатил на валидно правно основание сума,
дължима именно на ответницата, поради което и предявения от него иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По насрещния иск.
Не се спори между страните, че ответникът по насрещния иск е
инициирал искови производства против ищцата по насрещния иск, като на
основание чл.55 ал.1 предл 1 ЗЗД и в условията на евентуалност по чл.59 ЗЗД,
е предявил осъдителен иск за сумата от 250лв. /частично от 500лв/, по която
искова претенция е образувано гр.дело № ****по описа на PC Пловдив; за
сумата от 50лв. /частично от 500лв/, е предявил искова претенция с правна
квалификация чл.422 ал.1 ГПК, по която е образувано гр.дело № ***** по
описа на PC Пловдив .Също така за сумата от 50лв. /частично от 500лв/ е
предявил установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който
е предмет на разглеждане по настоящото гр.дело № **** по описа на PC
Пловдив. Не се спори между страните и че за тази сума от 500 лева се твърди
от ответника по насрещния иск, че представлява разноски, присъдени в полза
на А. М. по в.гр.дело ** год. по описа на ОС Пловдив
Действително, в този случай за ответника по насрещния иск е
съществувала правната възможност да образува едно исково производство за
вземането си, но това е негово процесуално право, а не задължение. Съдът не
споделя изложеното от ищцата по насрещния иск, че депозирането на искови
молби с предявяване на всяка от тях на част от едно и също вземане е
злоупотреба с право и води до нарушението на чл. 57, ал.2 от Конституцията
на Република България и чл. 3 ГПК. В настоящия случай за ищцата е
съществувала правната възможност да поиска от съда, на основание чл. 213
от ГПК, да съедини образуваните висящи искови дела в едно производство и
да издаде общо решение по тях. По делото обаче няма данни тя да е
инициирала такова присъединяване. Злоупотребата с процесуални права
предполага липсата на ефективна процедура за защита в рамките на която да
се осъществи противодействието на злоупотребата или липса на процедура, в
която да се елиминира възможността за причиняване на вреда, какъв
безспорно разглеждания случай не е. Ето защо, съдът намира, че не е налице
противоправно вредоносно поведение осъществено от ответника чрез неговия
5
процесуален представител, което да се е изразило в злоупотреба с
процесуални права за образуването на цитираните искови производства с
оглед на което и предявения насрещен иск по чл. 45 вр. с чл. 49 ГПК следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото насрещния, а и главния иск, се явяват неоснователни съдът
не следва да се произнася по направеното искане за прихващане на насрещни
вземания.
При този изход на спора, на основание чл. 78 ГПК, в полза на адв. М. с
договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, в
качеството й на пълномощник на ответницата по главния иск, който се явява
неоснователен, следва да се присъди възнаграждение в размер на сумата от
300 лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № *от **** г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при съобразяване на
редакцията на нормативния акт към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие. В полза на ответника по насрещния иск, който се
явява неоснователен следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 200 лева с оглед фактическата и правна
сложност на насрещния иск.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Изи Финанс“ ЕООД
с ЕИК ********* против А. К. М. с ЕГН ********** установителен иск с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
признаване на установено по отношение на А. К. М., че последната дължи на
ищеца сумата от 50 лева, представляваща част от недължимо преведена сума
в общ размер от 500 лв по платежно нареждане с уникален номер **** от
**** г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – **** г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от А. К. М. с ЕГН
********** против „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК ********* насрещен иск с
правно основание чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД да бъде осъдено „Изи Финанс“
ЕООД да заплати на А. К. М. сумата от 75 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди от злоупотреба с процесуални права от страна на
ответника по насрещния иск, която сума представлява разноски, присъдени в
полза на „Изи Финанс“ ЕООД, по ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
адв. С. Г. М. БУЛСТАТ ***** в качеството й на пълномощник на А. К. М.,
сума в размер на 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставено на страната безплатно представителство в настоящото
6
производство по установителен иск по чл. 422, вр.чл. 415 от ГПК, вр. чл. 55,
ал.1, предл. 1 ЗЗД за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА А. К. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Финанс“
ЕООД с ЕИК ********* сумата от 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение по насрещен иск по чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението ч.гр.дело 16239/2021 год. по описа на
РС Пловдив да се върне на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7